ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 663
14.07.2020 г., град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II СЪСТАВ
На четиринадесети юли
2020 година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Христова ч.гр.д. №1389 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба на ,,Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София,
против Разпореждане от 12.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. №374/2020 г. по описа на РС Казанлък,
инкорпорирано в Заповед №204 от същата дата за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата 941.60 лева – неплатено
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги за периода до 01.07.2019
г.
Частният
жалбоподател сочи, на първо място, че заповедният съд не разполага с правомощия
на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от
която заявителят черпи права, като измененията в ГПК относно преценката за
наличие на неравноправни клаузи в договори с потребители не променят това
положение. На следващо място, излага подробни съображения за неправилна
преценка на заповедния съд относно наличието на неравноправни клаузи в
договора. Счита, че тази преценка не включва определянето на основния предмет
на договора, нито съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна,
от друга страна. Сочи, че сключването на споразумение за допълнителни услуги не
е задължително условие за получаване на кредита и е по избор на потребителя.
Твърди, че още при подписване на искането за кредит потребителят е бил
информиран за общо дължимата сума по договора за кредит, включително закупения
пакет от допълнителни услуги, като се е съгласил с всички условия, подписвайки
съответните документи. Сочи още, че длъжникът е ползвал закупените допълнителни
услуги, тъй като е ползвал и получил приоритетно разглеждане на искането си за
отпускане на кредит, поради което не следвало да се приема, че плащането на
цената е предварително, още повече че същата била разсрочена за срока на
кредита. Излага, че предоставените на кредитополучателя допълнителни услуги не
са свързани с усвояване или управление на кредита, че същите са ясни, както и
сумите, които се претендират за тях. Поради това смята, че не е налице
обоснована вероятност потребителят да е поставен в неравностойно положение
спрямо кредитора. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението
суми.
Въззивният
съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по
първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК от ,,Профи Кредит
България“ ЕООД, гр. София, срещу С.Г.В. за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 1653.48 лева – главница; 356.19 лева – договорно възнаграждение за
периода от 01.09.2018 г. до 01.07.2019 г.; 941.60 лева – неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; както и законната лихва
от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В
заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски
кредит №********** от 15.06.2016 г., сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД.
Сочи се, че длъжникът следвало да върне предоставената в заем сума на 36
месечни вноски в размер на 277.14 лева и падеж – всяко 1-во число на месеца. Длъжникът
платил 25 месечни вноски, а падежът на последната по ред погасителна вноска съгласно
погасителния план бил на 01.07.2019 г. Посочено е, че кредитополучателят дължи
съгласно договора договорно възнаграждение по заема в размер на 356.19 лева,
дължимо за периода от 01.09.2018 г. до 01.07.2019 г. Посочено е също така, че
по закупения от длъжника пакет от допълнителни услуги оставало неизплатено
възнаграждение в размер на 941.60 лева.
С
обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,Профи
Кредит България“ ЕООД е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за 941.60 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
като е приел, че споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги
противоречи на чл. 10а от ЗПК, тъй като се касае до действия, обслужващи усвояването
и управлението на кредита. Приел е, че по този начин се заобикаля разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като претендираното възнаграждение реално прикрива
разходи по кредита, с което се стига до надхвърляне на ограниченията на закона
за максимален размер на ГПР. Достигнал е до извод, че се създава значителна
неравнопоставеност между страните в облигационното правоотношение.
Съгласно
чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна
страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице
обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на
територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или
седалище на територията Република България – чл. 411, ал. 2 от ГПК. В
конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.
2, т. 2 от ГПК, тъй като искането за присъждане на суми, съгласно клаузите на
договора за потребителски кредит относно уговореното възнаграждение за пакет за
допълнителни услуги противоречат на закона и на добрите нрави.
Съгласно
разпоредбата на чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче
забранява на кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а от ЗПК изисква видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. В случая възнаграждението за допълнителни
услуги е определено общо за няколко различни услуги. От друга страна, това
възнаграждение е определено по размер и начислено на потребителя предварително
(в самото споразумението е посочено, че „става изискуемо с подписване на
споразумението“), въпреки уговореното му разсрочено изплащане, макар да е дължимо
само за възможността за предоставянето на изброените в него услуги и без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. На следващо място, с уговарянето на
допълнително възнаграждение за допълнителни услуги, в размер близък до този на
главницата по договора за кредит, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Предвид противоречието му с
императивни правни норми, споразумението за пакет от допълнителни услуги на
основание чл. 21, ал. 1 от 3ПК е нищожно.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е
неоснователна, а разпореждането следва да бъде потвърдено.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане от 12.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. №374/2020 г. по описа на РС Казанлък.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: