№ 109
гр. Плевен, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.А
в присъствието на прокурора Д. Люб. Ил.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20224400600356 по описа за 2022
година
С присъда № 38 от 04.04.2022 г., постановена по НОХД № 543/22 г. по
описа на Районен съд, гр. Плевен, НО, 9 състав съдът е признал за виновен
подсъдимия ИЛ. М. П., ЕГН ********** в това, че:
За времето от 28.11.2021г. до 30.11.2021г. в гр. *******, при условията
на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот- взломяване на катинар, отнел чужди движими вещи, както
следва: 1бр. къртач марка и модел „Parkside PAN 1700“ на стойност от 181,30
лева; 1бр. къртач марка и модел „Раrkside 1300w 15J на стойност от 140,00
лева; 1бр. циркуляр марка и модел „Вldck & Decker NC130“ на стойност от
252,00 лева; 1бр. циркуляр марка и модел „Raider RD-CS28“ на стойност от
69,98 лева; 1бр. перфоратор марка „Макita“ на стойност от 139,00 лева; 1бр.
мултифункционална машинка марка „Раrkside“ на стойност от 41,30 лева;
1бр. комплект за фина механика марка „Му project“ на стойност от 14,00 лева;
1бр. зеге марка „Му Рroject“ на стойност от48.99лева, 1бр. пластмасов куфар с
боркоронки за гипсокартон марка „МТХ“ на стойност от 6,52 лева; 1бр.
1
текстилен куфар за инструменти и приставки на стойност 12,38 лева; 2бр.
шило за къртач на обща стойност от 16,00 лева; 1бр. регулируема боркорона
за дърво на стойност от 8,30 лева; 2бр. отвертки на обща стойност от 4,80
лева и 1бр. комплект приставки за мултифункционални машини на обща
стойност от 19,80 лева - всичко на обща стойност от 954,37 лева от
владението на В.В.К. от гр.П., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои- престъпление чл.196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1
т.3 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“А“ и б.“Б“ от НК, като при условията на
чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказания " лишаване от
свобода" за срок от 2 г. и 1м. (две години и един месец) години при
първоначален "строг" режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗИНЗС.
Съобразно правилото на чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия
са възложени направените по делото разноски.
От така постановената присъда недоволен останал подсъдимият, който
чрез подадената въззивна жалба изразява несъгласието си с определеното му
наказание.
В жалбата на адв. Н. – служебно назначен защитник на подс. П., се изтъква
явна несправедливост на наказанието, като се иска намаляването му
(определянето му по реда на чл. 55 от НК).
В съдебно заседание служебно назначеният защитник на подсъдимия П.
– адв. Н., моли съда да уважи депозираната жалба по изложените в нея
съображения, като сочи, че подзащитният му е направил самопризнания,
признавайки всички факти обективирани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, същият е с безукорно процесуално поведение, което
обуславяло определяне на наканието му по реда на чл. 55 от НК. С оглед
гореизложеното моли първоинстанционната присъда да бъде изменена като
се намали наложеното на подзащитния му наказание.
В съдебно заседание прокурорът от ОП – Плевен счита жалбата за
неоснователна, като счита, че наложеното му наказания е съответно на
тежестта на деянието и данните за личността на дееца. Моли се
првоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимият П. в предоставената му последна дума изразява
съжаление за извършеното и моли въззивния съд да намали наложеното му
наказание.
2
Въззивният съд, като съобрази изложените доводи и сам служебно
провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:
Производството пред в Плевенския районен съд, НО, 9 с-в е протекло
по реда на глава ХХVІІ от НПК (съкратено съдебно следствие), като на
основание чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият П. е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието му е
одобрено от първоинстанционния съд.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в
случаите по чл. 372, ал. 4 НПК, правилно първоинстанционният съд в
мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на направените
от подсъдимия самопризнания. Законосъобразна е и констатацията му, че
самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от доказателствата, събрани в
досъдебното производство и липсват основания за корекция на този извод на
Плевенския районен съд. Ето защо и настоящият съдебен състав принципно
приема, че в сочената, каквато е и процесната, хипотеза е длъжен да приеме
съществените релевантни факти точно така, както са описани в обвинителния
акт. Този извод следва от естеството на диференцираната процедура в
разновидността й по точка втора на чл. 371 НПК. В настоящия казус и
въззивният съд прие, че фактите, посочени в акта на обвинението и признати
от подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, което налага извод за възприемане в цялост на същите
съобразно отразяването им в обвинителния акт.
Извеждайки пред скоби изложеното, въззивната инстанция приема въз
основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата, които ги
подкрепят за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и възпроизведени и в мотивите на обжалваната присъда, а
именно:
Подсъдимият И.П., със снета по делото самоличност, е осъждан, както
следва: по НОХД №545/2018г. на РС Плевен с присъда №62/04.04.2018 от
12.06.2012г. влязла в законна сила на 20.04.2018 г., е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б.“Б“ от НК, за което му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, което да бъде
3
изтърпяно при първоначален строг режим.
С определения от 08.05.2018г. по НЧД 1056 от 2018г. по описа РС
Плевен, наказанията по наложените по НОХД №545/2018г. по описа на РС-
Плевен и по НОХД № 417/2018г. по описа на същия съд, на основание чл. 23-
25 НК били групирани, като било определено едно общо наказание
„лишаване от свобода“ в размер на две години, което било изтърпяно на
12.02.2020г.;
С Определение №142/01.06.2020г. по НОХД №868/2020г. на РС Плевен,
влязла в законна сила на 01.06.2020г., подс. П. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.4, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б.“Б“ от НК, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца,
което да се изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието било
изтърпяно на 20.08.2021г.
Подсъдимият И.П. живеел в град Плевен. На неустановен ден във
времевия интервал от 28.11.2021г. до 30.11.2021г. той се намирал до
жилищния блок на св.К. в гр.**********. П. решил да проникне в избените
помещения на сградата, за да открадне вещи, които впоследствие да продаде.
В изпълнение на това свое намерение, той забелязал прозорец, който водел до
мазите, на когото било поставено парче фазер. Той го отместил и влязъл през
прозореца, като по този начин се озовал в мазата на св.М.Т., след това
отворил вратата и стигнал до общо помещение между няколко мази. П. се
насочил към мазата на св.К., която била заключена с катинар. Той се
приближил, успял да взломи катинара, след което отворил вратата и влязъл
вътре. Веднага видял инструментите на св.К., които решил да вземе, като една
част от тях поставил в сакове, а по-обемните вещи решил да изнесе без да ги
крие. Подсъдимият излязъл от мазите и сградата по същия път, по който бил
влязъл, след което успял да занесе всички отнети вещи до дома си в *****. На
30.11.2021г. и 01.12.2021г. подс.П. се свързал със св.М. и св.И., на които
продал всички откраднати вещи от мазата на постр.К., за които взел сумата от
240,00лв. На 30.11.2021г. около 13,50ч. посрадалият К. отишъл до мазето, за
да си вземе инструментите, но установил, че катинара на вратата е разбит и
всички инструменти са откраднати. За случая той веднага уведомил органите
на полицията, от където бил изпратен екип. Било установено, че са
4
откраднати следните вещи: 1бр. къртач марка и модел „Parkside РАН 1700“ на
стойност от 181,30 лева; 1бр. къртач марка и модел „Parkside 1300w 15 J“ на
стойност от 140,00 лева; 1бр. циркуляр марка и модел „В1аск & Dескеr
NC130“ на стойност от 252,00 лева; 1бр. циркуляр марка и модел „Raider RD-
СS28“ настойност от 69,98 лева; 1бр. перфоратор марка „Makita“ на стойност
от 139,00 лева; 1 бр. мултифункционална машинка марка „Parkside“ на
стойност от 41,30 лева; 1бр. комплект за фина механика марка „My project“ на
стойност от 14,00 лева; 1 бр. зеге марка „Parkside“ на стойност от 48,99 лева; 1
бр. пластмасов куфар с боркоронки за гипсокартон марка „МТХ“ на стойност
от 6,52 лева; 1бр. текстилен куфар за инструменти и приставки на стойност
12,38 лева; 2бр. шило за къртач на обща стойност от 16,00 лева; 1 бр.
регулируема боркорона за дърво на стойност от 8,30 лева; 2бр. отвертки на
обща стойност от 4,80 лева и 1 бр. комплект приставки за
мултифункционални машини на обща стойност от 19,80 лева.
По делото била изготвена съдебно стокова експертиза, видно от която,
общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на 954,37 лева.
В хода на въззивното производство страните не са представили, нито
пък съдът служебно е събрал нови доказателствени материали, установяващи
различни фактически обстоятелства, поради което настоящият състав не
намира основания да преразглежда и внася корекции в правилно изяснената
от Районен съд Плевен фактология. Производството по глава ХХVІІ от НПК
пред ПлРС, НО, 9 с-в е протекло при стриктно спазване на правилата,
гарантиращи осведомеността на подсъдимите за последиците от направеното
от тях самопризнание и след техен и на защитниците им избор за участие в
посочената диференцирана процедура.
На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства
районният съд законосъобразно е направил заключение, че подсъдимият ИЛ.
М. П. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.3 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“А“ и
б.“Б“ от НК.
На първо място, подсъдимият П. е годен субект на наказателна
отговорност. Деецът бил пълнолетен към момента на извършване на
престъплението, както тогава така и понастоящем е в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.
5
От обективна страна: предмет на посегателството са чужди движими
вещи, описани по – горе на обща стойност 954,37 лева. Посочените вещи
материализират имуществени права, притежаващи паричен еквивалент,
поради което е възможно да бъдат предмет на престъпление против
собствеността.
На следващо място, от обективна страна, вещите са били във владение
на пострадалия В. К., който ги съхранявал в неговото мазе, находящо се в
сградата където живее. За да си осигури достъп до вещите, подсъдимият
разрушил катинара, с който била заключена вратата към помещението.
Подсъдимият отнел вещите от владението на пострадалия, като прекъснал
фактическата власт на владелеца върху вещите с факта на отнемането им и
установил собствена власт с цел разпореждане с тях, които два акта са
осъществени едновременно в настоящия случай. С оглед изложеното са
настъпили общественоопасните последици - промяната във фактическата
власт върху предмета на посегателство. На следващо място, от обективна
страна, вещите са отнети без знанието и съгласието на лицето упражняващо
фактическа власт върху тях.
По отношение на подсъдимия е налице и квалифициращият
престъпната дейност признак, визиран в разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. „А" и
б. "Б" от НК - "опасен рецидив" Подсъдимият П. е извършил престъплението,
след като е бил осъден на наказание "лишаване от свобода" за тежко
умишлено престъпление не по-малко от една година, изпълнението на което е
не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъден на два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за
никое от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК. Такива
осъждания за подс. П. са 1. по НОХД №545/2018г. на РС Плевен с присъда
№62/04.04.2018 от 12.06.2012г. влязла в законна сила на 20.04.2018 г., е
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл.
195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б.“Б“ от НК, за което
му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, което
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. С определения от
08.05.2018г. по НЧД 1056 от 2018г. по описа РС Плевен, наказанията по
наложените по НОХД №545/2018г. по описа на РС-Плевен и по НОХД №
417/2018г. по описа на същия съд, на основание чл. 23-25 НК били групирани,
6
като било определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер
на две години, което било изтърпяно на 12.02.2020г.; 2. С Определение
№142/01.06.2020г. по НОХД №868/2020г. на РС Плевен, влязла в законна
сила на 01.06.2020г., подс. П. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.4, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б.“Б“ от НК, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, което да се
изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието било изтърпяно на
20.08.2021г. Гореизложеното води до извод, че са налице хипотезите на чл.
29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК.
От субективна страна подсъдимият П. е действал умишлено, при форма
на вината пряк умисъл, като е имал намерение противозаконно да присвои
вещите, за да се разпореди с тях. Съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал те да настъпят. Подсъдимият е съзнавал, че вещите не са негова
собственост, че се намират във владението на другиго, като за установяванео
на собствена фактическа власт разрушил преграда, здраво направена за
защита на имот. Деецът цлял и искал настъпването на престъпния резултат.
От субективна страна подс. П. съзнавал и това, че извършва кражбата, след
като е бил осъждани за подобни посегателства срещу собствеността, след
като е бил осъден на наказание "лишаване от свобода" за тежко умишлено
престъпление не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан на повече от два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за
никое от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК.
При спазване на особената разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл.
58а от НК е определено наложеното на подсъдимия П. наказание. Касателно
този въпрос въззивната жалба на подсъдимия не се явява основателна.
Наказанието, определено на подсъдимия преди редукцията по чл. 58а, ал. 1 от
НК, в размер на 3 години и 3 месеца, обективно е доста под средния,
предвиден в чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК размер (предвиждащ наказание от 3 до
15 години "лишаване от свобода", т. е. средният размер е 9 години "лишаване
от свобода"). Поради коректното процесуално поведение на подсъдимия, како
и изразеното съжаление и разкаяние отосно извършеното се противопоставят
комплекса от отегчаващи обещствената опасност обстоятелства, а именно:
7
завишената степен на обществена опасност на деянието (извличаща се от
немалката стойност на предмета на кражбата), завишената степен на дееца
(обременено съдебно минало извън обуславящото опасния рецидив). В този
смисъл определянето на наказание от състава на ПлРС при превес на
смекчаващите отговорността на подсъдимия, обективно не се подкрепя от
установения баланс на утежняващите и смекчаващите такива, сочещ по -
скоро на равнопоставеност на относителната им тежест при определянето на
наказанието.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема, че в случая
при индивидуализацията на наказанието не са налице условията за
приложението на чл. 55 от НК. Констатираните смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства не са нито изключителни, нито пък са
многобройни. А същевременно констатираните отегчаващи отговорността на
подсъдимия П. обстоятелства от своя страна също не обуславят
приложението на посочената разпоредба, тъй като тези отегчаващи
обстоятелства изключват наличието на другата предпоставка за
приложението на чл. 55 от НК - "най-лекото, предвидено в закона наказание
де се окаже несъразмерно тежко" за дееца. В случая съобразно данните по
делото категорично не може да се направи обоснован извод, че най-лекото,
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко за
подсъдимия. Изхождайки от гореизложеното, ПлОС намира, че след като се
съобразят всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства се налага
извода, че ПлРС с необосновано снизхождение е определил на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от 3г и 3м години. Така
индивидуализираното по размер наказание обективно се явява под средния
размер на предвиденото наказание лишаване от свобода и очевидно е
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства над
отегчаващите такива, въпреки че такъв превес не се констатира от настоящата
инстанция.
Липсата на съответен въззивен протест прави процесуално недопустимо
увеличаването на наложеното на подсъдимия наказание от настоящата
инстанция, поради което изложените доводи за намаляването на следващото
се на дееца наказание водят до извод, че липсват основания за последващо
8
смекчаване на размерна на наказателната отговорност, тъй като подобно
действие би довело до нарушаването на основния принцип при определянето
на санкцията – чл. 35, ал. 2 от НК – наказанието да е съответно на
престъплението.
Така, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и в
частност от разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК районният съд е намалил
определеното на подсъдимия наказание в размер на 3г. и 3м. лишаване от
свобода с една трета и по този начин е индивидуализирал окончателното
наказание в размер на 2 години и 1 месец лишаване от свобода. Именно при
извършването на това аритметично действие - намаляването с 1/3 на
определеното съгласно разпоредбите на Общата част на НК наказание - ПлРс
е допуснал аритметична грешка, като неправилно е приел, че намалено с 1/3
наказанието в размер на 3г. и 3м. се равнява на 2 години и 1 месец.
Правилното изчисление сочи обаче, че след намаляването с 1/3 остатъкът от
3г. и 3м. се равнява на 2 години и 2 месеца (3 години и 3 месеца = 39 месеца;
1/3 от 39 месеца = 13 месеца; 39 месеца- 13 месеца = 26 месеца; 26 месеца = 2
години и два месеца) в какъвто размер е следвало да бъде определено от
страна на районния съд наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Грешно определеният размер на наложеното наказание, което трябва
да е в размер на 2 години и 2 месеца не може да бъде поправена от въззивния
съд, поради липсата на съответен протест, тъй като въззивният съд няма
правомощия да увеличава същото с оглед забраната за влошаване
положението на подсъдимия.
Предвид залегналото по-горе становище на окръжния съд, че при
определяне на размера на наказанието на подсъдимия, районният съд е
проявил необосновано снизхождение, вследствие на неправилната преценка
на съотношението между отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства и на степента на обществената опасност на деянието и на дееца,
както и предвид констатираната техническа грешка при изчисляването на
намаления размер на окончателното наказание, довела до погрешно и
неправилно занижаване на определеното окончателно наказание „лишаване
от свобода“, се налага извода за неоснователност на искането на защитника и
на подсъдимия за по-значително намаляване размера на наложеното
наказание „лишаване от свобода“. С оглед на това въззивният съд намира, че
наказанието в размер на 2 години и 1 месеца /погрешно изчислено и
9
занижено след намаляването му по реда на чл. 58а ал.1 от НК/ категорично не
се явява завишено и не надхвърля степента и обема на наказателната
репресия, необходима за постигане целите на наказанието, наложено за
извършеното от подсъдимия престъпление.
В обобщение въззивният състав приема, че макар и погрешно
аритметично изчислена и необосновано занижена окончателно определената
санкция в размер на 2 години и 1 месец лишаване от свобода все пак ще
въздейства поправително и възпиращо върху самия подсъдим, като в същото
време ще съдейства и за постигане на генералната превенция. С оглед на това
и предвид гореизложеното напълно неоснователно и неподкрепящо се от
данните по делото се явява оплакването на защитника на подсъдимия Н., че
наказанието от 2 години и 1 месец лишаване от свобода в конкретния случай
се явява завишено и неотговарящо на целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Правилен и законосъобразен се явява и решаващият извод на ПлРС,
че подсъдимият следва да изтърпи наложеното му наказание лишаване от
свобода при първоначален „строг“ режим, основавайки се на разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗИНЗС.
С оглед изхода на делото законосъобразно в тежест на подсъдимия са
били възложени сторените по делото разноски.
При извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт не се констатираха основания за
неговото отменяване и макар да се констатираха основания за неговото
изменение чрез увеличаване на наказанието, то поради липсата на
процесуални предпоставки и възможности за това /не е подаден съответен
протест/, Окръжен съд - Плевен намери, че същият следва да бъде потвърден
изцяло.
Водeн от горното, Окръжен съд Плевен на основание чл. 338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 38 от 04.04.2022 г., постановена
по НОХД № 543/22 г. по описа на Районен съд, гр. Плевен, НО, 9 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11