РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр. Провадия, 26.03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание
проведено на четвърти март през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при секретаря Н.С., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1096
по
описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *************, срещу С.А.А. ЕГН **********,***.
В исковата молба се излага, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
На 08.06.2018 г. е подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране
на вземания” ООД, ЕИК *********, и „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, по силата
на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу ответника са прехвърлени.
На ответника е изпратено
писмо с уведомление от „Микро Кредит“ АД чрез ищеца за извършената цесия, което
се е върнало с отбелязване, че е непотърсено.
Иска се връчване на
ответника на извършената цесия заедно с исковата молба.
Твърди се, че е сключен
Договор за заем CrediHome №
1182-00030397 от 29.12.2017 г. между
„Микро Кредит“ АД като заемател и ответникът като заемополучател, с
който дружеството е предоставило в заем на ответницата сума в размер на 800
лева. Условията на Договора за
кредит се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна
на формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем", като
"Общите условия", при които се отпуска кредитът, са неразделна част
както от "Искане за кредит", така и от "договор за заем".
Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от
кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете
и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ
размер на 962,88 лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с
договорната лихва по него. Съгласно клаузите, при които е подписан договора,
Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която
е в размер на 162,88 лева, на 48 равни седмични погасителни вноски, в размер на
20,06 лева, като първата погасителна вноска е платима на 05.01.2018г..
На основание попълнен и
подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на
29.12.2017 г. между „Микро Кредит“ АД и С.А.А. е сключен Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome №
1182-00030397 съгласно който „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави на
Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение N 1 към договора, което е
предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на
сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на
пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 230,40 лв., като му е
предоставена възможността да я заплати на 48 бр. равни седмични вноски, всяка в
размер на 4,80 лв., при първа погасителна вноска, платима на 05.01.2018г..
На основание сключения
договор за допълнителни услуги „Микро Кредит“ АД, в качеството си на
застрахователен посредник предоставя на Заемополучателят финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка
„Защита“ към застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД, ЕИК *********. Съгласно
сключения договор за допълнителни услуги Заемателят се е задължил да върне на
Заемодателя платената от страна на „Микро Кредит“ АД застрахователна премия, в
срок от 48 седмици, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 13,20 лева, платими
считано от 05.01.2018г., или обща сума за застрахователна премия – 633,60 лева.
На длъжника е начислена
лихва за забава, както следва: - по договор за заем: 22,63 лв за периода
03.03.2018г. до датата на подаване на заявлението; по договор за допълнителни
услуги: 20,52 лв. за периода 03.03.2018г. до датата на подаване на заявлението
в съда.
Срокът на договора е
изтекъл на 30.11.2018 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за
предсрочно изискуем.
Заемополучателят не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена
до момента, е в размер на 313 лв., с която са погасени, както следва: 116,57
лв. - главница, 52,43 лв. - договорна лихва, 38,40 лв. - допълнителни услуги,
105,60 лв. - застрахователна премия.
Иска се приемане на
установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по
чгд № 134/2019г. на ПРС и разноски по исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131
от ГПК е депозиран отговор от особения представител на ответника.
В
него твърди, че предявеният иск по чл.422 от ГПК, е недопустим, и в условията
на евентуалност неоснователен.
Оспорва
извършената цесия, поради липса на условия за настъпване на транслативния ефект
и поради липса на уведомяване на ответницата за извършената цесия. Твърди се,
че договорът за цесия е рамков и представлява обещание за цесия и Приложение
№1, в което е описано процесното вземане не можело да се приеме като
окончателен договор, липсвала форма на договора.
Твърди
се, че не е представено писмо потвърждение за извършената цесия. Твърди, че към
датата на съставяне на Описа от 08.06.2018г. процесното вземане не е било
изискуемо и ликвидно и не може да е предмет на цесията. Поради това ищецът не е
активно легитимиран да предяви настоящи иск.
Оспорва
се датата на Приложение №1 към рамков договор за цесия.
Твърди
се, че цесията не е породила правно действие, тъй като не е съобщена на ответницата.
Исковата молба не е получена от нея, поради което не можело да се приеме, че тя
е уведомена за цесията.
Оспорва че, ответницата е сключила договор за заем с
„Микро Кредит“ АД на 29.12.2017г. с посочените параметри, че е подписан от лице
със съответната за това представителна власт от заемодателя, че А. е получила
визираната в него сума. Счита, че приложените към исковата молба документи са
изготвени за нуждите на настоящото дело и не съдържат подпис на ответницата. В
условията на евентуалност оспорва исковете по основание и размер.
Твърди, че са налице
нищожни клаузи
на договора за предоставяне на паричен заем, с оглед неравноправността им на
основание чл.146 във връзка с чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите,
заобикалящ изискванията на чл. 19, ал.4 от ЗПК и сключен в нарушение на добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Твърди, че чл.11 от Общите
условия е нищожна, тъй като е неравноправна. Поради това приложение
№ 1/08.06.2018 г. към рамковия договор за цесия от 16.01.2015 г., с което Микро
Кредит АД е цедирало на ищеца тези вземания, се явява нищожно в тази му част, с
която те са му прехвърлени с него, по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 4 ЗЗД, поради което с договора за цесия не могат да се прехвърлят процесиите вземания
и те не се дължат на ищеца.
Твърди, че преди да бъде сключен договора, на ответницата не е била
предоставена своевременна информация за сравняване на различните предложения и
за вземане на информирано решение за сключване на договора на основание чл.5,
ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Оспорва, че ответницата е
получила стандартен европейски формуляр с тази информация съгласно приложение 2
от ЗПК
Твърди, че както по отношение на съгласието с общите условия и
декларирането на получаването им от потребителя, така и за европейският
формуляр и неговото получаване от длъжника, следва да се приложи нормата на чл.
147а, ал 5 от ЗЗП.
Твърди нищожност на клаузите по сключените от ответницата договори поради
невъзможност да се запознае с тяхното съдържание, тъй като използваният шрифт е
изключително ситен, поради което и непрочитаем, а след като не може да бъде
възпроизведен, то текстът остава непонятен за страната, респективно не е могла
страната да се защити.
Твърди се, че към датата на цесията „Микро Кредит“ АД не е титуляр на
вземане по договор за застраховка и доколкото никой не може да прехвърли права,
които няма, то и ответницата няма задължение към цесионера - ищеца да заплати
сумите по договора за застраховка. Процесуалният закон не е предвидил
възможност на застрахователния агент да действа като процесуален субституент на
застрахователя в отношенията му със застрахованите лица, но дори да приемем
обратното, процесуалната субституция ограничава субституента само до
възможността да реализира права на друго лице пред съд, без да му дава право да
се разпорежда със спорното материално право. Тоест, искът за реално изпълнение
на договора за застраховка е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Клаузата за заплащане на застраховка пакет "Премиум Живот" е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя с цена, близка по размер до предоставената в заем сума, същата не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител в писмена молба поддържа предявените искове. Ответникът чрез
особения си представител моли за отхвърляне на предявените исковете.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От приетите по
делото доказателства – Договор за заем CrediHome № 1182-00030397/29.12.2017 г.;
Погасителен план към договор за заем CrediHome № 1182-00030397; Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome
№ 1182-00030397/29.12.2017г.; Искане за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00030397/29.12.2017 г.; Общи
условия към договор за заем CrediHome
от дата 01.01.2017 г.; Тарифа за допълнителни услуги на „Микро кредит“ АД към
договори за заем CrediHome,
CrediGo, CrediTreid и
CreditNet в сила
от 24.07.2017 г. се установява, че е
сключен Договор за заем CrediHome
№ 1182-00030397 от
29.12.2017 г. между „Микро Кредит“ АД като заемател и ответникът като заемополучател, с
който дружеството е предоставило в заем на ответницата сума в размер на 800
лева. Договорът е сключен въз основа на искане за кредит от ответницата и е
сключен при действието на Общи условия.
С подписването на Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е
получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя
в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия,
сума в общ размер на 962,88 лева, представляваща чистата стойност на заема
ведно с договорната лихва по него. Съгласно клаузите, при които е подписан
договора, Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната
лихва, която е в размер на 162,88 лева, на 48 равни седмични погасителни
вноски, в размер на 20,06 лева, като първата погасителна вноска е платима на
05.01.2018г..
На 29.12.2017 г. ответника
е подписал Искане за допълнителни услуги,
и между „Микро Кредит“ АД и С.А.А. е сключен Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome №
1182-00030397 съгласно който „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави на
Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение N 1 към договора, което е
предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на
сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на
пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 230,40 лв. разсрочена на 48 бр.
равни седмични вноски, всяка в размер на 4,80 лв., при първа погасителна
вноска, платима на 05.01.2018г..
На основание сключения
договор за допълнителни услуги „Микро Кредит“ АД, в качеството си на
застрахователен посредник предоставя на Заемополучателят финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка
„Защита“ към застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД, ЕИК *********. Съгласно
сключения договор за допълнителни услуги Заемателят се е задължил да върне на
Заемодателя платената от страна на „Микро Кредит“ АД застрахователна премия, в
срок от 48 седмици, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 13,20 лева, платими
считано от 05.01.2018г., или обща сума за застрахователна премия – 633,60 лева.
Срокът на договора е
изтекъл на 30.11.2018 г., което е и падежната дата на последната погасителна
вноска.
От Анекс № 4 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) между „Микро кредит“ АД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от 16.01.2015 г.; Потвърждения за
сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите; Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания(цесия), сключен между „Микро кредит“ АД и „Агенция за събиране на
везманията“ ООД от 16.01.2015 г.; Пълномощно; Уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания(цесия) от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД;
Известие за доставяне от 28.06.2018 г.; Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания(цесия); Анекс № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания между „Микро кредит“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ АД от 16.01.2015 г.; Анекс № 3 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания между „Микро кредит“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ АД от 16.01.2015 г. се установява, че на 08.06.2018 г. е подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране
на вземания” ООД, ЕИК *********, и „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, по силата
на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу ответника по процесните договори
са прехвърлени на ищеца. Цесията е потвърдена от „Микро Кредит“ АД и ищецът е
упълномощен от „Микро Кредит“ АД да уведоми длъжниците по цедираните вземания
за извършената цесия. Поради това на ответника е изпратено писмо с уведомление
от „Микро Кредит“ АД чрез ищеца за извършената цесия, което е получено лично от
ответницата.
От ч.гр.д.134/2019г. на
ПРС се установява, че по него е издадена заповед за изпълнение №
106/05.02.2019г. за следните суми в размер на 683.43 лв. /шестстотин осемдесет
и три лева и 43/ – задължение по договор за паричен заем CrediHome № 1182-00030397 и Договор за допълнителни услуги
към заем CrediHome № 1182-00030397, сключен между „Микро Кредит“ АД и С.А.А. на дата
29.12.2017 г., като в последствие вземанията по двата договора са прехвърлени
от страна на „Микро Кредит“ АД по силата на Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., Приложение № 01/08.06.2018 г. в полза на „Агенция
за събиране на вземания“ ООД (правоприемник на който е „Агенция за събиране на
вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата в размер на 110.45 лв. /сто и десет лева и 45 ст./,
представляваща договорна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 30.11.2018 г.;
сумата в размер на 192 лв. /сто деветдесет и два лева/, представляваща сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 02.03.2018
г. до 30.11.2018 г.; сумата в размер на 528 лв. /петстотин двадесет и осем
лева/, представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги
за периода от 02.03.2018 г. до 30.11.2018 г.; сумата в размер на 22.63 лв.
/двадесет и два лева и 63 ст./, представляваща лихва за забава по договор за
заем, за периода от 03.03.2018 г. до 01.02.2019 г. - датата на подаване на
заявлението; сумата в размер на 20.52 лв. /двадесет лева и 52 ст./,
представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги, за периода от
03.03.2018 г. до 01.02.2019 г. - датата на подаване на заявлението. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.1 ГПК, поради това на основание чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК на заявителя са дадени указания да предяви иск за
установяване на вземането си в 1-месечен срок от съобщението, което той е
сторил.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК, с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите описани в издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д. № 134/2019г. по описа на
ПРС.
Възражение за нищожност на
процесния договор за потребителски кредит поради противоречие със закона и
неравноправни клаузи по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Възражение за
нищожност на чл.11 от Общите условия по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото е предявен
по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния
едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Ищецът следва да докаже, че между че между цедента и ответника е сключен
процесния договор за кредит и застраховка, с посочените в исковата молба
условия, че цедента е изправна страна по него, цедирането на вземането,
изискуемостта на процесния вземания.
Ответникът следва да докаже, следва да установи наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор и
противоречието на договора със ЗПК, както и нищожността на чл.11 от ОУ.
От представените по делото доказателства безспорно
се установи, че е налице облигационна връзка между ответникът в качеството му
на заемополучател по процесния договор за заем и „Микро кредит“ АД.
Установи се, че кредиторът е изпълнил задълженията
си по договора като е предоставил на ответника сума в размер на 800 лева в заем
в деня на подписване на договора за кредит – 29.12.2017
г., доказателство, за което е самия договор за кредит, имащ силата и на
разписка.
Между страните не се спори, че ответникът е
заплатил по процесния договор сума в размер на
313 лв., с която са погасени, както следва: 116,57 лв. - главница, 52,43 лв. -
договорна лихва, 38,40 лв. - допълнителни услуги, 105,60 лв. - застрахователна
премия.
На основание процесните договори ищецът е
начислил на ответницата следните обезщетение за забава в размер на законната
лихва, а именно по договор за заем: 22,63 лв. за
периода 03.03.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 01.02.2019г.; по договор за допълнителни услуги: 20,52
лв. за периода 03.03.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда - 01.02.2019г..
Съдът,
използвайки електронен калкулатор за изчисляване на законната лихва - https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, изчисли размерът на законната лихва
върху неизплатената главница от 683.43
лева за периода 03.03.2018г.
- 01.02.2019г. в размер на 63.78 лева. Ищецът е
претендирал лихва върху тази главница в по-малък размер 22.63 лева, каквато
сума следа да му се присъди. Дължимата законна лихва върху главницата по
договорите за допълнителни услуги – за застраховка и пакет комфорт, които са в
общ размер на 720 лева за периода 03.03.2018г.
- 01.02.2019г. е в размер на 67.20 лева. Ищецът е претендирал
лихва върху тази главница в по-малък размер 20.52 лева, каквато сума следа да
му се присъди.
Ответникът
не успя да докаже, твърденията си, че процесните договори и обратната разписка
за полученото уведомление за цесията не са подписани от него, предвид, на което
съдът приема, че договорите и обратната разписка са подписани от ответницата.
Съдът
намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника, че
цесията не е породила правно действие спрямо ответницата, тъй като тя не е
уведомен за нея, предвид приетата като доказателство по делото обратна
разписка, видно, от която ответницата е получила уведомлението за цесия лично
на 28.06.2018г..
Съдът
намира възражението на особения представител назначен на ответника, че
процесните договори са подписани за кредитора от лице без представителна власт за
неоснователно на основание чл.301 ТЗ.
Ответната страна не успя да докаже
възраженията си за нищожност на
процесните договори поради противоречие със закона и неравноправни клаузи по
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и на чл.11 от Общите условия на основание чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД. На основание чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за
неравноправни клаузи в потребителските договори какъвто е и настоящия и не
намира, че в случая са налице такива.
Съдът намира за неоснователно възражението на
особения представител на ответника за неравноправност на клауза за заплащане на
пакет „Премиум Живот“, тъй като уговорената цена е близка до тази на кредита. С
уговорената застраховка се цели обезпечаване погасяването на кредита в случай
на настъпване на изброените в договора застрахователни събития. Ответницата
сама се съгласила да сключи застрахователния договор за „Премиум Пакет“, който
обхваща най-много застрахователни рискове, съответно и застрахователните вноски
са по-високи и са уговорени съответно на пазарната свобода, при наличие и на
други пакети, с по-малко покрити рискове посочени в застрахователната полица. В
договорът за допълнителни услуги страните са договорили, че кредиторът ще
заплати застрахователните вноски на застрахователното дружество за сметка на
длъжника, като последния се задължава да ги заплаща разсрочено на падежните
дати на кредита на кредитора. Предвид това право на ищеца в качеството му на
цесионер е да претендира заплащането от ответника на застрахователните вноски.
Предвид
гореизложеното предявените искове са основателни и следа да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора,
доказателствата за заплатените разноски по делото и направеното искане, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от
ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от
последния разноски по делото. Претендираните разноски от ищецът са следните: по
25 лева – държавна такса в исковото производство, 31.14 лева – държавна такса в
заповедното производство, възнаграждение на особен представител – 339 лева, юрисконсултско
възнаграждение, което съдът по заповедното производство е определил на 50 лева,
а по исковото определя на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП в
размер на 150 лева предвид ниската правна сложност по делото, малкия материален
интерес, неявяването на юрисконсулт на ищеца в единственото съдебно заседание
по делото и представеното писмено становище. Съобразно това на ищецът следа да
се присъдят разноски в размер на 81.14 лева по заповедното производство и в
размер на 514 лева в исковото производство. Ответницата следва да бъде осъдена
да доплати по сметка на РС Провадия
дължимата държавна такса в исковото производство в размер на 6.14 лева.
Воден
от гореизложеното Провадийският районен
съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. 415 от ГПК съществуването на вземанията
на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: *************, към С.А.А. ЕГН **********,***, за които е издадена
Заповед № 106/05.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 134/2019г. на
РС Провадия за следните парични вземания: в размер на 683.43 лв.
/шестстотин осемдесет и три лева и 43/
– задължение по договор за паричен заем CrediHome № 1182-00030397 и Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome
№ 1182-00030397, сключен между „Микро Кредит“ АД и С.А.А. на дата 29.12.2017 г.,
като в последствие вземанията по двата договора са прехвърлени от страна на
„Микро Кредит“ АД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.01.2015 г., Приложение № 01/08.06.2018 г. в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД (правоприемник на който е „Агенция за събиране на
вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********), ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 01.02.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението; сумата в размер на 110.45 лв. /сто и десет лева и 45 ст./, представляваща
договорна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 30.11.2018 г.; сумата в размер на 192 лв. /сто деветдесет
и два лева/, представляваща сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 02.03.2018 г. до 30.11.2018 г.; сумата в размер на 528 лв. /петстотин
двадесет и осем лева/, представляваща застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 02.03.2018 г. до 30.11.2018 г.; сумата в размер на 22.63 лв. /двадесет и
два лева и 63 ст./, представляваща лихва за забава по договор за заем, за
периода от 03.03.2018 г. до 01.02.2019 г. - датата на подаване на заявлението; сумата в размер на 20.52 лв. /двадесет лева
и 52 ст./, представляваща лихва за забава по договор за допълнителни
услуги, за периода от 03.03.2018 г. до 01.02.2019 г. - датата на подаване на
заявлението.
ОСЪЖДА С.А.А. ЕГН **********,***
да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *************, сумата от
81.14 лева по заповедното производство по
ч.гр.д.134/2019 на РС Провадия и в размер на 514 лева в настоящото
исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8
от ГПК.
ОСЪЖДА
С.А.А.
ЕГН **********,*** да доплати на РС Провадия, сумата
от 6.14 лева представляваща
държавна такса в исково производство, на
основание чл. 71, ал. 1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..