Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 14.07.2021г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав
на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 1204 по описа
за 2020г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 240
от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
“Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ответника е сключен договор за паричен заем №3174988 от 13,03,2018г., по силата
на който на М.В. е предоставена в заем сумата от 1200 лева, която е следвало да
бъде върната в срок до 11,03,2019г. ведно с договорна лихва или общо сумата от
1439,52 лева на 12 равни месечни вноски в размер на 119,96 лева. Освен това
ответникът се е задължил в тридневен срок да представи обезпечение на
задължението му – поръчителство от две физически лица, а в случай на
неизпълнение – да заплати неустойка в размер на 628,04 лева, която също се
дължи на 12 вноски, платими на съответните дати в погасителния план.
Кредитополучателят е платил част от дължимите суми до размер от 1072,01 лева,
като са останали непогасени 771,10 лева главница, 90,01 лева договорна лихва за
периода от 15,04,2018г. до 11,03,2019г. и 628,04 лева неустойка. С договор за
цесия от 30,01,2017г. и приложение №1
към него от 02,09,2019г. вземането е прехвърлено на ищеца. За събиране на
горните суми, ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на 108,62
лева за периода от 12,03,2019г. до 09,06,2020г. и в размер на законната лихва
от датата на подаване на заявлението 09,06,2020г. е издадена заповед за
изпълнение по гр.д. №895/2020г. по описа на АРС, която е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Ето защо моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи горните
суми, както и законната лихва от подаване на заявлението дата до окончателното
изплащане на вземането. Претендира направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
Ответникът чрез назначения му особен
представител оспорва предявения иск. Твърди, че липсва правен интерес от
подаване на исковете, тъй като липсват доказателства за извършената цесия,
както и за съобщаването й на длъжника. Освен това към момента на сключване на
договора за цесия вземането не е съществувало, поради което същият е
недействителен.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №895/2020г. по описа на Районен
съд – Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено ответникът да заплати на кредитора
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД описаните в исковата молба суми, както и
че същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Настоящият
иск е предявен в предвидения едномесечен срок от съобщаване на това
обстоятелство на заявителя, поради което е допустим.
На 13,03,2018г. между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и ответника е сключен договор за
паричен заем №3174988, по силата на който на М.В. е предоставена сумата от 1200
лева, а тя се е задължила да я върне ведно с възнаградителна
лихва от 35% годишно или общо 1439,52 лева на 12 месечни вноски по 119,96 лева
в срок до 11,03,2019г. Ищецът признава, че задълженията са изпълнени частично
до размер от 1072,01 лева. Ответникът не твърди и не сочи
доказателства, че е изпълнил изцяло поетите с него задължения.
Освен това заемателят се е задължил да заплати неустойка в размер на
1076,64 лева в случай, че не представи обезпечение по чл. 4, ал.1 от договора,
която сума се дължи също на 12 вноски от 89,72 лева. Не се твърди, че
ответникът е представил обезпечение или че е заплатил тази сума.
На 30,01,2017г.
между „Изи Асет Мениджмънт“
АД и ищцовото дружество е сключен рамков договор за
цесия, а с приложение №1 към него от 02,09,2019г. са прехвърлени вземанията на
кредитора по процесния договор. Поради това
възражението, че цесията касае несъществуващо вземане е неоснователно.
Действително към момента на сключване на рамковия договор то не е било
възникнало, но впоследствие – на 02,09,2019г. е направено допълнително
споразумение между страните по договора за цесия и то вече се отнася до вземането
към М.В., възникнало от процесния договор.
Липсват доказателства, че това обстоятелство
е било съобщено на длъжника. Към исковата молба е приложено уведомление за
извършената цесия, но липсват доказателства, че същото е било изпратено до М.В.,
както и че ищецът е положил дължимата грижа за връчването му или въобще, че е
направил опит за това. Тъй като на ответника е назначен особен представител не
може да се приеме, че съобщаване на извършената цесия е извършено с връчване на
препис от исковата молба и приложенията. Ето защо предявеният иск за
установяване на вземането е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Освен горното и за пълнота съдът е
длъжен да следи служебно относно наличието на неравноправни клаузи или нищожни
такива, тъй като договорът за заем, на който се основават предявените искове е
потребителски.
Поради това следва да се прецени дали договорената между
страните лихва е в съответствие или в противоречие с добрите нрави, като се
отчетат естеството и размера на задължението, за изпълнението на което е
уговорена лихвата, дали то е обезпечено с други правни способи – поръчителство,
залог, ипотека и др., съотношението между размера на уговорената лихва и
възможността на кредитора да се обедни от предоставянето в заем на пари или
други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените на основните материални
ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния период от време, курсът
на основния лихвен процент на БНБ. В настоящия случай заемът не е обезпечен,
поради което съгласно възприетото в практиката на Върховния касационен съд
/решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г., ІІ г.о./ противно на
добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Основният лихвен процент на
БНБ за лева към този момент от 0,0 %, съответно
размерът на законната лихва е +10 пункта или 10%, а уговореният – 35%. Предвид характера
на предоставяната по договора услуга,
следва да се приеме, че
процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора.
В този смисъл клаузата за договорната
лихва противоречи на добрите нарави,
тъй като надхвърля трикратния размер на законната
лихва при необезпечени кредити. Поради това клаузата, с която е уговорен този
размер, е нищожна.
Нищожна е и
уговорката за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения – две физически лица или банкова гаранция. На първо място следва да
се отбележи, че нито едното, нито другото съставлява обезпечение само по себе си
по смисъла на закона. В първата хипотеза вероятно се има предвид поръчителство,
което е договор между кредитора и трето лице, което отговаря за изпълнение на
задълженията на длъжника. Поради това няма как заемателят
да носи отговорност за сключването или не на такъв договор. Сключването на
договор за банкова гаранция по принцип зависи от волята на ответника, но той не
съставлява обезпечение на вземанията, тъй като уредбата му не е посочена в
глава VІІ от ЗЗД. По така изложените съображения се
налага изводът, че всъщност уговорената неустойка е част от
възнаграждението за предоставения кредит, но е обособена
отделно с цел заобикаляне ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент
на разходите. Поради това съдът намира, че уговорката за заплащане на неустойка е
нищожна.
Горните изводи водят до недействителност на целия договор на основание
чл.22 от ЗПК, както и до неговата нищожност на основание чл. 26 от ЗЗД. Това е
така, тъй като по изложените съображения в него не се съдържа лихвения процент
в противоречие с изискванията на чл. 11, ал.1 от ЗПК. От друга страна
нищожността на уговорката за договорна лихва влече нищожност на целия договор,
тъй като същата не може да се замести от повелителни норми на закона, а не може
да се приеме, че кредиторът би сключил договора без нея.
Всичко това води до неоснователност на предявените искове за признаване на
установено, че се дължи сумата от 771,10 лева главница, 90,01 лева договорна
лихва и сумата от 628,04 лева неустойка и на това основание.
Като акцесорна
следва да се отхвърли и претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
установяване, че се дължи и сумата от 108,62 лева, обезщетение за забава, което за периода
от 12,03,2019г. до 09,06,2020г. и в
размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
16,06,2020г. до окончателното й заплащане.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “Агенция за контрол на
просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, ул.”Панайот
Волов” №29, ет.3 представлявано
от Янислав Бориславов Янакиев, за признаване на установено, че М.Г.В., ЕГН ********** *** дължи сумата от
сумата от 771,10 лева (седемстотин седемдесет и един лева и десет стотинки) главница, сумата от 90,01 лева (деветдесет
лева и една стотинка) възнаградителна лихва за
периода от 15.04.2018г. до 11.03.2019г., сумата от 628,04 лева (шестотин двадесет и осем лева и четири стотинки) неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, дължими по
договор за паричен заем №3174988 от 13,03,2018г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно с
обезщетение за забава в размер на 108,62 лева (сто и осем лева и шестдесет и
две стотинки) за периода от 12.03.2019г. до 09.06.2020г. и в размер на законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 16.06.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение №418 от 22,06,2020г.
по ч.гр.д.№ 895/2020г. по описа на АРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: