Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
гр. Пловдив,
10 януари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно заседание на дванадесети декември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ТАНЯ
КОСТАДИНОВА, и с участието на
прокурор ВАНЯ ХРИСТЕВА, като разгледа докладваното от
съдия Й.Русев КАНД № 3282 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава Десета от Административно-процесуалния кодекс / АПК / във
връзка с чл. 63 ал. 1 предл. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания / ЗАНН /.
Образувано е по касационна жалба от И.Г.
Изеков, ЕГН **********, чрез адв.
Й.Давчев, срещу Решение № 1621 от 09.09.2019год., постановено по АНД № 2792/2019г. по описа на
Районен съд –Пловдив, VII н.състав. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 19-0329-000488 от
18.04.2019 г. на Началник РУ към ОД на
МВР – гр.Пловдив, РУ Раковски, с което на касатора са наложени административни
наказания: за нарушение на чл.174, ал.3
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.174, ал.3,
предложение 2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като на основание Наредба N
Із-2539 на МВР се отнети общо 12 точки.
Недоволен от така постановеното
решение е останал наказаният, който с касационна жалба, подадена в срок, го
обжалва с посочени касационни основания изразяващи се в допуснати нарушения на
процесуалните правила във фазата на първоинстанционното съдебно производство,
довели съответно до постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение.
Искането е да се отмени решението на РС-Пловдив, както и да бъде отменено НП.
Ответникът по касация – РУП-Раковски, редовно призован,
не изпраща представител и не взема становище по депозираната касационна жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив изразява
становище, че жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде оставена
без уважение.
Административен съд – Пловдив, в настоящия състав като
взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените
основания в жалбата, намира следното: жалбата е подадена в срока по чл. 211 ал.
1 от АПК от страна в първоинстанционното производство и имаща правен интерес от
обжалване, което я прави допустима. Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено въз
основа на АУАН № АА229990/14.04.2019 г. съставен срещу И. И.за това, че на 14.04.2019г.
около 00:40 часа в гр. Раковски, ул.“Петър Богдан“, същият управлявал собствения си лек автомобил
„БМВ 320 Д“ с рег. № РВ4232ТС, като при
извършена рутинна проверка от служители към РУ Раковски, водачът отказва да му
бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотици и
упойващи вещества - Дръг Чек 3000 под № 82 от
регистъра на РУ Раковски. Издаден бил талон за медицинско изследване № 0034705.
Установеното било прието за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Въззивният съд е приел за установени фактите на
нарушението, предмет на обжалваното НП и отсъствие на съществени нарушения на
процесуалните правила. Фактическите изводи на РС-Пловдив са основани на
доказателствата по делото, събрани и обсъдени поотделно, и в тяхната
съвкупност.
От показанията на разпитаните по делото свидетели и
съдържанието на АУАН и НП е видно, че отговорността на водача е ангажирана за
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта. Контролните органи са изпълнили задължението си
по чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози / при отказ на водача за
извършване на проверка с техническо средство, да издадат талон за медицинско
изследване и насочат лицето към това изследване. Издаденият талон е приложен
към административно-наказателната преписка и същият притежава необходимото
съдържание по чл. 6, ал. 1 и ал. 6 от Наредбата. В съответствие с
обстоятелствата по делото и приложимия материален закон нарушението е
квалифицирано и санкционирано по чл.
174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП като неизпълнение на предписанието
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ето защо
касационната инстанция намира за изцяло правилно и обосновано приетото от районния
съд, че именно водачът И.И. е извършил от обективна и
субективна страна нарушението, описано в НП, поради което напълно
законосъобразно е ангажирана отговорността му на посоченото в наказателното
постановление основание.
Следва да се посочи, че пред районния съд, а и пред
настоящата инстанция не се ангажират доказателства, опровергаващи констатациите
на административнонаказващия орган. В тази връзка, предвид събраните по делото
доказателства, се налага изводът, до който е достигнал и районният съд, че в
случая по безспорен начин е установено извършването на нарушенията,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Наведените в касационната жалба доводи са
неоснователни. Настоящата инстанция намира, че районният съд е пристъпил към
решаване на делото след като е събрал всички необходими и относими
доказателства за установяване на правнорелевантните
факти и обстоятелства по спора. Описаната в решението фактическа обстановка
районният съд е установил въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Съдът е анализирал доказателствата поотделно и в съвкупност,
като подробно е обосновал изводите си. Направените от него заключения за
достатъчно пълно фактическо описание на нарушенията, правилната им правна
квалификация и безспорното им извършване от санкционираното лице са обосновани
и правилни. Както АУАН, така и
наказателното постановление съдържат необходимите реквизити, респективно в тях
изчерпателно са описани всички релевантни обстоятелства, които са дали
възможност на касатора надлежно да упражни правото си на защита. В тази връзка,
предвид поддържаното от касатора, че липсват реквизити в АУАН, които да
индивидуализират нарушената норма, следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН
наказателното постановление се издава и когато са допуснати нередовности в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Преценена е степента на обществена
опасност на деянието, поведението на дееца при неговото установяване и това
становище на въззивния съд не се явява в противоречие с принципа на
съразмерност на нарушението и наказанието за него. С така наложеното наказание
се постига целта на административното наказание, а именно да въздейства
възпиращо върху дееца и обществото. Настоящата съдебна инстанция счита, че за
целите на генералната и индивидуална превенция на административното наказание наложеното наказание следва да бъде размер, предвиден
от законодателя.
При тези съображения, касационните оплаквания не
намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, районният съд
правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното постановление и не е
допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при
постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Пловдив, ХХ
касационен състав, водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1621 от 09.09.2019год., постановено по АНД
№ 2792/2019г. по описа на Районен съд –Пловдив, VII н.състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: