№ 4220
гр. София, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110206998 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Г. Г.
К.
срещу Заповед за задържане на лице № *** година, издадена от полицейски орган при 03
РУ-СДВР.
С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед като издадена в нарушение на
материалния и процесуалния закон, при липса на фактически основания за издаването й, и в
несъответствие с целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят- К. редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото са депозирани писмени бележки, в които се поддържа искането за
отмяна на оспорената заповед, като в допълнение на оплакванията наведени в жалбата се
твърди, че в същата липсват мотиви, което пречи на адресата на заповедта да разбере кое е
разпореждането, свързано с нейното издаване, което ограничава правото му на защита, като
мотиви към заповедта липсват и в представената административна преписка. На следващо
място се изтъква, че е налице противоречие между словесното и цифровото описание на
основанието за задържане, като неизпълнението на полицейско разпореждане не е визирано
като такова не само в текста на чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР, но и в цялата разпоредба, като е
допуснато смесване между предупреждението по чл.65 ЗМВР и полицейското разпореждане
по чл.64 ЗМВР. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания акт, а именно
командир на отделение при 03 РУ-СДВР, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото са депозирани писмени бележки от надлежно упълномощен
процесуален представител, с искане за отхвърляне на жалбата срещу законността на
задържането. На първо място се посочва, че в заповедта с изписването на текста
"неизпълнение на полицейско разпореждане" са изложени фактическите основания за
задържането, с което в достатъчна степен е гарантирано правото на защита на задържаното
1
лице. Наред с това се изтъква, че мотивите за издаване на заповедта се съдържат в
докладната записка изготвена по повод задържането, с което са изпълнени изискванията за
мотивиране на заповедта, с оглед на ТР № 16/1975г. на ОСНК на ВС, ППВС № 4/1976г. и ТР
№ 4/2004г. на ОС на ВАС. В заключение се сочи, че при задържането са спазени
изискванията на чл.74, ал.3 и чл.80 ЗМВР. Претендира присъждане на разноски, както и в
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Тук е мястото да се посочи, че ответникът по жалбата е определен в съответствие с
чл.153 АПК и легалната дефиниция на понятието административен орган дадена в § 1, т.1 от
ДР на АПК. Утвърден принцип в доктрината и практиката е, че административният орган
като субект на публичното право се характеризира със собствена правосубектност, която
произтича от закона и не се идентифицира с конкретното лице, което го персонализира към
даден момент. Поради това именно и като ответник по жалбата е конституиран
полицейският орган издал заповедта- "командир на отделение при 03 РУ- СДВР", без да се
налага индивидуализиране на конкретен служител на МВР.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 12.05.2023 година в 23:50 жалбоподателят Г. Г. К. бил задържан със Заповед за
задържане на лице № *** година, издадена от командир на отделение при 03 РУ-СДВР, на
осн. чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Същата била освободена на 13.05.2023 година, в 00:55 часа.
Като основание за издаване на заповедта в същата било вписано "неизпълнение на
полицейско разпореждане".
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – заповед за задържане на
лице № *** година, декларация от Г. К., протокол за обиск на Г. К., разписка, извлечение от
Книга за задържани лица, Удостоверение за заеманата длъжност. Съдът намира посочените
източници за безпротиворечиви, съответни едни на други, като не са налице основания за
съмнение в автентичността или достоверността, на който и да е от приложените документи,
като същите поотделно и в своята съвкупност допринасят за изясняване на делото.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол
действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат "полицейските
органи", а такива с оглед изричната разпоредба на чл. 57 ЗМВР са служителите на
изчерпателно изброените структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от
посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8 ЗМВР дейности. Служителят издал заповедта въз
основа, на която е задържана жалбоподателя Г. К., а именно- ***, е служител на СДВР, в
група "Охрана на обществения ред4, сектор "Охранителна полиция", и заема длъжност
командир на отделение. С оглед на това същият заема длъжност в изрично посочена в
чл.57, ал.1 ЗМВР структура- областна дирекция, а от друга видно от представеното
удостоверение е пряко ангажиран с осъществяване на дейност по чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗМВР,
което я оправомощава да извършва задържания на лица, в изпълнение на службата си,
предвид, на което задържането е осъществено от компетентен орган.
На следващо място заповедта за задържането е издадена в писмена форма, и препис
от същата е връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна писмена декларация е
удостоверила, че е запознат с правата си във връзка със задържането, както и кои от тях
желае да упражни. Съгласно посоченото в заповедта задържането е осъществено на
2
основание чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР, която разпоредба допуска задържане по отношение на
лице, "което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба". В заповед рег.№ ***г., въз основа, на която е
осъществено задържането на жалбоподателя Г. К. обаче не съдържат каквито и да конкретни
фактически основания за издаването й, като въобще липсва изложение на обстоятелствата
провокирали задържането, респективно наложили ограничаване на правото на свободно
придвижване на лицето.
В издадената заповед единствено е посочено "неизпълнение на полицейско
разпореждане", но с това по никакъв начин, не може да се приеме, че са изпълнени
изискванията за изложение на конкретни обстоятелства за задържането, което отнесено към
посоченото за това правно основание на чл.72, ал1, т.2 ЗМВР означава данни за отправено
предупреждение, поведението на лицето в разрез със същото, както и данни за служебното
задължение на полицейския орган, чието изпълнение задържаният е осуетил. В настоящия
случай фактическите основания за задържането отразени в заповедта се свеждат до общо
твърдение, което съдържание само по себе си не носи каквато и да е допълнителна
информация. Липсват данни за това от кой полицейски орган е издадено разпореждането, в
какво се е изразило същото, как с неизпълнението му са създадени пречки за изпълнение на
служебни задължения от страна на полицейски орган.
Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с Тълкувателно
решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не съществува пречка мотивите за
издаване на административния акт, в частност фактите дали основание за упражняването на
конкретно правомощие да бъдат изложени и допълнително, след издаването на
административния акт, чрез изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се
постигне целта, на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да
позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден
актът, и да организират защитата си срещу него, респективно да се извърши съдебен
контрол върху тези съображения. В настоящия случай обаче такъв допълващ документ
липсва, като той не се съдържа в административната преписка, не е бил представен на
адресата на административния акт- жалбоподателя К., нито пък в рамките на настоящото
производство по съдебно оспорване на действията на полицейския орган.
Предвид на това не просто Заповед рег. № ***г. не отговаря на изискванията на
чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР, като в нея не се съдържат фактическите основания за издаването й, но
такива въобще липсват в административната преписка. Нещо повече чрез този пропуск е
нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за
задържането си, залегнало изрично както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на
ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането. С оглед на изложеното съдът
намира, че при задържането на жалбоподателя Г. К. са допуснати нарушения на
процедурата, които в съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице
да разбере причините за задържането си и своевременно да се защити срещу същото, което
се явява достатъчно основание за определя на задържането като незаконно от процедурна
страна и отмяна на издадената заповед.
Наред с това липсата на данни какви са фактическите основания за издаване на
заповедта т.е. конкретните обстоятелства мотивирали задържането, прави невъзможен
съдебния контрол за материална законосъобразност и целесъобразност на задържането,
доколкото не може да бъде извършена преценка за правилно приложение на закона, нито
пък за съразмерност на упражнената административна принуда. Включително и съгласно
изричното тълкуване дадено в цитираното ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС, единствено при
наличието на мотиви "съдът, пред които актът е обжалван, ще разполагат с необходимата
основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на
обжалвания акт."
3
Предвид на изложеното съдът намира, че задържането на Г. Г. К. се явява
незаконосъобразно, доколкото нито в издадената заповед, нито в друг документ са изложени
фактически основания за задържането, които да позволят на съда да извърши контрол върху
приложението на материалния закон или основателността на действията.
По тези съображения съдът намира, че извършеното на 12.05.2023г. задържане на
лицето Г. Г. К. се явява незаконосъобразно, а процесната заповед следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК жалбоподателят има право
на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено на един адвокат, и
заплатената държавна такса, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения
Договор за правна защита и съдействие от 15.05.2023г., от страна на жалбоподателя е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, а съгласно приложена вносна
бележка за разглеждане на жалбата е заплатена и държавна такса в размер на 10 лева. Срещу
размера на претендираното възнаграждение е направено възражение за прекомерност, което
съдът намира за неоснователно, доколкото същото не надхвърля минималното
възнаграждение определено по реда на чл.8, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Пълният размер на заплатената от жалбоподателя сума,
както и внесената държавна такса за разглеждане на жалбата следва да бъдат присъдени в
негова полза и възложени в тежест на административната структура, към която се числи
органа, издал заповедта, а именно СДВР.
Така мотивиран и на осн. чл. 72, ал. 4 ЗМВР, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за незаконно задържането на Г. Г. К. по Заповед за задържане на лице №
*** година, като ОТМЕНЯ същата.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Г. Г. К., ЕГН ********** сумата от 510 лева, съдебни
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд-гр.София в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4