Решение по дело №906/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1092
Дата: 27 септември 2021 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия: Диана Радева
Дело: 20214110100906
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1092
гр. Велико Търново, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА К. БАБЕКОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110100906 по описа за 2021 година
Иск по чл. 441 ГПК, във връзка с чл. 74 ЗЧСИ, във връзка с чл. 45 ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът *** твърди, че ЧСИ И.Ц. с рег.№ 896 в КЧСИ и район на
действие ВТОС е наложила запор върху трудовото му възнаграждение
получавано по реда на чл. 77-78 ЗИНЗС в Затвора гр.Ловеч. Заявява , че през
м. декември 2020 г. и м. януари 2021 г. полученото от него трудово
възнаграждение, върху което е наложен запор- съответно от 120 лева и от 130
лева попада в несеквестируемия минимум. Твърди, че ответникът е извършил
незаконосъобразни действия при налагането на запора и моли съда да го
осъди да му възстанови сумата от 250 лева, ведно със законната лихва върху
нея до окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание
се поддържа предявения иск. Излага подробни съображения в писмени
бележки.
Ответникът ЧСИ И.Ц. с рег.№ 896 в КЧСИ и район на действие ВТОС,
чрез пълномощника си юк М. е депозирала отговор на исковата молба, в
който заявява неоснователност на иска. Твърди, че по образуваното
изпълнително дело № 119/20 г. срещу длъжника е наложен запор върху
вземането от третото задължено лице-Затвора Ловеч, като в запорното
1
съобщение изрично е указано, че удръжките от възнаграждението следва да
се правят в съответствие с разпоредбата на чл. 446 ГПК. Дадени са указания
третото задължено лице да отговори признава ли вземането и готово ли е да
го изпълни, има ли претенции от други лица и други запори, но отговор не е
постъпил. Излага, че съдебният изпълнител няма задължение да знае размера
на получаваното от длъжника възнаграждение, а третото задължено лице има
задължение да определи каква част от възнаграждението е секвестируема.
Навежда доводи, че на лишените от свобода не са нужни парични средства за
задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди, тъй като същите
са им осигурени от държавата, чрез средства от бюджета на Министерството
на правосъдието, както и че несеквестируемият доход на тези лица се
определя не по ГПК , а по чл.78,ал.3 от ЗИНЗС. Твърди, че няма
незаконосъобразни действия от негова страна , както и че вреди за ищеца не
са настъпили, тъй като са погасявани негови публични задължения към
държавата. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен. Претендира
разноски. В съдебно заседание поддържа изложеното становище.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Във връзка с подадена молба от НАП по реда на чл. 426 от ГПК, ЧСИ
И.Ц. е образувала изпълнително дело № 20208960400119/2020 г. срещу ***
за събиране на вземанията по описаните в поканата за доброволно изпълнение
изх.№ 003432/18.02.2020 г. изпълнителни листи, издадени срещу длъжника,
ведно със съответните такси и разноски по Тарифата за такси и разноски към
Закон за частните съдебни изпълнители. След като е установил, че лицето се
намира в затвора, ЧСИ е изпратил запорно съобщение № 010052/27.07.2020 г.
до Затвора Ловеч , с което е наложен запор върху вземането за трудово
възнаграждение на осъденото лице. Със съобщение изх.№ 010051/27.07.2020
г. длъжникът е уведомен от ЧСИ за наложения запор. С Постановление от
2.02.2021 г. ЧСИ е отказал да уважи молбата на длъжника за вдигане
наложения запор върху вземанията, които получава от Затвора Ловеч. От
Затвора Ловеч е изпратена справка изх.№ 113-1770/9.07.2021 г., според която
за м. декември 2020 г. по наложения запор е удържана сумата от 120 лева, а
за месец януари 2021 г. – сумата от 130 лева. Сума от 130 лева е удържана и
за м. февруари 2021 г., но тя не е предмет на претенцията.
2
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 441 от ГПК, вр. с чл. 74 от
ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД ищецът следваше да установи пълно и главно
фактическия състав на отговорността на частния съдебен изпълнител, чрез
кумулативното наличие на следните предпоставки: виновно противоправно
поведение на частния съдебен изпълнител, изразяващо се в осъществено
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение върху
несеквестируеми парични суми, настъпването на имуществени вреди ,
причинната връзка между деянието и вредите, както и техния размер за
претендирания период. Ищецът счита, че за м. декември 2020 година и м.
януари 2021 г. по наложения от ЧСИ запор неправомерно са му удържани
сумите от общо 250 лева / 120 лева за м. декември и 130 лева за м. януари/ с
аргумент, че същите са несеквестируеми по смисъла на чл. 446 от ГПК.
Мотивира се с размера на минималната работна заплата съобразно приетите
постановления от МС , която счита, че следва да получава , за да подлежи
възнаграждението му на принудително изпълнение , както и с ТР №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, с което се определя несеквестируемият
доход. Изтъква незаконосъобразно поведение на съдебния изпълнител , който
не е поискал справка от затвора за размера на трудовото му възнаграждение и
така в разрез със закона е наложил запор , който впоследствие е отказал да
вдигне след подадена от него молба.
Съдът счита доводите на ищеца за неоснователни. На първо място следва
да се отбележи, че съдебният изпълнител не определя размера на удръжките,
а в изпратеното до третото задължено лице- Затвора Ловеч запорно
съобщение изрично е посочено, че при запор върху трудово възнаграждение
удръжките се правят ежемесечно при спазване правилата на чл. 446 от ГПК.
Тоест, възражението относно липса на изискана справка за размера на
трудовото възнаграждение получавано от длъжника , от което е последвало и
процесуално незаконосъобразното поведение на ЧСИ е неоснователно, тъй
като адресат на изпълнението на наложения запор е третото задължено лице,
а не наложилият запора. Относно отказа на ЧСИ да вдигне наложения запор
същият не е предмет на производството, доколкото касае действия на ЧСИ,
които подлежат на обжалване по друг процесуален ред, посочен в
3
приложеното от ищеца постановление , с което молбата му е оставена без
уважение. В светлината на останалите твърдения на ищеца следва да се
посочи, че разпоредбата на чл. 446 от ГПК определя общия режим на
секвестируемостта на принудителното изпълнение, който следва да се
приложи имайки предвид, че ищецът има качество на осъдено лице,
изтърпяващо ефективно наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч.
Това му качество предопределя и приложение на специалния закон- Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража , който в чл. 78
предвижда правото на лишените от свобода да получават определена част ,
но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното /извън
доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и
хигиената/, която част се определя със заповед на министъра на правосъдието.
Относно възможността да се правят удръжки, според чл. 78,ал.3 същите
следва да се правят съгласно действащите закони, но не повече от две трети
от полагащото им се възнаграждение, с изключение на вземанията за
издръжка. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ППЗИНЗС доразвива начина на
изчисляване на удръжките – по реда на чл. 446 от ГПК върху цялото
възнаграждение за положения труд, но без да надвишават 2/3 от онази негова
част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения
от свобода, след като от нея се приспаднат данъците. От приложената
справка от Затвора Ловеч е видно, че за процесния период- м. декември 2020
година при заработка 610 лева и полагащо се възнаграждение 40% / повече от
предвиденото в чл. 78,ал.1 от ЗИНЗС/ от 244 лева , след удръжка на 10%
данък / 24,40 лева/ полученото нетно възнаграждение е 219,60 лева.
Размерът на удръжката по наложения запор е 120 лева и тя не надвишава
установените в закона 2/3 /възлизащи на 146,40 лева/ от полагащото се
възнаграждение след приспадане на данъците. За м. януари 2021 г. при
заработка от 650 лева и полагащо се възнаграждение 40% - 260 лева ,след
приспадане на данък 10% от 26 лева , направената удръжка върху нетното
трудово възнаграждение от 234 лева е 130 лева. Тя също не надвишава
максимално допустимия размер от 156 лева. В резюме, не се установява,
както противоправно поведение на ЧСИ, който в случая е имал задължение
единствено да установи налично вземане на длъжника и да изпрати запорно
съобщение , така и на третото задължено лице- Затвора Ловеч, които според
горните изчисления са извършили удръжки на ищеца съобразно законовите
4
разпоредби. Не се установява наличието на кумулативните предпоставки на
фактическия състав на отговорността по чл. 45 от ЗЗД и чл. 74 от ЗЧСИ,
което води до извода за неоснователност на претенцията относно ангажиране
отговорността на ответника за вреди по реда на чл. 441 от ГПК. За пълнота
на изложението и с оглед довода на ищеца касателно ТР № 2/26.05.2015 г. по
т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отбележи, че същото не е
приложимо в случая , доколкото полаганият от ищеца труд не е по трудово
правоотношение по смисъла на КТ и получаваното от него възнаграждение не
е трудово по смисъла на КТ. Полагането на труд в местата за лишаване от
свобода е право, упражняването на което има за цел поправянето и
превъзпитанието на лишените от свобода , освен това води до намаляване на
присъдата чрез зачитането на работни дни съобразно предвиденото в НК, до
замяна на режима за изтърпяване на наказанието и др.последици, неприсъщи
за трудовото правоотношение. Отделно от това следва да се има предвид, че
целта на института на несеквестируемостта е защита на тези имуществени
права на длъжника от принудителни действия на съдебния изпълнител, които
осигуряват минимум средства и вещи, необходими за физическото
съществуване на длъжника и лицата, които той издържа. Не за поддържането
на такъв жизнен минимум става реч при ищеца, който съгласно чл. 84 от
ЗИНСЗ в качеството си на лице изтърпяващо наказание лишаване от свобода
е с подсигурена безплатна храна, облекло, обувки , осигурено му е легло,
спални принадлежности и др. съобразно таблици по съответните стандарти
утвърдени от министъра на правосъдието, здравно осигуряване , а като
работещ получава повишена дажба храна. Мотивиран от горното съдът
намира, че иска за заплащане на сумата от 250 лева , представляваща
нанесена имуществена вреда в резултат на незаконосъобразни действия на
ЧСИ, чрез налагане на запор над несеквестируемия доход за м. декември 2020
г. и м. януари 2021 г. е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Подлежи на отхвърляне и акцесорната претенция за присъждане на законна
лихва върху претендираната сума.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски
претендирани в размер от 150 лева за юрисконсултско възваграждение.
Съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП счита, че
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер
5
от 100 лева съгласно чл. 25 , ал.1 от Наредба за заплащане на правната
помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** с ЕГН ********** с адрес в Затвора – град
Ловеч, ул. „Могилата“ № 1 иск с правно основание чл. 441 ,ал.1 от ГПК, вр.
с чл. 74 от ЗЧСИ, вр. с чл. 45 и чл.86 от ЗЗД срещу ЧАСТЕН СЪДЕБЕН
ИЗПЪЛНИТЕЛ И.Ц., рег. № 896 КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд
Велико Търново, за сумата в размер на общо 250 / двеста и петдесет/ лева
главница, представляваща имуществена вреда в резултат на
незаконосъобразни действия на ЧСИ Ц., чрез налагане на запор над
несеквестируемия доход за м. декември 2020 г. и м. януари 2021 г. , ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА *** с ЕГН ********** с в Затвора – град Ловеч, ул.
„Могилата“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ И.Ц.,
рег. № 896 КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд Велико Търново
сумата в размер на 100 /сто лева/, представляваща направени от разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС, чрез ВТРС в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6