ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 62
гр. Монтана, 11.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Олег Софрониев
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно частно наказателно
дело № 20221600600097 по описа за 2022 година
Производството е по чл.243,ал.4 и 5 от НПК.
С определение от 16.03.2022г. на РС Берковица по НЧД № 56/22г. е потвърдено
постановление на РП Монтана – ТО Берковица от 24.02.2022г. на основание чл. 243, ал.6, т.1
НПК, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№282/2020г. по описа на РУ МВР *, пр. преписка №1068/20г. по описа на РП Монтана,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 206, ал.1 НК.
Недоволна от това определение е останала „Л.Ф.“ ЕАД гр. *, която го обжалва пред
Окръжен съд Монтана с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност. В жалбата се
поддържа, че съдът незаконосъобразно и неправилно е потвърдил постановлението, като е
възприел изцяло и безкритично изложеното в постановлението становище на прокуратурата.
Моли съда да отмени както атакуваното определение, така и постановлението и върне
делото за съби-ране на допълнителни доказателства.
Съдът, след като прецени оплакванията в жалбата и провери обосноваността и
законосъобразността на атакуваното определение, досъдебното производство и събраните
по него доказателства във връзка с изискванията на закона, приема следното:
Подадената жалба е в срока по чл. 243, ал. 3 от НПК и от лице, имащо правен интерес
от обжалване на прокурорския акт и се явява процесуално допустима, а разгледана по
същество, е неоснователна.
Досъдебно производство е образувано на 30.03.2021г. на основание чл. 212, ал.1 от
НПК с постановление на прокурор за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
ДП е образувано по подадена жалба от „Л.ф.“ ЕАД с предходно наименование „П. л.
Б.“. В нея се твърди, че горепосочената фирма е собственик на т. а. „*“ * с рег. №* и че
автомобила е в неизвестност от три години. Установили, че автомобилът се намира в гр.
1
*при лицето Е. К.. Твърдят, че горепосочения автомобил бил предоставен за ползване през
2006 - 2007г. в гр. *на лицето С.С. в качеството му на управител на неустановена фирма.
Това обстоятелство им станало известно от системата, ползвана от дружеството „П.л.Б.“
което впоследствие променило името си на „Л. ф.“ ЕАД. Не представят Договор за лизинг и
приемо предавателен протокол, тъй като такива не са устано-вени в дружеството. Не е
установено и лицето, предало автомобила. Представено е само Свидетелство за регистрация
на МПС.
В хода на проведеното разследване е установена следната фактическа обстановка:
От проведения разпит на свид. С. С., за когото се твърди, че е сключил Договора за
лизинг и е ползвал автомобила се установява, че преди години на фирмата му са били
предоставени на лизинг няколко автомобила от „П.л.Б.“ ЕООД, но не помни дали
процесният автомобил е бил сред тях. Признава, че познава лицата Е. и К.К., но не си
спомня да им е предоставял автомобил за ползване. Свид. А.М.-протосингел на В.М.,
заявява, че посочения автомобил не е предоставян и ползван от служители на К.. Твърди че
Е.К., който бил *в К. и брат му К., който бил * са ползвали товарен автомобил, но в лично
качество, за който твърдяли, че им е предоставен от някакъв човек. Впоследствие двамата
напуснали манастира. Разпитани Е.К. и К.К. отричат да са ползвали въпросния т.а. „*“ * с
рег.№* и твърдят, че не са сключвали договор за лизинг за автомобил и не знаят къде се
намира автомобила в момента.
При така установените фактически обстоятелства представителят на Районна
прокуратура Монтана, ТО – Берковица е посочил, и първостепенният съд се е съгласил, че
не са налице достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ характер
изпълващо състава на чл. 206 ал.1 от НК, нито от обективна, нито от субективна страна .
След като обсъди наличния по делото доказателствен материал настоящата
съдебна инстанция намери следното:
Както от обективна, така и от субективна страна липсват съставомерните признаци
на престъплението по чл. 206 ал.1 от НК. При обсебването на чужда движима вещ един от
основните елементи на фактическия състав е наличието на правно основание, на което
деецът владее или пази тази чужда вещ. Видно от материалите по делото липсва представен
Договор за лизинг, както и приемо-предавателен протокол, от които безспорно да се
установи кой е лизингополучателя. Безспорно установено е, че това не са Е.К. и К.К., от
които дружеството иска връщане на автомобила. От страна на дружеството жалбоподател се
навеждат твърдения, че автомобилът е предоставен на лицето С. С., но доказателства в тази
насока не се представят.
Правилно и законосъообразно първостепенният съд е отбелязал, че при преценката
на законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, съдът като контролен орган не е оправомощен да се произнася
по въпроси от компетентността на държавното обвинение чрез различна от изложената в
постановлението за прекратяване интерпретация на доказателствата.
2
Независимо от това, след преценка на материалите по приложеното досъдебно
производство, съдът намира изводите на прокурора за обосновани и законосъобразни.
Събрани са възможният обем доказателства, разпитани са всички посочени в жалбата лица и
липсват каквито и да са данни, нежели доказателства да е налице състав на престъплението
по чл.206 от НК. Още по- малко са налице доказателства за авторство на престъпно деяние.
От събраните по делото доказателства не се установява дори лицето лизингополучател,
което би могло да се разпореди с чуждата вещ като със своя.
От същите обстоятелства произтича и несъставомерността на деянието по чл. 206,
ал.1 от НК и от субективна страна. Обсебването е престъпление което може да се осъществи
само от лице, което има фактическата власт върху премета на престъплението на правно
основание – т.е. лице, което владее или пази предмета на посегателството. Това
престъпление се умишлено и то при пряк умисъл от субективна страна. Деецът следва да
съзнава, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, която владее или пази на
правно основание и че му е позволено да извършва само определени действия с нея и
извършвайки обсебване има за цел да се разпореди противозаконно с предмета на
престъплението в свой или чужд интерес.
Предвид гореизложеното липсват законови основания за изменение или отмяна на
атакуваното определение. За да бъде повдигнато обвинение спрямо определено лице в
извършване на престъпление от общ характер е необходимо при разследването да бъдат
събрани достатъчно доказателства за виновността на лицето. При анализа и оценката на
доказателствената съвкупност следва да може да бъде направен единствено възможния и
непротиворечив извод за наличието на престъпление от общ характер, както от обективна,
така и от субективна страна. Такъв извод в конкретния случай за извършено деяние по чл.
206, ал. 1 от НК не може да бъде направен. Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.5 от НПК
съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за
прекратяване на наказателното производство. В разглеждания случай съдът намира, че така
обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно.
На следващо място, прокуратурата е единствено овластения орган, на чиято преценка
е възложено установяване наличието или липса на престъпление, както и неговата
квалификация. Единствено при явна незаконосъобразност съда следва да даде указания в
каква насока да бъдат коригирани обстоятелствата по разслед-ването, но в случая липсват
такива данни.
Съдът намира, че обжалваното постановление е постановено при обстойна оценка на
доказателствения материал, основана на всички събрани по надлежен ред и проверени в
досъдебното производство доказателства, поради което и атакуваното определение на РС
Берковица се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА от определение от 16.03.2022г. на РС Берковица по ЧНД № 56/22г. с
което е потвърдено постановление на РП Монтана – ТО Берковица от 24.02.2022г. на
основание чл. 243, ал.6, т.1 НПК, с което е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство №282/2020г. по описа на РУ МВР *, пр. преписка №1068/20г. по
описа на РП Монтана, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 206, ал.1
НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4