№ 2213
гр. Пловдив, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330205303 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №4622237, с
който на В.И.И., ЕГН:**********, е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.2,
вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата и в писмено становище излага конкретни
съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш /ЕФ/ и
прави искане за неговата отмяна. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна процесуална помощ по реда на чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призован, не се явява. Представлява се от процесуалния си представител,
който поддържа направеното с жалбата искане по изложените в нея
възражения.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. В писмено становище оспорва основателността на подадената
жалба, като излага доводи за това и прави искане за потвърждаване на ЕФ
като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност прави
1
възражение за намаляване размера на присъденото адвокатско
възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения такъв.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на
административно наказание глоба за нарушение, извършено на 19.03.2021г. в
16:26ч. на път ІІ-64 км 49+800 в посока север, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 №11743са, за
превишаване на разрешената скорост с 28 км/ч при управление на МПС, лек
автомобил марка „Фолксваген Поло“ с рег.№ **. Лекият автомобил се движел
в извън населеното място с 88 км/ч при разрешена скорост 60 км/ч по
въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26. Скоростта от 88 км/ч
е с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство
от 91 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.
На жалбоподателят, чиято собственост било заснетото МПС, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2,
вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било
водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото си да
обжалва така издадения против него Електронен фиш.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени
доказателства.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита,
че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят В.И. при
управление на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№ ** на посоченото в
ЕФ място, явяващо се извън населено място, се е движил със скорост от 88
км/ч при разрешена извън населено място скорост до 60 км/ч по въведено
2
ограничение с пътен знак В26. От представеното по делото писмо изх.№11-
00-846/12.10.2021г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ се установява, че
към датата на нарушението /19.03.2021г./ е била налична сигнализация с
пътен знак, ограничаващ скоростта до 60 км/ч, въведена с монтиран пътен
знак „В26“, поставен на км 49+860, ведно с пътен знак А27. В случая
нарушението е установено на км 49+800 в посока север и се явява в зоната на
действие на ограничаващия скоростта извън населено място до 60 км/ч пътен
знак В26. Като не е спазил това ограничение при управление на процесното
МПС, жалбоподателят е нарушил горепосочената разпоредба на ЗДвП.
Електронният фиш е издаден по отношение на В.И.И. като собственик
на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява да е
упражнил предоставеното му в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП право и в
законоустановения срок от получаване на обжалвания електронен фиш да е
представил в ОД на МВР-Пловдив, сектор „ПП“ писмена декларация с данни
за лицето, извършило нарушението.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
чл.21 ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано.
Според правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Разпоредбата на ал.1 на чл.21 от ЗДвП забранява на
водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение, да
превишава посочените в нормата стойности на скоростта в км/ч. Както става
ясно от така цитираните по-горе материални норми и от приложения по
делото електронен фиш, жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, а направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от
ЗДвП е дотолкова, доколкото да обуслови, че в случая скоростта от 60 км/ч,
въведена с пътен знак, е различна от така посочените в ал.1 на същия член на
закона. Нещо повече в самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от
съдържанието й, е извършено препращане към ал.1 на същата разпоредба,
така че дадената квалификация с препратката е още по-прецизна, поради
което съдът намира за неоснователно направеното от жалбоподателя
възражение за порок при конкретизиране на правната квалификация на
деянието.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал. 3 от ЗДвП, условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
3
правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, каквато в случая се явява Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав
счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Използваното
техническо средство ATCC – ARH – CAM S1 №11743са представлява
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства -
преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното
платно върху т. нар. триножник - преносима поставка с три крака.
Посоченото изключва същото да е "прикрепено" към земята, а следва да се
приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя,
следователно се явява "мобилно" по своя характер. За използването на
процесното АТСС е съставен протокол съгласно чл.10, ал.1 от горепосочената
Наредба, в който надлежно са посочени вид и номер на използваното АТСС,
дата на използване, контролиран участък, наличието на пътен знак за
ограничение, начало и край на работа, режим на измерване, посока на
задействане. Пропуснатото отбелязване на номер на първо и последно
статично изображение, за което възразява жалбоподателя, според съда не
може да се приеме за съществено нарушение, доколкото връзката между
конкретното използване на АТСС и съставения протокол по чл.10 успешно и
несъмнено се установява от останалите негови реквизити. Спазено е и
изискването на ал.3 на чл.10 от Наредбата с изготвената и представена по
настоящото дело снимка на разположение на техническото средство.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно приетото по делото като писмено доказателство Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 със срок на валидност –
07.09.2027г. Същото е преминало проверка, за което от БИМ е съставен
Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. със заключение, че
преносимата система за контрол на скоростта на МПС е в съответствие с
одобрения тип.
