Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 09.03.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
IV-В с-в,
в публичното заседание на десети декември през 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цв.Гулийкова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 3701 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение от 07.01.2019 г. СРС, 55 с-в, по гр.д.№ 42109/18 г. е признал за
установено по предявен от С.В.И. срещу „О.б.б.“ АД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.286 вр. чл.280, ал.1 ЗЗД вр. чл.36, ал.1 ЗА, че
„О.б.б.“ АД дължи на С.В.И. сумата от 5 688,00 лв.-възнаграждение по
договор за процесуално представителство, осъществено по т.д.№ 1605/12 г. на
ОС-Варна и въззивно т.д.№ 395/13 г. на АС-Варна със законната лихва от
04.05.2018 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 12715/18 г. на СРС, 55 с-в, като е
отхвърлил иска за присъждане на законна лихва от 23.02.2018 г. до 03.05.2018
г., като неоснователен.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника-„О.б.б.“ АД
в частта, с която е уважен иска по чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.286 вр. чл.280, ал.1 ЗЗД вр. чл.36, ал.1 ЗА.Жалбоподателят
твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано.Твърди, че
първоинстанционният съд се е произнесъл без да изясни напълно и безпристрастно
фактическата обстановка и без да анализира представените писмени доказателства.Излага
доводи, че от представената кореспонденция е установено, че обсъжданите между
страните по делото процесуални действия и предстоящи такива касаят защитата на
банката срещу предявени от длъжника насрещни искове в производство по иск по
чл.422 ГПК, за който ищецът е бил надлежно упълномощен да представлява
банката.Излага твърдения, че между ищеца и банката е бил сключен рамков договор
от 24.11.2008 г. за извършване на фактически и правни действия по събиране на
вземания на банката от нейни длъжници, сред които и Ц.И.В., но той е бил
прекратен едностранно от банката с писмо от 06.11.2015 г. поради
незадоволителното му изпълнение от адвоката.Твърди, че по делото липсва искане
за заплащане на възнаграждение, както и доказателства за уведомяване за изпълнението
на поръчката и за счетоводно отразяване на вземането в книгите на адвоката или
предявено пред банката или пред съда, и че не е ясно дали определеният от съда
размер на ДДС е бил начислен, отчетен и внесен в бюджета на адвоката съгласно
изискванията на ЗДДС.Въззивникът излага доводи, че липсват доказателства, че
адвокатът своевременно се е отчел пред банката относно заплащането на
държавната такса за въззивното производство и за разходооправдателен документ
за счетоводно отчитане на понесения от банката разход за държавна такса.Съдът е
приложил правните норми за мандата, без да съобрази специалните разпоредби на
ЗА и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
както и Етичния кодекс на адвоката, уреждащи условията за възлагане и
изискванията за изпълнение на правна защита и процесуално представителство от
адвокат.Излага оплаквания, че съдът не е съобразил, че фактическите действия от
ищеца в качеството му на адвокат не са надлежно изпълнени с дължимата грижа.Твърди,
че съдът неправилно е преценил и момента, от който се дължи възнаграждението му
за изпълнение на възложената поръчка и е направил необоснован извод, че процесното
вземане не е погасено по давност.Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и да отхвърли иска.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът
по въззивната жалба- С.В.И. е подал отговор на въззивната жалба извън срока по
чл.263, ал.1 ГПК, поради което съдът цени изложените в него доводи като
становище по съществото на спора.Въззиваемият
изразява становище, че твърденията относно сключения рамков договор от
24.11.2008 г. са въведени за първи път с въззивната жалба, а и са неотносими
към спора.Твърди, че договорът не е прекратяван и е в сила към и настоящия момент.Изразява
становище, че доводите за неточно изпълнение на договора поради
обстоятелството, че дължимата такса за въззивното производство е била преведена
по сметка на адвоката, и че той не е уведомил банката относно заплащането й и
не е представил документ за плащането й с оглед счетоводното отчитане на
разхода не са заявени пред първата инстанция и не са подкрепени с
доказателства.Оспорва като несъстоятелни и останалите оплаквания на въззивника,
като твърди, че е изпълнил възложената му поръчка и е постигнал положителен за
възложителя резултат-отхвърляне на предявените претенции и присъждане на всички
действително извършени от банката разноски.Поддържа, че изводът на
първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за изтекла давност е
обоснован и законосъобразен.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.Претендира разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.286 ЗЗД вр.
чл.36, ал.1 ЗА.Ищецът- С.В.И. твърди, че упражнява адвокатска професия, вписан е
в регистрите на Варненската адвокатска колегия и Единния адвокатски регистър с
личен № ******* и е регистрирано по ЗДДС лице.В качеството си на адвокат е
осъществил действия по защита правата и законните интереси на „ОББ“ АД пред
първа и въззивна инстанции в производство по искова претенция за заплащане на
обезщетение в размер на 96 000 лв., предявена от Ц.И.В. против банката.Твърди,
че услугата е извършена по поръчка на ответника, за което е бил нарочно
упълномощен, и че работата се е изразявала в изготвяне на отговор, процесуално
представителство и защита по т.д.№ 1605/12 г. на ВОС, изготвяне на въззивна
жалба, процесуално представителство и защита по т.д.№ 395/12 г. на ВОС.Твърди,
че е извършил възложената му работа и делото е приключило с влязъл в сила
съдебен акт.Страните не са уговорили размера на дължимото възнаграждение и той
е сезирал АС на ВАК с искане за определяне на възнаграждение за всяка
инстанция.На основание чл.36, ал.3 ЗА адвокатският съвет е определил възнаграждение
за извършената работа от по 2 370,00 лв. без ДДС, изчислено по реда на
чл.7, ал.2, т.4 вр. чл.2 от Наредба № 1/2004 г. или общо 4 740,00 лв. без
ДДС, дължимо от „ОББ“ АД за защита по т.д.№ 1605/12 г. на ВОС и т.д.№ 395/13 г.
на ВАС.Със заявление от 23.02.2018 г. е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу „ОББ“ АД за присъждане на възнаграждение за
положен труд с ДДС и законната лихва и срещу издадената заповед по ч.гр.д.№
12715/18 г. ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК и на ищеца е даден
1-месечен срок за предявяване на установителен иск.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника, че му дължи сумата от 5 688,00 лв. с включен ДДС със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението.
Със заявление вх.№
3019204/23.02.2018 г. С.В.И. е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „О.б.б.“ АД за сумата 5 688,00
лв.-адвокатско възнаграждение за представителство по т.д.№ 1605/12 г. на ВОС и
2 8444,00 лв.-възнаграждение по т.д.№ 395/13 г. на ВАС с включен ДДС.На 16.04.2018
г. СРС, 55 с-в, по ч.гр.д.№ 12715/18 г. е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесната сума.На 27.02.13 г. длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.На 28.05.2018 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за
установяване на вземането си.Исковата молба е подадена на 26.06.2018 г. /в
срока по чл.415, ал.4 ГПК/.
Видно
от протокол № 19/07.11.2017 г. на 17.11.2017 г. САК-гр.Варна на основание
чл.36, ал.3 ЗА е взел решение № 479, изменено с решение № 563 по протокол №
23/11.01.2018 г. от 11.01.2018 г. и е определил адвокатско възнаграждение в
размер на по 2 370,00 лв. без ДДС на адв.С.В.И., дължими от „ОББ“ АД по
т.д.№ 1605/12 г. по описа на ВОС и в.т.д.№ 395/13 г. по описа на ВАС за
осъществено процесуално представителство в
полза на банката по описаните съдебни производства, като адвокат И. е
извършвал правни действия в защита на неговите права и законни интереси.
Видно
от представената адвокатска карта ищецът е вписан в АК-Варна на 24.03.2004 г.Същият
е регистриран по ЗДДС на 12.02.2010 г.
Представено
е и пълномощно от законните представители на „О.б.б.“ АД /„ОББ“ АД/, с което
същите са упълномощили адвокат С.В.И. да представлява банката по т.д.№ 1605/12
г. по описа на ВОС, 1 с-в до приключване на делото пред всички инстанции.
С
решение по т.д.№ 1605/12 г. ВОС е осъдил „ОББ“ АД да заплати на Ц.И.В. сумата
от 96 000 лв.-причинена щета в резултат на неизпълнение на договорно
задължение по сключен договор за ипотечен кредит от 17.10.2008 г. да предостави
кредитната сума по банковата сметка на продавача Т.В.К. по предварителен
договор от 05.09.2008 г. в „ПИБ“ АД или лично на ищеца-кредитополучател със
законната лихва върху сумата от 09.05.2011 г.С решението ВОС е приел за
установено в отношенията между Ц.И.В. и „ОББ“ АД, че съществува основание,
легитимиращо Т.В.К., трето лице по кредитното правоотношение между ищцата
Ц.И.В. и ответника „ОББ“ АД по сключения между тях договор за ипотечен кредит
от 17.10.2008 г., и продавач по сключения с ищцата Ц.И.В. предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 05.09.2008 г., да се разпорежда и
получава средства от разплащателната сметка на ищеца, открита при ответника
„ОББ“ АД.
С
решение от 28.03.2014 г. ВАС, по т.д.№ 395/13 г. e отменил решението
на ВОС по т.д.№ 1605/12 г. и е отхвърлил исковете на Ц.И.В. против „ОББ“ АД за
заплащане на сумата от 96 000 лв., представляваща обезщетение за причинена
щета от страна на банката поради неизпълнение на задължението й по сключения
между страните договор за банков ипотечен кредит от 17.10.2008 г., а именно-да
предостави кредитната сума по банковата сметка на продавача по предварителен
договор от 05.09.2008 г.-Т.В.К.в „ПИБ“ АД или лично на Ц.И.В. в качеството й на
кредитополучател със законната лихва от 09.05.2011 г. до окончателното й
плащане, както и за приемане за установено по реда на чл.212 ГПК, че не
съществува основание, легитимиращо Т.К.да се разпорежда и получава суми от
разплащателната сметка на Ц.В., открита в „ОББ“ АД, а Ц.В. е осъдена да заплати
на „ОББ“ АД сумата от 1 945 лв., представляваща сторени във въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски.
С
определение от 21.07.2015 г. по т.д.№ 2154/14 г. ВКС, I ТО не е допуснал
до касационно обжалване решението от 28.03.2014 г. по т.д.№ 395/13 г. на ВАС.
Представено
е и удостоверение на ВОС, ТО за това, че по т.д.№ 1605/12 г. ответникът „ОББ“
АД е бил представляван от адвокат С.В.И..Представен е и отговор на искова молба
по същото дело, подписан от адв.С.И. със заявени доказателствени искания; молба
по чл.229, ал.1, т.4 ГПК; молба за посочване на нов съдебен адрес; протоколи от
съдебно заседание по същото дело от 24.01.2013 г. и от 21.02.2013 г., на които
ищецът е представлявал „ОББ“ АД, както и изготвени от него писмена защита и
въззивна жалба.С молба от 10.05.2013 г. адв.С.И. е представил доказателства за
внесена държавна такса по т.д.№ 1605/12 г. на ВОС.Видно от протокола от съдебно
заседание на 22.01.2014 г. по т.д.№ 395/13 г. банката е била представлявана от
адв.С.И..
Представена е и
кореспонденция между страните по настоящото дело относно оформяне на пълномощното за процесуално представителство
по т.д.№ 1605/12 г. на ВОС, изпращане на решението по делото и проект на
въззивна жалба, както и уведомление за необходимостта от заплащане на държавна
такса в размер на 1 945,00 лв. по въззивната жалба.
Съдът не обсъжда
представеното по делото решение от 05.03.2019 г. по гр.д.№ 3658/18 г. на СГС, II-д с-в, тъй като то
не касае предмета на спора, а възнаграждение по друго съдебно производство.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е приел, че страните по делото са били обвързани от мандатно
правоотношение, по силата на което ответникът е упълномощил ищеца да осъществи
процесуално представителство по т.д.№1605/12 г. на ВОС до окончателното му
приключване.Пълномощното е послужило представителната власт да бъде зачетена от
съда, разглеждащ делото, вкл. от въззивната инстанция, тъй като съдържа
изявление, че важи за всички инстанции в какъвто смисъл е и разпоредбата на
чл.34, ал.4 ГПК.Поради изложеното съдът е приел за недоказани твърденията на
ответника за липсата на съгласие за осъществяване на процесуално
представителство, и че с представянето на пълномощното ищецът е изразил
съгласие да приеме мандата, и че договорът за поръчка няма изискване за форма и
съгласието за изпълнение на определени правни действия може да бъде постигнато
писмено, устно и с конклудентни действия, като се е позовал и на съдебна
практика на ВКС /Р № 59/14 г. по гр.д.№ 4617/13 г., IV ГО/.Въз основа на
представените по делото писмени доказателства съдът е приел, че ищецът е
представлявал доверителя си в производството и е положил дължимата грижа,
информирал е своевременно ответника за хода на процеса и актовете на съда, за
извършената работа, поради което е налице и отчетническа сделка по смисъла на
чл.284 ЗЗД, като с оглед спецификата на поръчката в случая отчетът не включва
предаване на вещи и/или суми, каквито довереникът не е получил в изпълнение на поръчката.Съдът е направил извод, че липсата
на договорено възнаграждение не опорочава договора за поръчка, нито препятства
определянето му, тъй като размерът е определяем съгласно Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, спазен е и реда, предписан
от чл.36, ал.3 ЗА.Предвид обстоятелството, че ищецът е регистриран по ЗДДС
субект съдът е приел, че минимално дължимото възнаграждение следва да бъде
увеличено с дължимия ДДС.Съдът е посочил също, че дължимостта на
възнаграждението не се предпоставя от издаване на фактура.Възражението за
погасителна давност е отхвърлено с мотиви, че падежът е обвързан с изпълнението
на поръчката, тъй като възнаграждението се дължи при пълното изпълнение на възложеното.
Настоящият
съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях с изключение на частта относно погасителната давност.Решението
е постановено след анализиране на всички относими към предмета на спора
доказателства и при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни разпоредби.
От събраните по делото доказателства се
установи, че страните по делото са сключили договор, по силата на който
ответникът е възложил на ищеца извършване на правни услуги в качеството му на
адвокат.Установено е извършването на работата, тъй като ищецът е представлявал
банката в съдебните заседания, заявявал е доказателствени искания, подавал е
въззивна жалба, представял е доказателства за внесена държавна такса, изготвял
е писмени бележки.Липсват данни до приключване на производството във всички
инстанции пълномощното да е оттеглено, нито са направени такива твърдения от
страните.Постигнат е и позитивен за представляваната страна резултат, като
исковете срещу нея са отхвърлени.Размерът на адвокатското възнаграждение е
определен по реда на чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата.
Отношенията между довереник и
доверител-адвокат може да не са уредени в договор, а в сключения договор може
да не е уговорен размер на дължимото възнаграждение.За нуждите на процеса е
достатъчно пълномощието за процесуално представителство да е в писмена форма
или да е възпроизведено в съдебния протокол.Това не лишава адвоката от правото
му на възнаграждение, в тези случаи то се определя от адвокатския съвет-чл.36,
ал.3 за чл.36, ал.3 ЗА /Р №
102/16.07.2018 г. по гр.д.№ 3762/17 г., III ГО на ВКС; Опр. № 704/05.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 4940/15 г., IV ГО на ВКС/.
Настоящият
съдебен състав счита, че погасителната давност е започнала да тече от момента
на определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, тъй като това
е момента, в който вземането е установено по размер /Р № 495/25.06.2010 г. по
гр.д.№ 1669/09 г., III ГО на ВКС/.В
случая окончателният размер на възнаграждението е определен на 11.01.2018 г.
/съгласно протокол № 23 от същата дата на САК-гр.Варна/, а заявлението по
чл.410 ГПК е подадено на 23.02.2018 г., т.е. преди изтичане на петгодишния
давностен срок по чл.110 ЗЗД.
Доводите
на въззивника относно липсата на отчет на изпълнението, за неположена дължима
грижа при изпълнение на договора и за съществуването на рамков договор между
страните са въведени едва с въззивната жалба и са преклудирани.Следва да се
добави, че по делото липсват и доказателства за наличие на такъв договор и за
неговия предмет.Преклудирани и ирелевантни за спора се явяват и твърденията за
липса на счетоводно отразяване на претендираното възнаграждение в книгите на
адвоката и на покана към банката за заплащането му.
По
делото не е установено плащане на така определеното възнаграждение от страна на
ответника.
Поради
изложените съображения искът с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.422 ГПК
вр. чл.286 ЗЗД и чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД се явява основателен и следва да се
уважи.
Поради потвърждаване на крайните
изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на спора въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 858,16 лв.-разноски
за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.Възражението на въззивника
за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК е основателно, тъй като договореният и
платен размер на адвокатско възнаграждение от надвишава минималния такъв по
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 614,40 лв.Съдът намира, че с
исковата молба е предявена една претенция за заплащане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по дело до окончателното му
приключване на всички инстанции, а не по отделни договори за правна
защита.Поради изложеното в полза на въззиваемия следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 614,40 лв. вместо претендирания размер от 858,16 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 07.01.2019 г. на СРС, 55 с-в, по гр.д.№ 42109/18 г. в обжалваната
част.
ОСЪЖДА „О.б.б.“ АД
с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.В.И. с
ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 614,40 лв. /шестотин и четиринадесет лева и четиридесет стотинки/ на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.