№ 2837
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110205688 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-028859 от 24.01.2023 г.,
Г.В.Б. началник група към СДВР ОПП е наложила на И. П. И., с ЕГН
**********, административно наказание – глоба, в размер 200. 00 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало
наказаното лице, което подава в срок жалба срещу НП, без да посочва
конкретни аргументи.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв.Й., който пледира за отмяна на НП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована – не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят бил собственик на лек автомобил ДЖИП ГРАНД
ЧЕРОКИ, с регистрационен № РК****ВТ.
Тъй като жалбоподателят не изпълнил задължението си да сключи
застраховка ГО за притежаваното и ползвано МПС на основание чл. 143, ал.
1
10 ЗДвП служебно, след уведомление от Гаранционен фонд (с отбелязване в
автоматизираната информационна система на МВР) била прекратена
регистрацията на автомобила. За това обстоятелство органите на МВР и
Гаранционен фонд не уведомили собственика, въпреки нормативно
вмененото задължение с разпоредбата на чл. 186, ал. 2, вр. ал. 1, т. 8 от
Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
На 23.11.2022г., около 15:15 часа жалбоподателят И. управлявал лекия
автомобил, чиято регистрация била прекратена по реда на чл. 145, ал. 10
ЗДВП и все още не била възстановена, в гр. София, по бул.Никола Петков с
посока на движение от ул.Княжевска към Ехо, като на кръстовището с
ул.Божидарица бил спрян за проверка. Водачът не бил уведомен по
надлежния ред и нямал знание, че регистрацията на МПС била прекратена
служебно.
След извършена служебна проверка, въз основа на която било установено,
че регистрацията на превозното средство към датата на проверката била
прекратена служебно, на И. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с бланков № GA535905, от 23.11.2022
г., с който срещу жалбоподателя било повдигнато
административнонаказателно обвинение, за това че управлява МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред – нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП,
както и за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил му връчен за
подпис и запознаване, при което не са направени възражения, нито такива са
постъпили в рамките на срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Материалите били
изпратени на прокурор от СРП за преценка образуване на досъдебно
производство за извършено престъпление.
Въз основа на посочения акт и Постановление отказ да се образува ДП на
прокурор от СРП, било съставено процесното наказателно постановление
(НП) № 22-4332-028859 от 24.01.2023 г., Г.В.Б. началник група към СДВР
ОПП е наложила на И. П. И., с ЕГН **********, административно наказание
– глоба, в размер 200. 00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени
доказателства: АУАН, НП, Справки от ОПП-СДВР с приложения, справка за
нарушител/водач, Заповеди и актове за удостоверяване на заеманата
длъжност, постановление на прокурор от СРП, материалите по прокурорската
преписка, както и въз основа на гласните доказателствени средства, събрани
чрез разпита на свидетеля Г..
2
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е
от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Съдът кредитира и показанията на разпитания свидетел, които са логични
и кореспондират с останалите събраните доказателствени материали. Видно
от изпратените от ОПП СДВР справки, ОПП СДВР не е уведомявало
собственика за прекратената регистрация. Поради това съдът приема, че няма
данни собственикът да е уведомяван за извършената дерегистрация, още по-
малко жалбоподателят.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на
обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, с оглед на
което е допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на
съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН, който е съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор при
СДВР ОПП, в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и
материално компетентен орган, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени
изискванията за форма и съдържание на същите, за участие на свидетели и
връчване на процесуалните документи. Според настоящия съдебен състав
нарушението е описано достатъчно ясно за да разбере жалбоподателят в
какво точно е обвинен. Съдът намира, че следва изрично да отбележи, че
административно-наказателното производство е започнало именно със
съставяне на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, а не по реда на чл. 36, ал. 2
ЗАНН, както неточно е посочено в наказателното постановление, че същото е
издадено на основание отказ на прокуратурата да образува наказателно
производство. Това е така, доколкото нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН урежда
изключения от правилото за започване на производството, които допускат
същото да се проведе и без съставен АУАН, при наличието на изрично
предвидените в нея предпоставки. В настоящия случай не се налага
приложение на изключението, предвид наличието на съставен акт за
установяване на административно нарушение, който е сложил началото на
3
производството.
Посочената разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП допуска по пътищата,
отворени за обществено ползване, да се движат само МПС, които са
регистрирани и регистрационните табели са монтирани на съответните места,
като съгласно НП нарушението се е изразило в управление на МПС, чиято
регистрация е прекратена служебно.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от
настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с обективната страна на
посочения състав на административно нарушение. Управляваното от
жалбоподателя МПС е било без валидна регистрация към датата на деянието,
с оглед служебното прекратяване на същата в предходен момент. При това,
като е управлявал посоченото МПС по път за обществено ползване, какъвто е
и уличната мрежа на територията на гр. София, жалбоподателят формално е
нарушил правилото на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. В настоящия случай обаче не може да се направи
извод, че поведението на жалбоподателя, което се субсумира под състава на
административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, е извършено виновно.
Превозното средство, макар и да е било негова собственост и както повелява
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП самият собственик е следвало да бъде
уведомен за това, че служебно е прекратена регистрацията на МПС. Това не е
било сторено, както се установява от изисканите справки от СДВР и
справките от приобщеното ДП, още по-малко има данни по делото
жалбоподателят да е знаел, че регистрацията на МПС е прекратена по друг
начин. Доколкото по делото липсват данни за служебната дерегистрация на
автомобила да е уведомен жалбоподателят или да са били иззети
свидетелството за регистрация или снети регистрационните табели на
автомобила, не може да се вмени нито в негова вина, нито във вина на трето
лице, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението
обаче, а именно – прекратяването на регистрацията по служебен път, налага
извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в
условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК, вр. чл. 11 ЗАНН,
която всякога изключва умисъла. По делото няма доказателства и такива не са
ангажирани от наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е
била съобщена на собственика, каквото задължение е вменено на органа,
оправомощен да прекратява регистрацията, съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал. 10 ЗДвП. В този смисъл и Решение № 7423 от 21.12.2020 г. на АдмС -
София по адм. д. № 8338/2020 г.
В постановеното Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на
ВКС и ВАС се приема, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от
4
Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който
управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата,
без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.
Ето защо, с оглед липсата на доказателства за виновно поведение,
жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, който
претендира 500 лева с доказателства за плащане, които с оглед липсата на
възражение за прекомерност следва да му се присъдят.
Воден от гореизложеното, СРС, НО, 116ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 22-4332-028859 от
24.01.2023 г., с което Г.В.Б. началник група към СДВР ОПП е наложила на И.
П. И., с ЕГН **********, административно наказание – глоба, в размер 200.
00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на И. П.
И., с ЕГН ********** сумата от 500 елва, разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5