Решение по дело №115/2017 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 73

 

гр.Враца,18.06.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд търговско           отделение в

публичното заседание на  05.06.2018 г.        в състав:

 

Председател:Радослава Симеонова

   

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар Христина Цекова

като разгледа докладваното  от  съдията Радослава Симеонова

търговско         дело N115       по описа за 2017  год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

    С искова молба вх.№9628 от 05.12.2017 г."ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София,бул.***,ЕИК***,представлявано от К.Ч.-гл.изпълнителен директор и М.Г.-изп.директор чрез пълномощника им адв.Н.Б.-*** е предявило иск срещу П.М.П., ЕГН**********,***,с настоящ адрес *** за сумата 25787.58лв.,основан на чл.227,т.2 от КЗ/отм./.

    Сезира съда с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 25 787.58лв.,представляваща заплатени лихви за забава за периода от 11.12.2009г. до 18.12.2012г. върху главница от 82 500лв. изплатени обезщетения по застраховка "Гражданска отговорност" на трети лица.

    При уважаване на иска претендира присъждане на деловодни разноски включително и адвокатско възнаграждение.

    Ищецът твърди,че на 11.12.2009 г. ответникът П.П.,като водач на лек автомобил "Фолксваген Пасат" с рег.№Вр **** ВВ,застрахован в "ДЗИ Общо застраховане" по застраховка „Гражданска отговорност“ с комбинирана застрахователна полица № *** със срок на действие 12 месеца, считано от 08.10.2009 година, към 16.10 часа в гр. Враца, по бул. *** срещу бензиностанция „ БГ ОЙЛ“в нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП се движил с превишена скорост - 93 км/ч, при сигнализирана с пътен знак на скоростта от 40 км в населено място и по непредпазливост причинил смъртта на водача на лек автомобил марка „Опел Астра“ с peг. № Вр **** АР,55 -годишния И.Н.П. ***.

    С присъда № 3 от 21.02.2011 година, постановена по НОХД № 392 от 2010 г. Окръжен съд Враца е признал П.М.П. за виновен за реализираното на 11.12.2009 година ПТП и осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода с условно отложено изпълнение и лишаване от правоуправление.

    С решение № 132 от 01.06.2012 година на Софийски апелативен съд по ВНОХД № 80 от 2012 година е изменена присъдата като са увеличени наложените наказания.

    С решение № 476 от 29.11.2012 година по КНОХД № 1374 от 2012 година, ВКС първо наказателно отделение оставя в сила решението на САС.

    На 18.12.2012 г. в „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД са постъпили молби от наследниците на починалия И.Н.П. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.12.2009г.

     Наследникът П.И.Н. - син на починалия е предявил претенция за 50 000 лева неимуществени вреди, Н.П.П. - съпруга е предявила претенция за 60 000лв. неимуществени вреди и Н.И.Н. - син на починалия предявил претенция за 50 000 лева неимуществени вреди.На основание Кодекса за застраховането комисия при застрахователя е разгледала претенциите на наследниците и с Протокол № 270 /19.12. 2012 г. е определила размера на обезщетението на всеки един от тях, като е отчела 50 % степен на съизвършителство от страна на пострадалия.

    Ищецът поддържа,че на 18.01.2013г.е подписано споразумение между „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД , Н.П.П., П.И.Н. и адвокат Р.Б. като пълномощник на Н.И.Н., съгласно което застрахователят се задължава да заплати на Н.П.П. сумата в размер на 500 лева, ведно със законната лихва от датата на ПТП - 11.12.2009 г. до датата на подписване на споразумението 18.01.2012 година в размер на 10 443,13лв. или общо 42 943,13 лв., на П.И.Н. сумата в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва от датата на ПТП - 11.12.2009 г. до датата на подписване на споразумението 18.01.2012 г.в размер на 8033,13лв. или общо 33 033,13 лева и на Н.И.Н., представляван от адвокат Р.Б. сумата в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва от датата на ПТП - 11.12.2009 г. до датата на подписване на споразумението 18.01.2012 година в размер на 8 033,13 лева или общо 33033,13 лева. На 18.01.2013 г. застрахователят „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е изплатило на наследниците обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер общо на 82 500 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане в размер общо на 26 509, 39 лева.

    В исковата молба се поддържа,че ответникът П.М.П., като застраховано лице не е изпълнил задължението си по чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм),в 7-дневен срок да уведоми застрахователя за обстоятелствата,които биха довели до възникване на гражданска отговорност.

    При така изложеното,ищецът поддържа,че с изплащане на обезщетението, за застрахователя възниква регресното му право да претендира лихви за забава от датата на ПТП - 11.12.2009 година до датата на постъпване на молбите от наследниците - 18.12.2012 година. Общо заплатеното обезщетение за неимуществени вреди е 82 500 лева. Дължимата и изплатена лихва от 11.12.2009 г. до 18.12.2012 година е в размер на 25787,58 лв.

    До датата на подаване на исковата молба в съда, няма направено плащане  от ответника на дължимата сума.

    С горното ищецът е обосновал правния си интерес от сезиране на съда с предявения иск.

    Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл.367 ГПК по делото е постъпил отговор вх.№10128/21.12.2017 г. чрез адв.Г.П. ВАК.

    С отговора  е изразено становище,че искът е неоснователен ,като се излагат правни съображения.       Ответникът признава,че на 11.12.2009г. като водач на лек автомобил е станал участник в пътно-транспортно произшествие, вследствие на което е причинил смъртта на И.Н.П., за което е осъден с влязла в сила присъда,признава че, към момента на настъпване на ПТП е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила, който е управлявал при настъпване на ПТП в „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД.

    Твърди,че непосредствено след катастрофата, е провел телефонен разговор със служител на застрахователното дружество, с когото била сключена застраховката - Л.Г. и му съобщил за настъпилото ПТП,който го информирал , че съгласно чл.224, ал. 1 от КЗ, застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да съобщи на застрахователя обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност.

     Разбрали се да се уточнят допълнително за ден и час, в рамките на 7-дневния срок, в който да се срещнат в офиса на дружеството, за да попълнят писмено уведомление за настъпилата щета и след допълнителни уточнения,твърди,че е отишъл при агента на третия или четвъртия ден след настъпване на ПТП.

    Срещата с Л.Г. се провела в централния офис на „ДЗИ” АД в гр. Враца.Ответникът бил закаран до офиса на застрахователното дружество и придружен на срещата от свой приятел, тъй като бил в шок и силно притеснен вследствие на катастрофата и последвалата смърт на другия водач. Л.Г. посрещнал двамата мъже в офиса и започнал да попълва уведомлението. След като попълнил уведомлението, агентът го дал на ответника, за да го подпише. Агентът обяснил, че с подписването на това уведомление са изпълнени задълженията на ответника, като участник в ПТП. Единствено оставало същото да се придвижи по служебен път до централата на застрахователното дружество.

 Уточнил само, че трябва да се направят снимки на автомобила, но за това ще го потърси допълнително. Твърди,че от този момент насетне не е срещал агента и не е търсен от застрахователното дружество във връзка с този случай. Не е потърсен и по повод заснемане на автомобила. До получаването на исковата молба не е знаел, че дружеството е заплатило обезщетение на наследниците на пострадалия.

    След като се запознал със съдържанието на исковата молба и приложенията към нея, незабавно отишъл в офиса на „ДЗИ” АД, за да потърси застрахователния агент и да провери какво се е случило с уведомлението, което е подписал. Служителите му обяснили, че Л.Г. е починал през 2013г. и не могат да му дадат информация по случая.

    При така изложеното по-горе,ответникът поддържа , че изискванията на закона за уведомяване на застрахователя са изпълнени - в седмодневния срок е подписал писмено уведомление до застрахователя относно настъпилото ПТП, което ангажира гражданската му отговорност,което изключва възможността на застрахователя да предяви регресен иск срещу него за платените лихви за забава.

    Сезира съда с искане да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.При отхвърляне на иска претендир деловодни разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

    Препис от постъпилия по делото отговор е връчен на ищеца и в срока по чл.372 ал.1 ГПК по делото е постъпила допълнителна искова молба вх.№671 от 29.01.2018 г.

    С нея ищецът е упражнил правото си да поясни и допълни първоначалната си искова молба.

    Ищецът твърди,че след след реализиране на ПТП на 11.12.2009г., ответникът П.М.П. е бил настанен в МБАЛ „ Х.Б.“ АД - Враца.

    Признава обстоятелството,че към момента на настъпване на ПТП - 11.12.2009 година П.П. е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № ВР **** ВВ в „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД,както и обстоятелството,че комбинираната застрахователна полица №*** за автомобила е изготвена от Л.Г..

    Твърди,че Л.Г. към 11.12.2009 г.не е служител на „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД, а е бил застрахователен агент към дружеството,а в този период от време за неимуществените щети в дружеството е отговарял служителя Ц.И.Б..

    Твърди,че ответникът не е посещавал офиса на застрахователното дружество и не е подавал писмено уведомление за настъпилото пътно транспортно произшествие. Писмените уведомления във връзка с неимуществените щети се оформяли и подавали при Ц.Б., а не при агентите. Надлежно се завеждали във входящия дневник и на лицето се давало копие с входящ номер.Уведомление подадено от ответника няма заведено във входящия дневник.

    Поддържа,че на ответника многократно са изпращани регресни покани,но ответникът е посетил офиса на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД едва след като е получил и се е запознал със съдържанието на исковата молба.

    Поддържа,че ответникът не е изпълнил задълженията си да уведоми застрахователя относно настъпилото ПТП и са налице основания за ищеца да предяви регресен иск за изплатените от него лихви за забава на наследниците на пострадалия.

    Препис от постъпилата допълнителна искова молба е връчен на ответника и в срока по чл.373 ГПК по делото е постъпил допълнителен отговор вх.№1717 от 22.02.2018г. от ответника по делото чрез адв.Г.П. ВАК.

    С него поддържа,изложеното в отговора ,относно уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП,като твърди,че не е разполагал с данни за това, дали Л.Г. е бил служител в „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД или застрахователен агент към дружеството в този момент.Позовава се на  чл. 164, ал.3 от Кодекса за застраховането /отм./ съгласно който, отношенията между застрахователя и застрахователния агент се уреждат с писмен договор - "договор за застрахователно агентство". Счита, че обстоятелството, дали същият е бил служител или агент към застрахователното дружество няма отношение към факта на уведомяването,тъй като самият Г. е информирал ответника, че за застрахователното събитие следва да се извърши надлежно уведомяване на застрахователното дружество, под формата на писмено уведомление за щета, съгласно изискванията на чл. 224, ал. 1 от КЗ /отм./. Отделно от това, застрахователната полица е сключена от Л.Г., неговият телефонен номер е посочен в нея за контакт, поради което ответникът се е обърнал именно към него, относно уведомяването.

    Поддържа,изложеното в отговора,че застрахователното дружество е надлежно уведомено за възникнали обстоятелствата,  които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност.

    Твърди,че Г. е бил застрахователен агент към „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД,и като такъв е имал правомощие да посредничи на застрахователя, което включва както правомощие за сключване на застрахователни полици, така и за администриране на застрахователни събития, от които възниква гражданска отговорност.

    Твърди,че не е запознат какъв е редът за администриране на уведомлението и не е присъствал на такова, а единствено е бил уверен от агента, че уведомлението ще се придвижи по служебен път до централата на застрахователното дружество, като това ще бъде извършено своевременно.

    Излага съображения,че след като ищецът признава обстоятелството,че Г. е бил агент към дружеството и не оспорва обстоятелството, че същият е осъществявал функциите си в централния офис на „ДЗИ” АД в гр. Враца /където е проведена срещата между П.П. и Л.Г./, то е ирелевантно какви точно са били функциите му - трудови или посреднически.

    Твърди,че Кодекса за застраховането /отм./ не урежда реда за уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователно събитие по застраховка „Гражданска отговорност”, поради което следва, че факта на уведомяване е допустимо да се установява с всякакви доказателствени средства.

    Оспорва изложеното в допълнителната искова молба,че Ц.Б. ,като служител на ищеца е отговарял за оформянето на документите при неимуществени вреди,като при него не е постъпвало уведомление за настъпило ПТП от ответника.Оспорва тези твърдения, като неверни и неотносими към предмета на спора, поради следното и излага подробни правни съображения.

    Според изложеното,целта на писменото уведомление до застрахователя, е да го информира, както за настъпили имуществени вреди, каквито винаги възникват при пътнотранспортно произшествие, така и за евентуални неимуществени такива.

    Във връзка с изложеното, дори действително Ц.Б. да е отговарял към този момент за неимуществени вреди, то това обстоятелство е ирелевантно, тъй като П.П. не е претендирал такива. Тоест, няма как и не е необходимо служителят Беслемешки да е бил запознат с факта дали П.П. е подавал уведомление до застрахователя или не. Извън това, относно служебните задължения на този служител не са представени писмени доказателства, от които да става ясно дали в процесния период същият е бил служител в застрахователното дружество, каква в действителност е неговата длъжност, и какви са били служебните му задължения. Отделно, исканият свидетел, в качеството си на служител на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - гр. Враца, е заинтересована страна, поради което показанията му не биха били обективни.

    При така изложеното, се противопоставя на доказателственото искане на ищеца за допускане на Ц.Б. до разпит като свидетел.Поддържа,че  с разпита на този свидетел се цели да се докажат отрицателни факти, което противоречи на ГПК.

    По отношение на приложената с допълнителната искова молба извадка от „входящия дневник” на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - гр. Враца, оспорва истинността и съдържанието на този писмен документ, като съображенията са следните:

    Въпросният документ е ксерокопиран по начин, който не позволява да се види цялостното му съдържание. По никакъв начин не може да се установи, че действително това е входящ дневник, в който се завеждат уведомления за застрахователни събития, тъй като в приложената извадка, доколкото се чете няма заведени уведомления за застрахователни събития.     Отделно от това, няма начална страница, няма данни от кого се води, какво подлежи на вписване в него, не се виждат номерата на страниците, има полета, които по неясни причини не са попълнени, които обстоятелства навеждат за некоректно водене на този „входящ дневник”, а от там и за ненадлежно вписване на всички данни, кореспонденции и документи, които са свързани със застрахователни събития. В тази връзка счита, че този документ не съдържа данни, от които да се направи правилна преценка, дали ищецът е уведомен за застрахователното събитие или не.

    Поради изложеното счита, че дори ищецът да докаже, че приложеният документ е извадка от входящ дневник, същият не би могъл да се ползва с доказателствена сила, тъй като очевидно в документа не са заведени данни за никакви застрахователни събития, още по малко за конкретното, което навежда към обстоятелството, че в него принципно не се завеждат такива. Представянето на частен писмен документ, изходящ от застрахователя, в който липсва отразяване за уведомление, не следва да се тълкуват във вреда на ответника.

    Твърди,че ответника не е получавал регресни покани от „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД. Приложените такива с допълнителната искова молба не са стигнали до него и той не е бил запознат с тяхното съдържание. Върху приложените към всяка от поканите пощенски пликове и обратни разписки никъде не е отбелязано какво точно е съдържанието на пощенския плик. Поради изложеното, оспорва съдържанието и истинността на поканите, пощенските пликове и разписките.

    Сочи,че посочената в поканите сума, се различава, от претенцията на ищеца по настоящото дело. Това обстоятелство поставяло под съмнение начинът, по който сумите са изчислени.    Не се противопоставя    на доказателственото искане за издаване на съдебно удостоверение на ищеца, посредством което същият да се снабди с друго такова от МБАЛ „Х.Б.” гр. Враца, и в което да са отразени данни за медицинската история на ответника.Ответникът твърди,че не е престоявал в болницата и не му е назначавано и провеждано лечение, във връзка с ПТП, а единствено е посетил МБАЛ „Х.Б.” гр. Враца за рентгенова снимка на долните крайници.

    При така заявените позиции на страните в правния спор,относно правната квалификация на иска,с който е сезиран,съдът прие следното:

    Съдът е сезиран с регресен иск на ищеца застраховател който на основание чл.227,т.2 от КЗ/отм./има право да  претендира от застрахования заплатените от него лихви за забава.В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС и решение №18 от 22.03.2017 г. по т.д.№1935/2015 г.на ВКС.

    Правното основание на иска е по чл.227,т.2 от КЗ/отм./.

    Предявеният иск е процесуално допустим. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита.Искът,предявен по реда на чл.227,т.2 КЗ/отм./ е прогласено с правна норма средство за защита на ищеца,при наличие на нормативно регламентирани предпоставки.

  Налице е и процесуална легитимация на страните.Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна.

    Съдът разпредели доказателствената тежест като указа на страните,че съгласно чл.154,ал.1 от ГПК ,фактите в гражданския процес следва да се докажат от страната,която черпи от тях благоприятни за себе си последици.В случая ищецът следва да докаже онези юридически факти,от осъществяването на които би се наложил извод за съществуването на изгодни за него правни последици.

    Съобразно с разпределението на доказателствената тежест,ищецът,претендиращ спорното право,следва да проведе пълно и главно доказване относно правопораждащия това право факт,а именно,наличие на договор за застраховка"Гражданска отговорност",че е платил обезщетение на правен субект,който от своя страна има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС,както и размера на платените лихви за забава,съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224,ал.1 от застрахованото лице или до датата на плащането, а относно фактите ,на които ответникът основава своите възражения срещу иска,в т.ч и правоизключващите възражения,може да проведе насрещно доказване.

    Предвид общото правило на чл.154,ал.1 ГПК следва да се приеме,че  ответникът следва да докаже ,че е възстановил на застрахователя изплатено в полза на третите увредени лица и своите възражения.

     В процесния случай по искане на ответника съдът допълни разпределената доказателствена тежест по отношение на  него в смисъл,че следва да докаже възражението си,че е уведомил застрахователя по установения в закона ред  за настъпилото застрахователно събитие.

    Съдът прие,че безспорни са обстоятелствата визирани в чл.300 от ГПК,според който  влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието,относно това: дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.

    С оглед горното,съдът прие,че тези факти не се нуждаят от повторно доказване в образуваното производство.

    Съдът прие,че спорно е обстоятелството дали ответникът е изпълнил задълженията си по чл.224 ал.1 от КЗ /отм./ и чл.8 от Наредба №24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.249,т.1 и т.2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди ,причинени на МПС/Д.В бр.25/24.03.2006 г./

     Съдът като обсъди представените по делото доказателства  и доводи на страните,достигна до следните фактически и правни изводи:

     По иска с правно основани чл.227,т.2 от КЗ/отм./ ищецът следва да докаже размера на  платените лихви за забава,съответстващи на периода от датата на настъпване на затрахователното събитие до датата на съобщване на обстоятелствата по чл.224,ал.1 от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл.226,ал.1,освен ако застрахованото лице не е изпълнило задълженията си по причини,които не могат да му се вменят във вина.

     В процесния случай по искане на ответника съдът допълни разпределената доказателствена тежест по отношение на  него в смисъл,че следва да докаже възражението си,че е уведомил застрахователя по установения в закона ред  за настъпилото застрахователно събитие.

     В последното проведено по делото съдебно заседание ищецът чрез адв.Б. поддържа предявения иск,пледира за уважаването му и представя писмена защита.

     Ответникът чрез мл.адвокат Д. и адв.П. , пледират за отхвърляне на иска и представят писмена защита в срока определен от съда.

     Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводи на страните изложени в писмените им защити ,приема следните фактически и правни изводи:

     Страните не спорят,а и ответникът признава обстоятелството,че на 11.12.2009г. като водач на лек автомобил е станал участник в пътно-транспортно произшествие, вследствие на което е причинил смъртта на И.Н.П., за което е осъден с влязла в сила присъда,признава че, към момента на настъпване на ПТП е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила, който е управлявал при настъпване на ПТП в „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД.

    Съдът прие,с определението си по чл.374 ГПК,че безспорни са обстоятелствата визирани в чл.300 от ГПК,според който  влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието,относно това: дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.

    С оглед горното,съдът прие,че тези факти не се нуждаят от повторно доказване в образуваното производство.

    Ответникът не оспори с отговора на исковата молба обстоятелството ,че в причинна връзка с процесното ПТП са настъпили имуществени и неимуществени вреди,които застрахователното дружество е обезщетило в пълен размер,както и представените от ищеца с исковата молба заверени преписи от писмени доказателства-платежни документи:нареждане на групово плащане от 18.01.2013 г.,преводно нареждане от 18.01.2013 г. за преведена сума в размер на 42943.13 лв.на Н.П.П.,преводно нареждане от 18.01.2013 г. за преведена сума от 33033.13 лв. на П.И.Н. и преводно нареждане от 18.01.2013 г. за преведена сума в размер на 33 033.13 лв. на Н.И.Н. /стр.41 до 45 от делото/,както и изчисления размер на законната лихва /стр.46 от делото/.

    Не се спори и че застрахователното събитие  се е случило в срока на валидна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила, който е управлявал ответника при настъпване на ПТП.Това се доказва и от представената с исковата молба застрахователна полица №06509 от 08.10.2000г.  с валидност до 24:00 ч. на 07.10.2010г.

    На 18.12.2012 г. в „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД са постъпили молби от наследниците на починалия И.Н.П. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.12.2009г.

     Наследникът П.И.Н. - син на починалия е предявил претенция за 50 000 лева неимуществени вреди, Н.П.П. - съпруга е предявила претенция за 60 000 неимуществени вреди и Н.И.Н. - син на починалия предявил претенция за 50 000 лева неимуществени вреди.На основание Кодекса за застраховането комисия при застрахователя е разгледала претенциите на наследниците и с Протокол № 270 /19.12. 2012 г. е определила размера на обезщетението на всеки един от тях, като е отчела 50 % степен на съизвършителство от страна на пострадалия.

    Установи се,че на 18.01.2013г.е подписано споразумение между „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД , Н.П.П., П.И.Н. и адвокат Р.Б. като пълномощник на Н.И.Н., съгласно което застрахователят се задължава да заплати на Н.П.П. сумата в размер на 500 лева, ведно със законната лихва от датата на ПТП - 11.12.2009 г. до датата на подписване на споразумението 18.01.2012 година в размер на 10 443,13лв. или общо 42 943,13 лв.  на П.И.Н. сумата в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва от датата на ПТП - 11.12.2009 г. до датата на подписване на споразумението 18.01.2012 г.в размер на 8033,13лв. или общо 33 033,13 лева и на Н.И.Н., представляван от адвокат Р.Б. сумата в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва от датата на ПТП - 11.12.2009 г. до датата на подписване на споразумението 18.01.2012 година в размер на 8 033,13 лева или общо 33033,13 лева. На 18.01.2013 година застрахователят „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е изплатило на наследниците обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер общо на 82 500 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане в размер общо на 26 509, 39 лева.

    По делото беше допусната ССчЕ и назначеното по нея вещо лице установи,че сумите  предмет на исковата претенция са преведени на 18.01.2013 г. по сметките на :Н.П.П.,П.И.Н. и Н.И.Н..Законната лихва върху изплатените обезщетения за посочения в исковата молба период е в размер на сумата 25787.60 лв.,както е посочена в исковата молба.Съдът приема,че заключението е обективно в тази му част,като отчита и обстоятелството,че ответникът не е въвел възражение,сумите да не са изплатени от застрахователя, което е могъл да направи само с отговора на исковата молба.

    Пълномощниците на ответника са оспорили заключението в частта му,с която вещото лице е направило констатация,че договорът за застраховане е прекратен на посочената дата, с посоченото основание, поради неплащане.

    Съдът прие заключението като обективно и вярно.

    В процесния случай ответникът не е заплатил дължимата втора вноска от застрахователната премия и застрахователния договор е прекратен,но за застрахователят е без значение на коя дата е прекратен договора,тъй като при разсрочена полица,застрахованото лице заплаща премия за определен срок,а застрахователната компания осигурява покритие  единствено за срока,за който е заплатена застраховката. Ответникът е заплатил при сключване на договора първата вноска по застрахователната премия,която покрива срок от три месеца,който започва да тече от 08.102009 г..ПТП е станало на 11.12.2009 г. ,т.е в тримесечния срок на действие на застрахователния договор,поради което отговорността на ответника като собственик и водач на лек автомобил с рег.№Вр **** ВВ е покрита от ищцовото дружество по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".

    Съдът приема,че остана недоказано възражението на ответника,че като застраховано лице е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,както изисква чл.224 ал.1 от КЗ /отм./ и чл.8 от Наредба №24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.249,т.1 и т.2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди ,причинени на МПС/Д.В бр.25 от 24.03.2006г. /.

    Ищецът подкрепи твърдението си,че ответникът не е изпълнил задължението си с представяне на заверени копия от входящия дневник за кореспонденция,в който няма входирано от него писмено уведомление.

    Ответникът оспори представеното от ищеца на стр.63 от делото копие от регистър за кореспонденция от 13.07.2009г.  и 21.07.2009 год.,но при проведената процедура по чл.183 ГПК съдът не констатира различие в оригинала и представените заверени копия.Не се констатираха задрасквания,откъснати страници и датите на входираните документи през 2009 г.бяха последователни.

    Съдът констатира,че представените заверени копия от дневника на стр.65 и 66 от делото, съответстват на оригиналните страници на дневника и не констатира различия,както и  че представените заверени копия от дневник на стр.67 и стр.68 от делото, съответстват на оригиналите, които са представени във входящия дневник на "ЗАД-Общо застраховане" гр.Враца, след което дневникът се върна на адв.Б..

    С протоколно определение в с.з. от 03.04.2018 г.след проведената процедура по чл.183 от ГПК, съдът допусна като доказателства по делото представените от ищеца заверени копия от страници от входящ дневник, които са на стр.№№ 63,64,65,66,67 и 68 от делото.

    Ответникът чрез своите пълномощници оспори истиността на входящия дневник и представените копия,като адв.Б. заяви ,че ще се полза от тях,поради което и на основание чл.193 ал.1 ГПК,съдът откри производство по оспорване истинността,верността на документа.

    Дневникът за входяща кореспонденция воден при ищцовото дружество представлява частен свидетелстващ документ и няма обвързваща съда доказателствена сила и съдът цени достоверността му с оглед всички събрани по делото доказателства.Спрямо него не се прилагат правилата за оспорване истинността на документи по смисъла на чл.193 от ГПК.

    Тежестта на доказване е за ищеца,тъй като документа не носи подписи на ответника.

    На адв. Б., по нейно искане беше дадена възможност да събере гласни доказателства ,като с нарочна молба да  уточни имената на свидетел, който да бъде разпитан, а именно управителят на Застрахователна агенция гр.Враца относно обстоятелствата каква е процедурата и реда в агенцията относно входящата кореспонденция и какви са правилата на дружеството за завеждане на уведомления и външни документи.

    Пълномощникът на ищеца не ангажира такива гласни доказателства.

    На ответника бяха допуснати  гласни доказателства за установяване на обстоятелството,че е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие чрез застрахователния агент,който е оформил застрахователната полица.Според ответника именно застрахователният агент е оформил уведомлението и му казал,че ще го придвижи по съответния ред.

    Съдът не дава вяра на показанията на разпитаните свидетели,тъй като в показанията им липсва каквато и да е конкретика.

    Св.И.И. не уточнява кога е закарал ответника до офиса на ДЗИ,не си спомня точно,но предполага да е било 2 дни след ПТП.Установява,че ответникът искал да си подаде заявление за гражданска застраховка и да декларира застраховката.Не установява какъв документ е бил изготвен и подписан от ответника,не установява този документ да е бил заведен,да е даден на ответника входящ номер.

    От тези показания може да се предположи,че ответникът е отишъл при застрахователния агент,но поводът може да е бил и самата застрахователна полица,тъй като ответникът не е заплатил дължимата втора вноска от застрахователната премия, тъй като при разсрочена полица,застрахованото лице заплаща премия за определен срок,а застрахователната компания осигурява покритие  единствено за срока,за който е заплатена застраховката. Ответникът е заплатил при сключване на договора първата вноска по застрахователната премия,която покрива срок от три месеца и е възможно да си е правил справка.

    Показанията на Св.И.И. са косвени.Той видял свидетелят И.И. и ответникът пред офиса на ДЗИ ,които разговаряли с възрастен човек на другия или по-другия ден след като станало ПТП и препредава какво му бил казал ответника и св.И.И.,че са там,за да напишат  някакво уведомление и да го подпишат.Уточнява,че не познава възрастния мъж,с който са разговаряли.

    Нормите на чл.224 ал.1 от КЗ /отм./ и чл.8 от Наредба №24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.249,т.1 и т.2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди ,причинени на МПС/Д.В бр.25/24.03.2006 г./посочват кой следва да бъде уведомен,а именно застрахователя.Никъде не се посочва,че уведомлението може да бъде подадено чрез застрахователния агент,с който е сключена застрахователната полица.

    По делото е представен и приет като доказателство Договор за застрахователно агентство № 61-002/2006г., сключен на 03.07.2006 г..В договора изрично са регламентирани правата и задълженията на застрахователния агент,а именно да сключва и посредничи при сключване на застрахователни договори и свързаните с това дейности.Правата и задълженията са изчерпателно изброени и не е дадено право на застрахователния агент да  завежда щети и да оформя и получава уведомления за настъпили щети или уведомления за настъпили обстоятелства,които могат да доведат до ангажиране на отговорността на застрахователя.

    Съгласно чл.104 ал.1 от КЗ/отм./в едномесечен срок от издаване на лиценза за застраховане управителния съвет,съответно съветът на директорите на застрахователя, приема вътрешни правила за дейността по уреждане на претенции по застрахователни договори.Правилата уреждат процедурите,по които застрахователят приема претенциите по застрахователните договори,събира доказателствата за установяване на техните основания и размер,извършва оценка на причинените вреди,определя размерите на обезщетенията,извършва разплащанията с потребителите и разглежда жалби,подадени от тях.Съгласно чл.104 ал.5 от  КЗ/отм./правилата са публични.Такива правила са приети от Управителния съвет на "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"ЕАД с Протокол №18 от 18.06.2006 год. изменени и допълнени с протокол №25 от септември 2006 г.и са обощодостъпни.Според чл.6 се подава писмено уведомление за щета по образец в териториалното поделение на дружеството,в което е издадена застрахователната полица или в района,на което е настъпило застрахователното събитие.Според чл.7.4 се открива преписка въз основа на представените документи и се завежда в регистъра на щетите с номер,образуван по утвърден алгоритъм  от служител на застрахователя.Съгласно чл.7.4.1 в регистъра на щетите задължително се вписват следните данни:номер на щетата и дата на уведомлението,номер на застрахователната полица,име и фамилия на застрахования,дата на застрахователното събитие.Съгласно чл.7.7,всяка заведена претенция се удостоверява,като на молителя се дава разписка с входящ номер и дата .

    От страна на ответника такава разписка не се представи,а и няма как да разполага с такава,доколкото застрахователния агент няма такива правомощия.Верността на твърденията на ответника няма как да бъде проверена,тъй като застрахователният агент през 2013 г. е починал.Дори да се приеме,че застрахователният агент е превишил правата си и е приел документи от ответника,то последният е следвало да прояви грижа и да провери придвижени ли са документите му.

    При горните правни изводи,съдът приема за недоказано оспорването на истинността на представения от ищеца дневник за входяща кореспонденция.Той е истински документ,но в него не се отразяват постъпилите уведомления за щета.

    Относно изпратените до ответника регресни покани съдът приема следното.Ответникът оспори истинността им ,но в последното проведено по делото съдебно заседание ищецът представи върнатите му запечатани пликове с недоставените пратки.Те бяха разпечатани от адв.Б. в присъствието на съдебния състав и пълномощниците на страните.Установи се идентичността им с представените по делото копия.Следва да се отбележи,че те са връчени на постоянния адрес на ответника посочен в исковата молба.

    Според решаващият състав не може да се приеме,че ответникът е получил регресните покани,тъй като те не са достигнали до него,но този факт е без правно значение в процеса.Ищецът не претендира лихва за забава върху исковата сума.

    Материалноправните предпоставки,пораждащи регресното право на застрахователя по застраховка"Гражданска отговорност" срещу застрахования по чл.227 т.2 КЗ се свеждат до наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по делото, изплащането на застрахователно обезщетение ведно с лихви за забава върху него от застрахователя на увреденото лице и бездействие на застрахования,изразяващо се във виновно неизпълнение на задължението му да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.Последното произтича от нормата на чл.224 ал.1 КЗ,съгласно която застрахования е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да съобщи  на застрахователя обстоятелствата,които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност.Регресното право на застрахователя обхваща единствено платените лихви за забава от деня на  деликта до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224 ал.1 КЗ или до датата на предявяване на прекия иск по чл.226 ал.1 КЗ.

    В процесния случай е безспорно,че е налице валидно застрахователно правоотношение между страните,изплащане на застрахователно обезщетение и лихви от ищцовото дружество,а по отношение на бездействието на ответника,са противопоставени възражения ,които съдът разгледа по-горе и прие за неоснователни,поради което съдът,приема че  ответникът не е изпълнил договорните си задължения.Искът по чл.227 т.2 от КЗ не е оспорен по размер.Чрез събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице ищецът доказа иска си и по размер.

    От страна на ответника не се доказа възражението му,че е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие по установения в закона ред т.е липсата на основание за ангажиране на отговорността му по реда на чл.227,т.2 КЗ или факта на наличие на такава причина за неизпълнение на задължението му по чл.224,ал.1 КЗ,която не може да му бъде вменена във вина.

    При неизпълнение на задължението за уведомяване възниква възможност застрахователят с регресен иск за претърпени вреди да претендира от застрахования заплатените от него лихви за забава,съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие -11.12.2009 г.до датата на постъпване на молбите от наследниците ,както се претендира с исковата молба-18.12.2012 г.

    Ето защо съдът,приема че следва да уважи иска за лихви,с който е сезиран.

    По разноските

    Съгласно чл.78 ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 2941.04 лв./две хиляди деветстотин четиридесет и един лева,04 стотинки/деловодни разноски за тази съдебна инстанция съобразно представения списък по чл.80 ГПК.

    Така мотивиран ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

                  

                   Р  Е  Ш  И :

 

    ПРИЕМА за НЕДОКАЗАНО направеното оспорване на истинността на представения по делото от ищеца Дневник на входяща кореспонденция.

 

    ОСЪЖДА П.М.П., ЕГН**********,***,с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София,бул.***,ЕИК***,представлявано от К.Ч.-гл.изпълнителен директор и М.Г.-изп.директор сумата от 25 787.58 лв.,представляваща заплатени лихви за забава за периода от 11.12.2009г. до 18.12.2012г.  върху главница от 82 500 лв. изплатени обезщетения по застраховка "Гражданска отговорност" на трети лица.

     ОСЪЖДА П.М.П., ЕГН**********,***,с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София,бул.***,ЕИК***,представлявано от К.Ч.-гл.изпълнителен директор и М.Г.-изп.директор сумата 2941.04 лв./две хиляди деветстотин четиридесет и един лева,04 стотинки/деловодни разноски за тази съдебна инстанция.

    РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                           СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: