Р Е Ш Е Н И Е
гр. Видин, 05.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, трети състав, в публично заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 3479 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Л.Л.Д. ***, чрез
адв. Б.В. против ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД - София, с която е предявен иск по чл. 405, АЛ. 1 от КЗ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че има сключена застраховка „Каско“ при ответника със застрахователна полица № 47041806-00001371 от 19.07.2018г. за лек автомобил марка „Ситроен” с рег. № ВН 44 39 АК. Посочва, че на 25.01.2019г. процесният автомобил е бил отнет от неизвестно лице, за което е образувано ДП № 86/2019г. по описа на РУ – Видин, спряно с Постановление от 08.07.2019г. Поддържа се, че ищецът е изпълнил задълженията си и своевременно е уведомил застрахователя за щетата, като при последния е образувана застрахователна щета и на 27.09.2019г. застрахователя е превел на ищеца сумата от 8809.00 лева. Според ищеца обаче, застрахователната сума по договора за застраховка е 11000.00 лева.
Иска от Съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати остатъка в размер на 2191.00 лева, ведно със законната лихва. Претендират се разноските по делото.
Ответникът в срока за отговор е оспорил иска като неоснователен. Оспорил е действителната стойност на лекия автомобил, като е посочил, че претендираното от ищеца обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди. Според него е заплатено застрахователно обезщетение съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ.
Оспорена е претенцията за законна лихва, като е посочено,
че същата следва да се дължи след представяне от страна на ищеца на доказателства
за дерегистрация на превозното средство, каквито доказателства не са
представени с исковата молба.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебна автотехническа експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори от страните, че се намират в облигационни отношения по силата на Договор за автомобилна застраховка „Каско стандарт” от 19.07.2018г., за което е издадена застрахователна полица № 4704180600001371 за лек автомобил марка „Ситроен”, модел „С4“ с рег. № М0542ВМ / рег. № ВН 44 39 АК/ със застрахователна сума за автомобила 11000.00 лева със срок на договора от 00:00 часа на 19.07.2018г. до 00:00часа на 19.07.2019г. При сключване на договора, представител на застрахователя е извършил оглед на автомобила, което се установява от направеното отбелязване в застрахователната полица. Такъв оглед е извършен и на 28.12.2018г. при промяна на собствеността на лекия автомобил и регистрационния му номер.
От представената служебна бележка от РУ – Видин, се установява, че на 25.01.2019г. е образувана проверка по заявителски материал с рег. № 178600 ЗМ-86/2019г. за извършена на 25.01.2019г. кражба на лек автомобил марка „Ситроен”, модел „С4“ с рег. № ВН 44 39 АК, собственост на Л.Л.Д.. С постановление от 08.07.2019г. на прокурор в РП - Видин, наказателното производство, образувано за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК е спряно поради това, че извършителят на престъпното деяние не е открит.
Не се оспорва, че на 25.01.2019г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпило застрахователно събитие – кражба на МПС, както и че при ответното дружество – застраховател е заведена щета № 470418191904486. С протокол от 12.09.2019г. комисия при застрахователя е определила действителната стойност на лекия автомобил в размер на 8809.00 лева и сумата е преведена по сметка на ищеца с платежно нареждане от 13.09.2019г.
Вещото лице по назначената съдебно- автотехническа експертиза, е посочило, че пазарната стойност на лекия автомобил към дата на кражбата – 25.01.2019г. възлиза на 10 060.00 лева. В с.з. вещото лице е уточнило, че заключението е изготвено по писмени данни и се допуска 20% вариране на цената.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е обективно, безпристрастно и кореспондира със събрания по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:
По допустимостта на иска:
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.
Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства, се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Ищецът има правен интерес от водене на настоящия иск, поради което съдът счита, че искът се явява допустим.
По основателността на иска.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума причинените имуществени вреди. След като е налице влязъл в сила застрахователен договор, по който е платена дължимата премия, следва са се осигури и застрахователно покритие за уговорения застрахователен риск. По делото е установено, че застрахователното събитие „кражба” е настъпило в периода на действие на застрахователния договор. Застрахованият ищец е изпълнил произтичащите от закона и от договора задължения за уведомяване на застрахователя и е поискал изплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата 11000.00 лева. Ответникът - застраховател е определил действителната стойност на автомобила на 8809.00 лева и е изплатил на ищеца.
За определяне размера на обезщетението съдът намира следното:
В създадената съдебна практика, която е актуална и при действащия КЗ /решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. / е прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този извод следва от разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според който при имуществена застраховка застрахователят дължи действителната стойност на увреденото имущество, а за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, арг. чл. 400, ал. 1 КЗ.
От заключението на вещото лице се установява, че пазарната стойност на лекия автомобил към датата на настъпване на застрахователоното събитие възлиза на 10 060.00 лева. Съдът приема, че това е размерът на действителната стойност на автомобила. Именно срещу сумата от 10060.00 лева ищецът ще може да закупи еквивалентен автомобил, съгласно заключението на вещото лице. Застрахователят е изплатил 8809.00 лева, като ще следва да изплати още 1251.00 лева, представляваща разликата между действителната стойност на автомобила към момента на застрахователното събитие и платеното обезщетение. Исковата претенция над сумата от 1251.00 лева до претендираната от 2191.00 лева ще следва да се отхвърли като неоснователна.
Възражението на ответника за недължимост на законна лихва
върху обезщетението е неоснователно. В чл. 409 от КЗ е посочено, че
застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3.
В конкретния случай, застрахователят е изплатил
обезщетение на ищеца, но не в пълния му размер. От представената преписка по щетата няма данни
застрахователят да е изисквал от ищеца доказателства за дерегистрация на
превозното средство, като условие за изплащане на обезщетението. Поради това, присъдената сума ще следва да се
изплати ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в
съда.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще следва да заплати и направените от ищеца разноски по делото съобразно уважената част от иска в размер на 50.04 лева за платена държавна такса, сумата от 57.10 лева –разноски за вещо лице, както и сумата от 222.68 лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
|
|
|
|
|
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД - София с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Позитано 5 да заплати на Л.Л.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 1251.00 лева - представляваща дължим остатък от застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 47041806-00001371 от 19.07.2018г. за настъпило застрахователно събитие „кражба” на лек автомобил лек автомобил марка „Ситроен” с рег. № ВН 44 39 АК, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда – 23.12.2019г. до окончателното издължаване, както и разноски по делото в общ размер от 329.82 лева, като исковата претенция над присъдената до претендираната такава до сумата от 2191.00 лева – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: