№ 249
гр. Плевен, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500084 по описа за 2022 година
С решение № 1407/07.12.2021 г. по гр.д.№ 20214430102930 по описа за
2021 година на ПлРС е отхвърлен предявеният от П. Д. Ф. против АЛ. П. Д.,
със съгласието на своята майка и законен представител П. С. Д. и С. КР. П.,
представляван от своя законен представител П. С. Д. иск с правно основание
чл. 26, ал.1, предложение трето ЗЗД да бъде обявен за нищожен договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 44, том II, рег. № 1887, дело № 157 на помощник нотариус
Т.Г. при нотариус С.Л. с район на действие ПлРС с № *** на НК с вх. рег. №
5275/22.05.2018 г., акт № 197, том 12, дело № 2693/18 г., като противоречащ
на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите и при
противоречие с добрите нрави, изразяващо се в знанието на ответниците за
състоянието на прехвърлителя и възползването им от това негово състояние,
за да го накарат да сключи договора като неоснователен и недоказан.Осъдена
е на основание чл. 78, ал.3 ГПК П. Д. Ф. да заплати на АЛ. П. Д., със
съгласието на своята майка и законен представител П. С. Д. и С. КР. П.,
представляван от своя законен представител П. С. Д. сумата от 1 600 лв.
1
направени по делото разноски.
Депозирана е въззивна жалба от П. Д. Ф., чрез пълномощник, против
решение № 1407/07.12.2021 г. по гр.д.№ 2930/2021 г. по описа на ПлРС, което
се обжалва изцяло.Въззивникът счита, че решението е неправилно е
незаконосъобразно.Прави се искане да се отмени решение № 1407/07.12.2021
г. по гр.д.№ 2930/2021 г. по описа на ПлРС, като вместо него да постанови
друго такова, по силата на което да уважи исковата претенция, като бъдат
присъдени и направените деловодни разноски за въззивната инстанция.
За въззиваемите страни - АЛ. П. Д. и С. КР. П., последния чрез законния
си представител П. С. Д., процесуалният представител изразява становище да
се остави жалбата без уважение и да се потвърди изцяло обжалваното
решение като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради което по
силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено
следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният
съд неправилно е възприел, че според исковата молба наследодателят на
ищцата не е бил в състояние да съзнава извършеното и да ръководи
постъпките си, за което състояние е знаела майката на купувачите и е
злоупотребила със състоянието му, който извод е погрешен.Възможността да
съзнава извършеното и да ръководи постъпките си е порок, който рефлектира
върху волята на договарящия, която е различна от твърдяната от тяхна
страна.Към датата на прехвърляне на двата недвижими имота - 22.05.2018 г.,
наследодателят на въззивницата е бил в силно затруднено положение.Майката
и законен представител на купувачите, въззиваеми в производството, знаейки
за състоянието на продавача на недвижимите имоти е злоупотребила с
особеното състояние на същия, като е нарушила добрите нрави - основание за
нищожност по смисъла на чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД.
2
Правилно е приета от първоинстанционния съд правната квалификация на
предявения, разгледан като втори иск - чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД да
бъде обявен за нищожен договорът за покупко - продажба, обективиран в
нотариалния акт от 22.05.2018 г.
В процесния случай не е предявен иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД -
за прогласяване на нищожност на сделка, нито иск с правно основание чл.31
ЗЗД за унищожаване на сделката поради липса на съгласие (унищожението на
такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди
смъртта е било поискано поставянето му под запрещение, или ако
доказателството за неспособността му произлиза от същия договор).
Липсата на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД следва да бъде
съзнателна, тъй като несъзнателната липса на съгласие представлява
основание за унищожаване на сделката по реда на чл.31, ал.1 ЗЗД.
Неспособността да се разбират или ръководят действията по смисъла на
чл.31, ал.1 ЗЗД е налице, ако това се дължи на слабоумие или душевна болест,
а липса на воля по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е налице, когато субектът не
може да има правно валидна воля, защото е малолетен, поставен е под пълно
запрещение или не е бил способен да изразява воля по причини вън от
слабоумието и душевната болест (определение № 606/21.05.2012 г. на ВКС по
гр.д.№ 1564/2011 г., ІV г.о., тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. на ВКС
по т.д.№ 5/2020 г., ОСГТК).
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че въпреки липсата на
информация за предписаните от личния лекар медикаменти на починалото
лице -прехвърлител спрямо въззиваемите и наследодател на въззивницата
препятства възможността за изграждането на максимално близкостоящо до
действителното фактическо положение становище на докторите, включени в
състава на комплексната СМЕ съдът не следва да игнорира изслушаните
свидетелски показания.Макар и в същите да е невъзможно да се съдържат
конкретни медицински категории и диагнози (дали се е „бил губел“ или се е
бил алкохолизирал), то същите са относими към тезата, че въззиваемите
лично и дори тяхната майка (явяваща се техен законен представител и в
настоящето производство) са знаели и са се възползвали/злоупотребили от
тежкото финансово състояние на прехвърлителя, като дори след направената
от тях сделка са принуждавали лицето да живее в непригодна за достоен
3
живот сграда без възможността за достъп до каквито и да е било санитарно -
битови условия за едно нормално съществуване.
От заключението на КСМПЕ, което съдът възприема като обективно и
компетентно, се установява, че към времето на сделката (22.05.2018 г.) за
прехвърляне на имотите при Т.Ц. липсват данни за умствена недоразвитост,
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, поради което
той е могъл да осъзнава постъпките си, както и да ги ръководи.Той е имал
екзистенциални проблеми преди смъртта си, бил е самотен, без пенсия и/или
други източници за доходи.Очакванията му да разчита на подкрепата на
хората, на които е завещал дома си с право да живее в него до смъртта си и да
се грижат за него, не са се оправдали.При тази житейска перспектива не е
намирал смисъл да продължи да живее, като на 07.08.2020 г. се самоубива,
като се хвърля в кладенец.
От показанията на свидетеля З. се установява, че съседите са му давали
50 лв. назаем, за да се изхранва.Искал му и на него пари назаем.Треперели са
му ръцете и краката.Искал е да работи, но не е можел.Не е бил пенсионер,
трябвало е да се пенсионира.
От показанията на свидетелката П.а се установява, че са съседи.Като са
дошли при него въззиваемите да живеят са му готвели, перели, чистели,
правили са и ремонти преди прехвърлянето на къщата.Т.Ц. не е излизал много
навънка.Губел се е от време на време, като излезе.Преди да се прехвърлят
имотите е живеел пак в пристройката.В къщата не е имало никой.
Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни, тъй
като те имат непосредствени впечатления от състоянието на Т.Ц. преди
смъртта му.
В с.з. на 22.10.2021 г. първоинстанционният съд е дал възможност на
въззивницата да уточни дали претендира унищожаемост на процесната сделка
покупко - продажба от 22.05.2018 г., но тя е посочила, че твърди нищожност
поради противоречие с добрите нрави.
Правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на
посочените в исковата молба фактически обстоятелства и заявен
петитум.Както се посочи по-горе, тя правилно е определена от
първоинстанционния съд.
4
Изискваните фактически предпоставки за приложение на основанието за
нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане поради липса на основание е наличие на заболяване,
предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора,
както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за
скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя.Допускането, че
прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане може скоро да умре, не е равнозначно на
знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените
насрещни престации от еквивалентност (решение № 420/11.01.2012 г. на ВКС
по гр.д.№ 99/2011 г., ІІІ г.о.).
Тъй като процесният договор е покупко-продажба, то би могло да се
приеме, че за постигането на съгласие за сключването на договор за продажба
на вещ е без значение конкретната причина, поради която продавачът
формира волята си за възмездно разпореждане ( липса на финансови средства,
желание на прехвърли имота с цел печалба, нежелание да стопанисва вещта -
определение № 486/14.06.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 4351/2018 г., ІІІ г.о.).
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че не може да бъде
споделен и изводът на първоинстанционния съд, че не е констатирана по
делото несъразмерност на престациите, съответно че това не влече
нищожност в посочената хипотеза на чл.26 ЗЗД.По делото е била изслушана
експертиза относно пазарната стойност на имотите.Преценката за такава
липса се базира по всяко конкретно дело на конкретно установени факти
относно цената на сделката, данъчната оценка на имота и пазарната цена.В
процесния случай имотите са продадени за няколко пъти по-ниска цена от
пазарната им стойност, както и под данъчната им оценка, което нарушава
принципа на справедливост и създава условия за неоснователно обогатяване
на купувачите, като договорът в частта относно цената противоречи на
добрите нрави.Нищожността на договора в частта относно цената влече след
себе си нищожност на целия договор, понеже тази част не може да се санира
по смисъла на чл.26, ал.3 ЗЗД.В определение № 169/13.04.2016 г. на ВКС по
гр.д.№ 1191/2016 г., ІІ г.о., на което се позовава възивницата, е посочено също
така, че в понятието за накърняване на добрите нрави попадат и хипотезите
на липса на еквивалентност на престациите.
5
Неравностойността в престациите би следвало да е такава, че практически
да е сведена до липса на престация.Само наличието на нееквивалентност на
насрещните престации не е достатъчно да се стигне до извода, че сделката е
нищожна поради противоречие с добрите нрави (определение №
154/4.03.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 3110/2021 г., ІІІ г.о.).
От приложения договор за покупко-продажба на недвижим имот е видно,
че първият УПИ №Х-527 ведно с построените в имота жилищна сграда, кухня
и стопанска постройка, са продадени за сумата 6 000 лв., като данъчната
оценка на имота е 7 070.40 лв., а вторият незастроен УПИ ХІ-527 - за сумата
от 3 700 лв., като данъчната оценка на имота е 5 434 лв.
От заключението на ВЛ инж.С., което съдът възприема като обективно и
компетентно, се установява, че пазарната стойност на първия имот към
22.05.2018 г. е 21 700 лв., а на втория 5 490 лв.
Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че заплатената за
двата имота цена е под данъчната оценка, в първия случай разликата е 1
070.40 лв., а във втория с 1 790 лв.Пазарната оценка на втория имот е почти
същата като данъчната, а по отношение на първия имот е налице разлика
между данъчната и пазарната стойност с 14 629.60 лв.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, основан на посочената
съдебна практика, че сделката не е нищожна поради нееквивалентност на
престациите.Прието е, че ЗМДТ и ЗННД допускат възможността сделки да се
сключват и под данъчната оценка, но държавната такса се плаща по
нея.Правилен е изводът на първоинстанционния съд с оглед на събраните по
делото доказателства, че не е налице практически нулева престация, при
което предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД би бил
основателен.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса следва да бъде осъдена въззивницата да
заплати на въззиваемия С. П., чрез неговата майка и законен представител
П.Д., направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на
800 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1407/07.12.2021 г. по гр.д.№
20214430102930 по описа за 2021 година на Плевенски районен съд.
Осъжда въззивницата П. Д. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.******, да заплати на въззиваемия С. КР. П., ЕГН **********, с адрес
гр.************, чрез неговата майка и законен представител П. С. Д., ЕГН
**********, разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 800 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от
същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7