НЕПРИСЪСТВЕНО
РЕШЕНИЕ
№ ................../20.09.2019
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тринадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при
участието на секретаря Мариана Маркова,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 18454 по описа
за 2018 год.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на
чл. 238 от ГПК.
Производството по делото е образувано
по предявени от С.И.П. срещу „Б.В.”
ЕООД кумулативно обективно съединени искове 1) за установяване по отношение на
ответника, че между нея и „Б.В.” ЕООД е съществувало трудово правоотношение в
периода от 27.06.2013 г. до 01.10.2016 г., възникнало въз основа на Трудов
договор от 27.06.2013 г. за на длъжността „рецепционист“ при 4-часов работен
ден и 5-дневна работна седмица с брутно месечно трудово възнаграждение в размер
на 160 лв. – с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 357 КТ и 2) за
заплащане на сумата от 4960 лв., представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение
за периода от 01.03.2014 г. до 01.10.2016 г. (31 месеца х 160 лв. месечно
трудово възнаграждение) – с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Б.В.”
ЕООД не е депозирал писмен отговор на исковата молба, поради което делото с
определение № 6473/20.05.2019 год. е насрочено за разглеждане в о.с.з.
Първо по делото заседание е проведено
на 13.09.2019 г., като редовно призования ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил такова
за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа,
на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна
на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът основава претенцията си на на
твърдения, че че между страните е сключен трудов договор от 27.06.2013 г., като
ищцата заемала длъжността „рецепционист“ в хотел на ответника, но от м.
октомври 2013 г. управителката на дружеството *, която до този момент изпълнявала
задълженията си да заплаща заплата и отчита социални осигуровки, престанала да
заплаща трудовото възнаграждение на ищцата. Твърди се, че по същото време
счетоводителите на дружеството напуснали, а от м. октомври 2013 г. до м. март
2014 г. е имало спорадични плащания на дребни суми, с цел да се намали
напрежението на работното място. Ищцата излага, че била заплашвана, че ще бъде
уволнена дисциплинарно, ако подаде сигнал в „Инспекцията по труда“. Поддържа,
че продължила да ходи на работа, защото освен трудовото възнаграждение * й дължала пари и в лично качество, а
отделно от това ответното дружество работодател е отчитало осигурителния й стаж
и е внасяло здравните й осигуровки, съгласно трудовия договор. Уточнила е, че трудовият договор с начална дата 27.06.2019 г.
е бил безсрочен.Твърди, че за периода от м. март 2013 г. до м. октомври
2016 г. ищцата не е получила дължимите й заплати от 160 лв. месечно. Сочи, че
изпълнявала без прекъсване трудовите си задължения до края на м. декември 2014
г., от когато до средата на м. януари 2015 г. не е посещавала хотела по
настояване на управителката на ответното дружество работодател. След празниците
разбрала, че хотелът вече има нов собственик, но въпреки това * й заявила, че трябва да остане да
работи при нея на половин работен ден, а ако новият собственик желаел можел да
я наеме също на половин работен ден. Така, считано от 06.03.2015 г. ищцата
започнала работа и при новия си работодател „*“ на същото място в същия хотел, като
в резултат на договорките с *
фактически полагала труд целодневно на 8-часов работен ден, а получавала
заплата само за 4 часа единствено от новия си работодател. Впоследствие
управителката отказала всякакъв контакт и преграждала всички опити за уреждане
на възникналата се ситуация. Ищцата уведомила Инспекцията по труда на
10.11.2016 г., за да задейства процедура по смисъла на чл. 327, ал. 2 КТ за
служебно прекратяване на трудовия си договор. На 08.12.2016 г. обаче Директорът
на Дирекция „Инспекция по труда“ обявил отказ за прекратяване на трудовия
договор, тъй като било декларирано, че въпросният трудов договор е прекратен
още на 20.12.2014 г. Навежда се довод, че декларирането на обстоятелствата по
чл. 62, ал. 5 КТ има уведомителен характер по отношение на ТД на НАП и не се
изисква представянето на документи, доказващо твърдяното в декларациите.
Твърди, че Албена Кралева декларирала обстоятелството за прекратяване на
трудовия договор на ищцата лично на гише в ТД на НАП – * на 06.12.2016 г., а за системата била
въведена дата на прекратяване на трудовия договор – 20.12.2014 г. Поддържа се,
че ищцата не е подписвала документи, даващи правото на управителката да обяви
трудовия договор за прекратен, като вследствие на това деклариране със задна
дата за м. януари и февруари 2015 г. ищцата е без здравно осигуряване. Чрез
описаното действие се преграждала възможността трудовият договор да бъде
прекратен от ноември 2016 г., което е щяло да бъде направено от „Инспекцията по
труда“, поради категоричното установяване на факта на „изчезване“ на
дружеството работодател. Освен това по този начин ищцата губела две години
осигурителен стаж, тъй като полага труд при ответника (бил той и формален, но
ангажиран с присъствие на публично обявено работно място) в периода след датата
на декларирането на прекратяването на трудовия й договор. В този смисъл моли за
уважаване на предявените искове.
Ответникът не е оспорил тези
твърдения.
С определение № 6473/20.05.2019 год.
съдът е задължил на основание чл. 190 ГПК ответника „Б.В.” ЕООД да представи в заверен препис заповед за прекратяване
на трудов договор от 27.06.2013 г., сключен с ищцата С.И.П. или други
документи, въз основа на които е уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ до ТД на НАП –
гр. * на 06.12.2016 г. за прекратяване на посочения трудов
договор, считано от 20.12.2014 г., като му указал, че при неизпълнение на това
процесуално задължение в срока съдът ще приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК,
като може да приеме за доказани обстоятелствата, относно които ответникът е
създал пречки за събиране на допуснати доказателства. Ответникът не е изпълнил
указанията на съда, поради което съдът приема, че са доказани фактите, за които
последният е създал пречки.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 357 КТ за установяване на трудово правоотношение и тази с правно основание чл. 128,
т. 2 КТ за заплащане на сумата от 4960 лв., представляваща незаплатено брутно
трудово възнаграждение за периода от 01.03.2014 г. до 01.10.2016 г., ищцата е
представила писмени доказателства, които съответстват на твърденията й,
включително при прилагане на чл.161 от ГПК, за които обстоятелства ответникът е
създал пречи и се приемат за доказани.
Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.
239 от ГПК, поради което и претенциите следва да се уважат по този ред.
Ищецът не е
направил искане за присъждане на разноски и не представил доказателства за
извършване на такива, поради което такива не се присъждат.
По изложените съображения и на
основание чл.239, ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника „Б.В.” ЕООД, че между С.И.П., ЕГН ********** и „Б.В.” ЕООД, ЕИК *, е съществувало трудово
правоотношение в периода от 27.06.2013 г. до 01.10.2016 г., възникнало въз
основа на Трудов договор от 27.06.2013 г. на длъжността „рецепционист“ при
4-часов работен ден и 5-дневна работна седмица с брутно месечно трудово възнаграждение
в размер на 160 лв., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 357 от КТ.
ОСЪЖДА “Б.В.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *,
ДА ЗАПЛАТИ на С.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 4960 лв. (четири хиляди деветстотин и шестдесет лева),
представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода от
01.03.2014 г. до 01.10.2016 г., на основание чл. 128, т. 2 от КТ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание
чл. 239, ал. 2 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра
по чл. 235, ал. 5 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: