РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. гр. Хасково, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640201079 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Г. Д. Г. от с. Добрич, обл. Хасково, чрез адв.
З. Г. от АК - Хасково срещу Наказателно постановление № 21-1253-002271 от
20.10.2021 г. на Полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 183, ал. 4, т. 9,
предл. 1от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание –
„Глоба” в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В
подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и при издаване на
наказателното постановление, като оспорва материалната компетентност на
издателя на санкционния акт. Акцентира и на разликата в понятията престой
и паркиране и неяснотата, породена от едновременната им употреба като
основание за ангажиране на отговорността. Счита, също така, че вмененото
1
нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП не било доказано от обективна страна
и такова не било извършено от жалбоподателя, а при условията на
евентуалност, релевира и хипотеза по чл. 28 ЗАНН. Моли жалбата да бъде
уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление – отменено.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призована, не се явява. Чрез упълномощения по делото представител
– адв. З. Г. заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество
развива конкретни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Полицейски инспектор в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо
изразява становище по жалбата, която предлага да бъде оставена без
уважение, а при условията на евентуалност отправя възражение за
прекомерност на претендираните разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима, в каквато насока е
налице и изрични произнасяне с Определение № 280 от 18.04.2022 г. на
Административен съд – Хасково по КАНД № 310 по описа за 2022 г.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
съобразявайки при новото разглеждане и дадените с Решение № 779 от
18.11.2022 г., постановено от Административен съд – Хасково по КАНД №
843/2022 г., намира за установено следното:
На 25.06.2021 г. свидетелите В. Ж. Д. и К. М. М., двамата на длъжност
„мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, в
около 10:53 часа, при движение по бул. „******“ в град Хасково, възприели
извършено нарушение по Закона за движението по пътищата и свид. В. Д.
съставил Глоба с фиш, серия GT № 781315 в размер на 50.00 лева по
отношение на водача на МПС – лек автомобил марка „*****“, модел „*****“,
с рег. № ****, спряно като втори ред в активната лента за движение до други
спрели моторни превозни средства вдясно по посока на движението, в
2
отсъствие на водача на превозното средство.
Впоследствие, след оспорване от Г. Д. Г. с подаване на възражение,
съставеният фиш бил анулиран, видно от Писмо, рег. № 125300-481 от
10.01.2023 г., подписано от Началник на СПП при ОД на МВР – Хасково, на
дата 11.08.2021 г. и срещу жалбоподателя, след като бил поканен да се яви в
СПП при ОД на МВР – Хасково, бил съставен на същата дата, в присъствие
на свид. К. М. М. Акт за установяване на административно нарушение, серия
АА, бл. № 793278 от 11.08.2021 г. за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 2 от Закона
за движението по пътищата за престояване или паркиране на посоченото по –
горе моторно превозно средство на описаните дата и място като втори ред в
активна лента на движение до спрени МПС по поска на движението. Актът е
съставен в присъствие на жалбоподателя, който след предявяването му,
подписал съставения АУАН, като в съответната графа за възражения вписал,
че има възражения, без да посочи в какво се изразяват същите.
Срещу така съставения акт не са постъпили писмени възражения в
законовия срок от връчване на екземпляр от съставения акт, осъществено на
дата 11.08.2021 г., удостоверено в приложената разписка.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно
нарушение не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения
срок за това от връчването му.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта за
установяване на административно нарушение фактическа обстановка, след
което приел, че жалбоподателят е извършил следното: водач, който престоява
като втори ред в активна лента за движение до спрели МПС по посока на
движението и на основание чл. 183, ал. 4, т. 9 от ЗДвП, наложил процесната
глоба.
Изложената дотук фактическа обстановка се установява от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на
производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите В. Ж. Д. и К. М. М. относно обстоятелствата, свързани с
действията във връзка с процесната проверка и на показанията им, свързани
със съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран
3
доказателствен материал.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1 , т. 2 от Закона за движението по
пътищата, престоят и паркирането са забранени до престояващо или
паркирано пътно превозно средство от страната на движението. По силата на
чл. 183, ал. 4, т. 9 от ЗДвП, наказва се с глоба от 50 лв. водач, който престоява
или паркира като втори ред в активна лента за движение до спрели моторни
превозни средства по посока на движението. Следователно, деянието, за което
на жалбоподателя е наложено административно наказание, е обявено от
закона за наказуемо, към датата извършването му.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен
надлежно от лице, разполагащо с персонална материална и териториална
компетентност, като без значение за извод в тази насока е дали
актосъствителят е присъствал или не при извършване на нарушението, което
вероятно има най – вече предвид жалбоподателят, а относно присъствие при
установяването на деянието, то тук коментар повече от този, свързан с
напомняне за самото естество на дейността по съставяне на акта и за неговите
функции е излишен. Процесният АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от
ЗАНН, досежно необходимите реквизити с уговорката, че изключение от това
виждане съставлява дейността при определяне и при описание на формата на
изпълнителното деяние, нарушението. Същото е сторено не по необходимия
безпротиворечив начин, след като, както уместно е посочено и от
пълномощника на жалбоподателя, актосъставителят е вписал, че водачът на
процесното МПС престоява или паркира, а това са различни по съдържания
понятия, с оглед дадените в разпоредбата на чл. 93 ЗДвП легални разяснения,
че пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време,
необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-
разтоварни работи в присъствието на водача, а паркирано е пътно превозно
средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да
спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с
някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. Това
означава, че двете деяния не биха могли да бъдат осъществени в условията на
4
идеална съвкупност или едновременно, но не може да се сподели тезата на
жалбоподателя, че твърденията в съставения АУАН са именно такива – че
извършва двете дейности едновременно. Най – малко с използване съюза
„или“ се сочи на алтернативност в твърденията, което също не кореспондира
с изискванията за пълно точно и ясно описание на нарушението и на
конкретната форма на изпълнителното деяние, предназначено да бъде
обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно деяние се
привлича към административно наказателна отговорност, за да е в състояние
да организира правото си на защита в пълен предоставен от закона обем. Това
е критерият за преценка дали нарушението следва да се квалифицира като
съществено. В случая обаче и при престой и при паркиране на МПС се има
предвид определено фактическо положение – спиране на превозното средство
за определен времеви интервал и с определена цел. Именно това се имало
предвид при въвеждане на фактическото описание на деянието, което
формално съответства на правната квалификация по относимия текст от
Закона за движението по пътищата. Спазени са давностните срокове по чл.
34, ал. 1 от ЗДвП, както и принципа non bis in idem, предвид анулирането на
издадения санкционен акт за същото деяние – глоба с фиш, след подаденото
възражение, съдържащо оспорване и отказ за заплащане на глобата. На
следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и
редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.
57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, в това число и на
изискването да съдържа достатъчна конкретизация на датата и мястото на
извършване на деянието, като доводите в обратна насока, отправени от
жалбоподателя следва да се приемат за изцяло неоснователни. Нещо повече,
наказващият орган след като е възприел изцяло описаната от актосъставителя
фактическа обстановка е конкретизирал съответната форма на
изпълнителното деяние, което е приел, че е осъществено, а именно
престояване на моторното превозно средство в отклонение с изискванията на
чл. 98, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин, не само относно факта на спиране на процесното моторно превозно
5
средство на бул. „*******“ в град Хасково, но и че това е станало в като втори
ред и в активна лента за движение до спрели МПС по посока на движението,
като изводите на контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на
МВР - Хасково намират необходимата опора в приобщените доказателствени
източници, в това число на доказателствената сила на съставения АУАН.
Въз основа на техния анализ, предложен по – горе обаче, не бе
потвърдено качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторно превозно
средство, в каквото се сочи, че е санкциониран. Същевременно, в случая, в
обстоятелствената част на наказателното постановление ясно е заявено, че
процесният лек автомобил е и собственост на жалбоподателя и той не
оспорва този факт по никакъв начин, поради което и доколкото нарушението
е установено в отсъствие на водача с първоначалното съставяне на фиш
следва правно – логическият извод, че в съответствие с материалния закон е
ангажирана отговорността му за процесното нарушение, включително по
аргумент от чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, доколкото не е изпълнено законовото
изискване от собственика да бъде посочено с нарочна декларация кому е
предоставил управлението на превозното средство на процесната дата при
извършване на нарушението на правилата по ЗДвП. По този начин се решава
основният въпрос за авторството на нарушението, описано в наказателното
постановление, предмет на обжалване, като по същество обоснован и верен
като краен резултат се оказва подходът на наказващия орган. Оттам се
потвърждава и извода на съда за съответствието на дейността по реализиране
на административнонказателна отговорност по чл. 183, ал. 4, т. 9 от Закона за
движенето по пътищата по отношение на жалбоподателя с доказателствата по
делото и материалния закон. Установените по делото факти, въз основа на
годни доказателства и техният детайлен анализ, въпреки пропуските при
съставяне на процесния АУАН, не оставят съмнение, че всички елементи от
обективна страна на извършеното нарушение са безпротиворечиво и
категорично установени.
При определяне на административното наказание по вид и размер,
следва да се отбележи, че то е с фиксиран размер и наказващият орган, а и
съдът не разполагат с правомощия за преценка в този аспект. В случая
материалният закон е правилно приложен по отношение на съставомерната
деятелност, описана в НП и в съответствие с материалния и процесуалния
закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя, след като не са
6
ангажирани никакви конкретни обстоятелства, още по – малко доказателства,
обосноваващи липсата въобще или по – ниската степен на обществена
опасност на деянието, което да доведе до хипотеза по чл. 28 ЗАНН.
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба
се явява неоснователна, поради което атакуваното с нея наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно е необходимо потвърдено
от съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1253-002271 от
20.10.2021 г. на Полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
7