Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260009/17.01.2022 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на шестнадесети декември
две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Павлина Николова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 158 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от Л.К.М. с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу „ЗАД
ОЗК-Застраховане“ АД.
Ищцата твърди, че на 12.09.2020 г., около 14:05 часа, в гр. Хасково на бул.
„България“, Д.Е.Т., в качеството си на водач на лек
автомобил марка „*****", модел „**", с peг. № *******, се движил с посока на движение от бул. „Стефан Стамболов“ към Драматичен театър „Иван
Димов“, като пред дом № 73, при наличието на пътен знак
пешеходна пътека, реализирал ПТП и ударил
пресичащата отляво на място пешеходка – ищцата Л.М.. В
резултат на така описаното пътно-транспортно произшествие /ПТП/ тя била откарана по спешност в „МБАЛ -
Хасково" АД, където била приета
с травматични увреждания: контузия на гривнени стави на лява и дясна ръка;
кръвонасядания по китките на двете ръце и кръвонасядане на лявото бедро. Тъй като претърпените от нея
травми не налагали хоспитализация, тя била освободена за домашно лечение, като лечебният и възстановителен период протекъл за
около месец-месец и половина. Сочи се
и че през за период от около месец китките на ищцата били силно отекли и
болезнени, което налагало близките й постоянно да бъдат около нея и да й помагат за
извършване на ежедневните й битови и хигиенни нужди. За продължителен период от
време на ищцата се налагало постоянно да приема обезболяващи медикаменти. Вследствие на
изживения шок от ПТП тя се оплаквала от
понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения
на съня и вниманието. Наложило се да
приема сънотворни медикаменти и хранителни добавки. Когато ѝ се налагало
да пресича улични платна на пешеходни пътеки, изпитвала панически страх от
приближаващите коли, постоянно се оглеждала и се страхувала да не я сполети същата беда. Във
връзка с лечението си до момента ищцата била извършила имуществени разходи за
закупуване на лекарства и медикаменти в размер на 31,68 лв., за които
разполагала с фактура. Твърди се още, че виновният за
ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП
вреди, се покривала от застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
сключена със „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане" АД
- застрахователна полица № BG/11/9002694696, валидна от 20.09.2019 г. до 19.09.2020 г. В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ, от името на
ищцата на 09.10.2020 г. до ответника била отправена застрахователна претенция, за което била образувана преписка по щета № 0411-630-0008-2020 по описа на същия за изплащане по
доброволен ред на обезщетение за претърпените
от нея вреди, но на 11.01.2021 г. тя получила писмо с изх. № ЦУ 99-9285, с което той отказвал да стори това. Предвид
изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът
да заплати на ищцата сумата от 1 000 лв., представляваща част от дължимото й застрахователно
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в общ размер от 3 000 лв.; както и сумата от 31,68 лв. представляваща
обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди; причинени
в резултат на ПТП, настъпило на 12.09.2020 г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.01.2021 г. – деня, следващ
датата, на която бил изтекъл
3-месечния срок за доброволно изпълнение /по арг. от чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ/, до окончателното им изплащане, както и
направените по делото разноски.
Ответникът счита предявените искове за неоснователни, недоказани и завишени по размер. Оспорват се твърденията за изключителна вина на водача Д.Е.Т., както и че в резултат на процесното ПТП били възникнали описаните в исковата молба телесни увреждания на ищцата и че вследствие на същото тя претърпяла имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че било налице съпричиняване на вредоносния резултат, поради което размерът на обезщетението следвало да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия. Предвид изложеното се иска предявените искове да бъдат отхвърлени и да се присъдят на ответника направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
от фактическа следното:
От представеното заверено копие на Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 83 от 12.09.2020 г. от ОД на МВР – Хасково се
установява, че на същата дата, около 14:05 ч., в гр. Хасково, на бул. „България“, пред дом № 73, е реализирано
описаното в исковата молба ПТП.
С влязло в сила
Наказателно постановление № 20-1253-001289 на Началник група към
ОДМВР - Хасково, Сектор "ПП", на водача Д.Е.Т. е наложена
глоба в размер на 200 лв. за извършеното при
ПТП нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
Не е спорно между страните, а и от представената
справка от интернет страницата на Гаранционния фонд се установява, че към датата на ПТП лек автомобил марка „*****", модел „**", с peг. № ******* е бил застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
По делото е представено и заверено копие на Лист за преглед на пациент Л.К.М. в Спешно отделение от 12.09.2020 г., Рецептурна бланка от същата дата, с която й е
изписан Алфасилвър спрей, както и фактура № ********** от 12.09.2020 г. и фискален бон към
нея, от които е видно, че за този препарат е заплатила сумата от 31,68 лв.
Със застрахователна претенция от 08.10.2020 г. ищцата
е уведомила ответното дружество за пътния инцидент и е поискала да й се изплати
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
С писмо с изх. № ЦУ 99-9285/11.01.2021 г. ответникът е отказал да изплати исканото обезщетение, тъй като не били
представени изисканите от него допълнителни документи, а представените към
момента такива не били достатъчни за доказаване основателността на претенцията.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д.Е.Т. за обстоятелствата относно настъпването на ПТП. Показанията му са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 18.11.2021 г. /л. 74 по делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че причините, довели до настъпването на процесното ПТП са липсата на реакция или закъсняла реакция от страна на водача на лек автомобил „***** **" с рег. № *******, за аварийно спиране в момента на откриване на видимост към пешеходеца, пресичал платното за движение на бул. „България", по пешеходната пътека пред № 73, от дясно наляво, спрямо посоката на движение на автомобила.
От приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, което също следва да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания - кръвонасядания по двете китки и кръвонасядане на лявото бедро. Лечението й е проведено чрез локално третиране на контузените места с Алфасилвър спрей. По отношение на разнасяне на кръвонасяданията обичайният срок за възстановяване не превишава 20 дни, а породената от травмата болка е възможно да продължи и по-продължително време, в рамките на около месец. Всички увреждания на ищцата са пряка в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като извършените от нея разходи по лечението в размер на 31,68 лв. за закупуване не препарата Алфасилвър спрей са целесъобразно направени. Вещото лице сочи и че е възможно в рамките на една седмица след травмата ищцата да е изпитвала болки в гривнените стави, което да е затруднявало възможността й за пълноценно обслужване, и това да е налагало ползването на грижи от страна на близките й.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени
са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, предявеният иск за обезщетяване на неимуществените вреди се явява частично основателен, а искът за обезщетяване на имуществените вреди е изцяло основателен, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380 от с.з. – отправяне на писмена застрахователна
претенция с посочена банкова сметка. ***, за да бъдат уважени предявените искове, в тежест на ищцата е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника –
застраховател относно автомобила, управляван от делинквента, че са се
осъществили елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане –
описаното в исковата молба противоправно и виновно поведение на водача на лекия автомобил, от което
са настъпили твърдените имуществени и
неимуществени вреди
и причинна връзка между тях, като вината му се предполага до доказване на
противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и отправена от нея към застрахователя
писмена претенция.
По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че към датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между ответника и собственика на горепосочения лек автомобил, който е покривал отговорността на застрахованото лице за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като е уместно да се отбележи, че застрахован се явява и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание – чл. 477, ал. 1 и ал. 2 КЗ.
На
следващо място, от съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства
и от приетите заключения на съдебно-автотехническата и съдебно-медицинската експертизи
се установяват по категоричен начин елементите от
фактическия състав на деликта.
В тази връзка най – напред следва да се отбележи, че представеният констативен протокол за ПТП по своята правна природа представляват официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е съставен от компетентно длъжностно лице, в кръга на службата му по установената форма и ред, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за обективираните в него обстоятелства. Дори да се приеме, че няма такава сила за самия механизъм на произшествието, тъй като ПТП не е било реализирано в присъствието на съставителя им, следва да се има предвид, че при съпоставката на протокола с приетите експертни заключения, се стига до същия еднозначен извод за причините за настъпването на ПТП, телесните увреждания на ищцата и наличието на причинно-следствена връзка между тях.
Несъмнено е, че поведението на водача на лек автомобил марка „*****", модел „**", с peг. № ******* е противоправно, тъй като е нарушил императивното правило на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, а именно – да пропусне преминаващата по пешеходната пътека пешеходка, като намали скоростта или спре, като следва да се приеме, че то е и виновно, доколкото не са ангажирани доказателства, оборващи законоустановената презумпция за вината му.
Както се посочи по-горе, настъпването на претендираните
неимуществени вреди за ищцата и причинно-следствената връзка между тях и деянието
се установяват от събраните писмени доказателства - лист за преглед на пациент
в Спешно отделение от 12.09.2020 г. и от приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза. Касае
се за неблагоприятно засягане на лично, нематериално благо - здравето на физическото лице, поради което и доколкото
претърпените вреди са неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и
съответно размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението. Предвид възрастта на пострадалата
– 68 години, вида
и характера на причиненото увреждане – кръвонасядания по двете китки и на лявото бедро, продължителността
и интезивността на претърпените болки и страдания – около 20 до 30 дни със затруднения в пълноценното й обслужване в рамките на една седмица, според вещото лице Х.Е., липсата на обективни данни за трайна промяна в психическото й състояние и в начина й на живот, както и с оглед социално-икономическите условия
в страната към релевантния момент, съдът приема, че
за справедливото овъзмездяване на неблагоприятното засягане на нейното здраве следва
да й бъде престирана сума в размер на 700 лева.
Безспорно е и че в
патримониума на ищцата са настъпили неблагоприятни изменения – имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на закупения
препарат Алфасилвър спрей за провеждане лечението й. Техните вид и
размер се установяват от приетите и неоспорени Рецептурна бланка от 12.09.2020 г., фактура № ********** от 12.09.2020 г. и фискален бон към
нея, и възлиза на претендирания такъв от 31,68 лв. След като препаратът й е бил предписан от
лекар-специалист при прегледа след процесното ПТП, този разход на ищцата е житейски логичен и правно оправдан
и следва да се приеме, че се намира пряка причинно-следствена връзка с увреждането, поради
което застрахователят дължи обезщетение и за него.
Накрая, следва да се отбележи и че в настоящото производство са ангажирани доказателства и за заявена
писмена застрахователна претенция от ищцата до
ответника, като последният не твърди, а и не се установява да й е платил застрахователно
обезщетение.
Възраженията на ответника, в т.ч. за съпричиняване
от страна на ищцата, не могат да бъдат споделени. Това е така, защото съгласно чл. 119 ЗДвП водачът на лекия автомобил марка „*****", модел „**", с peг. № ******* е бил длъжен да пропусне
преминаващата на пешеходната пътека ищца, като намали скоростта или спре, а
доколкото е имало спряло пред
пешеходна пътека пътно превозно средство, е следвало да се движи с такава
скорост, която да му позволи да спре, за да я пропусне. След като тя е упражнила правото си на преминаване на специално очертана маркировка върху
пътното платно пешеходна пътека и няма обективни
данни по делото, от които да се направи обоснован извод, че с поведението си е
осъществила
някой от съставите на нарушение на задълженията и по ЗДвП,
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата е неоснователно. Тук е
уместно да се отбележи, че отговорът на въпрос № 10 от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, на който се
основава това възражение, противоречи на констатациите на вещото лице С.П. по
въпрос № 2 и № 3, както и на останалите
събрани доказателства относно механизма на процесното ПТП.
При това положение съдът счита, че в случая са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за реализиране на отговорността на „ЗАД
ОЗК-Застраховане“ АД спрямо Л.К.М..
По изложените съображения предявеният частичен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 700 лева, а в останалата част - за разликата над нея до
пълния предявен размер от 1 000
лева – да бъде отхвърлен, а искът за
обезщетяване на имуществените вреди следва
да бъде изцяло уважен.
Върху така определените размери на застрахователното обезщетение се дължи поисканата законната лихва за забава от 10.01.2021 г., с оглед разпоредбите на чл. 497, ал. 1 КЗ и доколкото от приетото и неоспорено известие за доставяне е видно, че на 09.10.2020 г. ответникът е получил писмена застрахователна претенция от ищцата, към която са били приложени всички необходими документи за това.
С оглед изхода на делото и че ищцата
претендира разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на същата следва да се
присъдят такива, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 319,15 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на процесуалния й представител следва да
бъде присъдена сумата от 255,32
лв. за адвокатско
възнаграждение с ДДС, определено от съда по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част
от исковете. Според
настоящия състав възражението на ищцата по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. е основателно. Действително делото не е с особена фактическа
и правна сложност – разгледано е в две съдебни заседания, събран е неголям
доказателствен материал, налице е трайна и задължителна съдебна практика по
сходни случаи. При това положение и съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 2, ал. 5
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
разноските на ответника за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до 360 лв. с ДДС, която сума да му
бъде заплатена от ищцата. Ето защо в полза на същия следва да се присъдят разноски за възнаграждения на адвокат, вещи лица и свидетел в
размер общо
на 197,74 лв.
Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете
насрещни вземания за разноски, тъй
като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по
волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да
извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока, съдът
не следва да присъжда разноските по компенсация.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане"
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, район Възраждане, ул. „Света София" № 7, ет. 5, съдебен адрес:***, оф. ** - Адвокатско дружество "**********.", на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Л.К.М., ЕГН: **********,****, съдебен адрес:***, оф. ***, сумата от 700,00 лева, представляваща част от обезщетение в общ претендиран размер от 3 000,00 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП на 12.09.2020 г. в гр. Хасково, на бул. „България“, пред
дом № 73, извършено от Д.Е.Т. при управление на лек автомобил марка „*****", модел „**", с peг. № *******, застрахован в „ОЗК-Застраховане" АД, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 10.01.2021 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част – за разликата над нея до пълния предявен размер от 1 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане"
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, район Възраждане, ул. „Света София" № 7, ет. 5, съдебен адрес:***, оф. ** - Адвокатско дружество "**********.", на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Л.К.М., ЕГН: **********,****, съдебен адрес:***, оф. ***, сумата от 31,68 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на препарата Алфасилвър спрей,
вследствие на ПТП на 12.09.2020 г. в гр. Хасково, на бул. „България“, пред
дом № 73, извършено от Д.Е.Т. при управление на лек автомобил марка „*****", модел „**", с peг. № *******, застрахован в „ОЗК-Застраховане" АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.01.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. „Света София" №
7, ет. 5, съдебен адрес:***, оф. ** - Адвокатско дружество
"**********.", на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Л.К.М., ЕГН: **********,****, съдебен адрес:***, оф. ***, сумата от 319,15 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. „Света София" №
7, ет. 5, съдебен адрес:***, оф. ** - Адвокатско дружество
"**********.", на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал.
1 ГПК, да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.", код по БУЛСТАТ *********, регистрирано по фирмено дело № 1/2020 г.
по описа на Софийски градски съд, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Македония" № 10, вх. 2, ет. 1,
ап. 12, представлявано от адв. К.К.Г., сумата от 255,32 лева с вкл. ДДС, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Л.К.М., ЕГН: **********,****, съдебен адрес:***, оф. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. „Света София" № 7, ет. 5, съдебен адрес:***, оф. ** - Адвокатско дружество "**********.", сумата от 197,74 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Посоченият от ищцата начин
за плащане е: чрез пощенски
запис, изпратен по постоянния й адрес: Л.К.М., ЕГН: **********,****.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.