Р Е Ш Е Н И Е №60
гр. Пловдив 17.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански
състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на
секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2567 по описа за
2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
По реда на особеното исково производство по чл. 362 и сл.
от ГПК е предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3, вр. чл. 183 и сл. от ЗЗД.
С Определение № 662/23.03.2016 г. исковете по чл. 108 от ЗС
срещу Н.П.Г., ЕГН **********,
и по чл. 55 от ЗЗД срещу „А.” ЕООД, ЕИК *********, са разделени в отделно производство, като е образувано гр.д.№ 724/2016 г.,
ПОС, ІІІ гр.с.
По настоящия спор ищецът Т.А.К., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв.
М.М., е предявил срещу „А.” ЕООД, ЕИК *********, иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за
обявяване за окончателен на предварителен договор от 14.10.2010 г. за
покупко-продажба на недв. имот - апартамент в гр. ***, ведно със законните
последици.
Твърди, че на 14.10.2010 г. сключил с
ответното дружество предварителен договор, съгласно който то
следвало да изгради и да му прехвърли собствеността на следния недв. имот - апартамент
***, разположен на етаж *, със застроена площ от 66,11
кв.м, състоящ се от спалня, дневна с кухненски бокс, баня - тоалетна и лоджия,
ведно с изба № ** с площ от 4,24 кв.м, от които 14,42 кв.м общи части на
сградата и от правото на строеж, който недв. имот съставлява СОС
с идентификатор 56784.540.613.3.18 по КККР, последно изменение със
Заповед № КД-14-16-403/21.03.2011 г. на Началника на СГКК - гр. ***, с адрес на
имота: гр. ******, който самостоятелен обект се намира в сграда № *,
изградена във фаза „Завършен груб строеж” и невъведена в експлоатация,
с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент; брой нива на
обекта - 1; с посочена площ по документи - 52 кв.м; с прилежащи части - изба №
18 със застроена площ от 3,93 кв.м, ведно с 2,165 % плюс 0,048 ид.ч. от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
56784.540.613.3.17; под обекта - 56784.540.613.3.14; над обекта - 56784.540.613.3.22,
ведно и със съответните ид.ч. от описания УПИ (дворното място), срещу сумата от 24 058 евро.
Към момента на сключване на предварителния договор обектите
в сградата били завършени в степен „груб строеж” и дружеството се легитимирало
като техен собственик с нот. акт за учредяване на право на строеж № 199, том 5,
дело № 1219/04.02.2008 г. на СВ - ***, в който изрично е цитирано полученото
разрешение за строеж.
Ищецът заплатил изцяло цената на недв. имот, като
нотариалното му прехвърляне следвало да се извърши не по-късно от 1 месец след
това, т.е. до 14.11.2010 г., но ответникът „А.” ЕООД непрекъснато отлагал, въпреки че строителството
на сградата продължавало.
С нот.
покана рег.№ 3618, том 1, с № 177 по описа на нотариус Т.Д., рег.№ * на НК,
връчена на дружеството на 08.08.2012 г., то било поканено от ищеца да се яви в
канцеларията на същия нотариус за изповядане на прехвърлителната сделка или за
връщане на платената цена, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2011 г. Представляващият
дружеството се явил при нотариуса и заявил, че има готовност за прехвърляне на
недв. имот на 21.09.2012 г. и за вдигане на възбраната върху него, за което бил
съставен протокол. На посочената датата обаче, ответното дружество заявило, че
възбраната върху имота не е вдигната, като това може да стане в срок до 6
месеца.
След изтичане и на този срок дружеството не само, че не
прехвърлило собствеността на ищеца, а вместо това с нот. акт № 153, том 2,
рег.№ 5225, дело № 346/18.11.2014 г. по описа на нотариус Н.Х. - С., рег.№ * на
НК, продало имота на Н.П.Г., ЕГН **********,
за сумата от 9 500 лв., която е трикратно по-ниска
от данъчната оценка на имота и пет пъти по-ниска от пазарната му стойност. Ищецът
твърди, че изповяданата между двамата покупко-продажба е нищожна, поради липса
на предписаната от закона форма на упълномощаването на продавача, съгласно чл.
37, пр. послд., вр. чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД; евентуално поради липса на
съгласие, изразено в предвидената от закона нот. форма; евентуално поради
накърняване на добрите нрави. Затова твърди, че нищожната прехвърлителна сделка
не е породила вещнотранслативен ефект и собствеността е останала в патримониума
на дружеството, а Н.Г. владее процесния недв. имот без правно основание за
това.
Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да обяви за
окончателен предварителния договор от 14.10.2010 г. за покупко-продажба на
недв. имот - апартамент в гр. ***, подробно описан по-горе, ведно с присъждане
на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмени
бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени
доказателства.
Ответникът „А.”***, ЕИК *********, със сл. адрес: ***, чрез
адв. К.М., е подал отговор, в който заявява, че счита предявения иск
за необоснован, неоснователен и недоказан, поради което моли съда да го
отхвърли изцяло, ведно с присъждане на разноски.
Твърди, че не са налице посочените от
ищеца основания за нищожност на прехвърлителната сделка между дружеството - ответник
и третото лице Н.Г., тъй като текстът на пълномощното на продавача е заверен
нотариално, както и подписът му, а продажната цена на имота е съобразена с
обстоятелството, че върху него е наложена възбрана, като подробни съображения в
тези насоки излага в отговора. Затова счита, че прехвърлителната сделка е
валидно сключена, поради което предварителният договор не може да бъде обявен
за окончателен, тъй като продавачът (обещателят) вече не е собственик на вещта.
Оспорва твърдението на ищеца, че при
сключване на предварителния договор той е заплатил на дружеството сумата
24 058 евро, и твърди, че той е заплатил само една вноска за имота на
14.10.2010 г. в размер на 14 000 лв.
Ето защо, моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли иска като неоснователен, ведно с присъждане на
разноски. Подробни съображения за това излага в отговора и в писмена защита по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени
доказателства.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Няма спор, че на 14.10.2010 г. между ищеца Т.К., като
купувач и възложител, и ответника „А.” ЕООД, като продавач (обещател) и
изпълнител, са сключени предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот и договор за възлагане на строителство, по силата на които дружеството се е
задължило да построи и предаде в собственост на ищеца следния недв. имот - апартамент ***, разположен на етаж *, със застроена площ от 66,11 кв.м, състоящ се от
спалня, дневна с кухненски бокс, баня - тоалетна и лоджия, ведно с изба № * с
площ от 4,24 кв.м, разположено в избения етаж на сградата, от които 14,42 кв.м
общи части на сградата и от правото на строеж, ведно със съответните ид.ч. от
описания УПИ, при описаната в предварителния договор степен на завършеност, за
сумата от 24 058 евро, която купувачът е заплатил в деня на подписване на
предварителния договор, видно от изричния текст на чл. 4 от същия.
Според чл. 6, ал. 1 от предварителния договор, нотариалното
прехвърляне на имота следва да се извърши в срок не по-късно от 1 месец, т.е.
до 14.11.2010 г., като същия ще бъде под отлагателно условие до изплащане на
последната вноска по настоящия договор (когато не е изплатена цялата цена), а
чл. 14 от него предвижда, че продавачът се задължава да не сключва договори с
други купувачи, да не прехвърля и да не обременява собствеността върху имота.
Според чл. 8 от договора за строителство (поръчка), срокът
за изпълнение на обектите, предназначени за ищеца, до степен на завършеност
Акт. обр. 15 е 4 месеца от нот. прехвърляне на собствеността на имота, описан в
чл. 3 от предварителния договор, т.е. най-късно до 14.03.2011 г., като при
неспазването му изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,01 % върху
неизплатената сума, съгласно чл. 21 от договора.
Към момента на сключване на предварителния договор от
14.10.2010 г. ответното дружеството се легитимира като собственик на процесния
недв. имот с Нот. акт за учредяване на право на строеж № 24, том 1, рег.№ 619,
дело № 23/01.02.2008 г. на нотариус Н.Д., рег.№ * на НК, вписан в СВ - *** с
вх.рег.№ 1651/04.02.2008 г., Акт № 199, том 5, дело № 1219/2008 г.
Няма спор, че процесният недв. имот - апартамент *** със застроена площ от 66,11 кв.м, съставлява
самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор 56784.540.613.3.18 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на
АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-16-403/21.03.2011 г. на Началника
на СГКК - гр. ***, с адрес на имота: ******,
който самостоятелен обект се намира в сграда № *,
изградена във фаза „Завършен 100 % груб строеж” и невъведена в експлоатация, според удостоверение
за степен на завършеност № 14-РТ-265/17.11.2014 г. на Община *** и Констативен
протокол от 13.11.2014 г. по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ, разположена в ПИ с
идентификатори 56784.540.612. и 56784.540.613 и принадлежаща към последния ПИ,
с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент; брой нива на
обекта - 1; с посочена площ по документи - 52 кв.м; с прилежащи части - изба №
18 със застроена площ от 3,93 кв.м, ведно с 2,165 % плюс 0,048 ид.ч. от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
56784.540.613.3.17; под обекта - 56784.540.613.3.14; над обекта -
56784.540.613.3.22, ведно и със съответните ид.ч. от описания УПИ (дворното
място),
Не се спори също, че в 11 часа на 22.08.2012 г. ответното дружество е било
поканено от ищеца с нот. покана, връчена на 08.08.2012 г. чрез нотариус Т.Д.,
рег.№ * на НК, за среща в кантората на същия нотариус, на която страните са
постигнали договореност нот. прехвърляне на имота да се извърши на 21.09.2012
г. в 10 часа отново от същия нотариус, като ответникът е поел ангажимент да се
снабди с необходимите за прехвърлянето документи и да бъде вдигната наложената върху
имота възбрана, видно от съставения протокол.
На срещата на 21.09.2012 г. управителят на ответното дружество е заявил, че
не е успял да вдигне наложената върху възбрана, като счита, че това би могло да
се случи в срок от 6 месеца, като в противен случай ще обезщети ищеца с друг
имот или ще му възстанови платената сума. Последният е изразил желание да
придобие именно описания в предварителния договор недв. имот и се е съгласил да
изчака още 6 месеца, видно от съставения от нотариуса протокол.
Вместо това обаче дружеството - ответник е продало процесния недв. имот на Н.П.Г.
с нот. акт № 153, том ІІ, рег.№ 5225, дело № 346/18.11.2014 г. на нотариус Н.Х.
- С., рег.№ * на НК, за сумата от 9 500 лв., тъй като върху имота има
вписани 2 възбрани на СВ - ***: Възбрана том 4, № 74/2013 г. и Възбрана том 14,
№ 156/2010 г., видно от приложения нот. акт.
От приложеното пълномощно на гръцки език, ведно със заверен превод на
български, се установява, че при изповядане на сделката с нот. акт № 153, том
ІІ, рег.№ 5225, дело № 346/18.11.2014 г. на нотариус Н.Х. - С., рег.№ * на НК,
дружеството - продавач „А.” ЕООД е било
представлявано от И.Д.К., упълномощен от управителя и едноличен собственик на
капитала С.Н.А. с пълномощно с нот. заверка на подписа.
От постъпилото на 13.09.2016 г. писмо от ТД на НАП - *** се установява, че
ответникът „А.” ЕООД има
непогасени публични задължения, за което е образувано изп.д.№ 16140002729/2014
г. на публичен изпълнител, като общия размер на задълженията към 01.09.2016 г.
е в размер на 1 535 325,34 лв.
От постъпилото на 10.06.2016 г. писмо от Дирекция „МДТ” при Община *** се
установява, че дружеството има задължения в размер на общо 1 035 лв.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото
лице Т.С.Р., което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и
неоспорено от страните, се установява, че през периода 01.01.2010 г. -
31.12.2015 г. в счетоводството на ответника „А.” ЕООД е отразено получено на 01.11.2010
г. плащане в брой от Т.К. в размер на 14 000 лв. с посочено основание „Стр.
обекти: * - УПИ ІХ - 270: авансова вноска”, като плащането е отразено по дебита
на сметка 501 „Каса в лева” срещу кредитиране на сметка 412 „Клиенти по аванси”
със сумата 11 666,67 лв. и сметка 4532 „Начислен ДДС за продажбите” със
сумата от 2 333,33 лв.
Съдът не коментира всички събрани по делото писмени доказателства, в т.ч.
пр. преписка, тъй като счита същите за ирелевантни на спора по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно чл. 19 от ЗЗД, предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма, като предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, а всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор и в такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила. Или за да се уважи предявен конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, следва да съществуват следните кумулативно дадени предпоставки: да има валидно сключен и в определената форма за действителност предварителен договор; ищецът да докаже качеството си на изправна страна по този договор; падежът на договора, ако има такъв, да е изтекъл; ответникът да притежава собствеността върху недвижимия имот към момента на вписване на исковата молба и имотът, предмет на договора, да е годен обект на прехвърлителни сделки. Наред с това, предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, като действителността на предварителния договор се преценява към момента на постановяване на съдебното решение, а изправността на ищеца се преценява с оглед на обстоятелството изпълнил ли е вменените му с предварителния договор задължения или е изявил готовност да ги изпълни, съгласно чл. 362 от ГПК.
В конкретния казус конститутивният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е предявен от надлежна страна - купувача по процесния предварителен договор
от 14.10.2010 г., при наличие на правен интерес, доколкото не се твърди и не се
установява страните да са сключили окончателен договор, поради което съдът
намира иска за ДОПУСТИМ, а разгледан по същество - за НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На първо
място, съдът намира, че процесния предварителен договор, сключен на 14.10.2010
г. в гр. *** между ищеца Т.К., като купувач, и ответника „А.” ЕООД, като продавач - обещател, обективира в себе си два
договора - договор за строителство (поръчка) и процесния предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот по смисъла на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 18 от ЗЗД. Предварителният договор е сключен в необходимата писмена форма за
действителност, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, но не съдържа необходимите уговорки
относно съществените условия на окончателния договор по смисъла на чл. 19, ал.
2, вр. чл. 183 от ЗЗД, тъй като липсва индивидуализация на вещта, предмет на
покупко-продажбата, със съответните към момента на сключването му (14.10.2010
г.) технически характеристики, които за недвижимите имоти на територията на гр.
***, за която има одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри от
03.06.2009 г., са: идентификатор; вид на
имота - поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в сграда; граници на
поземления имот (идентификаторите на съседните поземлени имоти, съответно на
самостоятелните обекти в сграда); предназначение на имота; етажност на сградата,
съгласно чл. 60 от ЗКИР.
Описанието
на недвижимия имот, направено в процесния предварителен договор, не го
идентифицира в достатъчна степен в този му вид, за да бъде той предмет на
прехвърлителна сделка, тъй като решението на съда, с което един предварителен
договор се обявява за окончателен, замества сключването на самата сделка под
формата на нотариален акт, поради което описанието на недвижимия имот в
предварителния договор следва да е пълно и изчерпателно и да отговаря на
изискванията на ЗКИР, ЗС и ПВп. Ето защо, съдът намира, че не е налице валидно
сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, тъй като
той не съдържа конкретно и пълно описание на вещта с актуалните към момента на
сключването му (14.10.2010 г.) технически характеристики, съгласно изискването
на чл. 19, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 183 от ЗЗД.
Относно изправността на
страните по предварителния договор съдът намира, че ищецът е изпълнил
задължението си да плати уговорената цена на правото на собственост в размер на
24 058 евро, видно от чл. 4 от същия договор, поради което той е изправна
страна по договора. От събраните по делото доказателства и ССЕ не се установи
твърдението на ответника, че ищецът е заплатил само част от 14 000 лв. от
цената на недв. имот, тъй като в самия договор е записано точно обратното - че
в деня на подписването му (14.10.2010 г.) е заплатена цялата сума от 24 058 евро, а платените на 01.11.2010 г.
от Т.К. 14 000 лв. с посочено основание „Стр. обекти: * - УПИ ІХ - 270:
авансова вноска” явно касаят други отношения между страните във връзка със
сключения от тях договор за строителство, инкорпориран в същия документ заедно
с предварителния договор за покупко-продажба. Обстоятелството какви други суми
са отразени в счетоводството на дружеството по никакъв начин не рефлектира
върху задължението на купувача да плати цената от 24 058 евро, което
според чл. 4 от договора той е изпълнил още същия ден.
Няма спор, че ответното
дружество не е изпълнило задължението си да прехвърли на ищеца собствеността на
процесния недв. имот по нотариален ред чист от вещни тежести както в първоначално
предвидения срок до 14.11.2010 г., така и в допълнителния 6-месечен срок, договорен
с Протокола от 21.09.2012 г., поради което ответното дружество е неизправна
страна по този договор.
Продавачът - обещател по
предварителния договор не е изпълнил и задължението си по чл. 14 от него, тъй
като е обременил недв. имот с тежести и на 18.11.2014 г. го е продал на друг
купувач - Н.П.Г., поради което този имот вече е излязъл от патримониума на
дружеството, което към датата на постановяване на съдебното решение (а и към
датата на предявяване на иска през 2015 г.) не е собственик на вещта, предмет
на предварителния договор. Ето защо, ответникът не може да прехвърли на ищеца
правото на собственост върху процесната недв. вещ - предмет на предварителния
договор, което вече не притежава, тъй като се е разпоредил с него, поради което
не са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността на процесния недв.
имот по нотариален ред, тъй като отчуждителят не е собственик на вещта,
съгласно чл. 362 от ГПК.
Наведените от ищеца
доводи за нищожност на прехвърлителната сделка от 18.11.2014 г. не следва да се
обсъждат в настоящото особено исково производство по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, а
същите следва да се релевират в производство по общия исков ред за обявяване недействителността
на тази сделка, при участието на страните по нея.
Отделно от това, е налице и друго основание, поради
които в случая предварителният договор не може
да бъде обявен за окончателен, а именно съществуващата
законова забрана на чл. 264, ал. 1 от ДОПК, съгласно която прехвърлянето или учредяването на вещни права върху
недвижим имот се допуска след представяне на писмена декларация от
прехвърлителя или учредителя, че няма непогасени подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, като
чл. 265 от ДОПК
предвижда, че нотариус или съдия по вписванията, който състави,
съответно разпореди да се впише акт без представена декларация или при
неспазване разпоредбата на чл. 264, ал. 4, отговаря солидарно за заплащане на
задълженията, дължими от прехвърлителя или от учредителя. От представеното удостоверение от ТД на НАП - гр. *** се
установява, че обещателят по предварителния договор „А.” ЕООД има към 01.09.2016 г. непогасени
публични задължения в размер на общо 1 535 325,34 лв., за което е
образувано изп.д.№ 16140002729/2014 г.
В чл. 264,
ал. 4 от ДОПК е предвидена принципна
възможност прехвърлителят, който има публични държавни и общински задължения,
да може да извърши прехвърляне на вещни права, но след като заплати публичните си
задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните
държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето на
вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. В конкретния
казус, обаче преди
даване ход на устните състезания - релевантният за
преценка на фактите момент, не са представени доказателства, че публичните
задължения на ответника са погасени или декларация
на приобретателя на имота, че тези задължения да бъдат погасени от сумата
срещу прехвърляното право на собственост. При това
положение, в конкретния казус предварителният договор не
може да бъде обявен за окончателен, поради наличие на
неплатени публични задължения на прехвърлителя и затова предявеният иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД следва да се отхвърли и на това основание. В този смисъл е и константната практика на съдилищата - Решение №
29 от 10.03.2006 г. на ВтАС по в.гр.д. № 435/2005 г. и др.
Предвид гореизложеното, предявеният по реда на особеното исково производство
по чл. 362 - 364 от ГПК иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД се явява недоказан
и неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените от последния разноски по съдебното производство в размер на общо 1
455 лв., от които 200 лв. - за ССЕ, 5 лв. - такса за съд. у-е, и 1 250 лв.
- адв. хонорар, според представения списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.А.К., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. М.М., срещу „А.”***,
ЕИК *********, със сл. адрес: ***, чрез адв. К.М., иск с правно основание чл.
19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 14.10.2010 г., по силата на които „А.” ЕООД се е задължило да построи и предаде в собственост на Т.А.К. недв. имот -
апартамент
***, разположен на етаж *, със застроена площ от 66,11
кв.м, състоящ се от спалня, дневна с кухненски бокс, баня - тоалетна и лоджия,
ведно с изба № * с площ от 4,24 кв.м, разположено в избения етаж на сградата,
от които 14,42 кв.м общи части на сградата и от правото на строеж, ведно със
съответните ид.ч. от описания УПИ, при описаната в предварителния договор
степен на завършеност, за сумата от 24 058 евро, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.А.К., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. М.М., да заплати на „А.”***, ЕИК *********, със
сл. адрес: ***, чрез адв. К.М., на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата 1 455 лв. (хиляда четиристотин петдесет и пет лв.) - съдебни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в
14-дневен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/