№ 19
гр. Велико Търново, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000300 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № Р-82/1.07.2021 г. по т.д. № 162/2019 г. Великотърновският
окръжен съд е осъдил ЗАД „Армеец“ АД гр. София да заплати на А. И. Х. от
гр. Горна Оряховица сума в размер на 55 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена
последица от загубата на праводателя й А. И. И., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на деликта – 02.09.2015 г. до
окончателното изплащане, а искът за разликата над 55 000 лв. до 100 000 лв.
е отхвърлил като неоснователен и недоказан. С решението ЗАД „Армеец“ АД
е осъдено да заплати на А. И. Х. сумата от 3 272.50 лв. разноски по делото,
съразмерно с уважената част от иска, а в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТОС да заплати сумата от 2000 лв., представляваща
държавната такса върху уважената част от иска. С решението А.Х. е осъдена
да заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 90 лв. за направените по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
1
Въззивна жалба срещу горното решение в частта, с която е уважен
предявеният иск, е подадена от ЗАД „Армеец“ АД гр. София, с оплаквания, че
в тази част решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд приема, че
ищцата А.Х. има право да получи обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат смъртта на нейната сестра А. И. И.. Твърди, че ищцата
не е активно материално-правно легитимирана да търси и получи от
застрахователя обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята
сестра. Неправилно решаващият съд е приел, че в конкретния случай е
налице изключение от правилото, че са налице отношения между ищцата и
пострадалата приживе, надхвърлящи по близост обичайно близките и
традиционно за българското семейство отношения между сестри. В жалбата
са изложени подробни съображения, относно липсата на активна материално-
правна легитимация на ищцата да бъде обезщетена за неимуществени вреди
от смъртта на своята сестра. Освен това жалбоподателят счита, че
обезщетението не следва да надвишава размера от 5 000 лв., като се позовава
на разпоредбата на чл. 493а, ал.4 от Кодекса за застраховането и на § 96 от
ПЗР на КЗ, като подробно в жалбата излага съображения за приложимостта
на посочените разпоредби за конкретния случай. В жалбата се съдържа
оплакване за това, че изводите на първоинстанционния съд относно обема на
претърпените от ищцата вреди, са неправилни и вследствие на това
неправилно е определен и размерът на присъденото обезщетение. Твърди се,
че по делото не са събрани доказателства, въз основа на които да се счете, че
по своето съдържание и интензитет връзката на ищцата с пострадалата
приживе надхвърля обичайните предели на доверие, любов и подкрепа.
Твърди се, че присъденото обезщетение е необосновано завишено и не
кореспондира с търпените неимуществени вреди. Искането е да се отмени
решението в обжалваната осъдителна част и да се постанови друго, с което да
се отхвърли изцяло предявеният иск.
В отговора на въззивната жалба А.Х., чрез адвокат В.Н., изразява
становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Пред Великотърновския окръжен съд е предявен иск с правно основание
чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от смъртта на А. И. И., сестра на ищцата,
2
при ПТП на 2.09.2015 г.
Ответникът ЗАД „Армеец“ АД гр. София оспорва предявения иск.
Възразява, че в случая ищцата няма материално-правна легитимация да
получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си А. И..
Възразява, че не е налице причинна връзка между смъртта на А. И. и
настъпилите неимуществени вреди.
От фактическа страна се установява следното:
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на
съдебната автотехническа експертиза се установява, че на 2.09.2015 г. на АМ
„Тракия“, км. 184+800 е настъпило ПТП с лек автомобил „Опел Зафира“, с
рег. № СВ 49****, управляван от Д. П. П., вследствие на което по
непредпазливост е причинена смъртта на А. И. И., пътник на предна дясна
седалка. Установява се от заключението на автотехническата експертиза, че
водачът на лекия автомобил е изгубил контрол над управлението на
автомобила, вследствие на което същият е излязъл в дясно от пътното платно,
преминал през бетонен участък – банкет, навлязъл в крайпътен отводнителен
канал и се ударил челно в бетонен фундамент – основа на метална колона и
поставена на нея указателна табела. В резултат на удара лекият автомобил се
запалил, като водачът Д. П. и пътуващата на предната дясна седалка А. И.
починали на място. Съгласно заключението на автотехническата експертиза,
причината за настъпване на процесното ПТП е отклонението на лекия
автомобил в дясно към аварийната лента и отводнителния канал, при скорост
на движение около 127 км/час и вследствие загуба на контрол над
управлението му.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени
данни, назначена от първостепенния съд, се установява, че смъртта на А. И.,
пътуваща на предна дясна седалка, е настъпила вследствие кръвоизлив от
разкъсване на дясното предсърдие. От данните по представената съдебно-
медицинска експертиза на труп № 218/2015 г., изготвена от д-р Е. Б., е
извършен на 2.09.2015 г. оглед и аутопсия върху трупа на А. Илчева и са
установени: изгаряне до степен овъгляване на трупа, с разрушаване на
телесните кухини, разкъсване на дясното предсърдие. Съгласно заключението
на съдебно-медицинската експертиза, към момента на пожара И. е била жива,
видно от наличието на карбоксихемоглобин в кръвта. Овъгляването на трупа
3
е послесмъртно. Разкъсването на дясното предсърдие най-вероятно е било
вследствие на гръдна травма, с кръвоизливи и счупване на ребра, които
вследствие на пожара са унищожени. В заключението се посочва, че смъртта
е настъпила бързо и е била неизбежна. Заключението е, че причинените
увреждания на починалата А. И. в резултат на възникналото ПТП, приживе и
посмъртно са в непрекъсната и последователна причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. Според същото заключение установените увреждания,
констатирани по време на аутопсията на починалата А. И., показват тежки
анатомични увреждания на жизнено важни органи, съпроводени с тяхното
анатомично разрушаване, състояние, което е несъвместимо с живота й, при
което леталният изход е бил неизбежен и смъртта е настъпила бързо.
Не се спори между страните, че за лекия автомобил „Опел Зафира“ с
рег. № СВ 49**** е сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество.
Установява се от удостоверение за родствени връзки, че починалата при
процесното ПТП А. И. И. и А. И. Х. – ищцата по делото, са сестри. Също от
представено удостоверение за родствени връзки се установява, че
починалата А. И. има син М. Д. П., роден на 28.03.2012 г.
От показанията на разпитания по делото свидетел В. Х. – съпруг на
ищцата, се установява, че приживе двете сестри са били в много близки
отношения. Двете сестри винаги били заедно и всичко са си споделяли.
Близостта им се изразявала във всекидневно общуване, коментиране, правене
на общи планове с почивки, разходки заедно. Свидетелят установява, че двете
сестри са живели заедно до 2008 г., когато А. И. заминала за гр. София при
приятеля си, но често си идвала в гр. Горна Оряховица. През 2010 г. и
семейството на ищцата А.Х. се преместило в гр. София и там сестрите се
виждали доста често, общували, като А. подпомагала сестра си А. за
отглеждане на детето й. Идвала в дома на ищцата и през два-три дни от
седмицата двете били заедно, тъй като съпругът на ищцата бил често в
командировка. Свидетелят Х. установява, че когато през м.март 2012 г. се
родило детето на А., нейната сестра А. й помагала. На 2.09.2015г се случила
катастрофата, при която загинали А. и приятелят й. Свидетелят посочва, че
ищцата не може да преживее това и според него тя вече е друг човек. Няма
как и не може да превъзмогне смъртта на сестра си, преди това е била по-
4
жизнерадостна. Обичала да се събират с по-големи компании, докато сега е
друг човек. Показанията на свидетеля са, че процесното ПТП се е случило на
третия месец от раждането на второто им дете и тогава било много тежко
свидетелят да гледа как жена му прегръща детето и плаче, вместо да му се
радва, и плаче заради загубата на сестра си. Ищцата не е спряла да мисли за
загубата на сестра си. Свидетелят установява, че той и съпругата му – ищцата
по делото отглеждат М. П. – детето на А., която е загинала в катастрофата,
като посочва, че ежедневният контакт на А. с детето М. й напомня на сестра й
още повече, че имат физическа прилика.
Свидетелката Д.-Г. в показанията си посочва, че двете сестри имали
изключително топли взаимоотношения, винаги си помагали, поддържали се
за всяко нещо. Помагали си в отглеждането на децата. А. помагала на сестра
си в отглеждането на първото й дете, а след това обратното-ищцата помагала
за отглеждането на нейното дете М.. Свидетелката Дюлгерова установява, че
ищцата А. много зле преживява загубата на сестра си. Преди смъртта на А.,
ищцата била по-жизнерадостна, по-весела, била инициатор на нещата, които
са правели заедно, но след това престанала да бъде такава, „малко угасна“.
След смъртта на А. ищцата се затворила в себе си доста дълго време, не
излизала никъде, престанала да контактува. Според същата свидетелка
ищцата е друга, променила се е. Свидетелката Дюлгерова установява, че сина
на А. го отглеждан сестра й А. и съпруга й Владимир от първия ден след
катастрофата. Свидетелката знаела от съпруга на ищцата, че тя първите дни
след загубата на сестра си не е спирала да плаче, след това имало период, в
който не реагирала и който дори не си спомняла после.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд прави
следните правни изводи:
Решението в обжалваната част е валидно и допустимо.
Отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.226 ал.1 от
КЗ/отм./ е обусловена от отговорността на застрахования водач на моторното
превозно средство за вреди от непозволено увреждане-чл.45 от ЗЗД.
Въззивният съд намира, че в разглеждания случай са налице
предпоставките по чл.45 от ЗЗД за отговорност на водача на лекия
автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ СВ 4*** за настъпване на процесното
МПС, при което е загинала сестрата на ищцата. Поведението на
5
застрахования водач Д. П. П. при ответното дружество е виновно и
противоправно. Бeзспорно е установено по делото, че водачът на лекия
автомобил е изгубил контрол над управлението на автомобила, вследствие на
което същият е излязъл в дясно от пътното платно, преминал през бетонен
участък – банкет, навлязъл в крайпътен отводнителен канал и се ударил
челно в бетонен фундамент – основа на метална колона и поставена на нея
указателна табела. В резултат на удара лекият автомобил се запалил, като
водачът Д. П. и пътуващата на предната дясна седалка А. И. починали на
място. С действията си водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за
движение по пътищата/чл.20 ал.1 от ЗДвП/, поради което по непредпазливост
е причинил смъртта на А. И.. При станалото ПТП е загинал и водачът на
автомобила, поради което наказателното производство е било прекратено.
Водачът Д. П. е застраховано лице по смисъла на чл.257 ал.2 от КЗ/отм./, тъй
като по делото е установено, че за управлявания от него автомобил има
застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество. Съгласно
пар.22 от ПЗР на действащия КЗ за застрахователните договори, сключени
преди влизане в сила на този кодекс, се прилага част ІV от отменения КЗ,
освен ако страните договорят друго след влизане в сила на този кодекс. В
случая застрахователния договор е сключен преди влизане в сила на новия
КЗ, поради което приложими са правилата на отменения Кодекс на
застраховането.
Ищцата е сестра на починалата А. И. И..
Спорен по делото е въпросът дали ищцата е материално легитимирана
да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на
нейната сестра А. И..
Наличието само на родствена връзка не прави ищцата
материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени
вреди. С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по
тълкувателно дело № 1/2016 г. е разширен кръгът на лицата, които имат право
да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки,
като е прието, че освен лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и
Постановление № 5/24.11.1969 г., в този кръг, по изключение, се включва и
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
6
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В тези случаи
обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
От показанията на разпитаните по делото свидетели В. Х. и В. Д.-Г. се
установява, че ищцата и сестра й А. И., са били в много близки отношения.
Сестрите живеели заедно до 2008г., а след това, въпреки създадените
семейства, са продължили да поддържат връзка и да се подпомагат взаимно.
Гласните доказателства сочат, че между двете сестри е била изградена
особена връзка, основана на всекидневно общуване, на общи планове, на
споделяне, на оказвана помощ в трудни моменти/от ищцата след спонтанен
аборт на сестра й А./, на оказвана помощ в отглеждане на децата им/първо А.
подпомагала сестра си при отглеждане на първото й дете, а след това ищцата
подпомагала сестра си при отглеждане на детето й/.И след смъртта на сестра
си А., ищцата продължава грижите за нейното дете като е поела
отглеждането му в своето семейство. Описаните от свидетелите отношения
между двете сестри дават основание да се направи извода, че между ищцата
и нейната сестра А. И. е била създадена трайна и дълбока емоционална
връзка. Освен това от показанията на свидетелите се установява, че ищцата е
претърпяла и продължава да търпи болки и страдания от внезапната смърт на
починалата си по-малка сестра, които надхвърлят по интензитет и
времетраене присъщите за съответната родствена връзка.
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като те са
непротиворечиви и непосредствени. Въз основа на тях по несъмнен начин се
установява, че между двете сестри са съществували отношения на трайна
взаимна близост и обич. Установено е в конкретния случай, че
съществуващата между ищцата и нейната сестра А. емоционална връзка е
дълбока и трайна, изключителна и извън обичайната за този вид родствени
отношения, както и че настъпилите в резултат на нейната смърт болки и
страдания са сериозни и изключителни по интензитет и продължителност.
Следователно налице е изключението, което визира тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018г. по т.д. № 1/2016г. на ОСГНТК на ВКС и ищцата
е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди.
В случая е налице е основание за уважаване на иска по чл.226 ал.1
КЗ/отм./.
7
Въззивният съд намира, че ищцата следва да бъде възмездена за
болките и страданията от загубата на своята сестра с определяне на
обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.52 от ЗЗД.
Жалбоподателят счита, че обезщетението за неимуществени вреди не
следва да надвишава размера от 5000 лв. съобразно § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ
/ДВ бр.101 от 2018г./.
Съдът намира, че в случая обезщетението за неимуществени вреди не
следва да бъде съобразено с ограничението на максималния размер от 5000
лв., предвидено в § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ/ДВ бр.101 от 2018г./. Посочената
разпоредба е норма от сега действащия КЗ, в сила от 1.01.2016г., с неговите
изменения и допълнения-§95, § 95 и чл.493а, и е неприложима по отношение
на претенцията за застрахователно обезщетение, основана на застрахователен
договор, сключен преди влизане в сила на новия КЗ, каквато е настоящата
претенция, тъй като не притежава обратно действие. В този смисъл е и
практиката на ВКС- решение № 57 от 25.07.2019г. по т.д. № 1218/2018г. на
ВКС, ІІ т.о.
Независимо, че разпоредбата на § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ бр.101 от
2018г./ в случая не намира приложение, поради липсата на обратно действия,
първостепенният съд е изложил съображения и относно това, че същата не
следва да се прилага поради противоречието й с разпоредбата на чл.1 пар.2 от
Втора директива 84/5, респ. на чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО, които
настоящата инстанция споделя и препраща по реда на чл.272 ГПК към
мотивите на първоинстанционния съд.
Страните спорят и по размера на застрахователното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от ищцата от причинената смърт на
сестра й А. И., като жалбоподателят поддържа оплакване, че същото е
завишено по размер и не съответства на претърпените вреди.
Задължението на застрахователя да обезщети причинените на ищцата
вреди, зависи от деликтното обезщетение, при което е приложим принципа за
справедливо обезщетяване на болките и страданията съгласно чл.52 от ЗЗД.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на
причинена смърт, въззивният съд се съобрази с т.ІІ на Постановление №
4/1968г. на Пленума на ВС, както и с наложилата се съдебна практика, според
която при определяне на обезщетението следва да се имат предвид и
8
икономическите условия към момента на деликта и общественото
възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото в
страната.
В т.ІІ на цитираното постановление е посочено, че при определяне на
обезщетението при причинена смърт следва да се имат предвид възрастта на
пострадалото лице, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, степента
на родствена близост между него и лицето, което претендира обезщетение,
действителното съдържание на отношенията между пострадалия и търсещия
обезщетение. При определяне на дължимото застрахователно обезщетение
следва да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за
размера на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетенията момент/момента на увреждането/.
Поради силната връзка, сестринска обич и привързаност между
починалата и ищцата-нейна сестра, последната е претърпяла душевни болки
и страдания по повод на внезапната смърт на по-малката си 28 годишна
сестра, които подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл.52 от
ЗЗД.
С оглед на горното въззивният съд при определяне размера на
обезщетението взе предвид следните обстоятелства: възрастта на починалата -
28 години, в разцвета на силите си, в съжителство с бащата на тригодишното
й дете; внезапността на смъртта й; начина на настъпване на смъртта – в
катастрофирал и запалил се лек автомобил, като смъртта е настъпила
вследствие на кръвоизлив от разкъсване на дясното предсърдие, а към
момента на пожара А. И. е била жива, овъгляването на трупа е послесмъртно;
доказаните изключително близки отношения между починалата А. И. с
нейната сестра А.Х.-ищец по делото; продължителността и характера на
претърпените от ищцата страдания - смъртта на сестра й А. причинила на
ищцата, значителни по интензитет и продължителни във времето душевни
болки и страдания, като след смъртта на сестра си, ищцата се затворила в
себе си, продължително време отказвала да се среща с приятели, а
непосредствено след случилото се непрекъснато плачела, след това в период
от около две седмици не реагирала, непрекъснато се връщала към случилото
се с нейната сестра; ежедневният контакт с детето на починалата й сестра/
9
ищцата и съпруга й отглеждат детето след катастрофата, при която са
загинали и двамата му родители/, непрекъснато напомнял на ищцата за
липсваща й сестра; продължаващите болки и страдания и спомена за
починалата сестра; възрастта на ищцата към момента на загубата на сестра й -
32 годишна.
При определяне на справедлив размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД
следва да бъдат съобразени общественото възприемане на справедливостта на
всеки етап от развитието на обществото, както и икономическите условия в
страната към правно релевантния момент/настъпването на деликта-
02.09.2015/. Икономическата конюнктура е в основата и на непрекъснатото
нарастване и осъвременяване нивата на застрахователното покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица.
Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователното
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент/в случая
настъпилото на 02.09.2015г. ПТП/ също следва да се отчетат като ориентир
за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Съобразявайки всички горепосочени обстоятелства въззивният съд
определя в случая обезщетението за неимуществени вреди в размер на 55 000
лв. Не са налице основания, поради което да бъде определяно обезщетение в
по-нисък размер от този. В посочения размер предявеният иск следва да
се уважи. Обезщетението в размер на 55 000 лв. се дължи ведно със законната
лихва, считано от деня на деликта - 02.09.2015г. до изплащането.
До същия извод за уважаване на предявения иск с присъждане на
обезщетение в размер на 55 000 лв. за претърпените от ищцата
неимуществени вреди от смъртта на сестра й, е достигнал и първостепенния
съд. Поради съвпадане на изводите на първостепенния съд с тези на
въззивната инстанция, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
При този изход на делото в настоящата инстанция, при който
въззивната жалба не се уважава, на жалбоподателя не се следват разноски.
Ответната по жалбата страна А.Х. претендира за присъждане на
разноските, направени от нея за настоящата инстанция. Представен е списък,
по който се претендира адвокатски хонорар от 2180 лв. По делото обаче не са
представени доказателства А.Х. да е заплатила адвокатски хонорар за защита
пред въззивната инстанция, поради което разноски в полза на тази страна не
10
се присъждат.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № Р-82 от 01.07.2021г. на Окръжен съд-
Велико Търново, постановено по т.д. № 162/2019г. по описа на същия съд, в
обжалваната част.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11