Р Е Ш Е
Н И Е
№ .............../ 26.05.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
К.ВАСИЛЕВ
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 329
по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 5352 от 02.12.2019г. по гр.д. № 8747/2019г. по описа на ВРС, XLIII-ти състав, с
което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
е прието за установено в отношенията между страните, че Р.П.А. с ЕГН ********** не
дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” сумата от 2
191.84 /две хиляди сто деветдесет и
един лв. и осемдесет и четири ст./ лева, начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на ел. енергия за
обект на потребление, находящ се в гр. В., ул. „Д.“ № **, ет. *, ап. **, с кл. № ********** и аб. № ********** за периода от 16.01.2019г. до 15.04.2019г., за която сума е издадена фактура №
********** от 17.04.2019г.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Съдържа доводи,
че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството
доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия,
дължима на основание чл. 38, ал. 2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на
„Електроразпределение Север“ АД, одобрени с Решение на КЕВР на 07.11.2007г. вр.
чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел.
енергия, различно от отчетеното на основание договорното правоотношение между
страните и вследствие установеното неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа. Консумираната вследствие на това ел. енергия не
е била измервана и отчитана, съответно не е била заплатена от абоната. Ето защо
е налице вземане на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна под формата на цена на
реално доставено и потребено количество електрическа енергия. Ето защо
предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и
следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
В отговор на
жалбата Р.П.А. оспорва доводите в нея. Излага други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен
от Р.П.А. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
дружеството сумата от 2 191.84 лева, начислена в резултат на извършена
корекция на сметка за ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са
следните: клиент е на „Енерго-Про Продажби“ АД и ползва доставената от
дружеството ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна. Узнала за извършено
преизчисление на количеството потребена ел. енергия и корекция на сметката,
като на това основание дружеството ответник претендира исковата сума. Оспорва
дължимостта на сумата, с аргумент за липса на правно основание, което да
обоснове вземане на дружеството, както и на нормативна възможност за едностранно
коригиране на сметката на потребителя – липсват ПИКЕЕ, както и съобразени с чл.
98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ ОУ. Моли в тази връзка за постановяване на положително
решение по спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда
на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорил предявения иск. Навел твърдения, че исковата
сума е цена на реално доставено и потребено количество ел. енергия, дължима на
основание сключен между страните договор за доставка на ел. енергия при общи условия,
по който ищецът е потребител, а дружеството – доставчик. При техническа
проверка изправността на СТИ, обективирана в съставен констативен протокол е
установено наличието на неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден проводник ПВ 1х25 мм2
ползващ се за фаза. По този начин
консумираната ел. енергия през този проводник не се измерва и не се отчита от
СТИ, съответно не се заплаща. КП е съставен в присъствието на двама свидетели и
представител на полицията. Въз основа на същия е изготвено становище за
начисляване на суми за потребена ел. енергия по методиката по чл. 38 от
действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД и издадена фактура за
исковата сума. Отправил искане поради това за постановяване на решение, с което
искът бъде отхвърлен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
От
съдържанието на Констативен протокол № 1202700/15.04.2019г. се
установява, че при контролна проверка на измервателните системи и свързващите
ги инсталации на собствения на ищеца обект, в присъствие на двама свидетели, в
обекта на потребление е установено наличие на извършено неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа осъществено чрез меден
проводник ПВ 1х25 мм2 ползващ
се за фаза. Констатирано е, че присъединяването е извършено към първа фаза на
захранващия кабел и подземно ел. инсталация в имота. По този начин
консумираната ел. енергия не преминава през СТИ, не се измерва и не се заплаща.
Отразено е, че след констатацията е възстановена правилната схема на свързване
в обекта.
Въз
основа на КП е съставена Справка от 16.04.2019г. за корекция при неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия от в размер на 11088
кWh за периода 16.01.2019г. – 15.04.2019г. За това
количество е начислената исковата сума с фактура от 17.04.2019г.
От заключението на
приетата пред ВРС СТЕ и обясненията на експерта, се установява, че в конкретния
случай е налице установено неправомерно извършено присъединяване към
електрозахранващата мрежа с меден проводник – 25 мм2 преди електромера. По този
начин се пренасочва ел. енергията към ел. инсталацията в жилището, която
захранва електроконсуматорите в обекта, без да се измерва в цялост. Налице е
неотчитане на измервателната система на СТИ на цялата преминала по
захранващият, неправомерно свързан от ел. мрежата проводник към електроконсуматорите
в обекта ел. енергия.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Правилно
ВРС е приел, че между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение, към което са приложими общите условия на ответника.
По
силата на законова делегация е предоставена възможност ДКЕВР да приеме Правила,
по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително
начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира /Определение № 556
от 21.06.2016г. по т.д. № 2378/2015г. на ВКС, I ТО/. С изменението в ЗЕ, Обн.
ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
ел. енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия, какъвто ред в
случая съдът приема, че е предвиден в чл. 24 от приложимите ОУ на ДПЕЕ на
въззивното дружество.
Извършената
от ответника проверка, обективирана в констативния протокол от 15.04.2019г., за
установяване на неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, е осъществена
след влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на
количеството ел. енергия /в сила 16.11.2013г./, но към момента на проверката и
съответно извършването на корекцията същите са отменени с Решение № 1500 от
06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС, Обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017г.,
с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51. Последните от своя страна са
отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018г. на ВАС /в
сила от 23.11.2018г./. Сега действащите Правила са приети от КЕВР и са обн.,
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. и съгласно § 2 от ПЗР на същите процедурите по
преизчисляване на количество ел. енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане
на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на
констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се
довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол.
Следователно
към момента на извършване на проверката на процесното СТИ – 15.04.2019г. и извършването на корекцията на сметка на
ищеца ПИКЕЕ са изцяло отменени, поради което за доставчика липсват
разписани действащи правила както за реда за извършване на проверките на
измервателните системи, с оглед установяване на случаите на неизмерена и/или
неточно измерена енергия, така и за оформяне на констатациите от същите. При
липса на приети правила към момента на проверката на процесното СТИ,
извършването на промяна в сметките на потребителя за вече доставена и ползвана
ел. енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от нормативно
основание.
Същевременно
въззивното дружество няма право да извършва едностранна корекция на
задълженията на ищеца за минал период, позовавайки се единствено на приети и
одобрени от него ОУ при липса на предвидена в действащото законодателство
възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество ел.
енергия и сметките за минал период.
По
изложените съображения съдебният състав приема, че извършената от ответника
корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период
не обвързва потребителя, поради което начислената чрез корекцията сума не се
дължи. Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се
уважи. Идентичен правен резултат е постановил и първоинстанционният съд, чието
решение като правилно следва да се потвърди.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата има право на поискани разноски.
Действително реализирани от страната са разноски под формата на платено
възнаграждение на адвокат в размер на 400 лв. В този размер разноските следва
да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран
от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5352 от 02.12.2019г. по гр.д. № 8747/2019г. по описа на ВРС, XLIII-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Енерго – Про
Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.А. с ЕГН **********
сумата от 400.00 /четиристотин/
лева, представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.