РЕШЕНИЕ
Номер 260594 07.07.2021г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІV
наказателен състав
На двадесети януари двехиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Славка Иванова
като разгледа докладваното от съдията
АН дело номер
6546 по описа за 2020
година
намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 534714-F543682/13.04.2020г. на **на ТД НАП- гр.Пловдив,
с което на МЕГЗ 41 ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 185, ал.2 ЗДДС.
Дружеството жалбоподател чрез повереника си моли Съда да
отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по
съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание. Претендира и
разноски.
Въззиваемата страна – ТД НАП - Пловдив, сочи на
неоснователност на жалбата и желае да бъде потвърдено процесното НП. Претендира
и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
В хода на извършване на проверка за
установяване на наличие на основания за регистрация по ЗДДС, във връзка с
подадено Заявление за регистрация по ЗДДС с вх.№ *********105299/15.01.2020г. е установено, че „МЕГЗ 41"
ЕООД с ЕИК 204944287 като данъчнозадължено лице
по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ е допуснало нарушение на
същата, като не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в
компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на извършваните
продажби чрез електронен магазин, от датата на започване на дейността на 15.05.2018г.
Нормативно
установеното задължение за проверявания субект е възникнало на основание
разпоредбата па чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ, предвиждаща, че
лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
При
проверката е установено следното: дружеството извършва търговска дейност -
онлайн търговия с дрехи и аксесоари, като не е монтирало, въвело в експлоатация
и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на
извършваните продажби. От представени от лицето документи, справки, и писмени
обяснения, както и писмени обяснения от трети лица е видно, че първата
продажба, свързана с дейността на дружеството, е направена на 15.05.2018г. Пратката е приета от Спиди АД /въз основа на сключен договор между
Спиди АД и Мегз 41 ЕООД/ на посочената дата - 15.05.2018г., като
при предаването й не е издаден фискален касов бон или друг документ отговарящ
на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, тъй като за извършваната търговска дейност,
търговецът не е регистрирал ФУ.
В
конкретния случай извършваната от дружеството дейност е съотносимо с дадената в
§ 1, т. 1 от ДР на Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. дефиниция за
"разносна търговия", състояща се в продажба на стоки или услуги извън
търговския обект по предварителна заявка”. По реда на чл.25, ал. 2 от Наредба № Н-18 /2006 г. при разносна
търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на
разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен
когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство
на мястото на предаване на стоката или услугата.
С
оглед спазване на нормативните разпоредби, извършените продажби, свързани с
основната дейност на дружеството-продажби чрез електронен магазин, е следвало
да бъдат отчитани чрез използването на монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността в
обекта в случая - първата изпратена по куриер пратка, а именно на 15.05.2018г.
От
извършена справка в информационната система на НАП е видно, че МЕГЗ 41 ЕООД няма регистрирано в НАП ФУ.
Горното е квалифицирано
като нарушение на чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във
вр. с чл. 118 ЗДДС.
Съдът
намира, че при този начин на описание на нарушението съществено са нарушени чл.
42 и чл. 57 ЗАНН. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на
АУАН и НП са
1. описание на фактическите
признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените
правни норми.
В
същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета
на доказване по делото. АУАН очертава
нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и
субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като
нарушител и надлежната правна квалификация.
Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като
гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде
запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от
момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
Наказателното
постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от
компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното
административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния
процес на ПРИСЪДАТА от общото наказателно производство. От тази му същност
следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите
завишени изисквания, както към АУАН.
В
този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС
1/1953, съгласно което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект
следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и
приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания
субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да
се извлича от доказателствата по делото.
От
всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за
съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно
описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин
всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на
извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е
причинен противоправния резултат).
В
тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически
критерий: АУАН и НП ще отговарят на
императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в
тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно
деяние по възведената правна квалификация, без да е необходимо за преценката за
съставомерност за първи път да се установяват от съда допълнителни
обстоятелства, които не са предявени на дееца.
В
обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически
признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав
или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да
установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на
дееца, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено
правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които
се наказва. Точно такъв е и процесния случай.
От
съдържанието на посочените като нарушени
норми на чл. 7, ал. 1, вр. чл. 3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ. е видно, че за да възникне задължение за ДЗЛ
да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД, то
следва да е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. Видно от текста на чл. 3 от
Наредбата наличието или отсъствието на задължение за издаване на фискална
касова бележка зависи от начина на заплащане на стоката или услугата, като
изрично е посочено, че такава не е необходима при плащане извършено чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Ако
правният субект извършва само доставки, за които няма задължение да се издават
фискални касови бележки, то не е необходимо да се монтира и въвежда в
експлоатация фискално финансово устройство.
В този смисъл основния съставомерен факт, от който зависи дали ДЗЛ е
длъжно да въведе в експлоатация фискално устройство е вида плащания, които то
получава срещу доставяните стоки и услуги. Както в АУАН, така и в НП в тази
връзка е посочен правния извод на
наказващия орган, че за извършената от него доставка на стока на 15.05.2018г. за нарушителя е възникнало задължение да издаде финансова касова
бележка, ерго и задължението да въведе в експлоатация фискално устройство. И в
двата процесуални документа обаче е
налице пълна липса изложение на факти,
от които да се направи проверка на този правен извод. Тоест да се извърши
преценка дали в действителност за въпросната доставка се е налагало издаване на
касова бележка. Това е така доколкото, както в АУАН, така и в НП липсва
отразяване на основаното съставомерно обстоятелство, а именно как е извършено
плащането- чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на
платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи
или по друг начин.
При
липса на изложени факти в АУАН и НП относно основаното съставомерно
обстоятелство, а именно какъв е бил вида на плащането и налагал ли е той
издаване на касова бележка, наказаното лице е в неведение и следва да гадае
какви факти следва да оборва, което
положение е несъвместимо с правото му на защита и безусловно налага отмяна на
НП. При този начин на описание на деянието в АУАН и НП, съдът бива поставен в
положение, за да провери съставомерността му да установява на етап съдебно
следствие факти, които изцяло липсват в АУАН и НП, което е несъвместимо с
контролно отменителните му правомощия по чл. 63 ЗАНН. В случая констатираните
пороци при описания на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на
етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за
ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания
субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на
допълнителни доказателства. Следва да се отбележи също така и че съгласно
задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко
установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който
до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята
правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на
повдигнатото обвинение. Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г.
по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по
н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС. В същото време съгласно изричния текст на
разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира в
условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно изменение на
обвинението по смисъла на този член. Съгласно трайната
съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната
и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН
има характер на въззивно такова, то института на изменение на обвинението не
може да намери приложение при оспорване на наказателни постановления пред съда,
тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически
положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са
предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.
От
всичко гореизложено следва, че за съда не съществува възможност да потвърди
НП въз основа на нови съставомерни фактически
положения, които са разкрити или доуточнени
за първи път на етап съдебно следствие и които не са надлежно предявени
на дееца с АУАН и НП. Да се процедира по
обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои
са съставомерните фактически положения,
за които се наказва, едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е
изцяло несъвместимо с правото му на защита. Не на последно място
следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и накаже дееца за
релевантните фактически обстоятелства, без те да са надлежно индивидуализирани
в АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството
по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на
наказващия орган.
В тази връзка следва да се
отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на
АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са
ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче
констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП,
поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
По
изложените съображения поради допуснати съществени процесуални нарушения, НП
следва да се отмени на формално основание.
По
делото са налице доказателства за направени разноски от жалбоподателя в размер
на 528лв с ДДС като е приложен договор за правна защита и съдействие и списък с
разноски, които са изплатени изцяло в брой. Ето защо и на жалбоподателя следва
да се присъдят разноски, а съответно те са в тежест на юридическото лице - НАП.
Ето
защо и поради горните мотиви, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
534714-F543682/13.04.2020г. на **на ТД НАП- гр.Пловдив, с което на МЕГЗ 41 ЕООД
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 185, ал.2 ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на МЕГЗ 41 ЕООД, ЕИК ********* сумата от 528
лева, представляващи разноски по делото за повереник пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.