№991
Гр. Пловдив, 29.05.2023 год.
Административен съд – Пловдив, ХIV състав, в публично съдебно заседание
на девети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното
от съдия Георгиева адм. дело № 2895 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 ал.1 от
Закона за държавния служител (ЗДСл.) във връзка с чл.145 -178 от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н.Д.С. – Н.,
ЕГН **********,***, чрез адв. Я.Ш., срещу заповед за налагане на дисциплинарно
наказание № 22 РД 09-526/26.10.2022 г. на кмета на район „Северен“ при общ.
Пловдив, с която на С. – Н., на основание чл.90 ал.1 т.1 от ЗДСл е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“ за извършено нарушение на служебната
дисциплина по чл.89 ал.2 т.1–2 от с. з.
В жалбата се твърди, че издаденият от кмета на район „Северен“
административен акт е незаконосъобразен, тъй като не са налице материалните
предпоставки за издаване на заповедта. Счита, че не е налице нарушение, както и
липсва вина при извършване на такова. В този смисъл се твърди, че изобщо не е
установено от кого точно е извършено нарушението. Сочи, че заповедта е издадена
след изтичане на преклузивния двумесечен срок от откриване на нарушението, което
представлява самостоятелно основание за отмяната на оспорения акт. Твърди се,
че е нарушен чл.95 от ЗДСл, защото жалбоподателят не е бил поканен нито за
изслушване, нито е изслушан от дисциплинарния съвет, който дори не е дал
становище по чл.96 от ЗДСл. Твърди се и, че не е спазен редът на чл.91 от ЗДСл,
както и, че не е изяснено деянието и настъпили ли са вредни последици за
държавната служба и за гражданите, така и, че не е изяснил защо налага именно това
наказание. Иска се от съда да отмени оспорения административен акт и се претендират
разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от адв. Ш., която поддържа жалбата по доводи, подробно изложени
в представените по делото писмени бележки.
Ответникът – кмет на район „Северен“
при общ. Пловдив, редовно призован, се представлява от адв. Р..
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че Н.Д.С. – Н.,
към момента на издаване на процесната заповед работи при ответника по служебно
правоотношение на длъжност началник отдел „Гражданска регистрация и
административно обслужване на населението“ в район „Северен“ при общ. Пловдив.
На 20.07.2022 г. секретарят на район
„Северен“ при общ. Пловдив депозира пред кмета на района докладна записка вх. №
3-1000-1071(7) /л.76/, с която го уведомява, че във връзка с постъпила искане за
издаване на удостоверение за наследници на Б. Б. с вх. № 1666/24.03.2022 г, в
деловодството на администрацията на район „Северен“ са входирани два броя писма
с вх.№ 3-1000-1071(2)/12.07.2022 г. и вх. № 3-1000-1071(3)/13.07.2022 г.,
сигнализиращи липса на отговор повече от 3 месеца от страна на администрацията
на района. Предвид факта, че заявлението е постъпило на 24.03.2022 г. и отдавна
са изтекли сроковете за издаване на исканото удостоверение, при представен
доклад от началник отдел „ГРАО“ - Н.С., в който са констатирани съществени
противоречия, и предвид факта, не е получено административно обслужване от
заявителя и е отправено искане за сформиране на експертен съвет, с оглед
становище по казуса, е прието, че е налице неспазване на нормативната
регламентация и неизвършването на съответните действия, се явява неизпълнение
на преки служебни задължения и е основание за предприемане на последващи
действия. Докладната записка е предоставена по компетентност.
На 21.07.2022 г. до лицата Н.С. /изх. № 3-1000-1071(8)
(л.19) и М.Ц.Ч. /изх. № 3-1000-1071(9)/ (л.46) от кмета на район „Северен“ е
отправено искане за даване на обяснения на основание чл.93 ал.1 от ЗДСл.
На 22.07.2022 г. двете длъжностни лица представят
обяснения (изх. № 3-1000-1071(11) – л.20, и изх. № 3-1000-107110 – л.44) са
депозирали становища до кмета на район „Северен“ при община Пловдив, в които се
описват фактите и предприетите действия от страна на всеки един от специалистите.
От така представените обяснения, от
доклада по казуса, изготвен от Н.С. – изх. № 3-1000-1071(4) от 15.07.2022 г. (л.69),
от отговора по доклада от секретаря на район с изх. №3-1000-1071(5)/19.07.2022
г. (л.72), кореспонденцията между администрацията на район „Северен“ и кметовете
на с.Говедаре и с. Мало Конаре, се
установява, че случаят е единичен, рядко срещан, и при липсата на издаден акт
за смърт на лице, не е възможно да се издаде исканото удостоверение за
наследници от общинската администрация.
На 26.10.2022 г. кметът на район
„Северен“ при общ. Пловдив издава Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание № 22 РД 09-526, с която на Н.Д.С. – Н. е наложено дисциплинарно наказание
„Забележка“ за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл.89 ал.2 т.1-2
във връзка с чл.91 от ЗДСл при изпълнение на изискванията на чл.93 ал.1 от ЗДСл
и при спазване на сроковете, предвидени в чл.94 от ЗДСл и съгласно нормата на
чл.90 ал.1 т.1 от ЗДЗСл.
Мотивите на оспорения акт представляват подробно
описание споменатата по-горе в настоящото изложение кореспонденция между
служителите на район „Северен“ при община Пловдив и кметовете на с. Говедаре и с.
Мало Конаре, подробно описание на
исканите и предоставени данни от кметовете, описание на докладните записки,
приложени по административната преписка, както и описание на дадените от
засегнатите в казуса служители писмени обяснения по чл.93 ал.1 от ЗДСл.
Конкретните мотиви за нарушението на служебната
дисциплина на наказващия орган са: „След
извършен анализ на фактологията и извършените действия от служители на отдел
„ГРАО“ при район „Северен“ се установява системно непознаване на
административната процедура при предоставяне на услуга за издаване на
удостоверения за наследници, относно сроковете за осъществяване на същата. …
Производството е започнало на 24.03.2022 г. с вх. № 1666/24.03.2022 г. с искане
за издаване на удостоверение за наследници от Б.С.Б.. Заявителят е получил
отговор на заявената административна услуга на 22.07.2022 г. с писмо изх. №
1-1000-1071(12) от 22.07.2022 г.
В случая е
налице неспазване на сроковете за извършване на административни услуги на гражданите
и администриране на производството по същите, свързани с уведомяване за
резултата в писмена форма или постановяване на мотивиран отказ. Всички тези
действия са вследствие на създадената организация за работа на служителите на
отдел „ГРАО и ЖН“ на район „Северен“. Не се установиха доказателства за
твърдяното устно уведомяване на заявителя или такова, извършено по телефона, а
такова не е и законово издържано, предвид възможността това да става писмено и
да е установимо като време и съдържание“.
В заповедта са посочени сроковете за извършване на
административната услуга, предвид разпоредбата на чл.57 ал.2 от АПК, както и в
кои случаи е налице мълчалив и изричен отказ, съобразно АПК.
В заповедта се посочва още, че: „С оглед всичко изложено по-горе считам, че е налице основание за вземане
на отношение и налагане на дисциплинарно наказание на г-жа Н.С. за извършено
виновно нарушение на служебните задължения, изразяващо се в неизпълнение на
възложените и задължения – да ръководи и контролира подчинените си служители да
предоставят законосъобразни административни услуги в предвидения законов срок
на гражданите, изразяващо се в непредоставяне на административна услуга по
искане за издаване на удостоверение за наследници с вх. № 1666/24.03.2022 г.,
подадено от Б.С.Б. за починалото лице М.Т.А. от датата на искането 24.03.2022
г. до 2207.2022 г. Описаното нарушение попада в нормата на чл.89 ар.2 т.1-2 от
ЗДСл: 1. Неизпълнение на служебни задължения; 2. Забава изпълнението на
служебните задължения.. като на основание чл.91 ал.1 от ЗДСл се вземат предвид
тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е
извършено, както и цялостното служебно поведение на държавния служител.“.
В заповедта се посочва още, че са изпълнени
изискванията на чл.93 ал.1 от ЗДСл, като са изискани писмени обяснения от г-га Н.С.
и същата е представила такива, за които се сочи, че от тях се установява
системно непознаване на сроковете за осъществяване на административни услуги на
гражданите, липсва логично законово обяснение за забавата, неосъществяване на
контрол по писмено уведомяване на заявителите при липсата на отказ. Сочи се
също така, че служителят показва системно непознаване на нормативната
регламентация и основни вътрешни правила на работа, установено в районната
администрация при предоставяне на административни услуги на населението.
Заповедта е връчена на наказаното лице на 27.10.2022
г., а жалбата пред настоящата инстанция е подадена на 10.11.2022 г.
В хода на съдебното производство като
свидетел е разпитано лицето М.Ц.Ч., от чийто показания се установява, че работи
в общ. Пловдив, район „Северен“ като главен експерт ГРАО от 1998 г. насам.
Познава Н.С. – била й е началник отдел. Свидетелят твърди, че г-н Б.С.Б. отишъл
на 24.03.2022 г. и подал заявление за издаване на удостоверение за наследници и
препис от акт за смърт на едно лице, негова братовчедка. Тя е починала като
вдовица, има син, който е починал преди нея, неженен без деца и Б. се явява в
качеството на братовчед и подава тези заявления. Видяла, че тя има 2 сестри и
брат. Както е по наредбата, те са жители на други населени места, свидетелят
поискал служебно удостоверение за наследници за тази лица, за да може да опиша
това обстоятелство. От другите населени места са издадени за починалите сестри
и брат удостоверение за наследници. В хода на работата в НБД видяла, че майката
е качена само с дата на смърт. Обадила се в с. Говедаре, където е починала
майката и помолила колежката да попълни записа с № на акт за смърт. Тя й казала,
че няма акт за смърт. Свидетелят сочи, че архивът на 1971 г. на с. Говедаре не
е предаден на общ. Пазарджик, където трябва се съхраняват. За 1971 г. няма
такъв архив. Ч. се обадила и на колежката в община Пазарджик, където се
съхраняват архивите на тези села и тя й казала, че няма такъв архив и няма акт
са смърт на майката на починалата. Свидетелят сочи, че докладвала на началник
отдела какъв е случаят. Сочи също така,
че, в този случай, когато майката няма съставен акт за смърт, наследник се
явява, съгласно чл.6 от Закона за наследството, когато няма низходящи, се
явяват родителите или онзи от тях, който е жив. В случая, майка й е единствен
наследник. Детето е починало преди нея като неженен без деца. Н.С. й казала да
уведоми заявителя. Обадила му се по телефона и му казала, че трябва да отидат в
община Пазарджик да вземат за бабата удостоверение за липса на съставен акт за
смърт и да заведат дело в пазарджишкия съд за съставяне на такъв. Споделила на
началник отдела и тя й наредила да уведоми заявителя, което свидетелката
сторила по телефона. След това, на място в службата дошъл и Б.С., който бил
посочен да получи документите. И него уведомила, че трябва да се издаде акт за
смърт, след което да се издаде удостоверение за наследници от кметство
Говедаре, което тя ще прикрепи към издаденото от района удостоверение за наследници
на майката. Свидетелката твърди, че писмено е уведомила началника, че е уведомила
двамата господа, че трябва да се снабдят с удостоверение за липса на съставен
акт за смърт. Практиката е именно такава. Сочи, че тя уведомява началника, той й
разпорежда да уведоми гражданите и след това Ч. отговаря дали е успяла да се
свържи с лицата. Свидетелят твърди, че е торила това. Твърди също така, че преписката
й била възложена лично на нея, след като при нея заявителят е подал двете искания,
за ги работя. Сочи също така, че не във всички случаи уведомяват писмено. Имало
е и други случаи, когато не е имало съставени актове за смърт и само уведомяват
страната. Не се удостоверява с подпис, че не е получил документ. Всяко
длъжностно лице си преценява. Свидетелката твърди, че е преценила, че ще му
издаде удостоверение, след като приключи съдебното дело. Въпросът остава
отворен. Сочи, че януари месец съставили акт за смърт на бабата и дошли при нея
с актуално удостоверение и тя, на 02.02.2023 г. издала удостоверение за
наследници на починалата, като по този начин е затворила преписката. Отбелязва
също така, че уведомяването по телефона не го удостоверява по никакъв начин.
Отбелязва и,че не е имало възражения от страна на заявителя. Обяснила, и на
него и на упълномощения човек, всичко. Твърди, че г-н Б. пуснал жалба юли
месец, че не е получил отговор от общинската администрация, че не е получил
удостоверение за наследници или какъвто и да било документ. Сочи, че вътрешната
кореспонденция се прилага към заявлението, но няма входящ номер и не се входира
в деловодството. Всичко е на устен принцип. Уведомила и писмено началника, че
съм уведомила господина по телефона. Твърди, че в районната администрация спазват
сроковете. Посочва, че има 3 вида услуги при издаването на удостоверения – за 8
часа, за 3 и за 5 работни дни. Удостоверение, по което наследниците са от тук и
няма проблем, то се издава. Ако се починали на други населени места
наследниците, се изисква от други населени места и като дойдат удостоверенията,
и от администрацията си издаваме тяхното удостоверение. Като дойдат на гишето и
когато се установи от къде са, се уведомяват веднага, че ще бъдат служебно
изискани удостоверения за наследници. Ще бъде издаден съответен документ,
когато изпратят от съответната община удостоверение за наследници.
Към административната преписка са
приложени още: - длъжностна характеристика на началник отдел „ГРАО“ и формуляри
за оценка (л.21 – л.26); протоколи от извършени проверки за периода 2017 – 2022
г. на съставените регистри на актове за гражданско състояние (л.27 – л.31);
искания за издаване на удостоверение за наследници и кореспонденция между
администрацията на район “Северен“ при общ. Пловдив и кметовете на с. Говедаре
и с. Мало Конаре (л.49 – л.62); жалба от Б. Б. с приложение (л.63 – л.68);
доклад от Н.С. *** (л.69); отговор до Н.С. по доклада от секретаря на района
(л.72); писмо от секретаря на район „Северен“ до Б. Б. на жалбата му от 12.07.2022
г. (л.74); 2 бр. болнични листове, издадени на Н.С. за времето от 25.07.2022 г.
до 03.09.2022 г. (л.79 – л.80) и 3 бр. заповеди за платен годишен отпуск на Н.С.
за 2022 г. (л.81 – л.83).
В хода на съдебното производство към делото
са приобщени, представени от жалбоподателя, разпореждане по чл.18а ал.7 от
началник отдел „ГРАО“ от 08.04.2022 г. и писмо до началник отдел „ГРАО“ от М.Ч.
от 08.04.2022 г.
Други доказателства не се представят.
При така установеното от фактическа
страна, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата, предмет на настоящото
производство, е подадена в предвидения в чл.149 ал.1 от АПК преклузивен 14-дневен срок, от
надлежна страна - дисциплинарно наказаното лице, имащо право и интерес от
оспорването и същата, като процесуално допустима, задължава съда да я разгледа
по същество относно нейната основателност.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган - кмет на район "Северен", община Пловдив, в
рамките на неговите правомощия като орган по назначаването и при спазване на
необходимата форма и реквизити според правилата на чл.108 ЗДСл.
Дисциплинарната отговорност е вид юридическа
отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде
доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на
едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие
или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това
деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на
дееца - умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда)
и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. С оглед на това, за
да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва
да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е
изложил мотиви за всеки от тях. Съгласно разпоредбата на чл.89 ал.1 от ЗДСл
държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се
наказва с предвидените в този закон наказания. Дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган. Нормата
на чл.97 ал.1 от ЗДСл определя минималното задължително съдържание на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание. Последната трябва да съдържа: 1. трите
имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган; 2. дата на издаването; 3.
трите имена и длъжността на наказвания държавен служител; 4. описание на
извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават; 5. служебните задължения, които са били виновно нарушени; 6.
видът и размерът на наказанието; 7. правното основание за налагането му.
Съдът намира за основателни доводите на оспорващия, че
обжалваната заповед не съответства на изискванията за форма, предвидени в чл.97
ал.1 т. 4 и т. 5 от ЗДСл. Съгласно цитираните норми заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание следва да съдържа описание на извършеното от служителя
нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и служебните
задължения, които са били виновно нарушени. В нарушение на цитираните норми и
въпреки обема си, заповедта не съдържа описание на извършените от наказания
служител нарушения. В заповедта са посочени нарушения, за които се твърди, че
са допуснати от оспорващата. От съдържанието на заповедта обаче не може да се
направи категоричен извод за вида на нарушението, датата, на която е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. Доколкото наказващият орган не е посочил коя разпоредба към кое
точно деяние отнася, като е недопустимо това да се извършва от съда чрез
избиране на съответстващата на деянието норма.
В процесната заповед
дисциплинарнонаказващият орган възпроизвежда изложеното в докладните записки и
обясненията на участниците и присъстващите на инцидента, което определя като
описание на фактическата обстановка. Органът възпроизвежда фактическата
обстановка, така, както е посочена от различните лица, от които е поискал
обяснения по случая, от докладната записка на секретаря на района, от доклада
на самото наказано лице, без да дефинира каквото и да било конкретно поведение
на жалобподателя, което приема за нарушение на изброените след това правни
норми. Дисциплинарнонаказващият орган не формулира собствено съждение относно
това, кое точно е укоримото според него поведение на служителя С., като
изброява под формата на преразказ поредицата действия, както нейни така и на други служители, участвали в разрешаването
на процесния казус.
Съдът не приема, че по този начин е налице описание на
нарушението по смисъла на чл.97 ал.1 т.4 - нарушението не може да се извежда, а
следва да се посочи конкретно и ясно от дисциплинарнонаказващия орган. Съдът не
приема като спазване на изискванията на ЗДСл, към заповедта да съдържа
индивидуализация на нарушението, определянето на фактическа обстановка с
различни действия и участници в нея, като нарушение на задължението за опазване
престижа на държавната служба. В случая, дисциплинарна отговорност е обоснована
по косвен път, не е наказано конкретно посочено поведение, което съдът приема
за незаконосъборазно реализиране на дисциплинарна отговорност. Настоящият
състав приема, че, за да бъде реализирана дисциплинарна отговорност,
нарушението следва да бъде индивидуализирано, описано със съответното
осъществяващо го деяние на наказваното лице. Основанието за налагане на
наказание представляват обстоятелства, които дисциплинарнонаказващият орган
приема като нарушение на съответните изисквания/задължения и, които подвежда
към конкретна правна норма. В случая, наказващият орган е подвел фактическа
обстановка, а не конкретно визирано, като укоримо поведение, под общата
формулировка "неизпълнение на
възложените и задължения – да ръководи и контролира подчинените си служители да
предоставят законосъобразни административни услуги в предвидения законов срок
на гражданите, изразяващо се в непредоставяне на административна услуга по искане
за издаване на удостоверение за наследници с вх. № 1666/24.03.2022 г., подадено
от Б.С.Б. за починалото лице М.Т.А. от датата на искането 24.03.2022 г. до
22.07.2022 г.“. Нещо повече, по-нататък в заповедта е определил
неизпълнението на служебните задължения (необвързано с конкретно деяние на
жалбоподателя) като извършено виновно, без да е ясно кое точно укоримо деяние
на жалбоподателя дисциплинарнонаказващият орган приема за виновно, още повече, че
се сочи, че наказанието се налага за нарушение на служебната дисциплина по
чл.89 ал.1 т.1-2 от ЗДСл, която не съдържа подобни текстове.
Освен това, в нарушение на чл.96 ал.2 от ЗДСл, преди
налагане на дисциплинарното наказание не са изяснени фактите и обстоятелствата
относно извършените нарушения. В заповедта е вписана констатация, че не е
предоставена административна услуга по издаване на удостоверение за наследници
по искане вх. № 1666/24.03.2022 г., като е прието, че С. не е изпълнила
служебните си задължения, като е показала системно непознаване на нормативната
регламентация и основни вътрешни правила на работа, установени в районната
администрация при предоставяне на административни услуги на населението.
Същевременно, в хода на съдебното производство, от страна на ответника, не се
представят доказателства за вътрешни правила на районната администрация за
работа с граждани и установен ред на документооборота в съответния отдел.
Описано по този начин нарушението не дава
задоволителен отговор на въпроса в какво точно се изразява неизпълнението на
служебните задължения. Освен това, така описаното нарушение не е квалифицирано
кое дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89 ал.2 т.1 – т.2 от ЗДСл е
нарушено. Следва да се посочи, че по отношение на нарушение по чл.89 ал.2 т.1
от ЗДСл, съдебната практика е категорична, че същата не съдържа задължително
правило за поведение, което да не е съобразено от държавния служител. В т.5.2
от длъжностната характеристика на служителя е уреден въпросът за административното
обслужване на гражданите, което следва да става бързо, компетентно и законово
уредено, както и да издава всички документи по гражданско състояние в страната
и чужбина. Тук е мястото да се посочи, че С. е участвала в активно в
разрешаването на казуса, който безспорно се установи, че е рядък случай, за
който съществува значително тромава нормативна уредба и, който безспорно се е
нуждаел и от по-продължителен период от време, с оглед кореспонденцията между
районната администрация и кметствата на с. Говедаре и с. Мало Конаре, още
повече, че самият казус е сложен с оглед големия брой наследници и липсата на надлежно
издадени документи за гражданското състояние – в случая акт за смърт на Люба
Христева Георгиева.
В случая, безспорно се установява, че от страна на
отдел „ГРАО“ при район „Северен“ на община Пловдив, в частност, началник отдела
– Н.С. са изпълнили задълженията си, но по обективни причини срокът за издаване
на удостоверението за наследници се е проточил, като тук следва да се вземе
предвид и факта, че процесния регистър на населението, който следва да се намира
в община Пазарджик, на практика, липсва в архивите на тази община. В този
смисъл съдът кредитира показанията на свид. Ч., които кореспондират със
събраните по делото доказателства – писмените обяснения по чл.93 ал.1 от ЗДСл,
на последно цитираното лице, работило по казуса. Изводът, който се налага е, че
дисциплинарнонаказващият орган не е посочил кои свои служебни задължения е
нарушил държавният служител. С оглед изложеното съдът намира, че заповедта не
съдържа посочване на служебните задължения, които са били виновно нарушени, в разрез
с императивната разпоредба на чл.97 ал.1 т.5 от ЗДСл.
При издаването на оспорената заповед е налице и друго съществено
нарушение на процесуалните правила.
С разпоредбата на чл.93 ал.1 от ЗДСл са предвидени
задължения на дисциплинарнонаказващия орган, преди налагане на дисциплинарното
наказание, изразяващи се в това, че същият е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за
писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Анализът
на тази правна норма сочи, че посочените задължения са предвидени кумулативно и
неизпълнението на кое да е от тях съставлява пречка за законосъобразното
налагане на дисциплинално наказание. Този извод е и изрично застъпен в
разпоредбата на следващата алинея от чл.93, според която, когато дисциплинарно
наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил
писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество.
В процесния
случай съдът намира, че изискването на чл.93 ал. 1 от ЗДСл не е изпълнено. От
една страна, от доказателствата по делото се установява, че писмени обяснения
са изискани и представени от държавния служител, но същият не изслушан от
органа по назначаването – кмета на район „Северен“ при община Пловдив. Смисълът
на разпоредбата на чл.93 ал.1 от ЗДСл е да осигури
възможност на дисциплинарнонаказващия орган да получи непосредствени
впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението
му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и
отговорността, като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна
отговорност възможност да изрази становището си по случая, да обясни
поведението си и да представи доказателства. По тази причина следва изводът, че
приемането на писмени и устни обяснения и задължението за изслушване не може да
се делегира и следва да бъде осъществено единствено и само от дисциплинарно
наказващият орган лично, дори и в случаите, когато правомощията на
дисциплинарнонаказващ орган са делегирани от органа по назначаването по реда на
чл.6 ал.2 и 3 от ЗДСл. В случая, не е
налице изслушване на държавния служител, което е още едно основание за отмяна
на заповедта, без да се налага разглеждане на спора по същество.
При издаване на заповедта е допуснато и нарушение на чл.91
ал.1 от ЗДСл. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки
цитираната норма, визираща критериите при определяне на вида и размера на
дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от
него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на
държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и
цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно
изводът, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ е
необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което
дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай.
Посочените нарушения във формата на заповедта водят до
постановяване на административния акт в противоречие с материалния закон,
защото дисциплинарното наказание е наложено при отсъствие на материалноправните
предпоставки за това. В разпоредбата на чл.89 ал.2 ЗДСл са посочени основанията
за възникване на дисциплинарна отговорност, но, за да се реализира тази
отговорност, следва да се установи конкретно осъществяване на някое от тези
нарушения. В случая, задължение на дисциплинарнонаказващия орган е било да
установи конкретното неизпълнение на служебните задължения - нарушение по
смисъла на чл.89 ал.2 т.1 и т.2 от ЗДСл от С., но от доказателствата по делото
се установява, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са били
установени конкретни нарушения в действията на служителя.
В обобщение на гореизложеното и след извършения съдебен
контрол по съответствието на заповедта с изискванията за форма и относимите материално-правни
разпоредби, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден при
неспазване на предписаната от чл.97 ал.1 от ЗДСл форма и съдържание, като по
този начин се препятства преценката досежно извършване на дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.89 ал.2 т.1 и т.2 от ЗДСл от страна на жалбоподателя.
Неспазването на формата на акта обуславя неговата незаконосъобразност и
представлява основание за отмяната му съгласно чл.146 т.2 от АПК.
На следващо място - дисциплинарното наказание е наложено и в
нарушение на материалния закон - чл.89 ал.2 т.1 до т.5 от ЗДСл. Съгласно
цитираната норма дисциплинарно нарушение представлява виновното неизпълнение
или забавено изпълнение на служебни задължения. В конкретния случай, предвид
посоченото по-горе нарушение на изискванията на чл.97 ал.1 т.5 от ЗДСл не се
установява неизпълнение на конкретни служебни задължения от страна на
жалбоподателя. В заповедта са изложени фактите, които според органа обосновават
извършването на дисциплинарно нарушение, но няма посочени конкретни задължения,
предвидени в длъжностната характеристика, които жалбоподателят не е изпълнил
или е нарушил чрез твърдяното действие, респ. бездействие. Бланкетното им
изброяване не санира това нарушение. Следователно, актът не съдържа ясни и
пълни мотиви, което съществено рефлектира върху правото на защита на наказаното
лице, а и възпрепятства възможността съдът да осъществи пълен контрол за
законосъобразност върху обжалвания административен акт.
Освен това - от събраните по делото доказателства не се
установява наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение на
служебните задължения, което да обоснове реализирането на дисциплинарна
отговорност спрямо служителя. Каза се по-горе, че при налагане на
дисциплинарното наказание, административният орган не е съобразил критериите,
визирани в чл.91 ал.1 от ЗДСл, а именно: тежестта на нарушението и настъпилите
от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на
държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и
цялостното служебно поведение на държавния служител. Формата на вината на
служителя е бланкетно описана като умишлена, без да са приложени някакви
доказателства. В заповедта липсват мотиви по отношение настъпилите последици за
държавната служба или гражданите в резултат на твърдените дисциплинарни
нарушени, а в случая се установява, че посочените нарушения не са извършени.
Основателно е възражението в жалбата, че при определяне на вида и размера на
дисциплинарното наказание не е съобразен критерият по чл.91 ал.1 т.4 от ЗДСл -
цялостното служебно поведение на държавния служител.
С оглед на изложеното се налага краен извод, че атакуваната
заповед е издадена в противоречие с материалния закон, което съставлява
основание за отмяната й по арг. от чл.146 т.4 от АПК. В доказателствена тежест
на издателя на заповедта е установяването наличието на фактическите основания
за издаване на заповедта, които да обосноват прилагането на посочените правни
основания за търсене на дисциплинарна отговорност и то в най-тежкия й вид. В
тази връзка и в изпълнение на задълженията му, произтичащи от чл.171 ал.4 във
връзка с чл.170 от АПК, съдът е указал на ответника, че е в негова тежест да
ангажира доказателства, че заповедта е издадена при спазване на
административно-производствените правила и при наличие на материално-правните
предпоставки. Въпреки тези указания, в настоящия случай такова пълно доказване
не се проведе и, съответно, не са ангажирани доказателства, удостоверяващи
предпоставките за налагане на процесното дисциплинарното наказание.
По горните съображения съдът намира, че заповед за налагане
на дисциплинарно наказание № 22 РД 09-477/30.09.2022 г. на кмета на район
„Северен“ при община Пловдив, с която на С. – Н., на основание чл.90 ал.1 т.1
от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ за извършено нарушение
на служебната дисциплина по чл.89 ал.2 т.1 – 2 от с. з., следва да бъде
отменена.
Само за сведение, съдът намира за необходимо да посочи, че е
неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че заповедта
е издаден след изтичане на преклузивния двумесечен срок от откриване на
нарушението. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.94 ал.1 от ЗДСл,
аналогична и на чл.194 ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му. Действително, предвиденият от законодателя срок е
преклузивен и неговото пропускане погасява дисциплинарната отговорност на
служителя, респективно, правото на работодателя да наложи наказание. Съдебната
практика приема, че съдът следи служебно за спазването му, а пропускането му
погасява правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание – Решение №
1506 по гр.д. № 408/99 г.III г.о. ВКС, Решение № 420 от 21.05.2009 г. по гр.д.
№ 2619/2004 г. IV г.о. ВКС. Краткият двумесечен срок е с начало - датата на
откриване на нарушението. В случая, за такъв момент следва да се приеме 12.07.2022
г. – датата на нарушението, респ. и на констатирането му. Ответникът упражнил
правото си да наложи дисциплинарно наказание едва на 26.10.2022 г., но тук
съдът взе предвид, че при отпуск на работника или служителя (без значение е
видът на отпуска) и при участие в стачка настъпва спиране на сроковете – чл.194
ал.3 от КТ. В случая не е спорно между страните, че жалбоподателят е бил в
отпуск по болест за периода от 25.07.2022
г. 03.09.2022 г. и в платен годишен отпуск за периодите: от 04.08.2022 г. до
05.08.2022 г., от 22.08.2022 г. до 31.08.2022 г. и от 05.10.2022 г. до
07.10.2022 г., респ. може да се приеме, че в посочения период сроковете по чл.194
от КТ не са текли, респ. налице е спиране.
С оглед изхода на спора и предвид претенциите на страните за присъждане
на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и
същите се констатираха в размер на 1 015.00 (хиляда и петнадесет) лева,
представляващи договорено, съобразно
представен по делото договор за правна защита и съдействие № 06055 от 06.01.2023
г. и 15.00 лева, депозит за свидетел.
Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен
съд - Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ заповед за налагане
на дисциплинарно наказание № 22 РД 09-526/26.10.2022 г. на кмета на район
„Северен“ при общ. Пловдив, с която на Н.Д.С. – Н., ЕГН **********,***,, на
основание чл.90 ал.1 т.1 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“
за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл.89 ал.2 т.1–2 от с. з.
ОСЪЖДА община Пловдив да
заплати на Н.Д.С. – Н., ЕГН **********,1 015.00 (хиляда и петнадесет) лева,
представляващи разноски по делото
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: