№ 311
гр. Кюстендил, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. К.а
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. К.а Въззивно гражданско дело №
20241500500467 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба подадена от адв. Е. Й. от АК
Кюстендил в качеството му на пълномощник на С. К. Т., ЕГН ********** с постоянен
адрес: ************** насочена срещу Решение № 209/02.05.2024 г., постановено от
РС - Дупница по гр. д. № 1040/2023 г.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС - Дупница е отхвърлил
предявеният от С. К. Т. срещу „**********“ ЕООД иск за осъждане на ответника да
заплати сумата от 4107,24 лева (левова равностойност на 2100 евро), представляваща
сума, с която „**********“ ЕООД се е обогатило неоснователно за сметка на С. К. Т.
поради заплатено от ищеца на 20.12.2018 г. задължение на ответника за глоба,
наложена на 19.12.2018 г. от контролните органи в Република С., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 16.06.2023 г. до окончателното плащане. Със
същото решение С. К. Т. е осъден да заплати на „**********“ ЕООД сторените по
делото разноски, а именно: 750 лева – адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба е изразено становище, че решението на районен съд е
недопустимо, необосновано, неправилно, незаконосъобразно и постановено при
допуснати нарушения на материалния закон, както и съществени нарушения на
процесуални норми. Конкретно се твърди, че първоинстанционният съд е постановил
недопустимо решение, защото не e взел предвид изтекли преклузивни срокове от
страна на ответника за поискани доказателствени средства. Излага се становище в
насока, че по делото са представени безспорни писмени доказателства за извършено
плащане на дълг на ответника от ищеца в размер на процесната сума. Акцентира се
върху това, че първоинстанционният съд не следвало да кредитира показанията от
свидетеля Бисер Методиев Христов, поради явна заинтересованост и/или
предубеденост на свидетеля. Твърди се, че ищецът надлежно бил възразил против
1
събирането на гласни доказателства за установяване на твърдения на ответника,
поради въведената законова забрана по чл.164, ал.1 от ГПК и 165, ал.2 ГПК, но тези
обстоятелства не били отчетени от първостепенния съд. Искането е за отмяна на
решението като неправилно, незаконосъобразно, недопустимо, необосновано, както и
за уважаване на ищцовата претенция. Претендира се присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор по въззивната
жалба.
С Определение от 24.07.2024 г. по гр.д. № 1040/2023 г. по описа на ДнРС
постановено във връзка с производство по чл. 248 от ГПК е отхвърлено искането на
„**********“ ЕООД, обективирано в молба от 29.05.2024 г., както и искането на С. К.
Т., ЕГН: **********, обективирано във въззивна жалба от 30.05.2024г. за изменение на
решение № 209 от 02.05.2024г. по гр.д. № 1040/2023г. по описа на Районен съд -
Дупница, в частта за разноските.
„**********“ ЕООД обжалва посоченото по- горе определение, като го счита за
неправилно и незаконосъобразно. Излагат се аргументи в насока, че делото било със
значима фактическа и правна сложност, поради което ищцовата страна следвало да
понесе разноските в пълен размер. Искането е за отмяна на постановеното
определение и за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в
пълен размер от 1300 лв.
Съдът счита, че въззивната жалба е допустима, тъй като изхожда от страна в
първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен
акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението е и допустимо.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните,
както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, намира обжалваното решение за законосъобразно, поради което
следва да се потвърди. Съображенията за това са следните:
Окръжен съд изцяло споделя мотивите районен съд, установяващи фактическата
обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови
доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение
и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.
Пред Дупнишкия районен съд е бил предявен иск от С. К. Т. срещу
„**********“ ЕООД с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 4 107.24 лв. (левова
равностойност на 2100 евро), представляваща платена от ищеца глоба, наложена на
ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
С обжалваното решение районен съд е отхвърлил иска, Първоинстанционният
съд е приел, че от приложения по делото платежен документ се установявало, че на
20.12.2018г. С. Т. е заплатил глобата по две постановления: № ************* и по №
********** в общ размер на 3 500 евро, че с част от тази сума е погасена изцяло
наложената на ищеца глоба в размер 1000 евро (равняващи се на намален на половина
размер на глобата от 2000 евро), с част от сумата е платена наложената на ответника
глоба в размер на 1500 евро (равняващи се на намален на половина размер на глобата
от 3000 евро), а с разликата до 3500 евро (т.е. за сумата от 1000 евро), е погасена глоба
по непредставеното по делото постановление за плащане № *********. Съдът е приел,
2
че единствената сума, за която е доказано, че погасява задължение на ответното
дружество е в размер на 1500 евро. За разликата над тази сума до пълния претендиран
от ищеца размер от 2100 евро (с левова равностойност от 4107,24 лв.) е приел, че
предявеният иск е недоказан. Анализирайки доказателствата по делото, районен съд е
приел, че сумата от 1 500 евро е заплатена със средства на ответника и доколкото тази
сума не е била част от патримониума на ищеца, то със заплащането й не е намаляло
неговото имущество, т.е. липсва обедняване на ищеца по см. на чл. 59 от ЗЗД.
Настоящият състав на окръжен съд споделя и правните съображения на районен
съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
решението и по отношение на тях.
Отделно от това съдът излага и следните правни съображения:
Настоящият съдебен състав счита, че е неоснователно твърдението във
въззивната жалба, че първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение,
тъй като не е взел предвид изтекли преклузивни срокове от страна на ответника за
поискани доказателствени средства по следните съображения:
По делото безспорно се установява, че в срока по чл. 131 от ГПК ответното
дружество не е подало писмен отговор. Първото съдебно заседание е проведено на
05.10.2023 г., в което е обявен за окончателен проекта за доклад по делото. В това
съдебно заседание са приети писмени доказателства, представени от ответника, които
настоящият съдебен състав намира за неотносими към спора, както е поискан разпита
на един свидетел, който да установи произхода на средствата, с които е заплатена
глобата. В съдебно заседание на 12.03.2024 г. е изменен доклада относно правната
квалификация на иска, а именно по чл. 59, ал.1 от ЗЗД и в тази връзка е разпределена
доказателствената тежест. С тези действия на съда са очертани параметрите на
правния спор. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.146, ал.3 от
ГПК преклузията за доказателствени искания настъпва след съобщаването на страните
на доклада по делото. В действителност в срока по чл.133 от ГПК се преклудират
правоизключващите възражения на ответника, но доколкото ответното дружество е
поискало в още първото съдебно заседание допускане на доказателства и в предвид,
че доказателствена тежест е разпределена на 12.03.2024 г., то съдът законосъобразно е
допуснал свидетелските показания, тъй като към този момент възможността същите да
бъдат поискани все още не е била преклудирана. Настоящият състав достига до извод,
че в конкретния случай съдът не е допуснал нарушение при допускането на
свидетелските показания и същите след изслушването им са били кредитирани, като
са били съобразени с останалия събран по делото доказателствен материал.
Неоснователни са твърденията във въззивната жалба, че по делото били
представени безспорни писмени доказателства за извършено плащане на дълг на
ответника от ищеца в размер на процесната сума, както и че първоинстанционният
съд не следвало да кредитира показанията от свидетеля Бисер Методиев Христов,
поради явна заинтересованост и предубеденост на свидетеля. Според настоящия
съдебен състав приложените по делото доказателства са обсъдени и анализирани от
районния съд подробно, задълбочено и в тяхната съвкупност. От съдържанието на
Постановление за плащане №************* съдът е установил, че при доброволно
плащане на глобите, те се заплащат в половин размер. Обсъждайки приложения
платежен документ, заедно със съдържащите по делото акт, с който са иззети
документите на ищеца и разписката за връщането им, съдът е достигнал до извода, че
ищецът е заплатил освен глобата по цитираното по- горе постановление, също и по
друго такова- № *********, което не е приложено по делото. Именно след
всестранното и задълбочено обсъждане на тези доказателства е достигнал до извода че
с част от платената сума от 3500 евро е погасена изцяло наложената на ищеца глоба в
размер 1000 евро (равняващи се на намален на половина размер на глобата от 2000
евро), с част от сумата е платена наложената на ответника глоба в размер на 1500 евро
(равняващи се на намален на половина размер на глобата от 3000 евро), а с разликата
3
до 3500 евро (т.е. за сумата от 1000 евро), е погасена глоба по непредставеното по
делото постановление за плащане № **********.
По отношение на произхода са средствата, с които ищецът е заплатил сумата
1 500 евро и която съгласно постановлението за плащане е дължима от ответното
дружество, районният съд правилно е кредитирал показанията на свид. Б.Х.
независимо, че е служител в ответното дружество, вземайки предвид, че този свидетел
проследява последователно, подробно и логично поведението на страните през целия
период– от узнаването от законния представител на дружеството за наложените глоби
до заминаването на ищеца за Италия след заплащане на глобите, както и че липсват
доказателства, които да опровергават тези показания.
Неоснователно е твърдението, че събирането на гласни доказателства е
недопустимо, поради въведената законова забрана по чл.164, ал.1 от ГПК и чл.165,
ал.2 ГПК, което обстоятелство не било отчетено от първостепенния съд.
В разпоредбата на чл. 164, ал.1 от ГПК се съдържа забрана за доказване със
свидетелски показания на опредени факти, които са изчерпателно изброени в т.1-6. В
случая със свидетелските показания ответникът се стреми да докаже произхода на
средствата, с които ищецът е заплатил глобите. Установяването на този факт не попада
в ограниченията визирани в чл. 164, ал.1 от ГПК, поради което е допустимо да се
извърши със свидетелски показания.
Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 165, ал.2 от ГПК е
неприложима в настоящия случай, тъй като с нея е предвидено изключение от
недопустимостта на свидетелските показания, а именно тя се отнася за доказване на
привидно съгласие, но само при наличие по делото на писмени доказателства,
изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен
орган, които правят вероятно твърдението за симулация.
По частната жалба
Съдът намира, че е законосъобразно Определение от 24.07.2024 г., постановено
по гр.д. № 1040/2023 г. по описа на РС- Дупница по следните съображения:
При определяне на дължимите на ответника разноски, съдът е уважил частично
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатско възнаграждение като го е
намалил от 1300 лв. на 750 лв.
С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на „**********“ЕООД
за присъждане на разноските в пълен размер, а именно 1 300 лв., приемайки, че делото
не се отличава с фактическа сложност в сравнение с други дела от същия вид. Като
особеност на делото е отчетена правната квалификация, която наред с материалния
интерес са мотивирали първоинстанционния съд да определи размера на адвокатското
възнаграждение.
Настоящият съдебен състав констатира, че размерът на адвокатското
възнаграждение е определен съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се отбележи също, че
делото не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, която да изисква
увеличение на така определеното възнаграждение. Определянето на минимални
размери на адвокатските възнаграждения има за цел да установи минимален стандарт
за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и защитавания материален интерес. Тези обстоятелства са
отчетени от първоинстанционния съд при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение.
Предвид изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на районния съд, ОС Кюстендил намира, че
първоинстанционното решение и определението от 24.07.2024 г. следва да бъдат
4
потвърдени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 209 от 02.05.2024 г., постановено от РС –
Дупница по гр.д. № 1040/2023 г. по описа на същия съд.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 24.07.2024 г., постановено от РС- Дупница по
гр.д. № 1040/2023 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5