РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Петрич, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
Административно наказателно дело № 20231230200131 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ,,С.“ ЕООД, с ЕИК **** и седалище и адрес на
управление : гр. П. ул. „**-ми о.“ № *, ет.*, представлявано от управителя
Т.И.против Наказателно постановление № 42-0003827 от 08.11.2022г. на
Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. С., с
което за нарушение на чл. 57, ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС, на
основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ на
обжалващото дружество е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3000 лева. В жалбата се сочи, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано, издадено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се прави
искане за неговата отмяна. Излагат се твърдения, че дружеството не
осъществило състава на административното нарушение, за което му е
наложено наказание, доколкото констатациите на контролните органи,
възпроизведени в наказателното постановление не съответстват на правото на
ЕС. Административнонаказващия орган не е съобразил влязлото в сила на
21.10.2022г., изменение на разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредбата № 36 от
15.05.2006 на МТ /ДВ бр.84 от 2022г./, именно, че удостоверението за
психологическа годност става безсрочно.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател редовно призовано, чрез
процесуалния си представител - адвокат П. П., в писмено становище
1
поддържа депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконсъобразно. Подробни съображения
излага в писмени бележки. Претендира разноски.
Административно наказващият орган редовно призован, не изпраща
представител, като в придружителното писмо при изпращане на преписката,
застъпва становище за неоснователност на жалбата. Счита, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, нарушението е
индивидуализирано от обективна страна, не са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, като наложената санкция е
законосъобразна, поради което наказателното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло.
Районна прокуратура – Б., Териториално отделение – гр. П. при
редовност в призоваването, не се явява представител и не изразява становище
по жалбата и наказателното постановление.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
С обжалваното Наказателно постановление № 42-0003827 от 08.11.2022г.
на Директор регионална дирекция „Автомобилна администрация” - гр. С.за
нарушение на чл. 57, ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС и на
основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на обжалващото дружество е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение бл. № 328476/21.09.2022г.,
съставен на дружеството жалбоподателя от инспектор към Регионална
дирекция “Автомобилна администрация”, гр. С. В наказателното
постановление и АУАН е отразено, че на 21.09.2022г. при извършена
комплексна проверка на превозвача „С.“ ЕООД, гр. П. притежаващ Лиценз на
ЕО № 21720/20.01.2020г. за международен превоз на товари, контролните
органи са констатирали, че дружеството, като превозвач е допуснал на
14.04.2022г. извършването на международен превоз на товари от водача П.К.
с товарен автомобил, категория N3, марка „Ман тгх“, с рег. № Е **** НА,
който водач не отговаря на изискванията за психологическа годност, видно от
справка в база данни на Регистъра за психологична годност на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, гр. С. и от ЧМР от 14.04.2022г. и
паметта на картата на водача № МК 1010013524001 от 09.07.2020г. Прието е,
че така е нарушен чл. 57, ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС и
обжалващото дружество е санкционирано на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от
ЗАвП.
Като свидетели са разпитани - актосъставителят Д. А. Т. и П. А. Д.,
свидетел на установяване на нарушението и на съставяне на АУАН, които в
показанията си потвърждават отразените в акта и наказателно постановление
констатации, като уточняват, че на дружеството е извършена комплексна
2
проверка при която са констатирали, че предприятието е допуснало
извършването на превоз на товари в чужбина от водач, който не е отговарял
на изискванията на психологическа годност. Извършена е справка в
информационния масив на агенцията, при която е установено, че водача не
притежава валидно удостоверение за психологическа годност.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали : гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните от съда свидетелите Д. А. Т. и П. А. Д. и от
приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283
НПК писмени доказателства подробно описан в съдебните протоколи.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на
свидетелите Т. и Д., като съобрази тяхната последователност,
непротиворечивост и корелацията им с приетите по делото писмени
доказателства. Високата доказателствена стойност на тези свидетели се
основава на това, че същите възпроизвеждат преките си възприятия за
относими към предмета на делото обстоятелства, като показанията им
съдържат данни за всички съществени елементи за санкционираното с
наказателното постановление нарушение. От показанията на служителите на
Регионалната дирекция „Автомобилна администрация“, съдът установи
детайли за извършената на дружеството проверка, както и такива за
процедурата по съставяне и връчване на АУАН. Настоящият съдебен състав
кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които се
подкрепят от доказателствената съвкупност по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество същата се явява
основателна и доказана.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Предмет на това производство са обществените отношения, свързани с
нарушаване на установен административно-правен режим, за което се
предвижда налагане на административно наказание по предвидения от закона
ред. Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона
писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по връчване им.
Нарушението е индивидуализирано от обективна страна, като съдържа
всички обстоятелства, включени в състава на санкционната норма. Съгласно
чл.96г, ал.1 от ЗАвП - „Който назначи на работа или допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лева“. В
случая санкцията е за обжалващото дружество, в качеството му на превозвач,
тъй като е допуснал водача П. К., да извърши международен превоз на товари
3
на 14.04.2022г., с товарен автомобил с рег. № Е **** НА, без същият да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Нарушението е
установено след направена справка от информационната система на ИА „АА“
и в Регистъра за психологическите изследвания на водачите, приложени към
административнонаказателната преписка. Установено било от контролните
органи, че за водача П. К. има издадени две удостоверения № 284944(О) от
27.07.2015 г., с валидност 27.07.208г. и № 812712 (О) от 11.09.2022г. с
валидност до 11.09.2025г., като за датата на извършения превоз на
14.04.2022г. същия е бил без валидно удостоверение. Според разпоредбата на
чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, лицето по чл. 2, ал. 1 допуска до
управление на превозните средства за международен превоз на товари само
водачи, които са психологически годни. По силата на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. „б“
от Закон за движение по пътищата, министърът на транспорта
информационните технологии и съобщенията определя изискванията за
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и
условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари,
както и на председателите на изпитни комисии. В тази връзка е приета
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.
Според чл.5 от Наредбата, психологическата годност се установява с
психологическо изследване, а според чл. 36, ал. 2 от същата наредба след
приключване на психологическото изследване на всички лица, получили
положително заключение, се издава удостоверение за психологическа
годност. Нормата на чл. 8, ал. 1, вр ал. 2 от Наредба № 36/2006г. която е
действала към момента на извършване на деянието /ДВ бр. 41/2012 г./ сочи,
че при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач
на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз
на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата
представят удостоверение за психологическа годност, а последното е валидно
за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите,
в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на
случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за
срок една година. Същевременно според чл. 12, ал. 2, вр с чл. 13, ал. 1, т. 4 от
Наредба № І - 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, отчета
на водачите и валидност на СУМПС, за категориите позволяващи превоз на
товари валидността на СУМПС е пет години. Такъв е срока на валидност и
според разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от Закона за българските лични
документи /ЗБЛД/. Според чл. 7, пар. 3, б. "б" от Директива 126/2006/ЕО -
4
СУМПС е с временен характер и държавите – членки могат да определят
срока му на валидност, включително по медицински причини, но това следва
да е съобразено с този период. С други думи, според тази разпоредба щом
един водач притежава СУМПС, то той следва да се счита за психологически
годен. Така нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г., в редакцията й
към момента на извършване на деянието /ДВ бр. 41/2012 г./ въвеждаща
тригодишен срок на валидност на удостоверението за психологическа годност
е в колизия с националното законодателство касаещо срока на валидност на
СУМПС, а от там и с европейското законодателство. Последното допуска
държавите членка да въвеждат какъвто срок намерят за добър за валидност,
но изключва възможността, той да е по - кратък от срока на валидност на
СУМПС, а промяната по медицински причини на тези срокове е възможна, но
това следва да бъде синхронизирано и със срока на валидност на
свидетелството за управление. Нещо повече, този срок на валидност може да
се прилага само при подновяване на СУМПС. И тъй като Директивите на
намират пряко действие, когато съдържат сами по себе си правило за
поведение, то в случая въведения тригодишен срок на валидност с нормата на
чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г., в редакцията й към момента на
извършване на деянието /ДВ бр. 41/2012 г./ се явява неприложим. Предвид
факта, че на 14.04.2022г. водача П. К. е извършвал международен превоз на
товар, то очевидно е разполагал с валидно СУМПС от съответната категория,
в противен случай не би могъл да извърши превоза. Липсва и твърдение от
контролните органи в тази насока, тъй като при проверката същите не са
установили, че към момента на превоза водача не притежава валидно
СУМПС.
От друга страна, съдът констатира, че към настоящия момент е
последвало изменение на нормата на чл.8, ал.2 от Наредба № 36/2006г. обн.
ДВ бр. 84/2022 г. в сила от 21.10.2022г./, като същата вече гласи, че
удостоверението за психологическа годност е безсрочно. Ето защо съгласно
императивната разпоредба на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях която е по-благоприятна за нарушителя. Несъмнено
новата редакция на чл.8, ал.2 от 4 от Наредба № 36/15.05.2006г. се явява по-
благоприятна за жалбоподателя. Този извод следва от факта, че при
действието на същата, установените по делото факти изобщо не биха
обосновали извод за извършено нарушение на превозвача, доколкото водачът
П. К. би отговарял на изискванията на психологическа годност, с оглед
безсрочния характер на удостоверението му за психологическа годност. Това
налага и отмяна на процесното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски. Искането е направено своевременно, представен е
договор за правна защита и съдействие, в който е договорено и отразено
5
заплащане на адвокатско възнаграждение в брой от 360 /триста и шестдесет/
лева. В съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата
административно-наказващия орган прави възражение за прекомерност на
претендирания по делото адвокатски хонорар. Възражението е
неоснователно, тъй като възнаграждението в размер на 360.00 лева е под
минимално предвиденото, съгласно регламента на чл. 18, ал.2, във вр. с чл. 7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който е в размер на 600 лева. Ето защо,
искането следва да бъде уважено изцяло, като Изпълнителна Агенция
„Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати
направените по делото разноски в размер на 360 лв., заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0003827 от 08.11.2022г,
издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“, гр. С. с което на „С.“ ЕООД, с ЕИК **** и седалище и адрес
на управление : гр. П., ул. „**-ми о.“ № *, ет.*, представлявано от управителя
Т. И. за нарушение на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, на
основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е
наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/
лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ „С.“
ЕООД, с ЕИК ****. и седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „**-ми
октомври“ № *, ет.*, представлявано от управителя Т. И.да заплати
направените по делото разноски в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК,
пред Административен съд - Б., в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6