Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/25.01.2021г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета
Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 4304 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод предявен от ищеца Р.Т.Ч.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу ответника П. НА Р. Б., осъдителен искс правно основание чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1200 лв.,
за
имуществени вреди, представляващи сторени в производството по ВНОХД № 529/2018г.
по описана ВОС, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със
законната лихва от 12.11.2018г. -
датата на влизане в сила на Решение №
286/12.11.2018г.
по ВНОХД № 529/2018г. на ВОС -12.11.2018г.
до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените
съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Ищецът
твърди, че П. на Р.Б., чрез прокурор при Районна Прокуратура -Варна повдигнала обвинение срещу Р.Т.Ч.,
за това че на 18.11.2015г. в гр.
Варна, Р.Ч. държал боеприпаси за огнестрелно оръжия: 80 /осемдесет/ броя бойни патрони
калибър 9x18 за пистолет
„Макаров"; 17 /седемнадесет/ броя ловни патрони калибър 7,60x39 за ловна карабина или автомат
„Калашников"; 27 /двадесет и седем/ броя бойни патрони калибър 5,45 за автомат „Калашников"; 2 /два/ броя патрони с трасиращо
/светещо/ действие калибър 5,45 за автомат „Калашников"; 4 /четири/ броя патрони с калибър 7,62x54R за картечница „Максим" и други
оръжия; 1 /един/ брой
патрон с калибър 8x50 за пушка „Манлихер", без да има за това надлежно
разрешение съгласно чл. 56, ал. 1, във вр. с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВП - престъпление по чл.339, ал.1 от НК.
По образуваното НОХД № 3921/2016г. по описа на ВРС, 37 състав, съдът ОПРАВДАВА Р.Т.Ч. по така
повдигнатото обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК. По протест на прокурор при
Варненска районна прокуратура, с който се иска отмяна на постановената присъда
по НОХД № 3921/2016г.
на ВРС, 37 състав, е
образувано ВНОХД № 1416/2017г. по описа на ВОС, I състав. Въззивният съд,
след като разгледал делото постановил Присъда №
10/01.02.2018г., с която
отменя присъда № 255/13.09.2017г. по НОХД № 3921/2016г. по описа на Районен съд - Варна, в частта с която подсъдимият
е признат за невинен и вместо нея, признава подсъдимия за виновен и му налага
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на
осн. чл. 66, ал.1 от НК
отлага с определен изпитателен срок от три години.
Ищецът
твърди, че по депозирана жалба от Р.Т.Ч. присъдата е обжалвана пред ВКС и е
образувано касационно дело № 354/2018г. по описа на съда. Касационният
съд, след като разгледал делото постановил Решение №
99/14.05.2018г., с което
отменя присъда № 10 от 01.02.2018г. по ВНОХД № 1416/2017г. по описа на Варненски окръжен
съд и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Делото след
като е върнато се разглежда с нов номер ВНОХД № 529/2018г. по описа на Варненски окръжен
съд. Новият състав на въззивния съд, след като разгледал делото и събраните
доказателства, приема че следва да потвърди оправдателната присъда, поради
което с Решение № 286 от 12.11.2018г. по ВНОХД № 529 по описа на съда за 2018г., потвърждава Присъда № 255 от 13.09.2017г. по НОХД № 3921/2016г. по описа на ВРС,
постановена на 13.09.2017г..
Във връзка с повдигнатото обвинение
в извършване на престъпление по чл. 339, ал.1 от НК и образуваното
наказателно дело Р.Т.Ч. е ангажирал адвокат, който да осъществява процесуално
представителство, защита и съдействие и заплатил сумата в размер на 1 200.00 лева.
С оглед на
изложеното, ищецът счита, че е налице фактическият състав по чл.2, ал.1, т.З,
пр.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата, в лицето на П.
на Р.Б., за всички претърпени от ищеца имуществени вреди. Поради което, сезира съда с искане
да постанови положително решение по предявената искова претенция, като се
присъдят направените по делото разноски.
В срока за отговор, ответната страна П. на Р.Б., чрез
ВРП, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба ,
в който изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция. Възразява, че на компенсация по реда
на ЗОДОВ подлежат само реално претърпени вреди, а ищеца не е представил
надлежни доказателства, че действително е заплатил възнаграждение на адвоката
си, респ. и за неговия размер.
Съобразно
събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено
следното:
По
образуваното НОХД № 3921/2016г. по описа на ВРС, 37 състав, съдът ОПРАВДАВА Р.Т.Ч. по обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК, по протест на прокурора по
ВНОХД № 1416/2017г.
по описа на ВОС, I състав съдът е постановил Присъда №
10/01.02.2018г., с която
отменя присъда № 255/13.09.2017г. по НОХД № 3921/2016г. по описа на Районен съд - Варна и признава подсъдимия за
виновен и му налага наказание . С решение №286/12.11.2018г. на ВОС по ВНОХ
№529/2018г. е потвърдена присъда по НОХД №3921/2016г. на ВРС, постановена на
13.09.2017г., като изменя основанията за оправдание на посъдимия Р.Ч., по
отменена от ВКС с решение №99/2018г.
присъда №10/2018г. по в.н.о.х.д. №1416/2017г. и върнато дело за ново
разглеждане в друг състав.
По
ВНОХ №529/2018г. по описа на ВОС е представена фактура №**********/08.10.2018г.
издадена от Й.А. за сумата от 1200 лв. за осъществено процесуално
представителство по делото на Р.Ч., с отразено плащане.
По
делото е разпитана като свидетел Р. С., като показанията й не следва да се
обсъждат, тъй като заплащането на адв.възнаграждение подлежи на доказване с
писмени доказателства- документално установено плащане на възнаграждението за
адвокат.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди е основателен. Налице са предпоставките, посочени в този
законов текст, за да се ангажира отговорността на Държавата за вредите,
причинени на ищеца. По делото се установи, че с решение №286/12.11.2018г. на
ВОС по ВНОХ №529/2018г. е потвърдена присъда по НОХД №3921/2016г. на ВРС,
постановена на 13.09.2017г., като изменя основанията за оправдание на посъдимия
Р.Ч., което е окончателно.
Според практиката на ВКС отговорността за
съдебни разноски в гражданския процес е гражданско облигационно правоотношение,
произтичащо от процесуалния закон и е уредено в него. В рамките на съдебното
производство по гражданско дело, страната, в чиято полза съдът е решил делото
разполага с правото да претендира от насрещната страна направените в хода на
процеса съдебни разноски - чл. 78 ГПК. Отговорността за разноски в
наказателното производство е уредена в Наказателно процесуалния кодекс
/НПК/ – чл.
301, т. 12 НПК. В НПК не е предвидена възможност за лицето, което е
признато за невинно или наказателното производство срещу него е прекратено да
претендира направените в хода на наказателното преследване съдебни разноски.
Според чл.
187, ал. 1 НПК разноските по наказателното производство се посрещат от
сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение, размерът им се определя
от съда или органа на досъдебното производство – чл. 188 НПК, съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение – чл.
189, ал. 1 НПК. Когато подсъдимият бъде признат за виновен съдът го осъжда
да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и
другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени
от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане – чл.
189, ал. 3 НПК. Според чл.
190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или
наказателното производство бъде прекратено разноските по дела от общ характер
остават за сметка на държавата - т. е. за сметка на държавата остават
извършените разноски от бюджета на съда или на съответния орган на досъдебното
производство, като не е уреден въпросът за разноските, извършени от подсъдимия.
Липсата на процесуална възможност да се
упражни претенцията за разноски в наказателния процес налага извод, че изразходваните
средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда
или прекратено в хипотезите на чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представляват имуществени вреди за лицето, подложено
на неоправдана наказателна репресия, за която държавата дължи обезщетение на
основание чл.
4 ЗОДОВ.
С ТР № 6/2012 гр.София, 6 ноември 2013 год.
на ВКС на ОСГТК, по т.1 е прието, че съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.
Видно от представена по ВНОХ №529/2018г. по
описа на ВОС фактура
№**********/08.10.2018г. издадена от Й.А. за сумата от 1200 лв. за осъществено
процесуално представителство по делото на Р.Ч., на същата лицата са
удостоверили плащане, което има характер на разписка за получената сума.
Съдебната практика приема, че при предявен
иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от подсъдимия/обвиняемия
адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда или при прекратено наказателно производство, съдът не може
на основание чл.
78, ал. 5 от ГПК по искане на насрещната страна да определи по-нисък размер
на разноските в частта на заплатеното адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, поради прекомерност,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело.
С оглед на това и предявеният иск за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е основателен в пълния му размер от 1200 лв. и
следва да бъде уважен.
Лихвата върху главницата за
разноски в наказателното производство се присъжда, така както е претендирана от
датата на влизане в сила на присъдата 12.11.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата (ТР № 3/2004 г.
ОСГК, т. 4).
По разноските в процеса: С
оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
по делото разноски за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете, на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ. Следва да
бъде присъдена в полза на ищцата внесената държавна такса от 10 лв. и 377 лв.
заплатено адв.възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес гр. С, представлявана от Главния
прокурор на РБ да заплати на Р.Т.Ч.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1200 лв.
(хиляда и двеста лева) представляващи имуществени вреди за заплатено адвокатско
възнаграждение по ВНОХ №529/2018г. по описа на ВОС, причинени на ищеца в
резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК по което Р.Ч. е оправдан, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на присъдата -12.11.2018
г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ .
ОСЪЖДА
П. на Р.Б., с адрес гр. С,
представлявана от Главния прокурор на РБ да
заплати на Р.Т.Ч., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 387 лв. (триста осемдесет и седем лева), представляваща сторени по делото разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: