№ 32/31.1.2023г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, ХI-ти касационен състав, в открито заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Десислава Кривиралчева
Членове: 1. Георги
Видев
2. Дияна
Златева – Найденова
|
При секретар |
Антоанета
Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан
Янев |
изслуша докладваното |
|
от |
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ |
|
|
|
||
к.н.а.х. дело № 1123 по описа на съда за 2022 г.
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е
образувано по касационната жалба на Н.С.Т., ЕГН ********** ***, чрез адв. К.У.
против Решение № 403 от 12.10.2022 г., постановено по анд № 20225220200715 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Пазарджик.
С обжалваното
решение е потвърдено Наказателно постановление № 22-1006-000619 от 07.04.2022
г. на Началник Група Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик, с което
на касатора на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000
(хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет)
месеца; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП е наложена административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет)
лева; на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено в
противоречие с материалния закон при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като наложеното наказание е явно несправедливо. Претендира
се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от
касационната инстанция, с което да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. У.,
който в съдебното заседание и в представените писмени бележки поддържа
жалбата по изложените доводи. Претендира разноски.
Ответникът по
касационната жалба –
Началник Група Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик, редовно
призован, не се явява, не се представлява и не взима становище по жалбата.
Прокурорът дава
заключение за неоснователност на касационната жалбата. Предлага
обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Настоящият съдебен състав на Административен съд
– Пазарджик, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1
от АПК, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка,
поради което е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.
При проверка на
обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо
и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно
доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които
са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от
настоящата инстанция.
Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е възприел
следната фактическата обстановка по делото:
На 02.02.2022 г., е съставен АУАН № 109125 против касатора за това, че на същата дата, около 17:40 часа, в гр. Пазарджик, ул. „Генерал Гурко”, пред № 3, е управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 320Д” с рег. № ***, като при извършена проверка от контролните органи е установено, че водачът управлява след употреба на алкохол - при извършена качествена проверката с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARDM 0196 е отчетена концентрация на алкохол в издишания въздух 1,14 промила, показано на водача. Същевременно при съставяне и връчване на акта на водача, той заявил желание да се подложи на медицинско и химическо изследване за употреба на алкохол, поради което бил издаден ТИ бл. № 125884, връчен му в 18:30 часа, с който му било указано в срок до 45 минути да се яви в „МБАЛ Пазарджик“ АД, за да даде кръвна проба за химически анализ, с цел установяване на концентрацията на алкохол. Отбелязано е, че водачът подписал и получил този талон, след което обаче не се явил в лечебното заведение, в посочения му краен срок, а със закъснение. От регистратурата в болничното заведение му било обяснено, че щом е закъснял ще му бъде отказан медицински преглед и вземане на кръвна проба, при което той отишъл до лекарския кабинет и почукал на вратата, но никой не му отворил, след което си тръгнал. Освен това водачът не носил свидетелство за управление на МПС и контролен талон, и управлява МПС, което не е преминало задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, което било връчено лично на привлечения като нарушител на 04.05.2022 г.
В обжалваното
Наказателно постановление № 22-1006-000619 от 07.04.2022 г. на Началник Група
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик нарушенията са описани по
идентичен начин. Посочено е, че след извършена качествена проба с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARDM
0196 е отчетена концентрация на алкохол в издишания въздух 1,14
промила на хиляда. Посочени са като нарушени същите разпоредби на ЗДвП, като са
наложени административни наказания: на основание чл. 174, ал.1, т. 2
от ЗДвП – глоба 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца; на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1,2 от ЗДвП – глоба в
размер на 10 лева и на основание чл. 181, т.1, от ЗДвП – глоба в размер
на 50 лева.
При така
установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно
установени и доказани извършените от касатора административни нарушения. При
постановяване на решението си първоинстанционният съд подробно е изследвал
спорните въпроси, като е приел, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание. В
проведеното съдебно производство са разпитани всички свидетели, имащи отношение
към случилото се. В мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки
един от доводите на жалбоподателя, които са приети за неоснователни. Районен
съд – Пазарджик е изложил конкретни мотиви.
Настоящият
състав намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по
делото и на приложимото право. Безспорно се установяват всички елементи на
административните нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 100, ал. 1,
т. 1 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Касационната
инстанция споделя становището на въззивния съд, че при издаване на АУАН и НП не
са допуснати съществени нарушения, които да водят до неговата отмяна и е
спазена процедурата, предвидена в ЗАНН.
От събраните
доказателства пред районния съд безспорно се установява, че на посочените в
АУАН и НП дата и място Н.С.Т. е управлявал процесния лек автомобил с
концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,14 промила, отчетена чрез
техническо средство, в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Проверката от
контролните органи е извършена с годно и изправно техническо средство„Алкотест
Дрегер 7510” с фабр. № ARDM 0196, преминало
успешно проверка в лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха.
Във връзка с
възраженията изложени в касационната жалба, които настоящият съдебен състав
намира за неоснователни, следва да се посочи, че: Спазен е редът за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни
средства, регламентиран с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Не намира опора от
доказателствения материал по делото твърдението на касатора, че е бил лишен от
възможност да даде кръвна проба. Настоящият състав не може да приеме тезата, че
касаторът е бил обективно възпрепятстван да се яви в уречения час в лечебното
заведение. Кръвното изследване е една възможност, която е предоставена на самия
водач, а контролните органи са длъжни единствено да му издадат талон и да
съобразят времето, което е нужно на водача да се придвижи до мястото за вземане
на пробата. В случая, предоставеното от органите на МВР фактическо време,
необходимо за предвижване на Т. от мястото на нарушението в град Пазарджик, ул.
„Генерал Гурко“ , пред № 3 до „МБАЛ Пазарджик“, е напълно достатъчно и е
съобразено с изискванията на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
Всъщност, ако касаторът е искал да даде кръвна проба и той самият е знаел и е
бил убеден, че не е употребил алкохол, и че техническото средство показва
грешен резултат, то със сигурност щеше да намери начин, чрез който да се придвижи
до лечебното заведение в указания интервал от време за даване на кръв, било то
и чрез използването на таксиметрова услуга. Самият нарушител е приел
показанията на техническото средство, а при издадени талони за изследване не се
е явил в указания срок в определеното медицинско заведение за даване на кръвна
проба. Дори да се приеме и, че се е явил с 15 минутно закъснение, той и не е
проявил активност спрямо служителите в лечебното заведение, които да му вземат проба
за алкохол на този времеви етап. Предвид това правилно АНО е приел отчетените и
приети от нарушителя показания на техническото средство за наличие на алкохол в
издишания въздух. В този смисъл, следва да се отбележи, че съгласно чл. 6, ал.
6 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
/Наредба № 1/, контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за
изследване, като вписва:
1. мястото,
където да се извърши установяването;
2. срока на
явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на
населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен
анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и
урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120
минути - в останалите случаи. Давайки възможност на водача да се яви за кръвно
изследване в срок от 120 минути от връчването на талона (така както е записано
в същия), органът е определил максимално дълъг срок, който е в полза на
жалбоподателя.
При липса обаче
на резултати от кръвни изследвания за наличие на алкохол в кръвта, които да
опровергават получения резултат от техническото средство, като меродавни следва
да бъдат приети показанията от алкотест дрегера. В този смисъл в чл. 6, ал. 8
от Наредба № 1 изрично е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ
за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване.
В хода на
съдебното производство не са ангажирани доказателства от страна на
жалбоподателя, които да оборят констатациите в съставения АУАН. Съгласно чл.
189, ал. 2 ЗДвП, АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а в
случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е
доказателствена тежест. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира
за доказана фактическата обстановка, установена с акта за установяване на
административно нарушение досежно концентрацията на алкохол в кръвта.
Не може да бъде
споделено и възражението, че преди полицейската проверка жалбоподателят не бил
употребявал алкохол, а по зъболекарско предписание от същия ден бил изплакнал
устата си медицинска вода за уста марка „Листерин“, съдържаща алкохол, поради
което и дрегерът отчел наличието на такъв в издишания от водача въздух. В
подкрепа на това възражение и по инициатива на защитата е бил разпитан като
свидетел по делото лекуващият зъболекар на жалбоподателя – д-р И.Г.. От
неговите показания е установено, че около обяд на процесната дата, той е
извършил медицинска манипулация на жалбоподателя, който имал болки във венците,
по повод на което му изписал антибиотик и изплакване с медицинска вода за уста
по 5-6 пъти на ден. В тази връзка Районен
съд – Пазарджик също е изложил мотиви, които се споделят от настоящата
инстанция, като правилно е посочил, че в показанията на д-р Г., същият е бил
категоричен, че в подобни ситуации дрегерът би могъл да отчете концентрация от
порядъка на 0.2 - 0.4 промила, но не и над един промил, каквато е била отчетена
стойност при проверката на жалбоподателя.
Неоснователно е
и възражението за
нарушаване на процедурата за установяването на употреба на алкохол съобразно
реда, разписан в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози (Наредбата). И това е така, тъй като никъде във въпросната
инструкция не е предвидено задължение на извършващия теста да разяснява на
тестваното лице необходимост от изплакване на устата с вода, несъдържаща
алкохол, още по-малко да му предоставя такава. Видно от инструкцията в нея е
записано, че не се позволява подаването на висока концентрация на алкохол към
сензора, напр. чрез изплакване на устата със силен алкохолен концентрат непосредствено
преди измерването, защото така се намалява животът на сензора. Веднага след
това, в подраздел засягащ изискванията към тестваното лице е записано, че
следва да се спазва период на изчакване от най-малко 15 минути след последната
употреба на алкохол. Остатъчният алкохол в устата може да доведе до грешни
резултати от измерването. Грешни резултати могат да се получат и от ароматни
напитки (напр. плодов сок), спрейове за уста, лекарства и капки, съдържащи
алкохол. В тези случаи също трябва да се спазва периода на изчакване най-малко
15 минути.
С оглед
показанията на техническото средство, налице са обективните и субективните
елементи от състава на административното нарушение по 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
посоченото нарушение. Не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като деянието е със сериозна и завишена степен на обществена опасност, което
дава основание да не бъде прието за маловажно.
Ето защо, след
като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяна на
решението, настоящият състав намира, че същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода
на спора и като съдът не е сезиран с искане за присъждане на разноски от
ответната страна, не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 403 от 12.10.2022 г.,
постановено по анд № 20225220200715 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/
2. /П/