Р Е Ш Е Н И Е
гр. Сливница, 15.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, III състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря Жанета Божилова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 91 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Р.Г.Е.Х.З“
ЕООД срещу К.Г.Г. осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1,
т. 3 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 3000,00 Евро, представляваща компенсаторна неустойка по договор
от 20.06.2016 г., дължима вследствие прекратяване от страна на работодателя на
Трудов договор № 806 от 18.02.2016 г. и допълнително споразумение към него №
175 от 01.06.2017 г., извършено със Заповед № 169 от 16.01.2018 г. на
управителя на „Р.Г.Е.Х.З“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда- 18.12.2018 г., до окончателно
изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди,
че между ищеца и ответника е сключен договор от 20.06.2016 г. с нотариална
заверка на подписите, рег. № 1990/20.06.2016 г., на нотариус К.А., рег. № *** на НК, по силата на който
страните са постигнали съгласие за сключването и изпълнението на работа по
трудов договор за определен минимален срок на длъжност с код по НКПД 51202001-
„Готвач“, както и отговорност при съответно неизпълнение. Сочи се, че в
изпълнение на задълженията, поети с договора, между страните е сключено
Допълнително споразумение № 175 от 01.06.2017 г. към Трудов договор № 806 от
18.02.2016 г. за посочената длъжност „Готвач“, който договор, поради извършено
нарушение от страна на ответника-
неявяване на работа в течение на повече от два последователни дни в периода от
01.01.2018 г. до 04.01.2018 г., е бил прекратен със Заповед № 169 от 16.01.2018
г. на управителя на „Р.Г.Е.Х.З“ ЕООД, с която на основание чл. 188, т. 3, вр.
чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 330, ал. 2, т. 6 и чл. 221, ал. 2 КТ на К.Г.Г. е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. С оглед на това и на основание т.
2 от договора от 20.06.2016 г. ответникът дължи заплащането на неустойка в
размер на 3000,00 евро, което задължение е възникнало незабавно след
прекратяване на трудовия договор, което страните са приели, че се доказва с
документ от НАП за деклариране по реда на чл. 62, ал. 5 КТ или по друг начин.
В срока по чл. 131 ГПК (съобщението е връчено лично на
ответника на 25.02.2019 г.) ответникът К.Г.Г. не е подал отговор на исковата
молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
Установява се от приложеното
ч.гр.д. № 830/2018 г. по описа на РС- гр. Сливница,
че същото е образувано по депозирано пред РС- гр. Сливница заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК вх. № 4058/18.12.2018 г., подадено от „Р.Г.Е.Х.З“ ЕООД. С Разпореждане № 798/20.12.2018 г.
съдът, на основание чл. 418, ал. 2 ГПК,
във вр. с чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, е отхвърлил подаденото заявление, като е
указал на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 ГПК, в
едномесечен срок, считано от получаване на препис от разпореждането, може да
предяви осъдителен иск за вземането си, като довнесе и държавна такса по сметка
на съда, компетентен да разгледа иска.
В указания срок заявителят
е предявил настоящия осъдителен иск.
По делото е представен безсрочен Трудов договор № 806
от 18.02.2016 г., сключен между дружеството и ответника, по силата на който ответникът
се е задължил срещу насрещно парично възнаграждение в размер на 500,00 лв. да
престира труда си на длъжност „работник кухня“, като между страните е бил
уговорен и срок за изпитване в полза на работодателя. Договорът е подписан и от
двете страни, като положените в същия подписи не са оспорени от ответника.
Видно от
представения по делото и неоспорен от ответника договор от 20.06.2016 г., сключен между ищеца и ответника К.Г.Г. - в качеството
му на обучаван, „Р.Г.Е.Х.З“ ЕООД се е задължило да осигури на обучавания
теоретична и практическа подготовка за квалификация за изпълнение на длъжността
„Готвач“- код по НКДП 51202001, а обучаваният се е задължил да бъде изцяло на
разположение и да положи всички необходими усилия за постигане на
квалификацията, както и че при приключване на подготовката ще докаже
способности за заемане на длъжността, което ще бъде установено от представители
на дружеството. По силата на т. 2 от договора обучаваният се е задължил да
сключи предложения му от дружеството трудов договор за работа на горепосочената
длъжност за общ срок не по-малко от 3 (три) години. Страните също така са се споразумели,
че при предсрочно прекратяване на сключен договор по т. 2, независимо от
основанието (освен ако е по взаимно съгласие), обучаваният дължи на дружеството
неустойка в размер на 3000,00 евро, която трябва да плати незабавно след
прекратяването. Уговорено е, че прекратяването се доказва с документ от НАП за
деклариране по реда на КТ или по друг начин. Полагането на подписите от
страните по договора е било нотариално удостоверено на 20.06.2016 г. от К.А.,
рег. № *** на НК.
От представеното и неоспорено от ответника по делото допълнително
споразумение № 175 от 01.06.2017 г., към Трудов договор № 806 от 18.02.2016 г.,
се установява, че считано от 01.06.2017 г. работодателят ищец е възложил,
а ответникът се е задължил да престира
труда си на нова длъжност, а именно „Готвач“, код по НКДП 5120200, при
възнаграждение в размер на 510,00 лв. Страните са уговорили 3-месечен срок за
предизвестие за прекратяване на договора.
Представена е и Заповед № 169 от 16.01.2018 г. на
управителя на „Р.Г.Е.Х.З“ ЕООД, с която на основание чл. 188, т. 3, вр. чл.
190, ал. 1, т. 2 и чл. 330, ал. 2, т. 6 и чл. 221, ал. 2 КТ на К.Г.Г. е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, поради тежко нарушение на
трудовата дисциплина, а именно неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни в периода от 01.01.2018 г. до 04.01.2018 г., вкл. и
до издаване на заповедта. В заповедта е посочено, че, считано от датата на
връчването й лично срещу подпис, а при невъзможност, от момента на получаването
й с изпращане чрез лицензиран пощенски оператор (с обратна разписка), се
прекратява сключеният между К.Г.Г. и „Р.Г.Е.Х.З“ ЕООД трудов договор № 806 от
18.02.2016 г., с допълнително споразумение № 175 от 01.06.2017 г.
Представена е и обратна разписка по пратка № *********
от 19.01.2018 г., получена от К.Г. (доколкото положения в нея подпис не е
оспорен), в която липсва отразяване на съдържанието на пратката.
По делото е представена и Справка изх. №
16388183024577/19.02.2018 г. на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.
62, ал. 5 КТ, видно от която е заверено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ за
прекратяване на трудов договор с К.Г.Г..
При така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи.
Районен съд- гр. Сливница, трети състав, е бил сезиран
с осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 ГПК, вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
При така релевираните твърдения
възникването на спорното право за заплащане на неустоечното задължение се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действителна
уговорка между ищеца и ответника, по силата на която служителят се е
задължил да заплати на работодателя компенсаторна неустойка в случай на
прекратяване на трудовия договор, независимо от основанието (освен ако е по
взаимно съгласие); 2) трудовият договор да е бил надлежно прекратен, не по
взаимно съгласие на страните.
Както беше посочено, неустоечното съглашение е предвидено в сключения между
страните договор, в който е уговорено, че ответникът, след приключване на обучението му, се е задължил да сключи предложения му от
дружеството трудов договор за работа на горепосочената длъжност за общ срок не
по-малко от 3 (три) години, като в случай на предсрочно
прекратяване на сключения трудов договор,
независимо от основанието (освен ако е по взаимно съгласие), обучаваният дължи
на дружеството неустойка в размер на 3000,00 евро,
която трябва да плати незабавно след прекратяването.
С Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по
тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС се прие, че нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване
на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В мотивите на тълкувателното
решение е посочено, че за спазването на
добрите нрави по иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно, като това правомощие (т.е.
правото и задължението на съда)
не отпада, дори когато по делото не е подаден отговор на исковата молба,
доколкото нищожната клауза не поражда правни последици и недействителността не би могла да
бъде санирана.
Същевременно съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК „При проверка
на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.
Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато
следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките
относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на
децата и ползването на семейното жилище.“, тоест първоинстанционният съд
следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора или
отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване –
аргументи от чл. 289, 302 и 307 ТЗ. Законодателят придава правна значимост на
нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като
цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект.
Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа
на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато
вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните
задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или
обезщетителните си функции, които са й придадени от страните. Преценката за
накърняване на пределите на нравствената допустимост в тази хипотеза би
следвало да се основава на вида на неизпълнението, за обезщетяване на което е
уговорена неустойката, на начина на определянето й – като глобална сума или
процент от главницата, на базата за начисляването й – съотношение между
задължението и предварително определеното обезщетение за вредите, като са
възможни и други критерии.
Изразеното в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по
тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС разбиране е доразвито и в Решение № 223 от
19.04.2016 г. по т. д. № 3633/2014 г., I т. о. на ВКС, в което, при извършено
съпоставяне между прекомерност на неустойката и нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави, е прието, че въпросът за накърняване на добрите
нрави по отношение на уговорена неустойка следва да бъде решен чрез комплексна
преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на
други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните,
функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи
размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за
неоснователно обогатяване.
В настоящия случай съдът намира, че
неустоечната клауза е нищожна, тъй като, макар и договорена индивидуално между
страните по договора, същата създава явна неравнопоставеност между тях, доколкото
предвижда права за работодателя, които са в явен разрез с добрите нрави. Това е
така, тъй като получаването на неустойката е в пряка зависимост от волята на
работодателя. Страните са договорили, че работникът дължи неустойка винаги,
когато трудовият договор се прекратява на основание, различно от чл. 325, ал.
1, т. 1 КТ, а именно по взаимно съгласие на страните. Основанията за прекратяване
на трудовия договор условно могат да бъдат групирани в три групи- прекратяване
на трудовото правоотношение по вина на работника (напр. чл. 330, ал. 1, т. 1,
5, 6, 7 и 10 КТ), по вина на работодателя (напр. чл. 327, ал. 1, т. 1, 2, 3 и
11 КТ) и по обектовни причини (напр. чл. 325, ал. 1, т. 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10,
11 и 12, чл. 327, ал. 1, т. 3а, 4, 6, 7, 7а, 8, 9, 10 и 12 КТ и др.). Така
формулирана клаузата води до извод, че работникът, дори и упражнявайки потестативното
си право да прекрати договора с или без предизвестие (когато прекратяването е
по вина на работодателя или по обективни причини), ще бъде задължен да заплати на
работодателя и нестойка в размер на 3000,00 евро, която е около дванадесет пъти
повече от договореното между страните трудово възнаграждение. Действително в
конкретния случай като основание за прекратяване на трудовото правоотношение се
сочи налагането на дисциплинарно наказание уволнение заради нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване
на работа в течение на два последователни работни дни в периода от 01.01.2018
г. до 04.01.2018 г., вкл. и до издаване на заповедта. И макар и поведението на
работника да е укоримо (в случай че отразените в заповедта обстоятелства
отоварят на обективната действителност), и същият да е станал причина за издаване
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“, това не се отразява на действителността не неустоечната клауза,
която се преценява към момента на сключване на договора, както е прието в Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Както беше посочено, съдът следи и служебно за
нищожността на договорните клаузи, когато тя е свързана с противоречие на
закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията
и доказателства по делото, както е в настоящия случай. Задължението да следи служебно
за спазването на добрите нрави изисква от съда при разрешаване на спор за
заплащане на неустойка да извърши самостоятелна преценка за действителността на
неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й.
Предвидените в процесуалния закон преклузии за заявяване на обстоятелства и
възражения от значение за изхода на делото не се разпростират върху нищожността
като отрицателен юридически факт, доколкото тя препятства възникването на
вземането за неустойка и съставлява пречка за присъждането й по иска с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Засиленото служебно начало при съблюдаване на
добрите нрави и на императивните правни норми, които имат значение за спорните
граждански и търговски правоотношения, изключва приложението на преклузията по
чл. 367, ал. 1, вр. чл. 370 ГПК спрямо възражението на ответника по иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за нищожност на клаузата за неустойка поради
накърняване на добрите нрави (и закона). В този смисъл- Решение № 178 от
26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013
г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС.
За пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че дори
и неустоечната клауза да беше действителна, е налице и допълнително основание
за отхвъряне на исковата претенция, а именно недоказаност на същата.
С определението си за насрочване на делото, в което е
обективиран и доклада по делото, вкл. разпределението на доказателствената
тежест, който е приет за окончателен с протоколно определение в открито съдебно
заседание от 17.10.2019 г., съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да
докаже, че трудовият договор е бил надлежно
прекратен, не по взаимно съгласие на страните.
Като доказателства за прекратяването на
трудовия договор по делото са представени обратна
разписка по пратка № ********* от 19.01.2018 г., получена от К.Г. (доколкото
положения в нея подпис не е оспорен) и Справка изх. № 16388183024577/19.02.2018
г. на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ. В обратната разписка
липсва отбелязване на съдржанието на същата, с оглед което не може да се приеме
за доказано по делото, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение“ е била надлежно връчена, респ. че труовото правоотношение е било
надлежно прекратено. Това обстоятелство не може да бъде категорично установено (при
условията на пълно и главно доказване) и от представената по делото Справка
изх. № 16388183024577/19.02.2018 г. на НАП за приети и отхвърлени уведомления
по чл. 62, ал. 5 КТ, видно от която е заверено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ
за прекратяване на трудов договор с К.Г.Г.. Договорената между страните
доказателствена сила на този документ не дерогира императивните правила на
доказателственото право по ГПК, доколкото този документ установява единствено,
че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 62, ал. 3 КТ в тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване да изпрати
уведомление за това до съответната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите. Изпращането на уведомлението
няма конститутивно действие и не води само по себе си до прекратяване на
трудовия договор, като е напълно възможно това уведомление да бъде изпратено
преждевременно, доколкото зависи единствено от работодателя. В този смисъл и
това уведомление не би могло да установи по категоричен начин, че трудовият
договор е бил надлежно прекратен, респ. че се е изпълнила хипотезата на
неустоечната клауза.
Съобразявайки гореизложеното, съдът
приема, че поради нищожност на неустоечната клауза на основание противоречието
й с добрите нрави (а по същество и поради недоказаност на претенцията) искът с
правно основание чл. 415, ал. 3, вр. ал.
1, т. 3 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане сумата
в размер на 3000 евро следва да се отхвърли като неоснователен.
Така
мотивиран, Районен съд- гр. Сливница
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Р.Г.Е.Х.З“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. К., парк „Р.“,
местност „З.“, хотел „Е.Х.- З.“, срещу К.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, за заплащане
на сумата в размер на 3000,00 (три хиляди) евро, представляваща компенсаторна неустойка по
договор от 20.06.2016 г., дължима вследствие прекратяване от страна на
работодателя на Трудов договор № 806 от 18.02.2016 г. и допълнително
споразумение към него № 175 от 01.06.2017 г., извършено със Заповед № 169 от
16.01.2018 г. на управителя на „Р.Г.Е.Х.З“ ЕООД, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 18.12.2018
г., до окончателно изплащане на задължението.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд- София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: