№ 24
гр. 1000 София , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З в закрито заседание на двадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вергиния Х. Мичева Русева
Членове:Александър Е. Ангелов
Илиана В. Станкова
като разгледа докладваното от Илиана В. Станкова Въззивно гражданско
дело № 20211100506056 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от Р. Г. К., длъжник по изпълнението по изпълнително дело
№ 20218380403851, на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ, с район на действие СГС частна
жалба срещу постановление на ЧСИ по чл. 248 ГПК от 05.04.2021 г. В жалбата се твърди, че
размерът на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя е прекомерен и се иска
същият да бъде намален до минималния по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 400,00 лева. Претендира разноски.
Взискателят „О.-Ю.В.-И.В С.“ ЕООД счита жалбата за неоснователна.
В мотиви си ЧСИ М.Б. сочи, че не намира уговореното възнаграждение за прекомерно.
Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени
представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.
Настоящата жалба, като подадена срещу постановление срещу разноските по
изпълнението, подадена е в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
От представените материали по изп.д. № 20218380403851, на ЧСИ М.Б., рег. № 838
при КЧСИ, е видно, че е образувано по молба от 16.03.2021 г. на взискателя „О.-Ю.В.-И.В
1
С.“ ЕООД, чрез адв. В. В. срещу длъжника Р. Г. К. за събиране на сумата от 20 000,00 евро –
възнаграждение по договор за посредничество, ведно със законната лихва от 26.05.2017 г.,
както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 1046,53 евро – лихва за забава в периода
22.11.2017 г. – 29.05.2018 г. и разноските в изпълнителното производство, като в молбата е
направено възлагане по чл. 18, ал.1 ЗЧСИ. Към молбата е представен Договор за правни
услуги с предмет за образуване, защита и представителство по изпълнителното дело и
възнаграждение 2000,00 лева, платено в брой.
С постановление от 24.03.2021 г. на ЧСИ са приети разноски в изпълнителното
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лева адвокатско
възнаграждение и 144,00 лева – такси.
Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 29.03.2021 г. като
същият е платил дължимите суми на 30.03.2021 г., а на 02.04.2021 г. е подал възражение
срещу постановлението за разноските за адвокатско възнаграждение, като е направил искане
за намаляването им до 400,00 лева. С постановление от 05.04.2021 г. /лист 30 от
изпълнителното производство/ частният съдебен изпълнител е намалил същите до размер от
1200,00 лева. С електронно писмо от 06.04.2021 г. жалбоподателят е заявил, че подържа
подадената на 31.03.2021 г. срещу постановлението по разноските за адвокатско
възнаграждение.
На 24.03.2021 е изпратил запорни съобщения до няколко банки.
В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно
действие по изпълнителното дело – подаването на молба за образуването му.
Предвид обстоятелството, че в срока за доброволно изпълнение по изпълнителното
дело е налице такова, съдът приема, че в случая не се дължат разноски на взискателя във
връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело с оглед предприемането на
изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само
за образуването на изпълнителното производство, макар в представения договор за правна
защита и съдействие да е посочено, че възнаграждението е заплатено както за образуване на
изпълнителното дело, така и за воденето му. С оглед на това разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя следва да се заплатят от длъжника само за действието по
образуване на изпълнителното производство, за което според чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й
към момента на образуване на изпълнителното дело, в който момент вземането за
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело става изискуемо,
минималният размер на възнаграждението възлиза на 200 лв., определен по чл. чл. 10, т. 1 от
Наредбата. Изпълнителното делото не се характеризира с фактическа и правна сложност. С
оглед диспозитивното начало в процеса адвокатското възнаграждение на взискателя следва
да бъде намалено до размер от 400,00 лева.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба подадена от Р. Г. К. постановление по 248 ГПК от 05.04.2021 г.,
по изпълнението по изпълнително дело № 20218380403851, на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при
КЧСИ, с което е отказано намаляване на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение над размер от 400,00 лева до 1200,00 лева, като ИЗМЕНЯ разноските на
взискателя „О.-Ю.В.-И.В С.“ ЕООД за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.
2
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3