Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.01.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, втори състав, в публичното заседание на двадесети януари през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Даниела Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията СЛАВЧЕВА гр.дело № 802 по описа за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 17 и сл. от Закона за
защита срещу домашното насилие.
Производството пред РС-Б. е било
образувано въз основа на молба от В.Ц.Д. против Й.Г.К., гражданин на РГърция, с
правно основание чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие. В
молбата са изложени твърдения, че молителката живее на съпружески начала с
ответника от 2016 год., като през 2017 год. закупили заедно жилище –
апартамент, находящо се в гр. Б., където заживели през лятото на 2017 год.
Малко след това ответникът започнал да упражнява психически тормоз над
молителката, изразяващ се в натиск да му прехвърли нейния дял от жилището,
придружен със скандали и заплахи. Тормозът постепенно се засилвал във времето и
станал ежедневен. К. забранил на молителката да се вижда с дъщеря си и внуците
си, ограничил срещите й с приятелки, преследвал я и контролирал къде и с кого
излиза. На 09.02.2020 год. след категоричния отказ от страна на молителката да
му прехвърли имота и последвалите заплахи от негова страна, тя напуснала
жилището, изплашена за живота си. Ответникът продължил да търси начин да
контактува с молителката, като нееднократно я проследявал до двете й работни
места, едното – в „И.М.-Е. Б.“ ЕООД, а другото –в „И.“, находящо
се в К., Б., където Д. работела като продавач-консултант.
На 29.03.2020 год. около 9.00 ч. К.
посетил работното й място – „И.“ по време, когато тя била на работа и започнал
разговор с нея, като я помолил да се върне при него с обещанието, че няма да я
притеснява повече, да я ограничава и ревнува. Д. категорично отказала, на което
ответникът отвърнал: „Щом няма да се върнеш, аз може и да съм в затвора, но ти
ще си в гроба“ и я нарекъл с обидни думи – „мръсница“ и др. Д. се изплашила и
отишла да потърси помощ от охраната, при което К. напуснал територията на
магазина. Подобни инциденти, предизвикани на работното място на молителката
имало и на 14.03.2020 год. и 22.03.2020 год.
Моли съда за задължи ответника да
се въздържа от извършване на психическо и емоционално насилие и да постанови
подходящи мерки за защита.
Ответникът оспорва молбата като
неоснователна. Поддържа, че изложените в нея твърдения не отговарят на
действителното фактическо положение.
С решение № 141/09.09.2020 год. по
гр.д. № 391/2020 г. по описа на РС-Б. съдът е наложил на Й.К. следните мерки за
защита: задължение на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо В.Д., както и забрана да приближава пострадалата, местоработата й и
местата за социални контакти и отдих на по-малко от 100 метра – чл. 5, ал. 1,
т. 3 от ЗЗДН за срок от шест месеца, като му е наложил и глоба в размер на 200
лева, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН. С решението ответникът е осъден да заплати на молителката и сумата 100
лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и държавна такса 25 лева и 150 лева -
разноски за преводач по сметка на БРС.
Решението е обжалвано от ответника
като неправилно, с искане за отмяната му и за отхвърляне на молбата за съдебна
защита. Счита, че по делото са ангажирани достатъчно доказателства, които опровергават
изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Въззиваемата оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
В представената пред районния съд
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН В.Д. възпроизвежда фактическата обстановка,
описана в молбата за защита и конкретните обстоятелства във връзка с актовете
на насилие на посочените по-горе дати.
Със заповед № 6/02.04.2020 год.
за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН по гр.д. № 391/2020 год. БРС е
задължил К. да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу молителката,
като му е наложил и забрана да приближава пострадалата, местоработата й и
местата за социални контакти и отдих на по-малко от 100 метра, до издаване на
заповед за защита или отказ от съда.
По делото е представена докладна
записка на инспектор при РУ-Б. от 27.03.2020 год. по преписка, заведена въз
основа на жалба от В.Д. с оплаквания за отправени заплахи и закани от срана на
ответника К. през месец януари 2020 год. при възникнал битов скандал, при която
последният я заплашил, че ще я изгони от жилището. Ответникът отрекъл
твърдяното в жалбата. Проверката приключила със съставянето на Протокол за
полицейско предупреждение на осн. Чл. 65 от ЗМВР. Полицейски проверки по сигнал
на молителката срещу К. са извършвани и през 2019 год., видно от приложените
докладни записки и протокол за предупреждение от 30.08.2019 год.
С Постановление от 20.05.2020
год. РП-Б. е отказала да образува досъдебно производство по преписка вх. №
590/2020 год., образувана по заявление на К. във връзка с негова случайна среща
на 23.04.2020 год. с молителката в магазин в гр. Б..
Според показанията на
свидетелката М.– дъщеря на молителката, местоработата
на последната се намира на територията на магазин „К.“ в гр. Б.. На 29.03.2020
год. охраната на магазина – М. М., се обадил на свидетелката във връзка със
скандал на работното място на майка й. Когато свидетелката отишла в магазина, молителката
била силно разстроена и треперела. Колегите й разказали, че Й. я посетил на
работното й място в „И.“ и предизвикал скандал, придружен със заплахи, което
принудило Д. да потърси помощ от охраната на „К.“. Майка й споделила, че
ответникът я заплашил с убийство, тъй като не искала да се върне в общото им
жилище, като заплахите били придружени с обидни думи по неин адрес: „уличница“,
„мръсница“ и др. Няколко недели преди това имало подобни инциденти между
страните по делото на работното място на молителката.
Съгласно показанията на св. М. М.
– охрана в магазин „К.“, същият познава Д., тъй като същата работела в „И.“, на
територията на сградата на „К.“. Свидетелят познава и К., който често пазарувал
с нея в магазина. На 29.03.2020 год. сутринта В.Д. дошла при него много
разстроена и помолила за помощ във връзка със скандал с ответника на работното
й място, при който той я заплашил. Свидетелят помолил ответника да напусне
магазина, защото по това време имало мното клиенти. Двамата продължили да се
карат отвън на гръцки език на висок тон. След проверка на камерите било
установено, че ответникът е бил при молителката на работното й място около 15
минути. След инцидента управителят на магазина помолил свидетеля да се обади на
дъщерята на Д. – С., тъй като молителката била много разстроена и не можела да
работи. Управителят я предупредил, че ако отново се случат такива нередности на
работното й място, ще бъде уволнена.
Според показанията на св. П.–
охрана в комплекса, в който се намира жилището на страните, в последно време
двамата не живеят заедно. През февруари 2020 год. няколко пъти Д. посещавала
жилището, като винаги била спокойна при влизане и излизане. Управителят на
комплекса помолил свидетеля да записва датите, на което същата идва в жилището,
тъй като в края на месец януари между двамата имало конфликти.
При така установените
обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Молбата по чл. 4 ЗЗДН по
отношение на твърдяните актове на домашно насилие на 29.03.2020 год.,
14.03.2020 год. и 22.03.2020 год. е допустима - подадена е в едномесечния срок по
чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и срещу лице от кръга на очертаните в чл. 3, т. 7 от
закона.
Разгледана по същество, молбата
се явява основателна, по следните съображения:
За квалифицирането на даден акт на насилие като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.
Анализът на представените по делото доказателствата налага
извода, че на посочената в декларацията дата – 29.03.2020 год. е налице
извършен акт на упражнено насилие от страна на ответника спрямо молителката.
Извършеният акт на домашно насилие се установява дори и единствено и само от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Съгласно чл.
13, ал. 3 от ЗЗДН същата съставлява достатъчно доказателство за
основателност на молбата за защита. В тежест на ответника е да ангажира
доказателства за оборване на твърденията на молителката за осъщественото над
нея насилие на датите посочени в молбата и в декларацията, което не бе сторено
от ответника - по делото не са представени доказателства, които да опровергаят
доказателствената стойност на декларацията по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН. Напротив, от показанията на свидетелите М.и М. се потвърждава изнесената в декларацията
фактическа обстановка. Свидетелката М.не е била пряк очевидец на инцидента, но
е отишла непосредствено след това в местоработата на молителката по настояване
на охраната на магазина именно във връзка с възникналия скандал, като
обстоятелството, че именно Й.К. е предизвикал същия и е заплашвал молителката,
се потвърждават и от споделеното пред свидетелката от колегите на Д.,
присъствали на конфликта. Същият е влязъл целенасочено в магазин „И.“ на
територията на сградата на „К.“ именно с цел да разговаря с Д. /св. М.– „влиза си и отива при нея, не влиза да
пазарува“, „Вижда се само, че оставя количката на пътечката и влиза при нея“/, след
което е предизвикал скандал. Установи се също така, че след посещението на
ответника молителката била силно разстроена, притеснена и треперела, като
самата тя потърсила помощ от охраната, а непосредствено след конфликта
споделила с дъщеря си, че К. я заплашил с убийство, тъй
като не искала да се върне в общото им жилище, а заплахите били придружени с
обидни думи по неин адрес. Според св. М.няколко недели преди това имало подобни
инциденти между страните по делото на работното място на молителката, поради
което и в тази част /за датите 14.03.2020 год. и 22.03.2020 год./ съдът намира,
че изнесените в декларацията твърдения за домашно насилие, се подкрепят от
събраните по делото доказателства.
Изложените в декларацията и установени от
показанията на св. М.и М. обстоятелства
не са оборени от показанията на св. Петков, които касяат посещения на
молителката в общото жилище през друг период и нямат връзка с твърдяните актове
на домашно насилие.
При така изложеното съдът намира молбата на В.Ц.Д. против Й.Г.К. за основателна и доказана, подкрепена както с писмени, така и с гласни
доказателства. Постановените от съда мерки за защита са предвидени в закона и
са адекватни на проявените актове на домашно насилие.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на районния съд, постановеното решение следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Съдът намира за
основателно възражението на въззивника за прекомерност на претендираните от
насрещната страна разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във
въззивното производство. Видно от договора за правна защита и представения
списък по чл. 80 от ГПК, молителката е заплатила сумата 900 лева за процесуално
представителство на пълномощника си адв. П., от които
– 400 лева за изготвяне на отговор на въззивната жалба и 500 лева за
процесуално представителство. Съгласно чл. 22 от Наредба № 1/2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства по Закона за домашното насилие минималното
възнаграждение е 400 лв. С оглед неголямата фактическа и правна сложност
на делото и извършените от пълномощника на страната действия - депозиране на отговор на въззивната жалба и
осъществяване на процесуално представителство само в едно открито съдебно
заседание, без събиране на нови доказателства, съдът намира, че уговореното
възнаграждение е прекомерно, поради което същото следва да бъде намалено до
предвидения в наредбата минимум от 400 лева, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 141/09.09.2020 год. по гр.д. № 391/2020 г.
по описа на РС-Б..
ОСЪЖДА Й.Г.К.,
гражданин на Република Гърция, с адрес гр. Б., ул. „И.“ № 11В, ет. 2, ап. С4,
да заплати на
В.Ц.Д. *** с ЕГН ********** сумата 400 /четиристотин/
лева, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.