№ 5378
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110215728 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК ********* срещу наказателно
постановление № 22-2300480 от 15.12.2023 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ - София, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда (КТ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415,
ал. 1 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП. Сочат се допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство, като не било посочено и мястото на
извършване на нарушението. Твърди се, че дружеството направило всичко възможно
да изплати обезщетението на работника, но той не бил оказал нужното съдействие.
Сочи се и заплащане на дължимата сума. Претендира се маловажност на случая по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В откритото съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за
отмяна на издаденото НП. Сочи и маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Претендира юрисконсултско възнаграждение за три инстанции. Представя
писмени бележки.
1
Представителят на АНО оспорва жалбата и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законовия срок, срещу
подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е
редовно образувано пред РС-София, поради което съдът я намира за процесуално
допустима.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
При извършена в периода от 15.09.2023 г. до 30.10.2023 г. от служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ - София последваща проверка на „****“ ЕООД за
спазване изискванията на трудовото законодателство, проверяващите установили, че
дружеството, в качеството си на работодател, не е изпълнило даденото му на
основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, с протокол за извършена проверка изх. №
ПР2321920 от 23.08.2023 г. задължително предписание под № 6, а именно да изплати
определеното със Заповед № 76/12.06.2023 г. обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на
*****, съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ. Срокът за изпълнение на даденото задължително
предписание е изтекъл на 31.08.2023 г., а до приключване на проверката на 30.10.2023
г. не били представени доказателства за изплащане на обезщетението.
С оглед констатираното нарушение, свидетелката Т. Т. съставила акт за
установяване на административно нарушение срещу дружеството-жалбоподател, което
било квалифицирано по чл. 415, ал. 1 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на
представител на дружеството, който след запознаване със съдържанието му го
подписал без възражения. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на
него издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление № 22-
2300480 от 15.12.2023 г., с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда
(КТ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415,
ал. 1 от КТ.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетелките Т. Т. и А. Н., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Показанията на двете свидетелки са логични, последователни,
непротиворечиви и изцяло съответстват на изложеното в обстоятелствената част на
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, поради което съдът ги
кредитира напълно. От друга страна те изцяло се подкрепят и от събрания писмен
2
доказателствен материал – протокол за извършена проверка № ПР2321920 от
23.08.2023 г. с дадените задължителни предписания на дружеството, със срок за
тяхното изпълнение; протокол за извършена проверка № ПР2336869 от 30.10.2023 г.;
заповед № 76/12.06.2023 г. и платежни документи. Свидетелките подробно разказаха
за извършената проверка и констатациите от нея. Споделиха, че към момента на
съставянето на акта предписанието все още не било изпълнено. Съдът изцяло се
довери на заявеното от свидетелките Т. Т. и А. Н., тъй като те депозират показания за
факти, които непосредствено са възприели и пресъздават в разпитите си. Показанията
им са логични, последователни, кореспондират помежду си и се допълват,
съответстват на писмените доказателства, тоест няма причина съдът да не им дава
вяра.
По делото беше разпитана и свидетелката *****. Към процесната дата тя е била
пълномощник на „****“ ЕООД, като й било възложено да плаща заплати и аванси.
Споделя, че лично заплатила на лицето *** аванс в размер на 1000 лева, като заявява,
че тя всъщност не знаела точно колко пари трябвало да му се заплатят, но *** й бил
казал, че сумата била около 1000 лева и тя му дала именно 1000 лева. Впоследствие
трябвало да се уточнят със собственика на фирмата дали *** трябвало да връща нещо
от дадената му сума. Тези показания звучат напълно нелогично и несериозно, тъй като
кой работодател не знае точно колко пари трябва да плати на работника си и би му дал
сума, която самият работник определя като размер, а впоследствие работникът щял да
връща пари, което и съгласно закона е недопустимо да се иска връщане на пари,
дадени на работника като трудово възнаграждение, дори то да не е било правилно
определено. Няма логика пълномощник на работодателя да дава някаква парична сума
„на вяра“ за това колко трябва да получи служителят, без предварително да е ясно
дължимото възнаграждение за заплата или аванс. Това е абсолютно нелогично и
правилно проверяващите са приели, че представеният разходен касов ордер за сумата
от 1000 лева не доказва изплащането на дължимото обезщетение за неизползван
годишен отпуск от работника. Относно този разходен касов ордер, проверяващите
правилно са приели, че той не може да е доказателство за заплащането на дължимата
сума, тъй като в него няма посочено основание за плащането, а освен това сумата е
различна. Не само това, но с този ордер обективно няма как да е било заплатено
определеното със Заповед № 76/12.06.2023 г. обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск на *****, тъй като заповедта за прекратяване на трудовия договор е от
12.06.2023 г., а датата на ордера е 19.05.2023 г., тоест касае се за плащане на
задължения, които предхождат прекратяването на трудовото правоотношение и към
19.05.2023 г. все още не е възникнало задължение за изплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск на работника. Следователно тази сума от 1000
лева касае някакво съвсем друго задължение. Освен това, предписанието за изплащане
на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е било дадено на 23.08.2023 г., а
3
след като ордерът за тези 1000 лева е от 19.05.2023 г., то същият е било обективно
възможно и е трябвало да бъде представен на проверяващите като доказателство за
изпащане на дължимото обезщетение. Това обаче не е било сторено. Не само това, но
ако този ордер е бил наличен и е доказвал плащането на обезщетението, то
дружеството е следвало да обжалва даденото задължително предписание като
незаконосъобразно, представяйки доказателства, че обезщетението е било заплатено,
но не го е строило. Поставя се логичният въпрос, защо не е обжалвано предписанието,
ако с този ордер обезщетението е било заплатено още три месеца преди даване на това
предписание. Всички тези обстоятелства карат съда да приеме, че с този ордер
категорично няма как да е било заплатено на 19.05.2023 г. все още недължимо
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск или пък ордерът е бил съставен
впоследствие, след проверката на 23.08.2023 г., като с него се цели единствено да бъде
избегната административнонаказателна отговорност за неизпълнението на даденото
задължително предписание. В тази връзка съдът не дава вяра на заявеното от
свидетелката ***** за изплащане на дължимото обезщетение на работника, а и тази
свидетелка се явява заинтересована от изхода на делото, тъй като към датата на
нарушението е била представляваща дружеството-жалбоподател и има пряко
отношение към заплащането/незаплащането на дължимото обезщетение.
В допълнение трябва да бъде посочено, че свидетелските показания на ***** по
същество касаят правилността на приложената принудителна административна мярка
(дадено задължително предписание), а в настоящото производство съдът не следва да
преценява законосъобразността на приложената принудителна административна
мярка. Тя може да се оспорва по реда на чл. 145 и сл. от АПК пред административния
съд, който да прецени дали е правилна или не. След като същата вече е влязла в сила,
независимо правилна или не, то тя подлежи на изпълнение и съдът няма
правомощието да я ревизира, понеже актът, с който тя е приложена е влязъл в законна
сила. Единствената роля на съда в настоящото производство е да прецени, дали е
имало приложена принудителна административна мярка (дадено задължително
предписание), влязла ли е тя в сила, тоест подлежи ли на изпълнение или евентуално е
била отменена и ако подлежи на изпълнение, дали е била изпълнена. В случай на
неизпълнение ще е налице административно нарушение. Вече дали приложената
принудителна административна мярка (дадено задължително предписание) е била
правилна и законосъобразна, това е следвало да бъде оспорено пред административния
съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК и там да се наведат възраженията за плащане на
обезщетението и неподписване на ведомостите, но след като такова оспорване не е
направено и тя е влязла в сила, или е направено и същата е потвърдена, то настоящият
състав няма правомощия да я ревизира и да преценява отново нейната
законосъобразност.
Предвид изложеното, съдът намира за категорично доказана описаната по-горе
4
фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, прие от правна
страна следното:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити -
описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата
и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и
нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл. 34
от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват
правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП
само на това основание, без да разгледа спора по същество.
Неоснователно е възражението, че не било посочено мястото на извършване на
нарушението. В издадените НП и АУАН навсякъде се говори за град София, посочено
е, че работодателят е със седалище и адрес на управление в град София, проверката е
извършена от ДИТ – София и в сградата на ДИТ – София. Изрично е записано, че
нарушението е било извършено на 01.09.2023 г. в предприятието на работодателя,
който е със седалище и адрес на управление в град София, а е констатирано на
30.10.2023 г. в ДИТ – София. В тази връзка и от текста на съставените АУАН и НП
става напълно ясно, къде се твърди да е било извършено нарушението, като няма
някакви противоречия или неясноти, които да накърняват правото на защита на
дружеството-работодател в тази насока и възможността му да разбере твърдяното
място на извършване на нарушението.
Неоснователно е и възражението относно посочените адреси на свидетелите.
Законът изисква да бъдат посочени точните адреси, без задължително това да е личен
или служебен адрес. Изискването е, за да могат тези свидетели да бъдат открити и
евентуално призовани, ако се наложи, което е сторено. Включително съдът винаги
призовава и открива свидетелите на служебните им адреси, когато се касае за
служители на ДИТ – София, а не ги призовава на личните им такива.
Следва да бъде отбелязано, че в издаденото НП е посочено грешно име на
актосъставителя, като актосъставител е Т. Т., а не А. Н.. А. Н. е била свидетел по акта,
но тази техническа грешка по никакъв начин не е довела до накърняване правото на
5
защита на наказаното лице и не е от такова естество, че сама по себе си да доведе до
незаконосъобразност на издаденото НП. Касае се за несъществен порок, който не
нарушава възможността на жалбоподателя да разбере вмененото му нарушение и
наложеното наказание, а в случая правилно са посочени датата и номерът на
съставения АУАН, поради което може да се направи категоричен извод, въз основа на
кой акт е било издадено наказателното постановление.
Според разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, който не изпълни принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10
000 лева. Съгласно предписание № 6 от връчения на 23.08.2023 г. на дружеството-
работодател протокол за извършена проверка, то същото е следвало до 31.08.2023 г. да
изплати определеното със Заповед № 76/12.06.2023 г. обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж
на *****, съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ. От събраните доказателства не се установи
изплащане на посоченото обезщетение от работодателя в указания срок, поради което
съдът счита, че дружеството-жалбоподател е нарушило чл. 415, ал. 1 от КТ и правилно
на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е ангажирана
отговорността му, за това, че не е изпълнило в предоставения му срок принудителна
административна мярка (дадено задължително предписание), приложена от контролен
орган за спазване на трудовото законодателство.
За да е съставомерно посоченото нарушение трябва да са налице две
обстоятелства: да е била приложена принудителна административна мярка (дадено
задължително предписание) от контролен орган за спазване на трудовото
законодателство по отношение на дружеството-жалбоподател и тя да не е била
изпълнена от последното в указания му срок. Настоящият състав няма правото и
компетентността да проверява законосъобразността и правилността на приложената
принудителна административна мярка, понеже не това е предметът на настоящото
производство. Приложената принудителна административна мярка подлежи на
обжалване пред съответния административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК и
той е единственият компетентен да се произнесе по нейната законосъобразност. След
като приложената принудителна административна мярка не е била обжалвана по
надлежния ред пред съответния административен съд, то същата става задължителна
за изпълнение, независимо правилна ли е или не, а настоящият състав следва да
прецени само и единствено, дали тя е била изпълнена.
Принудителните административни мерки (дадените задължителни предписания),
приложени с протокола за проверка не следва да се разглеждат като едно цяло, а
следва да се налага отделно наказание за неизпълнението на всяка една от тях. С
протокола за проверка са били приложени принудителни административни мерки
(дадени предписания) в различни насоки и за различни служители. Неизпълнението на
6
всяко отделно предписание представлява самостоятелно нарушение. Няма как
предписанията да се разглеждат като едно цяло, тъй като тогава не може да бъде
разграничено неизпълнението на кои от тях ще бъде нарушение и за кои няма да бъде
такова. От друга страна това би означавало, че работодателят може да изпълни само
едно от предписанията и това да се счита за цялостно изпълнение на всички. Това
също би означавало да се издава самостоятелен протокол с предписание за всеки
отделен служител, което е абсурдно и вместо с един протокол да се дадат няколко
предписания, то да се издават множество отделни протоколи. Неизпълнението на
всяко отделно предписание е самостоятелно нарушение на разпоредбите на КТ.
Противното схващане и разглеждането на предписанията анблок, би дало възможност
на работодателя примерно да не изпълни всички предписания и накрая да бъде
санкциониран по административен ред само за едно единствено нарушение за
неизпълнение на предписания по чл. 415, ал. 1 от КТ, което не е целта на закона.
Разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ дава възможност контролните органи на
инспекцията по труда да дават задължителни предписания на работодателя и органа
по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Тези правомощия по
даване на задължителни предписания са били осъществени от контролните органи
напълно законосъобразно.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, която е обективна и безвиновна, то не следва да бъде обсъждан
въпросът за субективната страна на деянието и евентуалното наличие на вина .
Причините и мотивите, довели до извършване на нарушението, също спадат към
субективната страна, поради което и те са ирелевантни. Единствено трябва да се
прецени дали е налице нарушение от обективна страна, каквото се доказа категорично.
Имуществената санкция правилно е била наложена на основание чл. 415, ал. 1 от
КТ, като е била индивидуализирана в минимален размер от 1500 лева, поради което
съдът не може да я намалява повече.
В конкретния случай не може да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ, тъй
като посоченият нормативен текст изисква нарушението да е било отстранено веднага
след установяването му и да не са произтекли вредни последици за работника или
служителя. Нарушението е било установено на 30.10.2023 г., но и към настоящия
момент (повече от една година по-късно) не са представени доказателства от страна на
работодателя за изпълнение на даденото задължително предписание, чрез изплащане
на определеното обезщетение, поради което не може да се приеме, че нарушението е
било отстранено веднага след установяването му и няма как да бъде приложен чл.
415в от КТ. Освен това с неплащане на обезщетението възникват вредни последици за
работника, тъй като той е лишен от парични средства, необходими за издръжка на него
7
и семейството му след прекратяване на трудовия договор, тоест той е лишен от
полагащото му се парично обезщетение за неизползвания отпуск.
Нарушението не може да бъде квалифицирано и като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Целта на приложената
принудителната административна мярка (даденото задължително предписание) е да се
защитят правата на служителя и той да получи дължимото му обезщетение за
неизползвания отпуск. Касае се за нарушение, при което неизпълнението на
задължението води до лишаване на работника от средства, необходими за ежедневната
му издръжка. Работодателите следва да бъдат дисциплинирани и да изпълняват
стриктно законовите разпоредби и задължителните предписания на контролните
органи, а това може да стане само и единствено чрез налагане на ефективни наказания.
Освен това и към момента на разглеждане на делото не се представят доказателства за
изпълнение на принудителната административна мярка.
С оглед на изложеното, атакуваното наказателно постановление се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лева. Съдът намира, че следва да се присъди такова в минималния размер, а именно 80
лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като беше
проведено само едно открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2300480 от 15.12.2023 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), на „****“ ЕООД, ЕИК *********
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500
8
/хиляда и петстотин/ лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „****“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати
на Дирекция „Инспекция по труда“ - София сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9