№ 209
гр. Велико Търново , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Евгений Пачиков
Станислав Стефански
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20204100500548 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Производството е образувано по реда на член 257 и сл. от ГПК,
по въззивните жалби на две от срещупоставените страни: Л. М. Ч., ЕГН:
********** – наследник на М.Б.Ч.., който не е бил посочен като
съсобственик в исковата молба инициирала производството за делба и част
от ответниците: Г.Ц. Г, ЕТ „П-КМ”, Г. И. Г. и Е. Н. С. срещу решение №
73/13.01.2020г. за допускане на съдебна делба на недвижим имот,
постановено от Великотърновския районен съд по гр. д. № 1562/2018г.
С първата жалба Л. М. Ч., ЕГН: ********** твърди, че наследниците
на М.Б.Ч.. в хода на производството по допускане на делбата не са
конституирани като страна по делото, а когато делбата е извършена без
участието на някой от съсобствениците – тя е изцяло нищожна. Моли да
бъде отменено атакуваното съдебно решение като нищожно.
1
С втората жалба ответниците Г.Ц. Г, ЕТ „П-КМ”, Г. И. Г. и Е. Н. С.
твърдят, че ВТРС неправилно е допуснал до делба процесния недвижим
имот, тъй като този имот е неделим предвид предназначението си на обща
част обслужваща построените в него сгради, които са индивидуална
собственост на всеки един от съсобствениците на терена.
В отговори на всички подадени жалби от съответната
насрещна страна те се оспорват като неоснователни.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбите, доводите в отговорите и съобразно член 269 от ГПК въззивният
съд намира, че то е валидно: постановено е от надлежен орган в
законен състав, съдържа надлежно волеизявление, от което личи волята на
съда да допусне делбата на заявения имот между страните при определени
квоти. Доводът за неучастие на съсобственик в производството
за съдебна делба е относим към допустимостта на решението, но преди
това към допустимостта на иска и към задължението на въззивния съд по
член 7, ал.1 от ГПК да следи за нея и ако не са конституирани всички
участници в заявената за делба имуществена общност да укаже
необходимостта от отстраняването на тази процесуална пречка пред
правото на иск.
Този въззивен съдебен състав счита, че формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в
мотивите на решението е правилна и кореспондираща с доказателствения
материал, и с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Въззивният състав, обаче НЕ СПОДЕЛЯ правните изводи на РС,
които са в разрез с материалноправните норми и обективират недопустим
краен съдебен акт.
Обжалваното Решение № 73/13.01.2020г. за допускане на съдебна делба
на процесния недвижим имот е процесуално недопустимо, защото се
установява, че наследниците на М.Б.Ч.. в хода на производството по
допускане на делбата не са конституирани като страна по делото, а
когато делбата е извършена без участието на някой от съсобствениците –
2
тя е изцяло нищожна.
Особеност на делбеното производство е, че за да породи правно
действие съдебното решение, в делбата трябва да участват всички
съсобственици /сънаследници/. Неучастието на някои от тях води до
нищожност на делбата по силата на чл.75, ал.2 ЗН като тази нищожност е
от материално правно естество - нищожна е самата делба, а не
решенията, с които е допусната и извършена, затова за прекратяване на
съсобствеността следва да се извърши нова делба с участието и на тези
съсобственици, които не са били конституирани като страни в
предходната делба. Именно на това основание съсобствениците са
задължителни другари и съдът трябва служебно да следи за участието на
всички съсобственици в делбата. Това е необходимо, за да може делбеното
производство да постигне целеният ефект – прекратяване на
съсобствеността и да не се наложи това да стане в нов процес.
Поради това, съгласно разпоредбата на чл.270 ал.3 от ГПК,
обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото – върнато на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. ВТРС следва да
извърши всички необходими действия във връзка с изследване и обсъждане на
относимите към спора, с който е сезиран, въпроси - както във връзка със
страните, така и във връзка с предмета на делбата, включително
предназначението на делбения имот.
При този изход на делото разноските на страните следва да останат
така както са направени.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно решение № 73/13.01.2020г. постановено
от Великотърновския районен съд по гр. д. № 1562/2018г.,
като НЕДОПУСТИМО.
ВРЪЩА гр.д. № 1562/2018г. по описа на РС-В. Търново, на
3
първоинстанционния съд, за произнасяне по предявения иск.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, гр.
Софя в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4