Въпреки гореизложеното, съдът намира, че при издаване на обжалвания
ЕФ е допуснато съществено нарушение, даващо основание за отпадане на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушението на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Такова основание е
липсата на изискуем съгласно чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизит от
4
съдържанието на електронния фиш, а именно – липсата на надлежно
описание на нарушението. Вменената на жалбоподателя разпоредба на чл.21,
ал.2 от ЗДвП предвижда когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак. За съставомерността на деянието по ал. 2 от цитираната разпоредба от
съществено значение е вида на поставения пътен знак и конкретната стойност
на ограничението, въведено с пътния знак. В случая описаното в ЕФ
нарушение обаче се изчерпва с посочване единствено на датата и часа на
нарушението, мястото и стойността на "разрешената" и "установената"
скорост на движение и на самото превишаване. Липсва посочване с какъв
пътен знак е въведено ограничението на скоростта, което води до липсата на
достатъчна индивидуализация на нарушението. Липсата на съставомерен
белег на административното нарушение съставлява съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя и води до
отмяна на обжалвания електронен фиш.
Наред с горното съдът констатира липса на описание, че деянието е
извършено при условията на повторност. За такова може да се съди
единствено от посоченото основание за санкциониране на лицето по чл.182,
ал.4 от ЗДвП. Липсват обаче каквито и да било твърдения нарушението да е
извършено повторно, за да бъде включен този факт в предмета на доказване и
съдът да го изследва в съдебното производство. При липсата на такова
описание, съдът не може да извърши преценка дали наказанието е наложено
за повторно извършено нарушение по квалифицираният състав, както се сочи
с посочената санкционна разпоредба, или за нарушение, извършено за първи
път, каквото е словесното описание на нарушението.
Не на последно място, липсва посочване на предхождащия санкционен
акт /наказателно постановление или електронен фиш/, който да обуславя
наказването на лицето при условията на повторност. Няма никакво съмнение
за настоящия състав, че непосочването на този акт в електронния фиш
представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо значително
правото на защита на наказания субект да бъде санкциониран по
квалифицирания състав на чл.182, ал.4 от ЗДвП. Липсата предпоставя
процесуален порок при описанието на административното нарушение от
фактическа страна, доколкото няма описание на съставомерен белег на
административното нарушение. Същата води до невъзможност както за съда
5
да провери този факт, така и за жалбоподателя да го оборва.
Действително по делото е представена справка нарушител/водач, видно
от която жалбоподателят има предходни нарушения на правилата за
движение, включително по влезли в сила електронни фишове за нарушения
по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Както вече се посочи обаче, при липсата в
електронния фиш на посочване кои от тези актове обуславят повторността на
нарушението, при това с отбелязване на датата на влизането им в сила,
същите не попадат в предмета на доказване по настоящото дело, тъй като
жалбоподателят не е имал възможност да се брани по тях. Изискванията за
описание на съставомерните факти в електронния фиш са императивни и
такива факти не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен
път от доказателствата по делото.
На следващо място съдът констатира допуснат порок при
индивидуализиране на приложените санкционни разпоредби - чл.189, ал.4,
вр.182, ал.4 от ЗДвП. Видно от съдържанието им нормата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП е обща норма, уреждаща режима на електронния фиш като
властнически акт, докато разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП не предвижда
конкретна санкция за конкретно нарушение, а точно обратното, тя е с
бланкетен характер, като урежда налагането на санкция в двоен размер за
дадени нарушения поради наличието на квалифициращия признак
"повторност", използвайки механизма на препращане към другите алинеи на
чл.182 от ЗДвП. От своя страна в различните точки на чл.182, ал.1-3 от ЗДвП
са предвидени множество санкции в различни размери в зависимост от
конкретните фактически параметри на извършеното нарушение, а именно:
каква е стойността на превишаването на скоростта, дали се касае за
превишаване на общо ограничение на скоростта или на такова въведено с
пътен знак В26, дали превишаването е извършено в рамките на населено
място или извън него, както и според вида на МПС, с което е извършено
нарушението. Всичко гореизложено налага извод, че при прилагане на общата
норма на чл.189, ал.4 от ЗДвП и бланкетната разпоредба на чл.182, ал.4 от
ЗДвП, е следвало да се посочи и конкретната санкционна норма от чл.182,
ал.1-3 от ЗДвП, съобразена с фактите по разглеждания казус и стойностите на
превишаването на скоростта. В тази насока е и трайната съдебната практика,
при която следва да бъдат посочени не само бланкетните норми, но и
нормите, към които те препращат за запълване на бланкета. Такова посочване
6
в ЕФ липсва, което не само накърнява правото на защита на наказаното лице
да разбере правните рамки на повдигнатото му обвинение, но и прави изцяло
неразбираема волята на наказващия орган коя е приложимата санкционна
норма, което затруднява проверовъчната дейност на съда дали правилно е
приложен материалния закон.
Предвид изложените съображения Електронният фиш следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена с
депозираното писмено становище от процесуалния представител на
жалбоподателя. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид
представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е
посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на основание чл.38,
ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 300 лева. Предвид направеното от
въззиваемата страна възражение за прекомерност, преценката за дължимостта
и размера на възнаграждението, съдът направи към момента на постановяване
на решението и с оглед действащата отново към този момент редакция на
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В този смисъл, възражението на въззиваемата страна за
прекомерност е неоснователно, тъй като се присъжда възнаграждение в
минимален размер. Прилагайки правилото на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата, следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №4622237, с
който на В.И.И., ЕГН:**********, е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.2,
вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на адвокат Л.И. Л., вписан в
7
АК-Пловдив, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8