Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Своге, 03.12.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свогенски
районен съд, втори състав, в публично заседание на шести ноември, двехиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : НАДЯ БАКАЛОВА
при секретаря Ирена Никифорова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 594 по описа за 2016 година
на СвРС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявена е искова молба от М.К. Д. ЕГН ********** и П.С. Д. ЕГН ********** *** против Т.Д.Л. ЕГН ********** *** и Д.Л.Л. ЕГН ********** ***.
Претендира се постановяване на решение, с което:
Съдът да осъди ответницата
Т.Д.Л. ЕГН ********** ***,
да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците М.К. Д. и П.С. Д., да упражняват правото си
на собственост върху недвижимия им вилен имот, находящ се в село С., Община С., С. област, ул.”№ , като премахне, намиращото се на
границата между двата съседни имота орехово дърво.Твърди се, че повече от
половината клони на дървото надвиснали над постройките в имота на ищците и
създавали опасност от разрушване, при счупване от
буря. Поддържа се, че дървото е посадено при несъобразяване на предвидените в чл.52 от ДС отстояния от имота
на съседа. Претендират се направените по
делото разноски.
С уточнителна молба вх.№ 3248/08.12.2017г.ищците уточняват, че не
са собственици, а ползватели на имота, находящ
се в село С., Община С., С., ул.””№ , а собственици
по силата на дарение са А. и Д. Д.
С уточнителна молба вх.№
2435/30.08.2018г./неправилно посочена от подателите като нова„искова молба”/е
изразено становище, че съдът следва да постанови премахване не само на
ореховото дърво, но и на един брой
джанка, както и преместване на
останалите биологични видове.
На ответниците е предоставен срок за отговор
съгласно чл.131 от ГПК.На гърба на съобщението до Т.Д.Л., същата е отбелязала, че отказва да
получи преписа от исковата молба, тъй като вече не е собственик на вилния имот,
съседен на ищците и е продала същия преди години, не представя отговор.
Ответникът Д.Л.Л., чрез назначения особен представител е представил
отговор, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на
исковите претенции.
В
съдебно заседание ищците лично и чрез
процесуалния си представител поддържат предявения иск.
В
съдебно заседание ответницата Т.Д.Л. не се явява, не се представлява и не
изразява становище по иска, ответникът Д.Л.Л. чрез назначения
особен представител оспорва исковите претенции и изразява становище за тахната
наоснователност и недоказаност.
Свогенски районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното :
Исковите претенции са редовни и допустими.
По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 6, том III, дело 698/1996г. от 04.10.1996г.на нотариус Г. М.,
ищците М. и П. Д. дарили на сина и дъщеря си Д. Д. и А. Б. собствен недвижим
имот:дворно място от 598 кв.м., съставляващо парцел VIII, имот планоснимачен номер 164 в кв.177 по плана н асело
С., С. област, заедно с построения върху мястото
гараж на 55,6 кв.м. и масивна жилищна сграда на 70,7 кв.м., при съседи:
парцел VII-164, 165 и парцел IX в кв.177 по плана на село С., от югоизток –път и от
северозапад-път.В пункт 2 на нотариалния акт е записано, че дарителите М. и П.
Д. си запазват правото на ползуване на описания имот до тяхната смърт,
безвъзмездно, заедно и поотделно.
Видно от копие на нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 43,
том II, рег.№ 20227, н.дело 232 от
2009г.на нотариус Г. М., ответницата Т.Д.Л.
продава на втория ответник – сина й Д.Л.Л. своя
собствен имот:УПИ, с площ 620 кв.м., съставлващ п. VII-164, 165 в кв.177 по плана на
село С., Община С., С.
област, заедно с построената в него през 1986г. масивна, едноетажна, жилищна
сграда върху мазе, със застроена площ 39 кв.м., при граници и съседи:улиа от
две страни, п. VIII-164, п. VI -165 и двата в квартал
177 по плана на населеното място.
До ответниците е изпратено предписание изх.№
94-М-234/03.09.2018г. от Община С., с което те са задължени в
четиринадесетдневен срок от получаване на предписанието, да предприемат действия по премахване на
клоните от всички дървета, които преминават в имота на М. и П. Д. и да не се
допуска повторно навлизане на клоните на дърветата в съседния имот.
От заключението по изготвената
лесотехническа екпертиза се установява:
Ореховото дърво, посадено в имота
на ответника Д.Л. отстои на 1,70 метра от оградата на ползвателите на съседния
имот - ищците Д., т.е.при несъобразяване
разпоредбата на чл.52 ЗС, съгласно която не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на
по-малко разстояние от три метра – за високите дървета, 1,5 метра за средните и
1 метър за ниските.От заключението и от заявеното от вещото лице в о.с.з. на
06.11.2018г.се установява, че процесният орех е дърво с височина над 15 метра, намира се в двора на ответника
и е наклонен по посока на къщата на
ответника, като един клон, с дебелина 15 сантиметра и разположен по височината
на комина-до 50 сантиметра, е над къщата, на който ползватели са
ищците.Листната маса от този клон пада върху покрива и в случай на искра от
комина, съществува опасност от запалване на сухи листа.
При
така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи
:
Искът е с правно основание чл.109 ЗС, вр.с чл.32 ЗОСИ във вр. с чл.34 ЗОСИ и чл.63 ал.2 ЗУТ.
По отношение на ответницата Т.Д.Л.,
исковите претенции се явяват недопусими, следва да бъдат оставени без
разглеждане и производството по делото в
тази част да се прекрати, поради липса на пасивна легитимация на Л. –налице е
писмено доказателство/нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 43, том II, рег.№
20227, н.дело 232 от 2009г.на нотариус Г. М./, че тя не е собственик или
ползвател на съседния имот и съответно не може да й се вмени действие или
бездействие, с което да пречи на ищците да упражняват правото
си на ползване на недвижимия имот.
По отношение на исковите
претенции, предявени против Д.Л.Л.:
В конкретния случай
негаторния иск е предявен не от собственици, а от ползватели.Макар че съгласно
чл. 58 ЗС е длъжен да съобщи на собственика за посегателствата върху имота,
ползвателят и сам може да си служи с вещните искове – ревандикационен и
негаторен, с оглед разпоредбата на чл. 111 ЗС (предвиждаща, че разпоредбите
относно недвижимите имоти се прилагат и спрямо вещните права върху такива
имоти, ако законът не постановява друго) и липсата на текст, ограничаващ
ползвателят да предявява исковете за защита на своето вещно право.
В случая се иска ответната
страна да премахне, намиращото се на
границата между двата съседни имота орехово дърво. Ореховите дървета се причислят към т. нар.
"допълваща зелена система”.
Отсичането на такива дървета по искане на собственик, респ.ползвател може
да се допусне само от съда.По отношение на орехови дървета без оглед на това, дали
са засадени в близост до сграда, дали са
на законно отстояние от съседа или не, следва да се прилага специалният режим
установен за тях.Следва да се има предвид,че се касае за дървесен вид, който е
под режим на особена закрила съгласно разпоредбата на чл.34 ал.1 ЗОСИ.
Видно от разпоредбата на чл.63 ал.2 ЗУТ -дълготрайните декоративни дървета /каквото е
и ореховото дърво/ могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след
писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна
експертиза за състоянието на дървото.
Видно
от събраните по делото доказателства, е извършена проверка от служителите на общинската
администрация при Община Своге, на
въпросното орехово дърво.За извършеният оглед е
изготвено предписание от 03.09.2018г., но липсва извършена, съгласно
изискванията на закона санитарна експертиза за състоянието на дървото,т.е.
липсва една от основните предпоставки, обуславяща преценка на обсотятелството,
следва ли да се разреши отсичане изцяло или изкореняване на процесното дърво. Съдът
приема,че отразените констатации в предписанието макар и кратки кореспондират на събраните по делото доказателства. По
делото се установи от заключението и от
заявеното в о.с.з.от вещото лице С.Г. изготвила съдебно-лесотехническа експертиза, приета от съда като правилна и
мотивирана, базираща се на данни по делото и оглед на самото място, че един клон от ореховото дърво, с
дебелина 15 сантиметра и разположен по височината на комина-до 50 сантиметра, е над къщата, на който ползватели са
ищците.Листната маса от този клон пада върху покрива и в случай на искра от
комина, съществува опасност от запалване на сухи листа, което създава
неудобство и безпокойство за ищците -ползватели.Ето защо в случая не е необходимо отсичане изцяло на ореховото дърво, а
отстраняване само на един клон от него.
Съдът преценява, че по изложените съображения, е налице основание да се
разреши премахване на клонът от ореховото дърво, конкретизиран от вещото лице
като такъв, с дебелина
15 сантиметра и разположен по височината на комина-до 50 сантиметра, над къщата, находяща се в имота, на който ползватели са ищците, а именно, описан
в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 6, том III, дело 698/1996г. от 04.10.1996г.на нотариус Г. М.:дворно
място от 598 кв.м., съставляващо парцел VIII, имот планоснимачен номер 164 в кв.177 по плана на село С., С. област, заедно с построения върху мястото гараж на 55,6 кв.м. и масивна жилищна сграда на 70,7 кв.м., при съседи:
парцел VII-164, 165 и парцел IX в кв.177 по плана на село С., от югоизток –път и от
северозапад-път.В останалата част/за
отсичане изцяло на дървото, на един
брой джанка, както и преместване на
останалите биологични видове/исковите претенции се явяват недоказани,
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По заплащане на разноските по делото:
Ищците са направили следните разноски в производството:държавна такса за
образуване на делото в размер на 50 лева, разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 220 лева, държавна такса за вписване на исковата молба -10 лева,
възнаграждение за особен представител на ответника – 300 лева, възнаграждение
за вещо лице – 200 лева.Ответникът Д.Л. с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, не признава иска, и следва да заплати на ищците направените по делото
разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции, а именно в общ
размер на 390,00/триста и деветдесет/лева.
Водим от горе изложеното съдът
Р Е Ш И
:
РАЗРЕШАВА на основание чл.109 ал.1 ЗС,чл.32 във вр. с
чл.34 от ЗОСИ и чл.63 ЗУТ премахване и осъжда Д.Л.Л.Л. ЕГН ********** да премахне един клон от орехово дърво, негова собственост, като
клонът е с дебелина
15 сантиметра и е разположен по височината на комина-до 50 сантиметра, над къщата,
находяща се в съседен на неговия имот, на който ползватели са М.К. Д. ЕГН ********** и П.С.
Д. ЕГН ********** ***, а именно, описан в
нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 6, том III, дело 698/1996г. от
04.10.1996г.на нотариус Г.М.:дворно място от 598 кв.м., съставляващо парцел VIII, имот планоснимачен номер 164 в кв.177 по плана на село
С., С. област, заедно с построения върху мястото
гараж на 55,6 кв.м. и масивна жилищна сграда на 70,7 кв.м., при съседи:
парцел VII-164, 165 и парцел IX в кв.177 по плана на село С., от югоизток –път и от
северозапад-път, пречещ
на ищците М. Д. и П. Д. да упражняват
правото си на ползване, , като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции в останалата част .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковите
претенции на М.К. Д.
ЕГН ********** и П.С. Д. ЕГН ********** *** против Т.Д.Л. ЕГН ********** *** с правно основание чл.109 ал.1 ЗС,чл.32
във вр. с чл.34 от ЗОСИ и чл.63 ЗУТ и прекратява производството по делото, в
тази част.
ОСЪЖДА Д.Л.Л.
ЕГН ********** *** да заплати на М.К. Д. ЕГН **********
и П.С. Д. ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на сумата от 390,00/триста и деветдесет/лева на основание чл.78 ал. ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :