№ 491
гр. Благоевград, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500438 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.
№903079/14.01.2022г., подадена от адв. Р.Б., пълномощник на С.Т.,
против Решение №905940 от 15.12.2021 г. по гр.д.№2487/2020г. по
описа на РС Благоевград. Поддържаното в нея възражение е, че
решението в осъдителната му част е неправилно и необосновано, тъй
като съдът е приел за доказан факта, че съществува договор за банков
кредит между ответника и праводателя на ищеца. Счита също, че
съдът е допуснал съществено нарушени на процесуалните парвила
като не е приложил последиците на чл. 183, ал.1, изр. последно от
ГПК. Ето защо иска решението да бъде отменено в атакуваното му
част и да му се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.
В отговора на ВЖ ищецът „E.М.“ ЕООД поддържа, че
оплакванията на въззивника са неоснователни и иска решението да
бъде потвърдено.
Подадена е и частна жалба с вх.№903202/12.04.2022 г. от
1
„E.М.“ЕООД, чрез адв. П.В., против Определение №906344 от
22.03.2022 г., постановено по гр.д.№2487/2020 г. по описа на РС
Благоевград с искане то да бъде отменено.
Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства по
реда на чл. 266 от ГПК.
След анализ на събраните доказателства в делото, решаващият
състав прие за установени следните факти.
Като доказателство пред БлРС е било представено копие на
Договор за потребителски кредит № FL 483289/18.06.2009 г., сключен
на 18.06.2009 г. в Благоевград между „Ю.б. и Е.Б.“ АД (с предишно
наименование „Б.П.Б.“ АД) и ответника СТ. Д. ТР. със следните
клаузи: размер на предоставения кредита - 7550 лв., фиксирана
годишна лихва за първата година в размер на 12%, годишна лихва в
размер на сбора от БЛП на БПБ АД за потребителски кредити плюс,
договорна надбавка от 4,250 пункта, ГПР — 17,14% и краен срок за
погасяване на кредита - 18.06.2021г. Ищецът е представил и
погасителния план към договора.
Ищецът е бил задължен с протоколно определение от открито
с.з. на 09.06.2021г. да представи заверено копие и оригинал на
горепосочените две доказателства, като му е указано, че ако не
изпълни това задължение договорът и погасителният план ще бъдат
изключени от доказателствата по делото. В това открито с.з. е
участвал упълномощен представител на „E.М.“ ЕООД, поради което
следва да се приеме, че е уведомен за задължението на страната и за
последиците от неизпълнението им.
В следващото с.з. на 27.09.2021г. това задължение не е
изпълнено, но съдът отново възлага на ищеца същото задължение и му
указва същите последици.
В последното с.з. районният съд констатира, че задължението за
представяне на заверено копие и оригинал на договора и погасителния
2
план не е изпълнено и приема на осн. чл. 161 от ГПК за установен
фактът, че същият договор е изготвен с шрифт по – малък от 12.
Съдът е процедирал в грубо противоречие на процесуалните
правила като не е приложим императивната норма на чл. 183, ал.1,
изр. последно от ГПК, която го задължава като последица от
неизпълнението на задължения на страната да представи
доказателства, да изключи копието на същите от доказателствения
материал. Това процедуално нарушение следва да бъде отстранено от
настоящата инстанция, която следва да зачете последиците на чл. 183,
ал.1, изр. последно от ГПК, тъй като те настъпват при наличието на
предпоставките на посочената норма, а изричното обявяване на
настъпилите последици от съда е за яснота на страните. Ето защо, във
фактическите си констатации Благоевградският окръжен съд
игнорира горните две доказателства.
Въз основа на изложеното въззивният състав приема, че между
„Ю.б. и Е.Б.“ АД (с предишно наименование „Б.П.Б.“ АД) и ответника
СТ. Д. ТР. не е сключен писмен договор за потребителски кредит №
FL 483289/18.06.2009 г. и погасителен план към него.
Видно от банково бордеро от 18.06.2009 г., че на същата дата е
заверена сметка, открита в Пощенска банка АД с титуляр ответника
СТ. Д. ТР., със сумата от 7550 лв.
Заедно с това е сключен Договор за прехвърляне на вземания от
18.01.2016 г. между „Ю.Б.“ АД, като прехвърлител и „E.М.“ ЕООД,
като приобретател, с който вземане на „Ю.Б.“ АД срещу ответника
СТ. Д. ТР., за което е посочено, че произтича от Договор за
потребителски кредит № FL 483289/18.06.2009 г., в общ размер
14983,61 лв., от които 7172,26 лв. - главница и 7658,85 лв.- лихва и
152,50 лв. - такси, е прехвърлено в полза на „E.М.“ ЕООД.
С изрично писмено пълномощно, цедентът е упълномощил
цесионера „E.М.“ ЕООД да уведоми от негово името длъжниците за
извършената цесия.
3
От доказателствата се установява, че такова уведомление за
извършената цесия до ответника е било изготвено, но липстват
доказателства да му е било връчено.
Към доказателствения материал е приобщено заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, което е изготвено въз основа Договор
за потребителски кредит № FL 483289/18.06.2009 г. и погасителен
план към него. В делото не е доказано сключването на този договор и
съставяне на приложението му, поради което експертиза базирана на
тях е необоснована и не следва да бъде кредитирана от съда.
Категорично е установено, че на 14.09.2020 г. ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу ответника. По това заявление е образувано ч.гр.д. № 1786/2020
г. по описа на PC Благоевград, който е издал заповед за изпълнение №
6899/15.09.2020 г., като е разпоредил ответникът да заплати
претендираните суми на ищеца.
Заповедта е връчена на длъжника на 25.09.2020 г., който на
15.10.2020 г. е депозирал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предвид на
това и на осн. чл. 415, ал. 1 ГПК съдът е указал на заявителя - ищец, да
депозира искова молба за установяване дължимостта на вземанията и
такава е предявена в едномесечен срок.
Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд
приема следните правни изводи :
Предявените искове са установителни с правно основание чл.
422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл.
430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
Уваженият от първоинстанционният съд иск е допустим, тъй
като страни в настоящото дело са страните в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1786/2020 г. по описа на Районен съд
Благоевград. За ищеца е налице правен интерес от предявяването на
4
иска, тъй като срещу издадената по ч.гр.д. № 1786/2020 г. по описа на
Районен съд Благоевград заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е постъпило възражение от длъжника -
ответник в настоящото производство.
За основателността на установителния иск по чл. 422, ал. 1 от
ГПК следва да се докаже съществуването на вземането, по начина,
индивидуализиран в заявлението - по основание и размер, както в
оспорената заповед за изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи основанието, от което
произлиза спорното вземане и което го прави кредитор на ответника.
В настоящият казус обаче не е установен поддържания в ИМ
договорен източник на облигационното отношение между длъжника в
делото и първоначалния му кредитор „Пощенска банка“ АД, която е
цедирала вземанията на новия кредитор – ищец в делото. Както съдът
вече прие в решението, не е доказано, че е сключен Договор за
потребителски кредит № FL 483289/18.06.2009 г. между „Ю.б. и Е.Б.“
АД (е предишно наименование „Б.П.Б.“ АД) и ответника СТ. Д. ТР.,
цедиран на заявителя. След като не е доказано че цедентът е имал
вземания от ответника, следва че той не е прехвърлил вземания на
цесионера „E.М.“ ЕООД. Изложеното прави частичния иск за
главница в размер на 3 800лв. от общото задължение 7 172, 26лв.
неоснователен.
Предвид горните мотиви е безпредметно да се обсъждат
останалите възражения на ответника срещу основателността на
претенцията. Ето защо решението в обжалваната му част следва да
бъде отменено и постановено ново по същество, с което
установителният иск за главницата да бъде отхвърлен.
По частната жалба с вх.№903202/12.04.2022 г. от „E.М.“ЕООД
против Определение №906344 от 22.03.2022 г., постановено по гр.д.
№2487/2020 г. по описа на РС Благоевград, съдът приема, че е
неоснователна, с оглед изхода на производството по въззивната
5
жалба. С атакуваното определение е изменено решението в частта за
разноските, досежно дължимите такива за заповедното производство
на ответника, като са намалени от 144лв. на 12лв. Тъй като след
постановяване на настоящото решение всички искове са отхвърлени,
то на ответника се дължат разноски за заповедното производство в
пълен размер, ако ги е поискал в исковото.
Въззивникът е поискал с ВЖ да му се присъдят разноски за двете
съдебни инстанции, което е основателно за сумата от 600лв. за
първоинстанционното производство, за сумата от 691лв. за въззивното
производство и за сумата от 200лв. за изготвяне на отговор по
частната жалба. Направеното възражение от въззиваемото дружество
за прекомерност на адвокатските възнаграждения е неоснователно,
тъй като с оглед сложността на спора, този размер е обоснован и е в
рамките на минималните размери по Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №905940 от 15.12.2021 г. по гр.д.
№2487/2020г. по описа на РС Благоевград в частта, в която е признато
за установено, по отношение на ответника СТ. Д. ТР., ЕГН
**********, е адрес: гр. Бл. ул. Е. № ..., че дължи на ищеца „E.М.“
ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., район В.,
ж. к. “М.д.“, ул. “Р.П.-К. № ..., представлявано от Р.М.-Т.- управител,
чрез адв. П.В. В., съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.Иг. ... следните суми, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 6899 от 15.09.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 1786/2020 г.
по описа на Районен съд- Благоевград , а именно: сумата от 3800,00
лева (три хиляди и осемстотин лева) - главница, частично от 7172,26
лв. за периода от 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г., за задължение по
Договор за потребителска кредит № FL483289 от 18.06.2009 г.,
6
сключен между „Ю.б. и Е.Б.“ АД и СТ. Д. ТР., прехвърлено от страна
на „Ю.Б.“ АД по силата на Договор за прехвърляне на вземания от
18.01.2016 г. в полза на „E.М.“ ЕООД, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК -
14.09.2020 г. до изплащане на вземането и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по отношение на
ответника СТ. Д. ТР., ЕГН **********, е адрес: гр. Бл. ул. Е. № ..., че
дължи на ищеца „E.М.“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., ж. к. “М.д.“, ул. “Р.П.-К. № ...,
представлявано от Р.М.-Т.- управител, чрез адв. П.В. В., съдебен
адрес: гр. С., ул. „Г.Иг. ... следните суми, за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6899 от
15.09.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 1786/2020 г. по описа на Районен
съд- Благоевград , а именно: сумата от 3800,00 лева (три хиляди и
осемстотин лева) - главница, частично от 7172,26 лв. за периода от
01.09.2015 г. до 01.09.2020 г., за задължение по Договор за
потребителска кредит № FL483289 от 18.06.2009 г., сключен между
„Ю.б. и Е.Б.“ АД и СТ. Д. ТР., прехвърлено от страна на „Ю.Б.“ АД по
силата на Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. в полза
на „E.М.“ ЕООД, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК - 14.09.2020 г.
до изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ Решение №905940 от 15.12.2021 г. по гр.д.
№2487/2020г. по описа на РС Благоевград в частта, в която е осъден
СТ. Д. ТР., ЕГН **********, с адрес: гр. Бл. ул. Е. № ... да заплати на
„E.М.“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район В., ж. к. “М.д.“, ул. “Р.П.-К. № ..., представлявано от Р.М.-Т.-
управител, чрез адв. П.В. В., съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.Иг. ... сумата
7
в размер на 76,00 лева (седемдесет и шест лева), представляваща
сторени разноски в заповедното производство съобразно уважената
част от исковете, както и сумата в размер на 228,00 лева (двеста
двадесет и осем лева), представляваща сторени разноски в исковото
производство съобразно уважената част от исковете и вместо него
постановява :
ОТХВЪРЛЯ иска на „E.М.“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. С., район В., ж. к. “М.д.“, ул. “Р.П.-К. № ...,
представлявано от Р.М.-Т.- управител, чрез адв. П.В. В., съдебен
адрес: гр. С., ул. „Г.Иг. ... против СТ. Д. ТР., ЕГН **********, е адрес:
гр. Бл. ул. Е. № ... да бъде осъден да заплати сумата в размер на 76,00
лева (седемдесет и шест лева), представляваща сторени разноски в
заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „E.М.“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., ж. к. “М.д.“, ул. “Р.П.-К. № ...,
представлявано от Р.М.-Т.- управител, чрез адв. П.В. В., съдебен
адрес: гр. С., ул. „Г.Иг. ... да заплати на СТ. Д. ТР., ЕГН **********, е
адрес: гр. Бл. ул. Е. № ... разноски за първоинстанционното
производство в размер на 600лв., за въззивното производство в размер
на 691лв. и за отговора на ЧЖ в размер на 200лв.
В ОСТАНАЛАТА част решението е влязло в сила.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх.
№903202/12.04.2022 г. от „E.М.“ЕООД против Определение №906344
от 22.03.2022 г., постановено по гр.д.№2487/2020 г. по описа на РС
Благоевград.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9