Р Е
Ш Е Н
И Е
№
11.04.2016 година град Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На двадесет и осми март Две хиляди и шестнадесета година
В открито заседание,в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар:А.И.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВА
Т.д.№140 по описа на Окръжен съд-Хасково за 2015 год.,за да се произнесе взе предвид следното:
С искова молба вх. № 10716/16.11.2015г.са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.286 ТЗ вр. чл.240 ЗЗД вр. чл.535 ТЗ за сумата в общ размер на 215 805,92лв.Исковете са предявени от ищеца П.Т.П. против ответницата Ж.М.Р..
ИЩЕЦЪТ-П.Т.П. твърди,че сключил с ответницата два договора за заем.
Първият договор бил сключен на 11.09.2013г. за сумата в размер на 94 700лв.,от които към момента на подписване на договора били предоставени 19 700лв.,а остатъкът в размер на 75 000лв. бил предоставен на 08.10.2013г.За така получените суми ответницата издала и запис на заповед.Предадената в заем сума по договора за заем следвало да бъде върната до 11.12.2013г. От заемната сума в размер на 94 700лв. били върнати само 3 894,08лв.,а остатъкът от 90 805,92лв. и към настоящият момент не бил върнат.
Между страните бил сключен и втори договор за заем на 22.11.2013г. за сумата в размер на 330 000лв.,от които 5000лв. били предоставени на ответницата в брой към момента на подписване на договора,а остатъкът бил приведен по банков път.За предоставената сума ответницата издала запис на заповед.Предадената в заем сума по договора за заем следвало да бъде върната до 30.08.2014г.От заемната сума в размер на 330 000лв. била върната сумата от 205 000лв.,а остатъкът от 125 000лв. и към настоящият момент не бил върнат.
Сумите които били предоставени на ответницата по силата на сключените договори за заем били използвани от последната за строителство и обзавеждане на „Комплексна сграда-магазин за хранителни стоки,кафе-аперитив и семеен хотел в УПИ Х в кв.47 по плана на с.Минерални бани,област Хасково,построен от името на „Де-Ми 2009”ЕООД, ЕИК *********,на което дружество едноличен собственик е ответницата.
Претендира от съда да осъди ответницата да му заплати сумата от общо 215 805,92лв.,от които 90 805,92лв.,представляващи невърната сума по договор за заем от 11.09.2013г. и 125 000лв.,представляващи невърната сума по договор за заем от 22.11.2013г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,както и направените по делото разноски.
ОТВЕТНИЦАТА-Ж.М. Р. в срока по чл.367 от ГПК е депозирала писмен отговор ,с който оспорва предявените обективно съединени искове по размер.Твърди,че по сключените договори за заем е направила плащания в по-голям размер от твърдения в исковата молба.Изразява становище за постигане на споразумение с ищеца и съдебна спогодба за уреждане на условията и начина на изплащане на задължението.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно установено,че между страните е съществувала облигационна връзка,породена от сключени между тях два договора за заем от 11.09.2013г. и 22.11.2013г.На практика с отговора на исковата молба ответницата не оспорва сключените договори за заем на посочените дати,но счита,че по същите е извършила плащания,поради което дължимата към ищеца сума била в по-нисък размер от претендирания в настоящето производство.
Съгласно договора за заем,сключен на 11.09.2013г. ищецът като заемодател предоставил на ответницата-като заемополучател сумата в размер на 94 700лв.,от които към момента на подписване на договора били предоставени 19 700лв.,а остатъкът в размер на 75 000лв. е следвало да се предостави в срок до 08.10.2013г.За така получените суми ответницата издала запис на заповед-2 броя за двете посочени суми- 19 700лв. и 75 000лв,с която безусловно се задължила да ги заплати.Записите на заповед са с падеж 11.12.2013г.Същият срок за връщане на заемната сума от общо 94 700лв.е посочен и в договора за заем.Във връзка с получената сума от 75 000лв. е подписана и разписка между страните.
Представените от ищеца договор за заем от 11.09.2013г. ,разписка от 08.10.2013г. и двата посочени записи на заповед не са оспорени от ответницата по делото. От заемната сума в размер на 94 700лв. са били върнати 3 894,08лв.,поради което остава неизплатена сумата от 90 805,92лв. ,за която ответницата не е ангажирала доказателства за извършено плащане..
Между страните бил сключен и втори договор за заем на 22.11.2013г. за сумата в размер на 330 000лв.,от които,съгласно договореното 5000лв. са били предоставени от ищеца на ответницата в брой към момента на подписване на договора,а остатъкът бил приведен по банков път.За предоставената сума от 330 000лв. ответницата издала запис на заповед,с който безусловно се задължава да заплати сумата.Записа на заповед е с падеж 30.08.2014г.Същият срок за връщане на заемната сума от общо 330 000лв. е посочен и в договора за заем.От заемната сума в размер на 330 000лв. е била върната сумата от 205 000лв. на 22.08.2014г.,както се установява от представеното копие на платежно нареждане от същата дата ,поради което остава неизплатена сумата от 125 000лв. ,за която ответницата не е ангажирала доказателства за извършено плащане.
От представеното от ищеца копие-извлечение от банкова сметка ***,че по банков път от сметката на ищеца по сметката на ответницата на основание паричен заем са били приведени следните суми,а именно: на 26.11.2013г.-80 000лв.; на 27.11.2013г.-80 000лв.; на 28.11.2013г.-100 000лв.; на 03.12.2013г.-65 000лв.; на 03.04.2014г.-35 000лв.; на 04.04.2014г.-27 134,45лв.; на 08.04.2014г. 22 358,85лв.; на 11.04.2014г.-11 314,62лв. или общо сума в размер на 420 807,92лв.От същото извлечение се установява и връщането на сума в размер на 205 000лв. от ответницата по сметка на ищеца.Т.е. остава разлика в размер на 215 807,92лв. ,от която ищецът претендира 215 805,92лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,количество и качество.В правната доктрина и съдебната практика се приема,че този договор има реален характер,т.е. счита се за сключен,когато въз основа на постигнатото съгласие между страните парите или заместимите вещи бъдат предадени на заемателя.Ето защо при иск с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД за връщане на заетата сума ищецът следва при условията на пряко и пълно доказване да установи както основанието-договора за заем,така и факта на предаване на сумата на ответника със задължаването да я върне.
В настоящият случай от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява наличието на посочените по-горе обстоятелства,на които се основава претенцията на ищеца.
По делото е безспорно установено,че между страните са съществували заемни правоотношения,породени от сключени между тях два договора за заем,съответно от 11.08.2013г. за сумата 94 700лв. и от 22.11.2013г. за сумата от 330 000лв. или общо 424 700лв.По силата на постигнатата договорна обвързаност ищецът е предал в собственост на ответницата сумите,посочени в двата договора за заем,като едната част е била приведена по банков път,а останалата в брой.Ангажираните в тази връзка по делото доказателства установяват реалното предаване на сумите по двата договора за заем.В тази насока,съдът кредитира представените от ищеца писмени документи-разписка,записи на заповед 3 бр.,извлечение от банкова сметка,***едното не са оспорени от ответницата .Преценени в съвкупност представените от ищеца писмени доказателства водят до извода на съда,че последният е изпълнил основното си задължение по договора за заем да предаде в собственост на заемателя договорените парични суми.Заемателят обаче не установява връщането на заетите по договорите за заем парични суми,поради което съдът счита,че същият не е изпълнил основното си задължение по сключените договори,поради което и следва да се ангажира неговата гражданска отговорност.В тежест на ответницата бе да установи,че е заплатила дължимите заемни суми,но доказателства за това не са представени,поради което съдът счита,че последната следва да бъде осъдена ги заплати.
Имайки предвид установеното с представените писмени доказателства, реално предаване на сумите по договорите за заем и извършените от ответницата плащания в размер на 3894,08лв. по договора за заем от 11.09.2013г./според твърденията на ищеца/ и 205 000лв. по договора за заем от 22.11.2013г./платежно нареждане от 22.08.2014г./ съдът счита,че останалата неизплатена сума е в размера,който се претендира в настоящето производство,а именно 215 805,92лв.,от която 90 805,92лв. по първия договор за заем и 125 000лв. по втория договор за заем.
Предвид изложеното съдът счита,че предявените обективно съединени искове са изцяло доказани по размер,поради което ще следва да се уважат като ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от общо 215 805,92лв.,от които 90 805,92лв.,представляващи невърната сума по договор за заем от 11.09.2013г. и 125 000лв.,представляващи невърната сума по договор за заем от 22.11.2013г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.Предвид основателността на исковата претенция ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 15 732,24лв.,от които 8 632,24лв.-платена ДТ и 7 100лв.-платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Ж.М.Р., ЕГН ********** *** да заплати на П.Т.П., ЕГН ********** ***,със съдебен адрес *** офис №1-чрез адв.М.Х.-*** сумата от общо 215 805,92лв.,от които 90 805,92лв.,представляващи невърната сума по договор за заем от 11.09.2013г. и 125 000лв.,представляващи невърната сума по договор за заем от 22.11.2013г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба16.11.2015г. до окончателното й изплащане,както и направените по делото разноски в общ размер на 15 732,24лв.,от които 8 632,24лв.-платена ДТ и 7 100лв.-платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред АС-Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: