Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
гр. Русе, 31 януари 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 26 януари 2022 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ……… Диана
Неева като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №363…… по описа
на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН(Закон за административните
нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано е след постъпила
касационна жалба от Б.Б. ***. Търново против решение №147/12.11.2021 год. на Беленски
районен съд, постановено по а.н.д №239/2021г. по
описа на съда. С решението е потвърдено наказателно постановление (НП) №38-0002061
от 29.07.2021г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ Русе към
Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”(ИА „АА”) гр. София, за
извършено от касатора нарушение на чл.178в, ал.5, пр.2 от Закон за движение по
пътищата и наложено административно наказание - „глоба“ в размер на 500 лева.
Излагат се оплаквания, че решението на
съда е неправилно, постановено
в при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон. Налице било разминаване между фактическото описание на нарушенията
и текстовете от съответните нормативни актове, посочени в НП. Твърди се, че лицето,
в това му качество – водач на товарен автомобил,
извършващ превоз на товар за собствена сметка въобще не е длъжно да притежава
удостоверение за психологическа годност. Според касатора, нарушението не е
доказано нито от обективна, нито от субективна страна. тези доводи се поддържат
и в писмено становище от адвоката на Б..
Иска се отмяна на решението и съответно отмяна
на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище я счита за неоснователна.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на
жалбата и за законосъобразност на въззивното решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С решението, постановено по а.н.д №239/2021г.,
съдебен състав на Районен съд Бяла e потвърдил атакуваното пред него НП,
издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ Русе, досежно наложеното
с него административното наказание „глоба“ в размер на 500 лева, на Б. Б., в качеството
му на водач на товарен автомобил, извършващ превоз на товар за собствена сметка,
по реда на чл.178в, ал.5, пр. 2 от ЗДвП.
За да стигне до тези правни изводи, въззивният
съд е установил от фактическа страна следното:
На 18.06.2021г., около 10.30 часа служители
на РД АА установили, че в с. Ценово, Б. Б. управлява товарен автомобил Мерцедес 918, с рег. № ВТ
6204 КМ, и извършва превоз на товар за собствена сметка. При проверка на документите обаче, водачът не
представил валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Това дало основание за служителите на РД АА
Русе да съставят АУАН от същата дата, тъй като според тях липсата на валидно
удостоверение за психологическа годност нарушава разпоредбата на чл.178в, ал.5,
пр. 2 от ЗДвП. При липсата на възражения срещу акта, на 29.07.2021г., директорът
на РД „Автомобилна администрация“ Русе издал и оспореното пред БРС наказателно
постановление №38-0002061, като за деянието наложил на Б. Б. административно
наказание „глоба“ по реда на същата
норма от ЗДвП, в размер на 500 лева.
Касационната инстанция не е съгласна и не
споделя мотивите на районния съд за извършено нарушение на чл.178в, ал.5, пр.2
от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.178в, ал.5, пр.2 от ЗДвП
гласи : „Наказва се с глоба в размер 500 лева водач, който извършва
таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или
товари без валидно удостоверение за психологическа годност“.
Тук проблемът е доста комплициран и е свързан
с анализ на норми от различни законови и подзаконови актове, какъвто е направил
и адвокат Д. С., Вт АК.
Видно от съставения АУАН, а след това и от
съдържанието на издаденото НП е, че както актосъставителят, така и АНО обвиняват
водачът на товарен автомобил Мерцедес 918, с рег. № ВТ 6204 КМ за това, че „към
момента на проверката е без Удостоверение за психологическа годност “. Но го
наказват по реда на чл.178в, ал.5, пр.2 от ЗДвП - за липса на валидно такова
удостоверение. Видно от показанията на актосъставителя пред БРС,
служителите на РД АА на практика са установили, след проверка в базата данни в
ИА АА, че водачът Б. никога не е имал такова удостоверение. При така
констатираното, на водачът на товарен автомобил Мерцедес 918, с рег. № ВТ 6204
КМ е с повдигнато обвинение за липса на удостоверение за ПГ само към момента на
проверката. И това е така както в съставения АУАН, така и в НП. Погрешното
обвинение е довело и до погрешно приложена санкционна норма, тази на чл.178в,
ал.5, пр.2 от ЗДвП. Защото, за да е осъществен нейният състав, е необходимо
водачът да е без валидно удостоверение за психологическа годност не към момента
на проверката, а въобще към датата на проверката да липсва годно издадено
такова. На практика такъв е настоящия случай, видно от показанията на
разпитания като свидетел във въззивното производство актосъставител Дудев,
който казва, че са установили, че Б. никога не е имал удостоверение за
психологическа годност. Но не за това е обвинен Б. Б.. За това е наказан. Няма как
да наложиш наказание за непредявено обвинение или по повдигнато такова за едно
деяние-както в АУАН, така и в НП-в описанието на нарушението в
обстоятелствената част се казва, че към момента на проверката е без
Удостоверение за психологическа годност, а да приложиш санкционната норма за
друго-за изначална липса. Това е съществено нарушение на процесуалните правила
и норми, допуснато в административно-наказателното производство, което е довело
и до нарушение на материалния закон. Обстоятелство, неотчетено и съобразено от
въззивната инстанция и водещо до незаконосъобразност на издадения от съда акт,
както и на санкционния такъв.
Не по-малко по важност е и следното:
В издадените от законодателя Закон за
автомобилните превози, Закон за движение по пътищата и съответните, приложими в
случая подзаконови актове по прилагането им липсва вменено задължение за
лицата/водачите на ППС, с които се извършва превоз за собствена сметка, да
притежават валидно удостоверение за психологическа годност. Да, звучи
нелогично и както е казал съдебният състав на БРС , за да е налице безопасно управление
на едно такова ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, е без значение
вида на превоза досежно изискването за валидно удостоверение за психологическа
годност, защото и за трите вида превози обществен, таксиметров или за собствена
сметка рисковите фактори за участниците в движението са едни и същи. С този
извод е съгласен и касационния състав, но на практика, както посочихме по-горе,
никъде в цитираните закони и съответните Наредби - НАРЕДБА № Н-8 от 27.06.2008
г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка, НАРЕДБА № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност
и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати
за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация
за извършване на психологически изследвания, за водачите, осъществяващи
превоз за собствена сметка не се изисква валидно удостоверение за
психологическа годност.
Основната разпоредба, определяща необходимостта
от такова удостоверение е чл.7а, ал.2 от ЗАвП. Според нея „Лицензираните
превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1
от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата“.
Такава е била и целта на законодателя, видно
от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗАвПр, и
по-конкретно в частта им по отношение на допълнението на разпоредбата на чл.7а,
ал.2 от ЗАвПр чрез включването в нея и на лицата, извършващи превози за
собствена сметка. Мотивите към ЗИД ЗАвПр (достъпни на интернет страницата на Народното
събрание https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/42213), в относимата им част по
т. II, 3, гласят следното: „ Действащата в момента разпоредба на чл. 7а, ал. 2
от Закона за автомобилните превози е насочена единствено към превозвачите,
извършващи обществен превоз на пътници и товари, но не и към лицата, които
извършват превози за собствена сметка, съответно към техните водачи. Тази група
водачи са равнопоставени участници в движението и могат да бъдат причислени към
групата на т.н. „професионални водачи“, чието основно професионално задължение
е управлението на моторни превозни средства. Не е обосновано изключването им
от обхвата на изискването за психологическа годност предвид, че на практика
извършват една и съща дейност с водачите на превозни средства за обществен
превоз на пътници и товари. Видът на превоза – дали е основна дейност на
лицето, за чиято сметка се извършва, и негова професия или превозите само
подпомагат основната му дейност и се извършват без заплащане, не би следвало да
е определящ при формирането на изискванията по отношение на водачите на
превозни средства, с които се извършват превозите. По отношение на
безопасното управление на превозно средство и личностните качества на водача
без значение е видът на превоза и дали той се извършва срещу заплащане или за
собствена сметка – и в двата случая рисковите фактори за безопасността на
превозваните пътници и на останалите участници в движението са едни и същи. Във
връзка с това се предлага изискването за психологическа годност на водачите да бъде
насочено и към водачите, извършващи превози за собствена сметка, освен към
водачите на превозни средства за обществен превоз на пътници или товари“.
Настоящият съдебен състав е съгласен с тези
мотиви. Въпросът е, че след изменението на чл. 7а, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози, извършено с Д.в. бр. 9 от 2017 г., в нито една от действащите Наредби, свързани с определяне
на правилата и категорията лица, които следва да притежават удостоверение за
психологическа годност, не са включени водачите, извършващи превоз за собствена
сметка. Тази промяна е следвало да стане след или с изменението на чл. 7а, ал.
2 от ЗАвП в съответната Наредба, за да бъдат включени и този тип водачи в
категорията на тези, за които се изисква задължително удостоверение за психологическа
годност. Така е, те са равнопоставени участници в движението и следва да бъдат
причислени към групата на т.н. „професионални водачи“, чието основно
професионално задължение е управлението на моторни превозни средства. Но не е
направено.
В Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията
и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка /издадена
на основание чл. 12б, ал. 1 от ЗАвП/ обаче липсва въведено такова правило и
изискване. Същото важи и за Наредбата, издадена въз основа на чл. 152, ал. 1,
т. 2 от Закона за движението по пътищата - Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания. В нея също са пропуснати водачите, осъществяващи превоз за
собствена сметка, видно от нормата на чл.1 от тази наредба.
Така, на практика излиза, че законодателят и по-скоро
издателят на двете наредби - министърът на транспорта е пропуснал по една или
друга причина да включи сред останалите категории лица - водачите на
таксиметрови автомобили и водачите на автомобили за обществен превоз на пътници
или товари, за които се изисква при осъществяване на превоз - удостоверение за
психологическа годност и водачите, осъществяващи превоз за собствена
сметка.
Независимо от този пропуск обаче, липсата на валидно
удостоверение за психологическа годност е прието от законодателя за
административно нарушение, наказуемо по реда на чл.178в, ал.5, пр.2 от ЗДвП. При
липса на императивна норма, задължаваща адресатите й – водачите, осъществяващи
превоз за собствена сметка да управляват ППС след издадено по надлежния ред
удостоверение за психологическа годност, е недопустимо да се налага наказание за
констатирана липса на такова удостоверение.
С оглед на така изложените мотиви, атакуваното
решение на БРС е допустимо и валидно, но в нарушение на закона, което налага
неговата отмяна. Касационната жалба като основателна следва да се уважи.
На отмяна съобразно изложеното по-горе
подлежи и наказателно постановление №38-0002061 от 29.07.2021г., издадено от
директора на РД „Автомобилна администрация“ Русе, с наложено с него на Б.Б. ***.
Търново административно наказание по
чл.178в, ал.5, пр.2 от Закон за движение по пътищата - „глоба“ в размер на 500 лева.
Мотивиран така и на осн. чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Отменя решение №147/12.11.2021 год. на Беленски районен съд, постановено по а.н.д
№239/2021г. по описа на съда и вместо
него
ПОСТАНОВЯВА : Отменя наказателно постановление №38-0002061 от
29.07.2021г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ Русе, с
наложено с него на Б.Б. ***. Търново административно наказание по чл.178в, ал.5, пр.2 от Закон за движение по
пътищата - „глоба“ в размер на 500 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.