№ 146
гр. София , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20201000503525 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №4009 от 07.07.2020г., постановено по гр.д.№15971/2019г., СГС е осъдил
„ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД да заплати на С. Д. Г., ЕГН********** сумата от
20 000/двадесет хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания
при ПТП, настъпило на 13.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода
от 20.08.2019г. до 06.01.2020г., която възлиза на 777.78лв., както и за периода от
12.06.2020г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважение
размер от 20 000лв. до 40 000лв.
Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила жалба от ищцата, в която се
правят оплаквания за неговата неправилност.При определяне на обезщетението за
неимуществени вреди съдът не е съобразил тежките по степен увреждания, които е
претърпяла ищцата, проведеното оперативно лечение на травмата и нуждата от
продължителна рехабилитация.В периода на възстановяване не е била в състояние да се
обслужва сама и се е нуждаела от чужда помощ.Вследствие на съществуващите и към
настоящия момент ограничения в движението на ръката се е наложило да смени професията
си на маникюрист.От изложеното следва, че присъденото от първоинстанционния съд
1
обезщетение за неимуществени вреди е несъобразено с принципа за справедливост, който е
установен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Не е отчетен момента на настъпване на
застрахователното събитие и установените от законодателя лимити на отговорност на
застрахователите по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Необосновани са
изводите на съда, че пострадалата в качеството си на кредитор е изпаднала в забава, тъй
като не е посочила банкова сметка, по която да бъде преведено обезщетението.Цитираната
от съда разпоредба на чл.95 от ЗЗД се отнася само за забавата на кредитора по договорни
правоотношения, а не и такива, които са с източник непозволено увреждане.Поради това
застрахователят дължи заплащането на законната лихва, считано от датата на
увреждането.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по
същество, с което да уважи изцяло предявените искове.Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, в който се
изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
В срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба от ответника „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД, която е била насочена срещу решението на съда в частта, в която в полза
на пострадалата е била присъдена законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди, считано от 20.08.2019г. до 06.01.2020г.Ответникът в качеството си на застраховател
не дължи заплащането на законната лихва от момента на настъпване на увреждането, а от
изтичане на три месеца от датата на уведомяване за настъпилото застрахователно
събитие.Съдът не е съобразил, че в искането на ищцата за плащане на обезщетение не е
посочена банкова сметка, по която да се преведе претендираната сума, което означава, че е
налице забава на кредитора, която освобождава застрахователя от задължението да заплати
законната лихва върху главницата.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и
постанови друго по същество, с което да отхвърли иска за заплащане на законната лихва до
12.06.2020г., на която дата ищцата е изпълнила процесуалното си задължение да посочи
банкова сметка.Претендират се разноски.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.По
същество са частично основателни.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
оплакванията, които касаят неговата правилност/арг.чл.269 от ГПК/.Не е спорно между
страните, че ищцата е пострадала при инцидент, който е бил причинен виновно и
противоправно от водач, който е имал качеството на застраховано лице по договор за
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, сключен с ответника, а само относно
размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди и началния момент, от
който застрахователят дължи заплащането на законната лихва върху това обезщетение.
2
Неоснователни са оплакванията на ищцата, които са свързани с размера на
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди.От
заключението по допуснатата по делото СМЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено се установява, че вследствие на инцидента лицето е претърпяло
следните увреждания : счупване на лявата лакътна кост в дисталната й трета с частична
дислокация и сублуксация на дисталната радиоулнарна става; счупване на лявата лъчева
кост в дисталната и метафизарна част без разместване.Първоначално е била поставена
гипсова имобилизация, а впоследствие е извършено оперативно открито наместване на
счупената лакътна кост с автоостеопластика на костния дефект и метална остеосинтеза с
плака и винтове .Счупванията са зараснали за период до 45 дни, след което е била свалена
гипсовата имобилизация и е проведена рехабилитация. В острия период на травмата, както
и след операцията, ищцата е изпитва много силни болки, свързани с разкъсването на
периоста, фрактурния хематом, подвижността на фрагментите, посттравматичния оток,
постоперативните хематом и оток. По време на проведената рехабилитация е изпитвала
болка, причинена от преодоляването на контрактурите и възстановяването на
мускулатурата.
С оглед на горното съдът намира, че в полза на ищцата следва да се присъди
обезщетение от 20 000лв., а за разликата до пълния предявен размер искът се отхвърли като
неоснователен.За да предели такъв размер на обезщетението съдът съобрази сравнително
кратката продължителност на лечебния и възстановителен период, както и липсата на
трайни и невъзстановени увреждания.Към настоящия момент ръката на ищцата е
функционално възстановена добре, като е налице 15 градуса ограничение в супинацията на
предмишницата.Този дефицит ще бъде преодолян след сваляне на металния имплант и
провеждането на допълнителна рехабилитация.
При определяне размера на обезщетението не следва да се отчитат болките и
страданията, които пострадалото лице ще изпита след премахване на металната
остеосинтеза, тъй като до приключване на съдебното дирене пред въззивния съд не е била
проведена операция за това.
Така определения размер е съобразен и с момента на настъпване на
застрахователното събитие – 13.07.2019г., който е от значение за съобразяване на
конкретните икономически условия и нормативно определените лимити за отговорността на
застрахователите.Ежегодно нарастващите. нива на застрахователно покритие за причинени
на трети лица неимуществени вреди са обективен израз на динамичните промени в
съществуващата икономическа обстановка.След като към момента на настъпване на
процесното събитие лимитът на застрахователна отговорност за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е – 10 420 000 лв. за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица, то определеното обезщетение е
съобразено с тях.
3
Частично основателни са оплакванията на страните за неправилност на решението на
СГС в частта, в която е определен началния момент, от който застрахователят дължи
заплащането на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В
полза на увреденото лице следва да бъде присъдена компенсаторна лихва от изтичане на 15
–дни от датата на сезиране на застрахователя до окончателното изплащане на
сумата.Разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда, че законната лихва върху
присъденото обезщетение следва да се присъди с изтичането на 15 работни дни от
предявяване на претенцията, при условие, че със същата са представени всички необходими
доказателства за установяване основанието и размера на претенцията, а не от датата на
увреждането/ Решение № 93 от 27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2013/2019 г., I т. о., ТК,
Определение № 483 от 3.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 2600/2019 г., I т. о/.В процесния
случай към претенцията за плащане са представени доказателства, от които се установява
настъпването на застрахователното събитие и легитимацията на ищцата да претендира
обезщетение за неимуществени вреди от претърпените травматични увреждания, поради
което законната лихва се дължи, считано от 05.09.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
Неоснователни са оплакванията на застрахователя, че не дължи заплащането на
законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди до момента, в
който насрещната страна е представила банковата си сметка.За неоказано от кредитора
съдействие може да се говори тогава, когато застрахователят е определил обезщетение в
срока за произнасяне, но не го е превел поради липсата на данни за сметката на
пострадалия.Не е такъв процесния случай, в който ответникът е отказал да заплати
обезщетение поради липсата на представени доказателства за установяване на
застрахователното събитие и размера на следващото се обезщетение.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
относно момента, в който застрахователят е изпаднал в забава и дължи заплащането на
законната лихва върху главницата, поради което решението следва да бъде отменено в тази
му част, като бъде постановено друго по същество, с което лихвата се присъди, считано от
05.09.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция от 100лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №4009 от 07.07.2020г., постановено по гр.д.№15971/2019г. на
4
СГС в частта, в която „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД е осъден да заплати на С. Д. Г.,
ЕГН********** законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди
от 20 000/двадесет хиляди/лв., за периода от 20.08.2019г. до 06.01.2020г., която възлиза на
777.78лв., както и за периода от 12.06.2020г. до окончателното изплащане, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД да заплати на С. Д. Г., ЕГН**********
законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от
20 000/двадесет хиляди/лв., считано от 05.09.2019г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
ПОТВЪРЖДАВА решение №4009 от 07.07.2020г., постановено по гр.д.
№15971/2019г. на СГС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН********** да заплати на ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД
сумата от 100/сто/лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5