Решение по дело №6726/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………. / 29.06.2020г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 29.05.2020г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

при секретаря АТАНАСКА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №6726 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „О.Ф.Б.”ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответниците Д.П.Я. ЕГН **********, с адрес: ***43 и И. Г. Я. ЕГН **********,***43, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл.430, ал. 1 и 2 ТЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца, следните суми, а именно:

- 10 022,48 лева -падежирала и предсрочно изискуема на база връчената нотариална покана главница, ведно със законова лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 03.05.2019г. до окончателното изплащане на дълга

- 3 882,50лева - договорна лихва за вноски с настъпил падеж

- наказателна надбавка в размер на 243,48лв.

Основанието на осъдителните искове е: неизпълнение по Договор за кредит от 10.08.2015 г. и Настъпила изискуемост на цялото вземане, обявена на кредитополучателите с Нотариална покана с per. №1145/2017, том 1, акт 162 по описа на Петранка Димитрова - Нотариус с район на действие - Районен съд Варна, вписан под № 332 в регистъра на Нотариалната камара.

В условията на евентуалност, при отхвърляне на посочените осъдителни претенции, се иска да се осъдят ответниците Д.П.Я. и И.Г.Я., да заплатят на О.Ф.Б. ЕАД сумите както следва:

- 1 944,95 лева - падежирала и непогасена главница за вноски по погасителен план с настъпил падеж за периода 07.11.2016-07.04.2019 г.

- 8127,31 лева. - предсрочно изискуема главница от дата на подаване на настоящата искова молба до настъпване на крайния падеж на договора

- Законна лихва върху общия размер на главницата от датата на депозиране на исковата молба – 03.05.2019г. до окончателното изплащане на дълга.

- 264.92 лв. - договорна лихва за периода 07.11.2016-07.04.2019 г.

- 240,83 лв. - наказателна надбавка за периода 07.11.2016-07.04.2019г.

Основанието на иска, според изнесеното, е следното: По чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с твърдяното неизпълнение по Договор за кредит от 10.08.2015 г. и Настъпила изискуемост на цялото вземане, обявена на кредитополучателите връчване на препис от настоящата искова молба.

Претендират се за присъждане направените от "О.Ф.Б." ЕАД в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер, съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес, навеждайки следните фактически твърдения: Със съобщение по ч.гр.д.№6243/2017г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 17-ти състав, връчено на 03.04.2019г., са уведомени чрез „Банка ДСК" ЕАД (Цедент) за Разпореждане на съда, постановено във вр. с чл.415 ал.1, т.2 ГПК с указания за подаване на установителен иск за установяване на процесното вземането срещу Д.П.Я. и И.Г.Я..

Ha 10.08.2015г., между „Банка ДСК" ЕАД, като кредитор, Д.П.Я. и И.Г.Я., като кредитополучатели, е сключен Договор за кредит за текущо потребление за сума в размер на 10 800.00лв.

Съгласно т.8 от подписания между страните договор за кредит, кредитът се олихвява с преференциален лихвен процент от 11%, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EUROBOR, а именно 0,986%, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 10,014 % при изпълнение на Условията по програма ДСК Партньори, подробно описани в Приложение № 2, представляваща неразделна част от Договора. Страните се споразумяват, че договореният лихвен процент е в сила до нарушаване на условията по Договора, като от този момент за кредитополучателите отпада възможността да се ползват от преференцията изцяло, лихвеният процент започва да се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно подписаните от страните Условия. Максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на Условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечния SOFIBOR7EUROBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,964 % и не по-нисък от 9,014%.

В изпълнение на задълженията си по Договора за кредит, „Банка ДСК" ЕАД е превела сумата от 10 800 лв. по сметка на кредитополучателя Д.П.Я. и същата е усвоена от него.

Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателите съгласно Договора за кредит и подписания към него погасителен план, на основание чл.19.2 от Общите условия - приети и подписани от страните, и вследствие на надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на кредитополучателите с нотариални покани, връчени им на 24.04.2017г., на 02.05.2017г. Банка ДСК ЕАД осчетоводява кредита като предсрочно изискуем.

На 11.05.2017г., Банка ДСК ЕАД, като кредитор, предприема действия по снабдяване с изпълнителни титули и подава заявление по реда на чл.417 пред Районен съд гр. Варна. Образувано е производство по ч.гр.д. №6243/2017г. по описа на ВРС, 17-ти с-в.

Със Заповед № 3325/12.05.2017г., за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист 25.05.2017г., издадени по ч.гр.д. № 6243/2017г. по описа на PC - гр.Варна, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК" ЕАД, ответниците - Д.П.Я. и И.Г.Я., като кредитополучатели, и СТОЯН ДИМИТРОВ СТОЯНОВ, като поръчител, са осъдени да заплатят солидарно неизплатеното договорно задължение към „Банка ДСК" ЕАД, а именно:

- 10 022,48лв - главница; - 569,31 лв договорна лихва за периода 07.11.2016-11.05.2017; - 33,42лв - обезщетение за забава за периода 07.11.2016 - 11.05.2017; -120лв - такси, съдебно-деловодни разноски ва размер на 214,90 лева държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Във връзка с принудителното събиране на дължимите суми и поради липса на доброволно погасяване на дълга към Цедента, на 05.06.2017г., Банка ДСК ЕАД, подава молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Д. Сербезова-Славова, рег.№ 893 и с район на действие Окръжен съд гр. Варна. В резултат на подадената молба е образувано изпълнително дело № 194/2017г. В хода на изпълнителното производство съдебният изпълнител не успява да връчи призовка за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение до длъжниците, поради което са дадени и настоящите указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Ha 07.08.2017 г., (т.е. след снабдяване c цитираните изпълнителни титули по описа на PC- гр. Варна и образуване на изпълнителното дело), заявителят по ч.гр.д. № 6243/2017г. на PC - гр.Варна - „Банка ДСК" ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия"), прехвърля в полза на ищеца по настоящото дело вземането си към кредитополучателите Д.П.Я. и И.Г.Я., произтичащо от Договор за кредит текущо потребление от 10.08.2015г., ведно с всичките му принадлежности, привилегии, изтекли лихви и обезпечения.

Горното се потвърждава и от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 07.08.2017г. и потвърдително писмо.

Въз основа на изрично пълномощно от "БАНКА ДСК" ЕАД, ищцовата страна е изпратила от името на цедента уведомително писмо до длъжниците с баркод *PSFABG009E36T* (за Д. Алексиев) и *PSFABG009E37U*( за И.Я.). Писмата са е върнати в цялост с отбелязване - пратките са непотърсени. Поради липсата на редовно уведомяване на ответниците,се моли да се приеме, че с връчването на исковата молба и приложените към нея: договор за цесия, извлечение от приемо-предавателния протокол към договора, уведомителното писмо до тях същите са уведомени за промяната на кредитора си, а изискванията на чл. 99 ЗЗД - са спазени. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС (Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2008г. на ВКС, ТК, 2 отделение). С връчване на препис от исковата молба, длъжниците са надлежно уведомени за прехвърляне на вземането от досегашния си кредитор (цедент), упълномощил за това цесионера. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС: Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III гр.о.; Решение №156/30.11.2015 по т.д.2639/2014, II т.о.

В условие на евентуалност, в случай, че не се приеме връчените нотариални покани за достатъчно и валидно волеизявление на банката- кредитор за обявяване на предсрочната изискуемост на процесното вземане, се иска съда да приеме, че с връчване на препис от настоящата искова молба "О.Ф.Б." ЕАД ОБЯВЯВА процесното вземане за предсрочно изискуемо. Кредиторът- цесионер черпи права за упражняването на това свое потестативно право както от чл. 5.2.а на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия") от дата 07.08.2017 г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД и „О.Ф.Б." ЕАД, така и от Решение 204/25.01.2018 г. по т.д. № 2230/2016 на Търг. Колегия I-во отделение на ВКС.

Ответните страни, в срока по чл. 131 от ГПК, не са депозирали отговор на исковата молба.

В съдебно заседание исковете се поддържат. Ответникът Д.П.Я., се явява лично, като заявява, че няма възражения по размера на кредита. Отправя искане за присъждане да заплати ю.к.възнаграждение в минимален размер от 50.00лв.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В тежест на ИЩЦОВАТА СТРАНА е да установи наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: че между него и „Банка ДСК” ЕАД е сключен договор за покупко-продажба на процесните вземания срещу ответника; съобщаването на цесията на ответника, усвояването на сумата по кредита от страна на ответника и факта на осъществяване на всички предпоставки по договора за отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост, както и размера на претендираното вземане по отделни пера.

В тежест на ОТВЕТНИКА по делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число и в случай, че ищецът докаже посочените по-горе обстоятелства, да установи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.

Представен по делото е и погасителен план и ГПР, подписани от страните по договора на 10.08.2015г. Представени са и ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление.

Представена е нот.покана с изх.№ 06-20-00978 от 20.04.2017г. на БАНКА ДСК ЕАД до Д.П.Я., ВРЪЧЕНА ОТ НОТАРИУС ЧРЕЗ СИНА МУ Кирил Димов П., както и нот.покана с изх.№ 06-20-00979 от 20.04.2017г. на БАНКА ДСК ЕАД до И.Г.Я., връчена й лично срещу разписка.

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. №6243/2017г. по описа на ВРС, 17-ти с-в, на 11.05.2017г., Банка ДСК ЕАД, като кредитор, предприема действия по снабдяване с изпълнителни титули и подава заявление по реда на чл.417 пред Районен съд гр. Варна. Със Заповед № 3325/12.05.2017г., за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист 25.05.2017г., издадени по ч.гр.д. № 6243/2017г. по описа на PC - гр.Варна, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК" ЕАД, ответниците - Д.П.Я. и И.Г.Я., като кредитополучатели, и СТОЯН ДИМИТРОВ СТОЯНОВ, като поръчител, са осъдени да заплатят солидарно неизплатеното договорно задължение към „Банка ДСК" ЕАД, а именно: - 10 022,48лв - главница; - 569,31лв договорна лихва за периода 07.11.2016-11.05.2017; - 33,42лв - обезщетение за забава за периода 07.11.2016 - 11.05.2017; -120.00лв - такси, съдебно-деловодни разноски в размер на 214,90 лева държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Във връзка с принудителното събиране на дължимите суми и поради липса на доброволно погасяване на дълга към Цедента, на 05.06.2017г., Банка ДСК ЕАД, подава молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Д. Сербезова-Славова, рег.№ 893 и с район на действие Окръжен съд гр. Варна. В резултат на подадената молба е образувано изпълнително дело № 194/2017г. В хода на изпълнителното производство съдебният изпълнител не успява да връчи призовка за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение до длъжниците, поради което са дадени от заповедния съд указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето. В случая обаче този кредитор изрично е упълномощил новия кредитор да извърши нужното уведомяване – нещо, което законът не забранява и което е допустимо в гражданските отношения. Именно в тази връзка ищецът в качеството си на пълномощник на цедента е изготвил уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит за текущо потребление./ решение №137 от 2.06.2015г. на ВКС по гр.д.№ 5759/2014г., III г.о. /. Съдът намира, обаче, че ответниците са надлежно уведомени за извършената цесия с факта на получаване на уведомлението за прехвърленото вземане в рамките на настоящото производство/в т.см. е решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС/.

По делото са ангажирани специални познания, чрез заключение на ВЛ по ССч.Е. Заключението на експерта, което не е оспорено от страните, съдът цени, като обективно и компетентно дадено.

При така установената фактическа обстановка съдът извежда следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявения осъдителен иск, в тежест на ищцовата страна е да установи правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване по делото, а именно: съществуването на твърдяното вземане по основание и размер в полза на праводателят му цедента, валидността на този договор за цесия и противопоставимостта му на ответника, а ответникът следва да установява фактите изключващи твърденията на ищеца.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между „Банка ДСК“ЕАД и ответниците, въз основа на договор за кредит за текущо потребление от 10.08.2015год., като главницата по същия, видно от заключението на ВЛ по ССч.Е е била надлежно усвоена от ответника.

В случая е настъпила и обявена предсрочната изискуемост на кредита. Съгласно т.18 от ТР № 4/18.06.2014 по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Акцентира се, че постигнатата в договора предварителна уговорка, че „при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си“, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.

От представените доказателства по делото нотариални покани, банката е уведомила длъжниците-ответни страни по настоящото дело, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателите съгласно Договора за кредит и подписания към него погасителен план, на основание чл.19.2 от Общите условия - приети и подписани от страните, и вследствие на надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на кредитополучателите, с нотариални покани, връчени им на 24.04.2017г., Банка ДСК ЕАД осчетоводява кредита като предсрочно изискуем.

Осъдителният иск, е предявен на различно основание - предсрочна изискуемост. Същият не е обусловен от издадената заповед за изпълнение и поради това не е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Искът е допустим, като в тази насока е налице непротиворечива съдебна практика, която в съответствие с т.11б от ТР № 4 /18.06. 2014 г. по т.д.№ 4/2014г. признава правото на ищеца за предявяване на такъв, включително и в условията на евентуалност, при предявен иск в хипотезата на чл. 422 от ГПК. В този смисъл: Решение № 139 от 05.11.2014 г. по т.д.№ 57/2012 г. на ВКС, ТК, І о, Решение № 161 от 08.02.2016 г. на ВКС по т.д.№ 1153/2014 г., ІІ т.о., Определение № 128 от 15.02.2017 г. по гр.д.№ 60200 /2016 г. на ВКС, ІІІ г.о./.

Видно от заключението на ВЛ по ССч.Е, по Договор за кредит за текущо потребление от 10.08.2015г., сключен между Банка ДСК ЕАД, от една страна и Д.Я., и И.Я., от друга страна, е отпуснат кредит в размер 10 800,00лв., като посочената сума е преведена на кредитополучателите и ответници в настоящото производство на 10.08.2015г., по разплащателна сметка BG908STSA93000021306848. Кредита, според вещото лице е изцяло усвоен. Сочат се, на базата на предоставени на експерта извлечения от кредитната и разплащателна сметка на длъжника Д.П.Я. в „Банка ДСК" ЕАД, постъпилите по сметката суми - по сметката на кредитополучателя, служеща за погасяване на кредита за периода от 09.09.2015г. до 09.11.2016г., според експерта е постъпила сума в общ размер на 2 160,07 лв. Погасени са напълно 14 вноски и частично 15-тата вноска от погасителния план. Датата, на която са извършени плащанията е отразена в колона 2 в табличен вид/л.121 от делото/. От тях сумата за покриване на главницата е 777,52лв., за договорната лихва е 1382,54лв., а за санкционни лихви 00,01лв. последното плащане по кредита е от 09.11.2016г. С вноска в размер на 100,00 лв. са платени главница и договорни лихви по вноски 15.(табл.1): 13,41 лв. - главница, 86,59 лв. - договорна лихва. Според експертът, по счетоводните книги от 11.05.2017г., общата дължима сума по кредита е в размер на 10 745,21лв. от които: 10 022.48 лева - неизплатена главница./сумата е формирана на база данни от договора и погасени вноски от длъжника, като частта на главницата от всяка вноска е приспадала от общата главница/ 569,31 лева - договорна лихва за периода от 07.11.2016г. до 11.05.2017г./сумата е формирана на база чл.8 от Договора за кредит за текущо потребление от 10.08.2015г./, 32,42 лева - санкциониращата лихва за периода от 07.11.2016г. до 11.05.2017г. е изчислена съгласно договора (10 процентни пункта).

Изискуемият размер на задължението към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист - 11.05.2017г.

-10 022,48 лв. непогасена главница от усвоена 10 800,00 лв.

-569,31 лева - договорна лихва за периода от 07.11.2016г. до 11.05.2017г.

-32,42 лева -санкционираща лихва за периода 07.11.2016г. до 11.05.2017г. изчислена съгласно договора (10 процентни пункта)

Към датата на подаване на исковата молба -03.05.2019г. Кредитното задължение е:

-10 022,48 лв. непогасена главница от усвоена 10 800,00 лв.

-3 325,49 лева - договорна лихва за периода от 07.11.2016г. до 03.05.2019г.

-238,59 лева - санкционираща лихва за периода 07.11.2016 г. - 03.05.2019г.

Предвид това и като съобрази заключението на вещото лице, съдът намира, че осъдителната претенция е основателна и следва да бъде уважена в предявениет размер за главница от 10.022.48лв., като и в установените размери за договорна лихва и наказателна надбавка, посочени в ССЕ: 3 325,49 лева - договорна лихва за периода от 07.11.2016г. до 03.05.2019г.; -238,59 лева - санкционираща лихва за периода 07.11.2016 г. - 03.05.2019 г., при което за сумата над 3325.49лв. до претендираните 3882,50лв. от ищеца като дог.лихва, както и за сумата над 238.59лв. до претендираните 243.48лв. като нак.надбавка, исковете за същите подлежат на отхвърляне.

По разноските:

Всяка от страните претендира разноски по делото.

По отношение на разноските съдът намира, че следва да бъдат уважени, като ищеца по делото претендира разноски, както следва: в заповедното производство - в размер от 214.90лева за заплатена д.такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв. В настоящото исково производство е заплатил д.т. 336,00лв. и претендира на основание чл.78, ал.8 ГПК ю.к.възнаграждение в размер, съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ, което съда определя в размер на 50.00лв.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищцовата страна се дължат разноски за настоящото исково производство в размер на 15,33лв., съразмерно на отхвърлената част от иска/по формулата 561,90*386/14148,46/.

В заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищцовата страна се дължат разноски в размер на 10,52лв., съразмерно на отхвърлената част от иска/по формулата 561,90*264,90/14148,46/.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл.430, ал. 1 и 2 ТЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, ответниците Д.П.Я., ЕГН **********, с адрес: *** 43 и И. Г. Я., ЕГН **********,***43 ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА ищеца „О.Ф.Б.”ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:***, на основание Договор за кредит от 10.08.2015 г., сключен между отвениците, като кредитополучатели и БАНКА ДСК ЕАД, като кредитодател, вземанията по който са прехвърлени в полза на „О.Ф.Б.”ЕАД, ЕИК с Договор за цесия от 07.08.2017г., следните суми, а именно:

- 10 022,48лв. -падежирала и предсрочно изискуема на база връчената нотариална покана главница, ведно със законова лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 03.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението;

- 3 325,49лв. - договорна лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 07.11.2016г. до 03.05.2019г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за горницата до претендирания размер от 3 882,50лв., като неоснователен;

- 238,59 лева – наказателна надбавка за периода 07.11.2016 г. - 03.05.2019г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за горницата до претендирания размер наказателна надбавка за горницата до претендирания размер от размер на 243,48лв., като неоснователен;

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, Д.П.Я., ЕГН **********, с адрес: *** 43 и И. Г. Я., ЕГН **********,***43 ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА ищеца „О.Ф.Б.”ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:***, сумата от общо 15,33лв., представляващи сбор от сторени по настоящото дело разноски, които са изчислени на база заплатена д.такса/336лв./ и юрисконсултско възнаграждение/50.00лв./, съразмерно на уважената част от исковата претенция, както и сумата от общо 10,52лв., представляващи сбор от сторени в заповедното производство разноски, които са изчислени на база заплатена д.такса/214,90лв./ и юрисконсултско възнаграждение/50.00лв./, съразмерно на уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	2706
Дата:	29 юни 2020 г. (в сила от 17 ноември 2020 г.)
Съдия:	Нела Кръстева Иванова

Дело:	20193110106726
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	3 май 2019 г.

Решение по дело №6726/2019 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта