Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261030
26.10.2020 година, град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 13182 по описа на съда за 2019 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни
искове с правно
основание чл. 422 ГПК въз вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и 86 ЗЗД за установяване на задължения на ответника в размер на 1014.98 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит 17.06.2016 г.; 82.48 лева- договорна лихва за периода 26.02.2017 г. до 13.08.2017 г.; 45.60 лева- такса оценка на досие; 229.74 лева- такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя; 158.50 лева- обезщетение за забава за периода 27.02.2017 г. до 02.04.2019 г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда до окончателното погасяване. Претендират се
разноски.
Ищецът
твърди, че с договор за потребителски кредит „Провидент
Файненшъл България“ ООД (в момента с наименование „Файненшъл България“ ЕООД)
отпуснало на отвтника кредит в размер на 2200 лева. За ответника възникнало
задължение за връщането на сумата, ведно с уговорените лихви и такси на 60 седмични вноски. Освен договорната лихва в размер на общо 433.96 лева се дължала и сумата от 110 лева- такса за оценка на досие и такси за услуга „кредит у дома”, при
която сума се предоставяла и погасителните вноски се събирали при посещения в
дома на длъжника. Плащането на таксите ставало разсрочено на падежите на
погасителните вноски. Ответникът
преустановил плащанията, като крайният падеж на договора настъпил. По договора
били направени плащания в размер на общо 1956.01 лева, с които били погасени част от задълженията до претендираните размери. Вземанията по договора били прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД
(с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД) на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, което ги прехвърлило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за
което длъжникът бил уведомен. Иска се установяване на
задълженията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представите,
с който се оспорват претенциите. Оспорва се уведомяването за цесията и
действието й за ответната страна. Възразява срещу дължимостта на таксата за
услуги, тъй като не била прехвърлена с цесията и не била предоставена. Освен
това таксите нарушавали разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, защото не били
включени в ГПР, който би надминал законовото ограничение. Не била предоставяне
и услуга по оценка на досие. Оспорва подписите върху представените документи да
са положени от ответницата. Преви възражение за изтекла давност. Иска се
отхвърляне на исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД срещу Н.А., по
което е образувано ч. гр. дело № 5527/2019 г. на ПРС. В полза на заявителя е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми,
както и за разноските.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.
47 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени
в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Съдът намира за безспорно установени по производството
следните обстоятелства:
Между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Н.А. е подписан
договор за потребителски кредит от 17.06.2016 г. С посочения договор на ответницата по производството е
предоставена сумата в размер на 2200 лева. Уговорена е договорна лихва с фиксиран
лихвен процент 31.82 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 48%. Кредитополучателят
се е задължил да върне сумата на 60 седмични погасителни вноски в размер на 77,01
лева всяка, като общия размер на всички плащания е записан на 4620,50 лева с
включена такса за услуга „Кредит у дома“. Между „Провидент Файненшъл България“
ООД и Н.А. бил подписан и Анекс № 1 от 24.06.2016 г. към договор за
потребителски кредит, с който клиента се е отказал от допълнителна услуга
„Кредит у дома“.
Вземанията по процесния договор са цедирани от „Провидент
Файненшъл България“ ООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД съгласно договор за цесия и заместване в
дълг от 01.07.2017 г. /л. 142/ и потвърждение за сключена цесия /л. 146 и 28/.
От своя страна „Изи Асет Мениджмънт“ АД
е прехвърлило на ищцовото дружество процесното вземане съгласно договор за цесия от 16.11.2010 г. / л. 20 /, допълнително споразумение от 01.11.2017г. към него /л. 25/ и приложение № 1 /л. 32/ към
него. Съдът намира представените документи за достатъчни
доказателства за установяването на прехвърлянето.
Възражението, че извършените цесии
нямат действие спрямо ответницата, тъй като не е уведомена за тях, е неоснователно. Ответникът се явява уведомен за цесията с връчването на
исковата молба и приложенията на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. По делото са представени уведомителни
писма към исковата молба – уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез
пълномощника Агенция за събиране на вземания ЕАД /л. 36/ и уведомително писмо
от Файненшъл България ЕООД чрез Агенция за събиране на вземания ЕАД /л. 39/. От представените пълномощни - от Файненшъл
България ЕООД в полза на Изи Асет Мениджмънт /л. 148/, както и от Изи Асет
Менидмънт в полза на Агенция за събиране на вземания ЕАД /л. 34 д. и л. 35 д./ се установява, че ищецът
разполага с представителна власт да съобщи по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжника за
сключените два броя договори за цесия от името на цедентите - Файненшъл
България ЕООД и Изи Асет Мениджмънт АД. Уведомленията за извършените цесии, заедно със самата искова молба се явяват редовно връчени на ответника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК.
Фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК за връчване на съобщението с исковата молба и приложенията
следва да бъде зачетена в настоящото производство и уведомяването да се вземе
предвид от съда съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК, макар да е извършено след
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В този смисъл е Решение № 3 от
16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I
т.о. на ВКС, постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК. Ето
защо ищецът е материлноправно легитимиран да претендира вземанията по договора
за потребителски кредит.
Относно действителността на процесния договор за кредит:
„Провидент Файненшъл
България“ ООД представлява финансова институция,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Въз основа изложеното се
налага извод, че сключеният между страните договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит,
поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК
договор за потребителски кредит е недействителен, ако не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът
трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Предвид това, уговорената услуга „Кредит у
дома“, при която сумата се предоставя и вноските се събират по местоживеене на
кредитополучателя, с цена от 1876.54 лева, също следва да бъде включена в ГПР.
Тя не попада в разпоредбите на чл. 10а от Закона за потребителския кредит
(ЗКП), които дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит
да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни
услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към
насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на
паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и
на определения падеж.
В настоящия случай, услугата по предоставянето на сумата,
представлява действие по усвояване на кредита, а тази по събирането има за
предназначение да улесни взаимоотношенията между кредитор и потребител и да
помогне на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по
него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Така с тази сума, която представлява 85
% от кредита, реално
се увеличава печалбата на кредитора, защото при
плащането на всички задължения (каквото се иска и в настоящото производство) се
получава едно допълнително възнаграждение,
което следва да бъде включено в ГПР. Ето защо посочения в договора годишен
процент на разходите от 48% не отговаря на действителния такъв.
Посочването
в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д,
ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от
29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.;Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
Не е
спазено и последното изискване на т. 10- да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи
на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и
общо дължимата сума по договора.
На последно място, се констатира и нарушение на разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 11, тъй като към договора липсва погасителен план,
съдържащ информация за датите на плащане на отделните погасителни вноски.
Записано е единствено, че вноските са седмични и започват от 24.06.2016 г., но не
са посочени конкретните падежи на всяка от 60-те вноски.
Следователно процесният договор за кредит е недействителен,
на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД. Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник би следвало да дължи
връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.
От представените доказателства се установява, че е налице
неплатена главница, но тя не може да бъде присъдена за дължима в настоящото
производство, тъй като би се стигнало до подмяна на основанието на вземането.
След
като договорът е недействителен, съдът не би могъл да признае дължимостта на
главницата на същото основание. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК
е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното
обогатяване– при липсата на основание, всеки дължи да върне това, което е
получил. В случая, сумите се претендират на договорно основание като изпълнение
с оглед действителен договор за кредит, а не на основание чл. 23 ЗПК,
като дадено по недействително правоотношение. Ето защо предявените искове
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис– сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, срещу Н.Р.А.,
ЕГН **********, искове за ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, Н.Р.А. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, следните суми: 1014.98 лева - дължима главница по договор за потребителски
кредит № ********* от 17.06.2016 г., сключен с „Провидент Файненшъл България”
ООД /понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД/, вземанията по който са прехвърлени
на „Изи Асет Мениджмънт” АД с договор за цесия от 01.07.2017 г., което от своя
страна ги е прехвърлило на 01.03.2018 г. с Приложение № 1 към допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; договорна лихва в размер на 82.48 лева за периода 26.02.2017 г. – 13.08.2017 г.; такса за оценка на досие в размер на 45.60
лева за периода 26.02.2017 г. – 13.08.2017 г.; такса услуга „Кредит у дома“ в размер на 229.74 лева за
предоставянето му в брой по местоживеене на длъжника за периода 26.02.2017 г. –
13.08.2017 г.; обезщетение за забава в
размер на 158.50 лева за периода
27.02.2017 г. – 02.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.04.2019 г. до
окончателното погасяване, за които е издадена Заповед № ****. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5527/2019г. на ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.