Присъда по дело №1455/2020 на Районен съд - Русе

МОТИВИ по НЧХД № 1455/2020г. на Районен съд – Русе, ІХ н.с.

Производството е образувано въз основа на тъжба, подадена от В. И. И.
, с която е повдигнал обвинение и е предал на съд подсъдимия К. М. Г. , за
това, че на 15.12.2017г., в град Русе, в депозирана жалба до Окръжна
прокуратура - Русе, озаглавена „докладна записка“, с твърденията, „Че е
използвал средствата на кооперацията за лични цели, като е осъществявал
дейност с машини на кооперацията в полза на личните му фирми“, „Че
назначените в кооперацията работели в личните му фирми“ и „че храната за
кравите, които притежавал се осигурявала безплатно от кооперацията на
която бил председател“, е приписал извършването на престъпления от В. И.
И. , в качеството му на длъжностно лице – председател на ПК „Н“ – село К,
област Русе, при изпълнение на службата му – престъпление по чл. 148, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК.
Преди даване ход на съдебното следствие, съдът прие за съвместно
разглеждане в наказателния процес, предявен от частния тъжител В. И. И. ,
ЕГН: **********, с адрес село К, област Русе, ул. „Ф.Т“ № 1 срещу
подсъдимия К. М. Г. , ЕГН:**********, с адрес град Русе, ул. „Д.В” № ХХХ
граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата в размер на 3000
лева (три хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени в
резултат на деянието, за което е предаден на съд подсъдимият неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 15.12.2017г.
до окончателното изплащане на сумата.
По реда на съдебните прения частният тъжител, чрез повереника си,
поддържа повдигнатите срещу подсъдимия обвинения при същите факти и
правна квалификация на деянието, както изложените в тъжбата. Релевира
доводи за доказаност на обвинителната теза, както от обективна, така и от
субективна страна. Претендират се разноски.
Защитникът на подсъдимия по реда на съдебните прения моли да бъде
постановено оправдателна присъда. В подкрепа на това си искане, релевира
фактически и правни доводи, за несъставомерност на деянието, предвид това,
че подсъдимият е упражнил едно свое признато по закон право да сезира
компетентните органи и в подадената от него докладна записка до Районна
прокуратура – Русе не се съдържат клеветнически твърдения и като е сезирал
прокуратурата подсъдимият е упражнил едно свое право, което му дава
Конституцията, а така също и едно задължение, което му вменява НПК. Моли
се да бъде постановена присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
невинен и оправдан.
Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият пледира, че е
невинен по повдигнатото му обвинение.
1

Упражнявайки правото си на последна дума подсъдимият моли да бъде
оправдан.
Съдът, като извърши оценка на събраните в хода на производството по
реда на съдебното следствие, гласни и писмени доказателства, приобщени по
реда на НПК, чрез гласни и писмени доказателствени средства и като обсъди
фактическите и правни доводи инвокирани от страните по реда на съдебните
прения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият К. М. Г. е роден на ХХ.ХХ.ХХ г. в село К, община Две
могили, област Русе, българин, български гражданин, живущ в гр. Русе, ул.
„Д.В” № ХХХ, женен, с полувисшеи образование, пенсионер, ЕГН:
**********, неосъждан.
Подсъдимият и частният тъжител се познавали, като подсъдимият бил
председател на ПК „Н“ село К повече от ХХХ години, а подсъдимият бил
член-кооператор в същата.
На 14.12.2017г. член-кооператори, част от които бил и подсъдимият се
събрали в град Русе, в ресторант „Булгар“, където обсъждали дейността на
кооперацията.
На 15.12.2017г. подсъдимият депозирал в Районна прокуратура – Русе
докладна записка, която била заведена с вх. № 3458/2017г., в която било
изразено безпокойство, че закона против корупцията се бави. Ангажирани са
твърдения, че „Председателят на земеделска кооперация „Н“ В.И., успоредно
с кооперацията развива и своя лична земеделска фирма и работници от
кооперацията работят на личните му обекти, а получават заплата от
кооперацията“. Че „През цялото лято на миналата година 7 работника
отливали циментови отливки на рибарниците му. Изкопната част от
рибарника за 60 000 лева, но кооперативните машини работиха, незнайно
как“. Че „Фадромата ежедневно почиства личната му кравеферма. Как ли ?“.
Посочено е, че „Зеленчуковата градина е ликвидирана, но сградите се
използват за съхранение на фуража за кравефермата му. Транспортната
функция също се извършва от кооперативни машини. Как ли?“ Че „Това,
което кооперацията и селото са изградили за 40 години беше приватизирано
лично, приватизирани са: 1. Два рибарника и построен трети с работници от
кооперацията. 2. Приватизира вилата в местността голямото селище. 3.
Изкупи цеха на завода за малки трактори и пригоди за краварник. 4. Изкупи
цеха на завод „Петър Караминчев“ село К. 5. Усвои пасищата в село К.
Същият В.И. е общински съветник нищо обществено не сме видели“
2

Посочено е „за справка потърсете 1.И.В. – прогонена от кооперацията 2. С.Г.
– скицата – прогонен 3. М.Д. 4. Д.Д. 5. Ф.Т. – прогонен, отказал да работи в
кравефермата му. Непослушните биват прогонени, а някои дори съдени“
Завършва се с „Изпратете дискретно доверени хора, които да Ви донесат
вярна и бърза информация. Всичко тук е уста на уста. Молим за компетентна
доказателствена информация. Вие имате капацитета, оставаме в очакване.“
Въз основа на тази докладна записка с постановление от 18.01.2028г. е
била възложена на органите на ОДМВР – Русе да извършат предварителна
проверка.
Такава била извършена и с Постановление от 20.04.2018г. на Окръжна
прокуратура – Русе, бил постановен отказ да бъде образувано досъдебно
производство.
Това постановление било обжалвано пред Апелативна прокуратура –
Велико Търново, където бил потвърден отказът на Окръжна прокуратура –
Русе да бъде образувано досъдебно производство.
Във връзка с тези факти няма спор и същите еднозначно и
безпротиворечиво се установяват от приобщените в хода на производството
писмени доказателства.
С депозираната тъжба, частният тъжител е посочил и приел, че с
изразите „Че е използвал средствата на кооперацията за лични цели, като е
осъществявал дейност с машини на кооперацията в полза на личните му
фирми“, „Че назначените в кооперацията работели в личните му фирми“ и „че
храната за кравите, които притежавал се осигурявала безплатно от
кооперацията, на която бил председател“, подсъдимият е приписал
извършването на престъпления от В. И. И. , в качеството му на длъжностно
лице – председател на ПК „Н“ – село К, област Русе, при изпълнение на
службата му.
В хода на проведеното съдебно производство са събрани гласни и
писмени доказателства, във връзка с истинността на твърденията в тъжбата.
Анализът на възприетата от съда доказателствено обезпечена
фактология и извършената оценка на доказателствените източници налага да
бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, съдът признава
подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
3

Събраните в хода на производството писмени доказателства,
категорично опровергават обвинението, за което е предаден на съд
подсъдимият.
По отношение на третия инкриминиран в тъжбата израз „че храната за
кравите, които притежавал се осигурявала безплатно от кооперацията на
която бил председател“, твърдения за такива факти не се съдържат в
депозираната до Окръжна прокуратура – Русе „Докладна записка от
инициативна група собственици на земя в земеделска кооперация „Н“ село К,
Община Две могили, област Русе“. В докладната записка се твърди, че
„Фадромата ежедневно почиства личната му кравеферма. Как ли ?“ и „Че
транспорта на фуража също се извършва от кооперативни машини. Как ли ?“,
но никъде в тази докладна записка, въз основана на която е били извършена
предварителната проверка, не се съдържат посочените в тъжбата твърдения,
„че храната за кравите, които притежавал се осигурявала безплатно от
кооперацията на която бил председател“, а това е само и единствено
умозаключение, което е направено от страна на частния тъжител, а не твърдян
от подсъдимия факт в подадения от него сигнал до Окръжна прокуратура –
Русе.
Инкриминираният с тъжбата израз „Че назначените в кооперацията
работели в личните му фирми“ сам по себе си не сочи състав на престъпление
от страна на частния тъжител. Разпоредбата на чл. 111 КТ, изрично
регламентира законова възможност и предоставя право на работника да
сключва трудови договори и с други работодатели. Отделно от това не
съществува и забрана за сключване на граждански договор за извършване на
работа, чрез личен труд. В настоящото производство съдът е обвързан от
фактическите твърдения съдържащи се в тъжбата и именно чрез тях частният
тъжител определя и предмета на доказване, а в конкретния случай в тъжбата
са посочени конкретните изрази, посредством, които частният тъжител
твърди, че подсъдимият му е приписал престъпление, което не е извършил.
Първият посочен в тъжбата израз „Че е използвал средствата на
кооперацията за лични цели, като е осъществявал дейност с машини на
кооперацията в полза на личните му фирми“, формално е в състояние да
припише престъпление, тъй като се касае за твърдение с конкретно
съдържание, макар и общо такова, което носи информация за определени
обстоятелства и в достатъчна степен конкретизира данни за осъществено от
частния тъжител общественоопасно деяние, а именно токова по чл. 282 НК.
Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай подсъдимият е
упражнил едно свое право, регламентирано в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от
Конституцията на Република България, съгласно които разпоредби „Всеки
има право да търси, получава и разпространява информация…..“. и
„Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение
4

по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не
е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права“.
Подсъдимият в случая е упражнил право по чл. 56 от Конституцията на РБ, а
именно правото си да сигнализира компетентните органи за констатирани
нередности, с цел защита на свои застрашени или нарушени права.
Реализирайки това си право, подсъдимият не е осъществил нито от обективна,
нито от субективна страна състава на престъплението „клевета“, а в случая
неговото поведение е израз на правото му на жалба, с която той е сезирал
компетентен държавен орган да получи информация, в резултат на извършена
проверка и както е посочено в самата докладна записка „… Да Ви донесат
вярна и бърза информация. Всичко тук е информация от уста на уста. Молим
за Ви за компетентна доказателствена информация“.
Както е посочил ВКС на РБ в Решение № 179 от 2.10.2017 г. на ВКС по
н. д. № 661/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова
Европейският съд по правата на човека в своята практика е посочил, че
твърдения, направени в жалби или показания пред властите, не могат да се
разглеждат като „разгласяване“/на клеветнически твърдения/, тъй като
техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които
се отнасят, а целят да упражнят правото си да подават жалби, да докладват
нередности или да търсят помощ, от страна на властите. Съдът е отбелязал, че
по този начин се реализира възможност в едно демократично общество,
управлявано от върховенството на закона, частно лице да докладва за
нередност в поведението на длъжностно лице, независимо, че подобни
твърдения могат да окажат негативно влияние върху професионалния статус
на длъжностното лице, да подкопаят авторитета му.
В настоящия случай подсъдимият е подал сигнал до ОП – Русе, с което
е упражнил правото си да сезира държавен орган с оплакване за нередност,
която е счел, че съществува. Обстоятелството, че извършената по повод на
жалбата проверка не е констатирала нередност, не повлиява негативно на
правото на жалба, тъй като самото право на жалба съществува вън и
независимо от основателността на оплакването. Право да подават жалба имат
всички лица, желаещи да сигнализират за нередност, а не само тези, чийто
сигнал е основателен. Затова, упражненото право на жалба не би могло да
породи неблагоприятни правни последици, респективно, от автора на жалбата
не може да се търси наказателна отговорност.
В конкретния случай твърденията в депозираната „Докладна записка“
не са в категорична форма и не са направени единствено и само с цел да бъде
преписано престъпление на частния тъжител, което последният не е
извършил, за да бъде прието, че е налице съставомерно деяние.
Липсва и субективната страна на деянието, тъй като подсъдимият не е
действал нито при пряк, нито при евентуален умисъл. В настоящия случай,
5

подсъдимият е вписал инкриминираните изрази, като е изразил единствено и
само своето съмнение, за наличие на нередност, а както беше посочено
обстоятелството, че извършената проверка не е констатирала нередност, не
повлиява негативно на правото му да изкаже мнение и да изрази съмнение,
тъй като лицето може да изказва мнение както с позитивна, така и с негативна
насоченост, без значение дали субективното му виждане съвпада с
обективното фактическо положение. Ето защо, като е упражнил свое право,
жалбоподателят е действал правомерно, откъдето следва, че за него не могат
да произтекат неблагоприятни правни последици.
В този смисъл е и Решение № 87 от 4.04.2017 г. на ВКС по н. д. №
19/2017 г., I н. о., НК, докладчик председателят Блага Иванова

По гореизложените мотиви, съдът призна подсъдимия за невинен и го
оправда по повдигнатото му с тъжбата обвинение за престъпление по чл. 148,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК, а именно за това, че на
15.12.2017г., в град Русе в депозирана жалба до Окръжна прокуратура - Русе,
озаглавена „докладна записка“, с твърденията, „Че е използвал средствата на
кооперацията за лични цели, като е осъществявал дейност с машини на
кооперацията в полза на личните му фирми“, „Че назначените в кооперацията
работели в личните му фирми“ и „че храната за кравите, които притежавал се
осигурявала безплатно от кооперацията на която бил председател“, е
приписал извършването на престъпления от В. И. И. , в качеството му на
длъжностно лице – председател на ПК „Н“ – село К, област Русе, при
изпълнение на службата му.
Предвид това, че в хода на производството не беше доказано,
подсъдимият да е осъществил състава на непозволеното увреждане по чл. 45
ЗЗД, то и предявения от частния тъжител В. И. И. , ЕГН:**********, с адрес
село К, област Русе, ул. „Ф.Т“ № 1 срещу подсъдимия К. М. Г. , ЕГН:
**********, с адрес град Русе, ул. „Д.В” № ХХХ граждански иск, с правно
основание чл. 45 ЗЗД, за сумата в размер на 3000 лева (две хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието, за което е
предаден на съд подсъдимият неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на деликта 15.12.2017г. до окончателното изплащане
на сумата, следва да търпи отрицателна съдебно санкция.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК, в тежест на
частния тъжител бяха възложени и направените от подсъдимия разноски за
адвокатско възнагражение в размер на 300 лева.
По гореизложените мотиви, съдът постанови своята присъда.

6

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	3
Дата:	3 февруари 2021 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия:	Ивайло Асенов Йорданов

Дело:	20204520201455
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	20 август 2020 г.

Присъда по дело №1455/2020 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите