Решение по дело №1001/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Бургас, против решение № 381/22.05.2024 г, постановено по а. н. д. № 1218/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено изцяло Наказателно постановление № 22-0001522/29.02.2024г. на директор на РД „Автомобилна администрация” –[населено място].

С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и потвърждаване на наказателното постановление. Сочи се твърдение, че при издаването на му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че лицето, на което е наложено наказанието, следва да е запознат с относимата правна уредба и в този смисъл не посочването на пълното наименование на нормативния акт, посочен в НП не е довело до нарушаване на правото на защита. Оспорва констатациите на съда относно начина на провеждане на технически преглед, неговото документиране и в тази връзка се иска неговата отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание, касаторът редовно призован, представлява се от инсп. Мухова с юридическо образование, която пледира за уважаване на касационна жалба и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответната страна – З. Д. Д., редовно уведомен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

А. съд - Бургас, XIX състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Административнонаказващият орган е приел, че на 06.02.2024г. в [населено място], [улица], в пункт за годишни технически прегледи, З. Д. в качеството си на член на комисията, извършваща преглед на МПС – Ивеко 35Ц15 с рег. №[рег. номер] не е извършил проверка на вредните емисии на автомобила, като не поставя сондата на димомера в изходните тръби на отработените газове. Нарушението е констатирано от служители на автомобилната администрация от приложения по делото видеозапис. Н. лицето е съставен АУАН за нарушение на чл.44 ал.1 т.1 б.“б“, предл. 2 от Наредба №32 на МТИТС. Въз основа на съставения АУАН е било издадено и НП, с което на основание чл. 178а ал.7, т.3 ЗДвП, е наложено административно наказание - глоба в размер на 1500,00 лв.

За да постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Съдът е счел, че е налице некоректното изпълнение на изискванията на чл.57 т.6 от ЗАНН, тъй като административнонаказващият орган е посочил, че виновно е нарушена цитираната законова разпоредба от Наредба № 32 на МТИТС, без да се посочи цялото наименование на наредбата - Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, което е определено като некоректно и затрудняващо правото на защита. Наред с това въззивният съд е посочил, че е налице и недоказаност на административното нарушение. Нарушението е установено чрез преглед на видеозаписа от извършения преглед на въпросното МПС, без събиране на допълнителни доказателства. По тези мотиви Районен съд Бургас отменя издаденото от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ наказателно постановление.

Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по мотиви различни от изложените в него.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения. Цитираната в АУАН и НП Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства действително не е изписана с пълното си наименование, но е индивидуализирана в достатъчна степен с номера си и датата. Н. следващо място липсва спор, че лицата извършващи периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС следва да познават относимата към дейността им правна уредба.

Настоящият състав споделя мотивите на въззивния съд относно липсата на надлежно доказване на извършването на нарушението. По делото е представен един видеозапис, от който се вижда, че в периода от 23,12ч. на 06.02.2024г. процесното МПС е преминало преглед за техническа изправност, който час обаче се различава от приетия за установен такъв на допускане на нарушението, който според актосъставителя и АНО е 11.14 часа. Действително от записа се установява обстоятелството, че при явяване на процесното МПС за годишен технически преглед навън е светло, но доколкото записът бива нормативнорегламентиран като способ за установяване на отразените в същия факти обстоятелства и той не е оспорен от страна на автомобилната администрация, съдържанието на същият следва да се кредитира безусловно. Представен е и втори запис датиран с 05.03.2000г. и час 22.47ч., което също разколебава значително неговата доказателствена стойност. Констатираното времево несъответствие между двата представени по делото видео записа дава основание на съда да приеме за недоказано вмененото на З. Д. нарушение.

За доказване извършването на спорната проверка подзаконовата нормативна уредба изисква съставяне на свидетелстващ документ в писмена форма. Такъв е бил представен от жалбоподателя с посочено тестово време 11.33часа.

В случая спорно е това, дали може да се приеме твърдението на касатора, че не е извършена дължимата проверка на вредните емисии, при наличие на приложен протокол от резултати от теста за емисии изготвен на 06.02.2024г. за МПС.

За оборване на официалните свидетелстващи документи, съставени по време на прегледа е предвидена системата от видеозаписи, която да предава проверката в реално време. В случай че същата в конкретния пункт не е отразявала действителната дата и час на прегледа, това обстоятелство е следвало да бъде констатирано от автомобилната администрация и преустановено или коригирано по надлежния ред. След като същото не е сторено, не може да се приеме твърдението на касатора, че не е извършена дължимата проверка на вредните емисии, при наличие на приложен протокол от резултати от теста за емисии изготвен на 06.02.2024г. за МПС, с отразен автоматично час на изготвянето му 11.33 часа, който момент попада в интервала от 11.14ч. до 11.43ч. отразен в официалния протокол за извършения преглед № 34498900 от 06.02.2024г. също представен по делото.

Предвид изложеното, като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

От страна на касационния жалбоподател е направено искане за присъждане на разноски, но с оглед изхода не делото, такива не му се дължат. Ответникът не е направил искане за разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският административен съд XIX-ти състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. решение № 381/22.05.2024г., постановено по а.н.д. №1218/2024г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.