Р Е Ш Е Н И
Е
№ 24
гр. Русе, 01.07.2021 г.
Административен съд - Русе, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията КУПРИНДЖИЙСКА адм.дело N 52 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, ал. 2 ЗАвП
(Закон за автомобилните превози), във връзка с чл. 145 и
сл. от Глава десета на
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Т.С. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ №
РД-14-3221/30.12.2020г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация –
Русе, към РДАА – Русе. С оспорената заповед, на основание чл. 107 ал. 1, във
вр. с чл. 106а ал. 1, т. 1, б.“б“, ал. 2 т. 1 и ал. 7 Закон за автомобилните
превози, на Т.Т. е наложена ПАМ – временно спиране от движение на МПС „*******“,
категория М1, с рег. № ******, собственост на водача, до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой
табела с рег.№ ******* и отнемане на свидетелство за регистрация № *********,
издадено на 05.08.2015 г.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати в
административното производство съществени нарушения на
административно-производствените правила, противоречие с материално-правните
разпоредби и с целта на закона – основания за оспорване съгласно чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. В съдебно заседание се
твърди, че отразеното в АУАН №285476/30.12.2020 г., въз основа на който е
издадена заповедта, относно извършван таксиметров превоз към момента на
проверката, не отговаря на обективната истина. Излагат се допълнителни доводи,
като се посочва, че към момента на проверката жалбоподателят не е управлявал
автомобила. Искането е заповедта да бъде отменена.
Ответната страна, чрез депозирано
писмено становище, развива доводи за законосъобразността на оспорваната заповед
и за неоснователност на подадената срещу нея жалба, поради което иска
оспорването да бъде отхвърлено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя.
Административният
съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на
страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с
правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното:
По фактите
Със заповед № РД-14-3221/30.12.2020г.
на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация – Русе, към РДАА – Русе, е
наложена принудителна административна мярка на Т.С.Т., в качеството му на водач
на МПС - лек автомобил „********“, с рег. № ******, негова собственост,
изразяваща се във временно спиране от движение на моторно превозно средство до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне на 1
бр. табела с регистрационен номер и отнемането й заедно със свидетелство за
регистрация № ********* от 05.08.2015 г. (л.1 от преписката)
Фактическо основание за
издаване на заповедта са констатациите по Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) (л. 10 от преписката), съставен на Т.Т. след
извършена проверка от служители на РД АА – Русе. В хода на проверката е
установено, че на 30.12.2020 година, около 10:45 ч., в гр. Русе на ул. „Тодор
Икономов“, срещу блок 209, жалбоподателят престоява на таксиметрова стоянка, с
цел изчакване на пътници, с таксиметров автомобил марка „******“, категория
М1, с рег. № *****, оборудван съгласно изискванията на чл. 21 от Наредба № 34
от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, с включен ЕТАФП, без табела „не
работи“, с открита табела „такси“. При проверка на ЕТАФП и извадени от него
служебни бонове, и по-конкретно служебен бон № 454 (л.9 от преписката),
проверяващите установили, че на 30.12.2020 г. жалбоподателят е извършил 1 бр.
платена таксиметрова услуга на стойност 2.87 лв., без редовно издадено
разрешение за извършване на таксиметрови превоз на пътници на територията на
Община Русе. Въз основа на установеното проверяващите са преценили, че с
деянията си водачът е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.24 ал. 1 ЗАвП и
му е бил съставен АУАН.
Принудителната
административна мярка е наложена на основание чл. 106а ал. 1, т. 1, б. “б“ от ЗАвП - временно спиране от
движение на моторно превозно средство, до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца, което не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение
за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община.
В
хода на съдебното дирене, за изясняване на обективната истина и с оглед
оспорването от страна на жалбоподателя на констатациите в АУАН, че е извършвал
таксиметров превоз, е разпитан актосъставителя - св.А.К.. В показанията си
свидетелят посочва, че при проверката действително таксиметровия автомобил е
престоявал, в него не е имало пътници, но е бил с открита табела „такси“, с
включен електронен таксиметров апарат и без табела „не работи“. След като са
установили самоличността на водача – Т.Т., са изискали от него набор от
документи, при което жалбоподателят не е представил разрешително за извършване
на таксиметров превоз на пътници и пътна книжка на автомобила. Служебните
бонове са били извадени от касовия апарат на автомобила от самите проверяващи,
като със сигурност е са извадили такива за проверяваната дата – 30.12.2020 г.
Свидетелят заявява, че към момента на проверката именно Т.Т. е бил зад волана,
жалбоподателят не им представил пътна книжка, от която да е видно, че не той е
управлявал автомобила, а и той бил собственик на автомобила, поради което му
съставили АУАН, който бил подписан без възражения.
В
последствие, след издаването на оспорената заповед, жалбоподателят е представил
Разрешение № 494/06.01.2021 г. на Община Русе за извършване на таксиметров
превоз на пътници и холограмен стикер за автомобил марка „Фолксваген Туран“, с
рег. № Р3838ВС, с валидност от 06.01.2021 г. до 31.12.2021 г. (л.3 от
преписката и л. 24 от делото).
По правото
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Производството е
допустимо, тъй като е депозирана жалба от адресата на административния акт, с
който се засягат негови права и законни интереси, подадена е на 14.01.2021 г.
(л.15 от делото) - в изискуемия от процесуалния закон 14-дневен срок от деня на
връчването на заповедта – 31.12.2020 г.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
В настоящото производство
съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери законосъобразността на
издадения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като
установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването
му и съответен ли е същият с целта на закона.
Съдът
намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган. Съгласно чл.
107, ал. 1 от ЗАвП, принудителните административни мерки по
чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от
него длъжностни лица. По делото е представена Заповед №РД-01-43/23.01.2020 г.
(л. 11 от преписката), издадена от изпълнителния директор на ИИ АА, от която е
видно, че директорите на РД "Автомобилна администрация" към ИА
"Автомобилна администрация" гр. София, включително и директора на
Русенската РД са упълномощени да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.
106
и 106а
от ЗАвП. С оглед изложеното се налага извода, че процесната
заповед е издадена в условията на делегирана компетентност – разписана е
законова възможност за делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който
изрично се възлага съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния
административен акт. По компетентността на органа липсва и спор.
Спазена е
изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 107, ал. 1 от
ЗАвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването
й. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в съставените
писмени документи в административната преписка, които изрично са цитирани в
обстоятелствената част на административния акт, сред тях и АУАН серия А-2020 №285476/30.12.2020 г. Няма пречка в
мотивите на заповедта да се посочи имено установените обстоятелства в хода на
съставяне на АУАН, след като именно те обосновават фактически прилагането на
ПАМ.
С оглед изложеното за съда се налага извода,
че в
производството по издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.
106а, ал. 1 от ЗАвП, за преустановяване на административните
нарушения по Закон
за автомобилните превози, се прилагат принудителни административни
мерки. Сред тях е и мярката, наложена на Т.Т. по чл.106а, ал. 1, т. 1, б. "б" и ал.
2, т. 1 ЗАвП.
ПАМ е с превантивен характер и цели
осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като
същата не съставлява вид административно наказание, по арг. от чл.
12
и чл.
13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
мярката се прилага за определен срок.
За да е приложима цитираната норма на чл.
106а, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП, законодателят приема като
съставомерни признаци - управлението на моторно превозно средство, с което се
извършва таксиметров превоз на пътници, което не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или
е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната
община.
Доказателствата, писмени и гласни, събрани в
проведеното съдебно производство, сочат точно на наличието на условията, при
които следва да бъде наложена ПАМ спрямо жалбоподателя Т.Т., по реда на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" и ал.
2, т. 1 ЗАвП. По делото не се спори, че към момента на
проверката от св.К., на длъжност старши инспектор в отдел "Контрол"
към РД АА – Русе, Т.Т. като водач на лек автомобил „******“, с рег. № *******,
негова собственост, е престоявал на таксиметрова стоянка в гр.Русе с открита
табела „такси“, с включен електронен таксиметров апарат и без табела „не
работи“. Не се спори, че при тази проверка е разпечатан фискален бон № 454 от
30.12.2020 г. от ЕТАФП на автомобила за извършена таксиметрова услуга, както и че
водачът не е представил изискуемите от проверяващите разрешение за извършване
на таксиметров превоз на пътници на територията на Община Русе и пътна книжка
на автомобила. Такива не са представени и в последствие, както и в хода на
съдебното дирене. Представеното Разрешение № 494/06.01.2021 г. касае последващ
на проверката период.
Спорният момент в настоящото производство е
дали жалбоподателят е извършил таксиметров превоз на пътници по цитирания в
АУАН фискален бон. Т.Т. оспорва това обстоятелство и твърди, че не той е бил
водач на таксиметровия автомобил при този превоз. В тази връзка адвоката му е
поискал да му се даде възможност да представи пътна книжка на автомобила, от която
да е видно кой е управлявал таксиметровия автомобил. Такава обаче не е
представена, нещо повече – в приложеното писмено становище от процесуалния
представител на жалбоподателя изрично е посочено, че той не разполага с пътна
книжка. Други доказателства, които да подкрепят твърдението на жалбоподателя,
че не той е извършил процесния таксиметров превоз на пътници, не бяха събрани в
настоящото производство.
При това положение за
съда се налага извода, че в настоящото производство жалбоподателя не успя да
обори материалната доказателствена сила на АУАН №285476/30.12.2020 г. относно установените със
същия обстоятелства и конкретно факта, че именно той е осъществил таксиметров
превоз на пътници в гр.Русе на 30.12.2020 г. по фискален бон № 454 от същата
дата на стойност 2.87 лв.
Нарушението, послужило
като основание за налагане на принудителната административна мярка е
категорично установено, както от писмените доказателства, така и от показанията
на разпитания свидетел. В допълнение съдът намира за необходимо да отбележи и
следното: За да е налице извършено нарушение на разпоредбата на чл. 24 ал. 1
ЗАвП не е необходимо в момента на извършваната от служителите на РД АА – Русе
проверка жалбоподателят да извършва таксиметров превоз на пътници, т.е.
пътниците да са в автомобила. Достатъчно е да се докаже, че такъв превоз е
извършван на посочената дата от водача, което в настоящото производство е
сторено от една страна с фискален бон № 454/30.12.2020 г., който не се оспорва
от жалбоподателя, а от друга - с показанията на актосъставителя, които съдът
кредитира изцяло като логични, последователни и кореспондиращи с останалите
доказателства.
С олед горното съдът намира,
че жалбоподателят не проведе обратно доказване, касателно изводите на
административния орган, че е налице основание за прилагане на ПАМ. Всъщност,
жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че собственият му автомобил, с който
е извършван превоза, към момента на проверката няма издадено разрешение за
извършване на таксиметров превоз на пътници за Община Русе. Следователно в
случая едновременно са били изпълнени и двете предпоставки за прилагане на
процесната ПАМ.
Следва да се отбележи, че
законът – чл. 106а ЗАвтП не държи сметка за това, чия
собственост е МПС-то, с което е извършено нарушението. Без значение е дали
превозът е извършван от името и за сметка на собственика или на трето лице и в
какви взаимоотношения са били тези лица. Целта на принудителната мярка е да
преустанови вече започналото и продължаващо правонарушение, което може да
стане, когато се отнеме средството, с което нарушението се извършва. Предвид
това, следва да се приеме, че оспорената заповед съответства на целта на
закона. Това е така с оглед изричната необходимост от засилена охрана на живота
и здравето на пътниците в обществения транспорт. Превозваческата дейност,
включително таксиметровия превоз на пътници, е строго регламентирана и
необходимостта от включване на съответното МПС в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници и наличието на
разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община
е безусловно контролирана.
В тази връзка неоснователни
се явяват възраженията на жалбоподателя, че не е мотивирана максималния срок на
наложената ПАМ. Този срок е определен в закона и не е необходимо същият да бъде
мотивиран в заповедта за налагане на ПАМ. Нормата на чл. 106 ал. 1, т. 1, б.“б“
ЗАвП предвижда „временно спиране от движение на МПС, до отстраняване на
нарушението“, т.е. законодателят е предвидил, че в момента, в който бъде
отстранено констатираното нарушение и са налице останалите изискуемите от
закона предпоставки, наложената ПАМ
следва да бъде прекратена. Или казано по друг начин срока на наложената ПАМ не
зависи от волята на административния орган, а от поведението на собственика на
автомобила. Идеята на законодателя е да отстрани нарушението и да предотврати
допускане на същото в бъдеще като мотивира заинтересованото лице да предприеме
действие по изпълнение на законовите изисквания за извършване на превоз на пътници.
По изложените
съображения съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в установената форма, в отсъствие на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон и
съответствие с целта му. Ето защо подадената жалба се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХЪРЛЯ оспорването по жалба на Т.С. ***, срещу Заповед
за прилагане на ПАМ № РД-14-3221/30.12.2020г. на Началник Областен отдел
„Автомобилна администрация – Русе, към РДАА – Русе, с която на основание чл.
107 ал. 1, във вр. с чл. 106а ал. 1, т. 1, б.“б“, ал. 2 т. 1 и ал. 7 Закон за
автомобилните превози, на Т.Т. е наложена ПАМ – временно спиране от движение на
МПС „******“, категория М1, с рег. № *****, собственост на водача, до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и
отнемане на 1 брой табела с рег.№ ****** и отнемане на свидетелство за
регистрация № *********, издадено на 05.08.2015 г.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: