№ 1415
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20221100104995 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.557
ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД, съединени с акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД.
Ищците Д. Н. В., Е. Н. А. и Р. Н. В. твърдят, че в резултат на ПТП, настъпило на
6.09.2021г. около 20.15ч. в гр.София, на ул.“Суходолска“, е починал техния наследодател и
баща Н. Й. В.. Сочат, че виновен за ПТП е водачът на т.а. „Форд транзит“ С. Б. Д., който е
нарушил правилата за движение по пътищата и е управлявал МПС след употребата на
наркотични вещества. Във връзка с ПТП е образувано ДП. Установено е, че увреждащият
автомобил не е имал сключена ЗЗГО към датата на ПТП. Ищците са предявили претенция за
заплащане на обезщетение за причинените им вреди пред ответника Г.ф., който е отказал да
плати обезщетение. Поради това и ищците предявяват настоящата искова молба пред съда с
искане ответникът да им заплати по 200 000лв. обезщетение за търпени неимуществени
вреди вследствие от смъртта на техния баща, а на ответника Р. В. и още 1200лв.
имуществени вреди, представляващи разходи за погребението на починалия от ПТП Н. В..
Ищците претендират и законната лихва върху претендираното обезщетение за вреди на
основание чл.429 ал.3 от КЗ от датата на депозиране на извънсъдебната претенция –
15.11.2021г. до окончателното изплащане, както и законната лихва върху претендираното
обезщетение от 3.12.2021г., когато е изтекъл 15 дневния срок за изплащане на
обезщетението от Фонда, на основание чл.497 ал.1 т.1 от КЗ. Ищците обосновават
претенциите си за неимуществени вреди със съществувалата близка връзка с техния баща,
със загубата на тяхната най-голяма емоционална и духовна опора, със страданието, което са
изживели от загубата на родителя си, загинал по такъв нелен и неочакван начин. Н. В. е бил
единствения им родител в последните 11г. и загубата му е била изключително тежка за тях.
Ищецът Р. В. е заплатил разходите за погребението на Н. В. в размер на 1200лв., което му е
причинило имуществена вреда от ПТП. Претендират и разноски по делото.
Ответникът Г.ф. оспорва предявените искове по основание и по размер. Ответникът
оспорва твърдения механизъм на ПТП, описан в исковата молба, оспорва вината на водача
на МПС. Счита, че единствено наследодателя на ищците има вина за настъпване на ПТП.
1
Евентуално, прави възражение за съпричиняване от страна на Н. В. на вредоносния резултат
в размер на поне 95%, като твърди, че той се е намирал /движел по пътното платно в
нарушение на чл.108 , чл.113, чл.114 от ЗДвП след употребата на значително количество
алкохол. Оспорва описания в констативния протокол за ПТП механизъм на ПТП. Намира
размера на претенциите за изключително завишени по размер и несъответни на съдебната
практика, на принципа на справедливостта, на икономическите условия в страната и на
стандарта на живот. Оспорва началния момент на законната лихва, като счита, че е изпаднал
в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда. Твърди, че ищците са
осъществили бланкетно процедурата по чл.557 от КЗ и не са представили поисканите от
Фонда писмени доказателства. Моли съда да отхвърли исковете.
Трето лице помагач на ответника С. Б. Д. оспорва предявените искове и поддържа
депозирния от ответника отговор. Твърди, че при починалия е била налице перманентна
употреба на алкохол. Въвежда твърдение, че смъртта на Н. В. е причинена от друго МПС,
което е преминало преди той да премине с неговия автомобил. Твърди, че той няма вина за
настъпване на ПТП, че той изобщо не е възприел, че на пътя лежи тяло, облечено в черни
дрехи. Оспорва спирачната следа да е оставена от неговия автомобил, като се позовава на
интензивния трафик в района. Моли съда да отхвърли исковете, евентуално да определи
обезщетение по справедливост като отчете съпричиняване от страна на починалия за
вредоносния резултат.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищците са деца и съответно законни наследници на Н. Й. В., починал на 06.09.2021г.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-414 от 6.09.2021г. на СДВР
на МВР се установява, че на 6.09.2021г. около 20.15ч. в гр.София, на ул. “Суходолска“ в
района на № 155 е настъпило ПТП между лек автомобил Форд Транзит с рег. № **** ,
управляван от С. Б. Д. и пешеходеца Н. Й. В., който е починал на място. Като свидетел на
мястото на ПТП е посочен Д. Г. И..
Във връзка с ПТП е образувано досъдебно производство, копие от което е приложено
по делото. Същото не е приключило към настоящия момент. В огледния протокол, съставен
в същия ден, е отразено, че участъкът от пътя е бил сух, прав, без неравности, с наклон
спускане по посока на огледа. Установена е протривна следа по асфалта с дължина 8,8м.
Изготвена е скица на местопроизшествието. Направен е оглед и на автомобила, управляван
от С. Д., констатациите от който са отразени в огледен протокол от 09.09.2021г.
Във връзка с установяване механизма на ПТП е разпитан посочения в констативния
протокол за ПТП свидетел Д. И.. Същият установява, че живее в квартала, на ул.**** и че
преди катастрофата е чакал на улицата за доставка за храна. Било вечерно време, смрачавало
се, не било включено уличното осветление. Все още се виждало, като той лично виждал на
около 200-300м. около него. Когато си получавал доставката и плащал, се чул удар от коли
или падане. Той се обърнал и в първия момент не видял добре, тъй като вече се било
стъмнило. Погледнал отново и видял, че нещо лежало на земята, на около 150-200м. от него.
Той си помислил, че е куче. На около 50м. от това нещо била спряла кола. След като се
приближил свидетелят видял, че на земята лежи човек, който той не разпознал. Наблизо
имало магазин. В района нямало пешеходна пътека, нямало дори тротоар за движение на
пешеходци. Пешеходците се движели по пътното платно, тъй като непосредствено до него
имало канал за отичане на дъждовна вода. Преди удара свидетелят не е чул свистене на гуми
или звук от спиране. Спомня си , че докато чакал доставката на храната, минали 2-3 коли по
посока на центъра, но те преминавали спокойно. В него район, според свидетеля колите
развивали скорост, тъй като било склон, надолнище. Според свидетеля човека на земята бил
жив, облечен с тъмни дрехи. Събралите се около него хора се опитали да помогнат, правили
му сърдечен масаж, но като дошла линейката констатирали смъртта му. Според свидетеля
поведението на водача на автомобила било адекватно, говорел нормално, нямал вид на
човек, употребил алкохол, опитвал се да помогне, да се спаси човека.
2
На починалия Н. Й. В. и на водача С. Д. са направени изследвания на кръв и урина,
като са им взети проби в същия ден. В кръвта на водача не е установено наличие на алкохол
или упойващи вещества. В урината му е установено наличие на кокаин, както и наличие на
парацетамол. В протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби на
л.143 от ДП е посочено, че водача С. Д. е съобщил, че е взел „две тънки линии“ на
1.09.2021г. около 19ч. по повод „сватба“. Извършената предварителна проба в полунощ на
6.09.2021г. с тест за наркотици също е отчел положителен резултат за кокаин. У починалия
В. е установено наличие на 1,60%о етилов алкохол в кръвта и на 1,34%0 етилов алкохол в
урината. Видно от изисканата от НЗОК медицинска документация /л.114-120 от ДП/ Н. В. е
бил получил мозъчен инфаркт през м.септември 2019г.
Назначената съдебно медицинска експертиза посочва, че при огледа и аутопсията
върху трупа на Н. Й. В. са установени:
Тежка открита черепно-мозъчна травма изразяваща се в охлузвания в дясна челно-
слепоочна област, контузия и разкъсно-контузна рана в лява слепоочна област;
контузия и голяма отслоена разкъсно-контузни рана в лява челно-теменна област с
подлежащо многофрагментно счупване на костите на черепния покрив слепоочно-
теменно вляво, счупване на кости от черепната основа в областта на предна и средна
черепна ямка вляво; контузия на мозъка с дифузен кръвоизлив под меки мозъчни
обвивки и изявен мозъчен оток.
Лицева травма изявена с контузия на горният клепач на дясно око; разкъсно-контузна
рана и кръвонасядане по гьрба на носа вдясно и над дясната вежда; охлузвания в
областта на долният клепач и скулата вдясно; кръвонасядане на клепачите на дясно
око;
Тежка гръбначно-мозъчна травма, изразяваща се в многофрагментно счупване на
тялото на седми гръден прешлен; кръвоизлив под меките обвивки на гръбначният
мозък на ниво седми гръден прешлен;
Тежка закрита гръдна травма изявена със контузия на гръдния кош в областта на гърба
с интензивни кръвонасядания в дълбоките меки тъкани на гърба вляво; счупвания на
всички ребра вляво и дясно по всички анатомични линии с разкъсване на париеталната
плевра; контузия на бял дроб с дискретни разкъсвания на висцералната плевра на
белите дробове,
Тежка закрита коремна травма изявена с контузия в поясната област, контузия на
десен бъбрек с кръвонасядане на мастната му капсула, разкъсване на капсулата и
паренхима на черният дроб; излив на кръв в коремната кухина /хемоперитонеум/;
Травма на опорно-двигателния апарат изявена със счупвания на лява лопатка, лява
раменна кост, изкълчване с разкъсвания на лява раменна става, многофрагментно
счупване на крилото на дясна хълбочна кост, разкъсване на дясната крьстно-хълбочна
става и на симфизага /лонното съчленение/; контузия с подкожно размачкване и
хематом, подкожен джоб на лява подбедрица и открито счупване на големият пищял в
средна му трета и косо и на левият малък пишял; разкъсно-контузна рана на
вътрешният израстък на левият глезен;
Характерни охлузвания с вид на отпечатьк на грайфер на автомобилна гума по дясна
предмишница и дясното бедро; охлузвания на дясна предмишница, дясната ръка,
дясното бедро, дясната подбедрица, на ляво коляно, лява подбедрица и на левият
глезен; кръвонасядане на десният лакътен израстък.
Смъртта е нестъпила бързо, като основна начална причина за настъпване на смъртта
на Н. Й. В. е тежка съчетана /черепно-мозьчна, гръбначно-мозъчна, гръдно-коремна травми
и на опорно-двигателния апарат/ травма.
Вещото лице съдебен медик посочва, че травмите са получени в резултат от действие
с голяма травмираща сила на твърди тъпи предмети. След тях се различават контактни
увреждания причинени по механизъм на удар , притискане и тангенциално действие и
такива, причинени индиректно от инерционни въздействия на значителната кинетична
енергия върху вътрешните органи. Вещото лице приема, съобразно вида и характера на
3
травмите, че те са причинени при пътнотранспортно произшествие, като е налице пряка и
непрекъсваща се причинно-следствена връзка между получените увреждания и настъпилата
смърт на Н. В..
Назначената по делото комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза,
въз основа на гласните и писмени доказателства по делото, вкл. и материалите от ДП, дава
следното заключение: Според експертите не може да се установи точното мястото на удара
на пешеходеца Н. В. по дължина на пътя, защото след удара той е влачен на разстояние,
което не може да се определи и може да бъде на всяко място преди мястото, където е
намерено тялото му след ПТП - по широчина на 1,00м - 1,20 м вляво от десния край на
платното за движение. Вещите лица не са категорични и с каква скорост се е движил
автомобила. Вещото лице автоексперт приема, че скоростта на т.а. „Форд Транзит Конект“
преди произшествието е била 43 - 45 км/ч., в случай, че е спрян в края на спирачната
следата. Тъй като автомобилът е намерен далече след тялото на пешеходеца, ако не е бил
спрян в края на спирачната следа, то скоростта му е била по-висока от 45 км/ч. Тъй като не
може да докаже скорост над 50 км/ч, според вещото лице следва да се приеме, че
автомобилът се е движил със скорост в рамките на допустимата, като изчисленията, относно
предотвратимостта на удара, са извършени при скорост 50 км/ч.
Според вещите лица инициалния контакт на тялото на Н. В. с автомобила е бил
между лява челно-теменната и слепоочна области на главата на пострадалия В., лавата част
на тялото и левия долен крайник и предно-долната лява част на бронята на автомобила. При
легнало положение почти едновременно с това е имало и елемент на притискане на гръден
кош в ляво, от което е счупена лявата лопатка, изкълчена лява раменна става, счупена лява
раменница и левите ребра, както и размачкана в задната й част и счупена лява подбедрица.
Установените характерни за отпечатъци от грайфери на автомобила увреждания по задната
повърхност на дясната раменница и дясно бедро, говорят за преминаване на гума на
автомобил през тях в момент, в който тялото е било с лице към терена и е възникнал контакт
по надлъжната му ос с предна лява гума. Травмата на гръдна кош в дясно, тежкото тазово
увреждане с многофрагментно счупване на дясната хълбочна кост, могат да се обяснят
както с преминаване на гума на автомобила, така и с притискане от предната му част към
терена.
С оглед установените по тялото на Н. В. характерни за отпечатъци ог грайфери на
автомобил увреждания по задни повърхности на дясна ръка и крак, вещите лица приемат, че
към момента на инициалния контакт пострадалият е бил по корем, т.е. с лице към земята.
Дали той е бил с лице или с гръб, за възприемането му в условията на тъмнина като
опасност, според експертите, няма значение. Хората, за разлика от някои животни, нямат
светещи очи.
Опасната зона за спиране на автомобил Форд Транзит, движещ се със скорост 45
км/ч, при осветяване на вървящ пешеходец от късите светлини на фаровете е 35 метра, а при
паднал и лежащ върху платното за движение пешеходец е 42 метра. Вещите лица приемат,
че късите светлини на фаровете на л.а. Форд са осветили пешеходеца В. от разстояние не по-
малко 55 метра. Времето за реакция, за разпознаване и за възприемане на лежащ върху
пътното платно обект е около 2 секунди. При това положение експертите приемат, че
водачът е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
произшествието. Осветеният пешеходец е бил извън опасната зона за спиране на
автомобила.
Във връзка с установения алкохол в кръвта на пешеходеца, вещото лице съдебен
лекар посочва, че пешеходеца В. е бил повлиян от действие на консумиран алкохол и се е
намирал н началните стойности на средна степен на алкохолно опиване, във фаза на
усвояване, резорбция на изпития алкохол, което личи от по-ниската концентрация на
алкохол в урината от тази в кръвта. Средна степен на алкохолно опиване се характеризира с
прояви на значимо потискане на всички функции на централната нервна система - налице са
значителни нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието,
ориентировката, координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти. Налице е
4
понижена болева чувствителност. Средната степен на алкохолно опиване не се свързва със
загуба на съзнание и с падане. Т.е. причината за падане на пешеходеца върху платното за
движение не е свързано с употребата на алкохол. В съдебно заседание вещото лице съдебен
медик уточнява, че инсулта води до загуба на равновесие, тъй като е нарушено мозъчното
кръвообръщение. Преживеният инсулт може да доведе до колапс и падане, а алкохола
улеснява това действие. В случай че пострадалият е бил свикнал с употребата на алкохол, то
въздействието на алкохола върху реакциите му ще е по-слабо.
И двете вещи лица са категорични, че травмите на пешеходеца се свързват само с т.а.
Форд Транзит и не могат да са причинени от друг автомобил. В подкрепа на този извод са и
намерените по дъното на автомобила - по ауспуха, по гърнето по амортисьора- наличие на
кръв и следи от забърсване, а по болта на амортисьора е установен и кичур от косата на
пострадалия. Според съдебния медик този автомобил е причинил смъртта на Н. В., като не
може да се изключи и друг автомобил да го е ударил.
На възражението на третото лице помагач, че следите по тялото на пострадалия не са
само от губите на т.а. Форд Транзит, а и от друг автомобил, вещото лице автоексперт
посочва, че следите между десни и леви колела на автомобила Форд са на разстояние от
1,45м. В случая няма обикновено преминаване на автомобила през тялото - прегазване.
Тялото е влачено, като торсът се е закачил на най-ниско разположената ходова част на
автомобила. Вещото лице обяснява, че при влаченето, краката изостават назад от торса и не
могат да се получат две следи при преминаването на предно и задно колело. След като
премине през предното колело, тялото е възможно да се завърти или отмести, и задното
колело да мине през крайника по-встрани. Т.е. при влачене на тялото от автомобила не
могат да се получат ясни следи от леви и десни гуми по тялото на пострадалия, вкл. и да се
установи колко автомобила са преминали през него.
Във връзка с твърдените от ищците неимуществени вреди, съдът допусна съдебна
психологична-психиатрична експертиза, събра и гласни доказателства.
Съгласно заключението на експертизата, след внезапната смърт на баща им ищците
са преживяли Остра стресова реакция, последвала от тревожно-депресивни симптоми при
разстройство в адаптацията. Имали са нарушения на съня и трудно са се справяли с
ежедневните дейности /липса на желание за работа, чувство за несправяне, липса на
настроение/, но тези нарушения постепенно са отзвучали. Последиците са от психологичен
характер, съобразно индивидуалните им особености, не е необходимо медикаментозно
лечение. Внезапната и трагична загубата на баща им, като единствен и значим за ищците
родител, според вещите лица без съмнение представлява силно неблагоприятно житейско
събитие, довело до интензивни негативни изживявания на стрес и фрустрация
/препятстване/, нарушило емоционалното им благополучие за продължителен период от
време, последиците от което не са отзвучали напълно и към настоящия момент. Може да се
твърди, че са повлияли негативно както на личното, така и на социалното им
функциониране, включително по посока на ограничаване на контактите и нежелание за по-
близко общуване, поради изострена чувствителност и ранимост от случилото се.
Общуването помежду им не е засегнато, дори са налице елементи на сплотяване и нагласа за
взаимна подкрепа след понесената от тях загуба. С течение на времето афективната
компонента на преживяванията им ще отслабва и ще се възстанови обичайния им начин на
живот, но неизбежно ще остане травматичен спомен за инцидента, при който са загубили
своя баща.
Конкретно за всеки ищец вещите лица са установили следното психологическо и
емоционално състояние:
При ищеца Д. В. се установява засилена психологическа потребност от спокойствие и
защита от неблагоприятни външни въздействия, тревожен, предишен период на засилена
психична активност е причина за превъзбуда и преумора. Усеща слабост и апатия. Нуждае
се от тишина и спокойствие, в противен случай става раздразнителен. Зареден е с вътрешно
напрежение, което се опитва да намали, избягвайки излишни вълнения. Намира се в
състояние на стрес, предизвикан от понесено тежко разочарование. Настроен е
5
песимистично. Единственото му желание е да бъде оставен на спокойствие.
При ищцата Е. А. се установяват данни за емоционална нестабилност, изтощаване на
жизнената енергия, дезорганизираност на усилията за житейско справяне, затваряне в себе
си и избягване на общуване с цел да намали напрежението, което изпитва. Има усещане за
натиск на обстоятелствата, чувства се в ситуация без изход. Нуждае се от тишина и
спокойствие. Намира се в състояние на стрес и фрустрация /препятстване/, от което се
опитва да се избави чрез напрегната активност. Дефинитивно: „Зацикленост на проблема“.
При ищеца Р. В. се установяват данни за състояние на емоционална лабилност.
Изострена чувствителност за стимулите на средата, повишена вътрешна ранимост, загуба на
увереност, усещане за безсилие пред обстоятелствата. Намира се в състояние на стрес и
фрустрация /препятстване/ от понесено неблагоприятно житейско събитие.
Вещите лица са установили, че при ищците няма симптоми оформящи
посттравматично стресово разстройство. Няма данни ищците да са изпаднали в тежки
психологично/психиатрични състояния. Към настоящия момент не страдат от същинско
психично заболяване. Те са преживяли Остра стресова реакция, последвала от Депресивна
реакция /при Р. В./, тревожно-депресивна реакция /при Е. А./ , преобладаващо нарушение на
други емоции /при Д. В./ при разстройство в адаптацията. Тези състояния са отминали. Д. и
Е. са приемали медикаменти няколко месеца /това се установява от представена медицинска
документация на л.л.184 и 185 от делото/.
Разпитаните свидетели установяват, че след смъртта на баща им, ищците се сринали
напълно. Баща им Н. В. им бил опора, особено след смъртта на майка им, единственият им
жив родител. Те разчитали на него – за съвети, за финансова подкрепа, чували се често по
телефона, а ищеца Д. В. живеел в една къща с баща си. И двамата свидетели потвърждават,
че Н. В. е преживял инсулт през 2019г. Засегнат бил говора му, и трябвало да говори по-
бавно, за да се разбира речта му. Бил адекватен. Ходел самостоятелно. Имал високо кръвно и
взимал лекарства за това / това се установява и от събраната на ДП медицинска
документация, предоставена от НЗОК/. И двамата свидетели твърдят, че Н. В. не е
консумирал редовно алкохол, а само при събирания.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, доколкото същите не
противоречат на заключенията по експертизите и на писмени доказателства.
Съдът изцяло възприема заключенията на вещите лица по изслушаните три съдебни
експертизи. Същите са изготвени въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, представени са обективно, като вещите лица са отговорили ясно и пълно на
поставените от страните въпроси.
Към датата на ПТП процесният товарен автомобил Форд Транзит не е имал сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Ищците са предявили претенция пред Гаранционния фонд за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на 15.11.2021г. Не се спори, че ответника не е
заплатил такова.
Ищецът Р. В. е представил фактура ведно с касов бон, № 706/7.09.2021г. за платени
1200лв. за погребението на баща му Н. В..
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ безвиновната отговорност на
Гаранционния фонд за изплащане на обезщетения на имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт се ангажира при наличието на три предпоставки: ПТП да е настъпило
на територията на Република България, от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, и от ПТП да са настъпили
имуществени или неимуществени вреди от телесни увреждания или смърт. На общо
основание важи изискването по отношение на водача на незастрахованото МПС да са
6
налице елементите от фактическия състав на деликта, включително негово виновно
противоправно поведение, което да е в пряка причинна връзка с нанесените вреди. Вината се
предполага до доказване на противното, съгласно чл.45 от ЗЗД.
По делото е установено, че на 6.09.2021г., около 20.15ч. в гр.София, в населено
място, на ул.Суходолска, при сухо време, при сумрак и липса на улично осветление, на пътя,
в легнало положение се е намирал пешеходеца Н. В.. В близост не е имало пешеходна
пътека, не е имало и тротоар до пътя, по който да преминават пешеходците, независимо че
кварталът е жилищен и в близост се е намирал хранителен магазин. Не е ясно защо тялото
на Н. В. е било на пътя. Може само да се спекулира, като най-вероятно той е паднал на
пътното платно – бил е прекарал инсулт преди 2 години, имал е затруднение в походката,
бил е употребил алкохол и се е движел по неравен терен, тъй като е нямало изграден до пътя
тротоар. Н. В. е бил облечен в тъмни дрехи. Увреждащият автомобил Форд Транзит,
управляван от С. Д., се е движел по пътя с неустановена скорост, като според
автотехническата част на комплексната съдебна автотехническа медицинска експертиза
скоростта е възможно да е била 43-45 км/ч. или по-висока. Водачът Д. не е забелязал
лежащото на пътя тяло на Н. В., автомобилът е преминал през тялото, което се е закачило в
областта на торса за ниската ходова част на автомобила, в резултат на което тялото е било
влачено в продължение на няколко метра. След като водачът Д. е установил, че нещо се е
случило, е предприел рязко спиране на автомобила, в резултат на което е оставил спирачна
следа от 8,8м. В резултат на ПТП Н. В. е получил множество травми, от които е починал.
Въпреки че водачът Д. се е движел в рамките на разрешената за населено място
скорост, тя не е била съобразена с факторите на конкретната пътна обстановка. Съгласно
чл.20 ал.2 от ЗДвП факторите, които определят съобразената скорост за движение са
атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, характера и
интензивността на движението, знаците, маркировката, състоянието на водача и други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Това е само примерно
изброяване, като колкото повече са тези неблагоприятни фактори в пътната обстановка,
толкова по-ниска следва да бъде скоростта на движение в сравнение с максимално
предвидените такива по чл.21 от ЗДвП (така и ТР на ВС №28/84г. по н.д.№ 10/84г., ОСНК).
В случая са били налице няколко неблагоприятни фактори – смрачаваща се част от
денонощието, лоша видимост – неосветено място и липсата на улично осветление, населено
място (жилищен квартал с жилищни постройки и от двете страни на пътя, вкл. и магазини
до пътя), липса на изграден тротоар за пешеходците и съответно вероятност пешеходци да
се движат по самия път, липса на добра кондиция у водача – бил е употребил наркотик
преди дни и вероятно не се е чувствал добре, тъй като е бил приел и обезболяващ
медикамент /в кръвта му е открито вещество парацетамол/. При тези фактори съобразената с
тях скорост е следвало да бъде под максималната предвидена и разрешена от 50 км/ч. При
скоростта , с която се е движел, и с осветеност на пътя, осигурявана само от фаровете на
автомобила на 55м. напред, той се е поставил в невъзможност да забележи лежащия на
пътното платно пешеходец и да предотврати удара с него. Опасната зона за спиране на
автомобила при скорост от 50 км/ч. е 42м. , съобразно заключението на вещото лице. За
яснота следва да се посочи, че опасната зона представлява онова разстояние, което всяко
превозно средство изминава от момента на възникване на една опасност, и включва времето
и разстоянието, което се изминава за реагиране на водача, сработване на спирачните
механизми и получаване на максималния спирачен ефект до привеждането на превозното
средство в покой. Опасната зона представлява обективна закономерност на движението и тя
не зависи от волята на водача. Опасната зона за спиране, която е резултат на движение със
скорост над максималната по закон, скорост която не е съобразена със затрудненията в
пътната обстановка, макар и опасността да е възникнала в нейните граници, не е основание
за отпадане на отговорността - така в Решение №942/77г. по н.д.№ 680/77г., ІІІ н.о., ВС.
Водачът Д. е могъл да възприеме пешеходеца и при скорост от 50 км/ч., тъй като е имал
видимост от 55м. напред и при отчитане на 2 секунди за реакция след възприемане на
пешеходеца, е могъл да спре автомобила след 42м. и да предотврати удара с него. Липсата
на спирачен път от автомобила преди удара с пешеходеца сочи, че водачът му не е възприел
7
пешеходеца преди удара. А това е аргумент, че скоростта му не е била съответна на
видимостта, а и на състоянието на водача. Фактът, че наркотикът /кокаин/ е установен само
в урината на водача сочи, че не го е приел непосредствено преди ПТП, но явно не се е
чувствал добре, щом е приел и обезболяващ медикамент парацетамол. Само когато един
водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, направил е
всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника за
приложението му и въпреки това са настъпили обществено опасни последици, той не следва
да носи отговорност , тъй като е налице случайно деяние по см. на чл.15 от НК (така ТР
№28/84г. на ВС). Ако водачът бе шофирал с по-ниска скорост, той би имал време да
възприеме пешеходеца, да реагира за да го предпази, като спре аварийно автомобила или
извърши маневра, за да избегне удара. В случая водачът е нарушил разпоредбите на чл.5
ал.2 т.1 и ал.3 т.1 , чл.20 ал.2 от ЗДвП, като е управлявал МПС със скорост несъобразена с
конкретната пътна обстановка, след употреба на наркотично вещество и без да съобрази
поведението си с възможни пешеходци на пътя, което сочи на противоправно поведение.
Презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД не е оборена от ответната страна, поради което следва да
се приеме, че деянието е извършено виновно (в случая доказателствата сочат на
непредпазливо деяние).
Възражението на третото лице помагач, че увреждането по пешеходеца е причинено
от друг автомобил се опровергава от заключението на комплексната експертиза, особено в
медицинската й част. Уврежданията по Н. В., които са довели до смъртта му, са причинени
единствено от управлявания от С. Д. т.а. Форд Транзит.
Основателно е възражението за съпричиняване от страна на пешеходеца. Н. В., в
нарушение на чл.108 и чл.113 от ЗДвП, се е намирал на пътното платно, извън пешеходна
пътека. За настъпване на общественоопасните последици е налице принос от страна на
пострадалия. По пешеходеца не са установени светлоотразителни знаци, напротив – бил е с
тъмни дрехи. Намирал се е на пътното платно, в легнало положение, което не може да се
очаква от водачите на МПС, на напълно неосветено място, по време, когато е било вече
сумрачно. Установеното наличие на алкохол в кръвта и то в количество по-високо от това в
урината, сочи, че пешеходецът е бил употребил алкохол непосредствено преди ПТП.
Концентрацията не е много висока – на границата между леко и средно алкохолно опиване,
при такава концентрация не се наблюдава падане на земята, а и на пешеходците /за разлика
от водачите/ не е забранено да са употребили алкохол. В случая обаче Н. В. е преживял
инсулт, вземал е медикаменти, вкл. и за високо кръвно налягане /което се установява не
само от свидетелските показания, но и от медицинската документация, представена от
НЗОК по ДП/. Имал е затруднена походка и реч, живеел е в района и е знаел , че до магазина
/в близост до който е намерен трупа му/ няма тротоар. Въпреки това е употребил алкохол
/вероятно в магазина вместо у дома си/ и е предприел връщане към дома си в сумрак, преди
уличното осветление да заработи, облечен в тъмни дрехи и без светлооразителни знаци или
средства за осветяване и сигнализиране /фенерче или др./, като е вървял в това състояние
непосредствено до пътя на банкета или на самия път , който по принцип е с натоварен
трафик, и поради някаква причина /здравословна или се е спънал/ е паднал на пътната
настилка, като така е създал условия за настъпване на вредоносния резултат.
При отчитане на обстоятелството, че съгласно чл. 20 от ЗДвП отговорността на
водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма,
включително и чрез вмененото им задължение за избиране на такава скорост за движение,
така че да може да спрат пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да
предвидят, настоящият състав намира, че размерът на съпричиняването от страна на
пострадалия е 20%.
Смъртта на пешеходеца В. е причинила вреда за неговите деца, ищците по делото.
Установи се, че те тежко са приели загубата на баща си, всеки от тях по свой начин. Смъртта
му е нарушила емоционалното им благополучие за продължителен период от време,
последиците от което не са отзвучали напълно и към настоящия момент. Ищците са
разчитали на неговата помощ и подкрепа, разбира се доколкото напредналата му възраст би
8
позволила това.
Налице са елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане -
деяние от водача на лекия автомобил, извършено виновно и противоправно, вреда за ищците
по делото и наличие на причинна връзка между деянието и вредата. Налице са
предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на увреждащото
МПС за претърпените от ищците вреди, а поради възложената от закона отговорност и при
липса на съществуващото правоотношение по ЗЗГОА на товарния автомобил Форд Транзит
със застраховател - за ангажиране на отговорността на Гаранционния фонд.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищците да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието
„справедливост“ е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания и др. Критерият за справедливост по см. на чл.
52 ЗЗД не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото
общество в конкретната държава.
Преценявайки събраните по делото доказателства за преживения от ищците стрес,
социален дискомфорт и страдание от смъртта на баща им, отчитайки близките емоционални
връзки, които всеки ищец е поддържал с баща си и силната им привързаност към него,
съществените трудности, които всеки от тях е изпитал при преживяване на загубата на баща
им, липсата на морална помощ и подкрепа от единствения им родител в бъдеще,
съобразявайки възрастта на ищците и че те са самостоятелни и възрастни хора, всеки със
свое семейство и деца, и не са разчитали на финансова подкрепа от своя баща, отчитайки
възрастта на починалия Н. В., който на 74г. е бил в края на своя жизнен път /съобразно
статистическите данни за продължителността на живота на мъжете от 70,1г. в България и
съобразно заболяванията, които е имал, видно от аутопсионния протокол/ , намира че във вр.
с критериите в ППВС №4/68г., с оглед момента на ПТП и застрахователните лимити,
справедлив размер на обезщетение е такова в размер на 90 000лв. на всеки от ищците. Няма
основание съдът да не определи равно по размер обезщетение на всеки ищец. Ищците се на
близка възраст, всички те са възрастни хора и не се установи някой от тях да е бил по-
привързан или да е поддържал по-близък контакт със загиналия си родител. А и в исковата
молба ищците претендират еднакво по размер обезщетение за неимуществени вреди.
Намалено с процента на съпричиняване (20%), на всеки от ищците се следва обезщетение в
размер на 72 000лв. За разликата до претендирания размер от по 200 000лв., исковете следва
да се отхвърлят.
На ищеца Р. В. се следва и обезщетение за търпените от него имуществени вреди.
Видно от представената по делото фактура и касов бон, той е направил разход за
погребението на баща си за 1200лв. Този разход е в пряка причинно следствена връзка с
настъпилото ПТП, и следва да бъде възстановен от ответника.
Върху определените главници ответникът дължи и лихва за забава. Началният
момент на лихвата за забава следва да бъде определен по правилата на чл.558 ал.1 от КЗ и
чл. 497 от КЗ. Претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди е предявена
от ищеца на 15.11.2021г. На 27.01.2022 г. ответникът е постановил отказ да заплати
обезщетение, преди да изтече 3м. срок за отговор. От датата на формалния отказ –
27.01.2022г. ответникът дължи и лихва за забава върху присъденото обезщетението.
Претенциите на ищците за заплащане на лихва за забава от по-ранен момент следва да се
оставят без уважение.
По разноските:
Ищецът Д. В. е освободен изцяло от заплащане на държавната такса и разноските по
9
делото.
Останалите двама ищци са частично освободени. Ищцата Е. А. е заплатила 100лв.
държавна такса и 350лв. разноски по делото за съдебни експертизи, или общо 450лв.
Ищецът Р. В. е заплатил 175лв. разноски за експертизи, като е освободен от заплащане на
държавна такса.
Процесуалният им представител претендира адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 ал.2 вр. чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата. Представено е пълномощно и договор
за правна помощ, видно от който адв.Д. упражнява безплатно процесуално
представителство.
Ответникът претендира разноски по списък в размер на 750лв. за две експертизи,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът дължи на отчетниците направените от тях
разноски, съобразно уважената част от исковете. Исковете са уважени за 36%, с оглед на
което на ищцата А. ответникът дължи разноски в размер на 162лв., а на ответника Р. В. –
63лв.
На адв.Д., на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв се следва адвокатско възнаграждение в
размер на 7048,80лв. с ДДС, изчислено по реда на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 за
минималните размери адвокатски възнаграждения /в редакция към момента на подаване на
исковата молба/ при интерес от 217 200лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, на ответника се следват разноски съобразно
отхвърлената част от исковете – или 288лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, поради освобождаване на ищците по силата на чл.83
ал.2 от ГПК от задължението изцяло или частично от внасяне на държавната такса и
разноските по делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 8 588лв. , изчислена като 4% върху размера на уважените искове
от общо 217 200лв. минус 100лв. внесена държавна такса от ищцата А.. От бюджета на
съдебната власт са направени разноски за съдебна медицинска експертиза в размер на
150лв., за СППЕ в размер на 225лв. и за КСМАТЕ в размер на 150лв. или общо 525лв.
Съобразно уважената част от исковете /63%/, ответникът следва да заплати на съда сумата
от 189лв. разноски.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.ф., БУЛСТАТ ****, със седалище в гр.София и адрес на управление ул.“
**** да заплати на Д. Н. В., ЕГН **********, адрес : гр.София, ул.“****, на Е. Н. А., ЕГН
**********, адрес: гр.София, ж.к.“**** и на Р. Н. В., ЕГН **********, адрес: гр.София,
ул.“****, по 72 000лв. ведно с лихвата за забава от 27.01.2022г. до окончателното
изплащане, представляващи обезщетение за причинени от ПТП, настъпило на 06.09.2021г. в
гр. София, неимуществени вреди от смъртта на техния баща Н. Й. В., причинени виновно от
водач С. Б. Д., ЕГН **********, при управление на товарен автомобил Форд Транзит с рег.
№ СВ **** ВР, който обичайно се намира на територията на Република България и за него
няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, да
заплати на Р. Н. В. и сумата 1200лв., представляваща обезщетение за търпени имуществени
вреди от същото ПТП – направени разходи за погребението на Н. Й. В., ведно с лихвата за
забава от 27.01.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата 63лв. разноски по
делото, а на Е. Н. А. да заплати и сумата 162лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
неимуществени вреди за разликата до първоначално предявените размери от по 200 000лв.
ведно с лихвата за забава, както и исковете за присъждане на лихва за забава върху
главниците от 15.11.2021г. до окончателното изплащане и от 03.12.2021г. до окончателното
изплащане, като неоснователни.
10
Присъдените суми ответникът следва да заплати на посочените от ищците по делото
банкова сметка /в пълномощно на л.222 от делото/.
ОСЪЖДА Г.ф., БУЛСТАТ ****, със седалище в гр.София и адрес на управление ул.“
**** да заплати на адв. Н. Н. Д., на основание чл.38ал.2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 7048,80лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Д. Н. В., ЕГН **********, адрес: гр.София, ул.“****, Е. Н. А., ЕГН
**********, адрес: гр.София, ж.к.“**** и Р. Н. В., ЕГН **********, адрес: гр.София,
ул.“**** да заплатят на Г.ф., БУЛСТАТ ****, със седалище в гр.София и адрес на
управление ул.гр.**** разноски по делото в размер на 288лв.
ОСЪЖДА Г.ф., БУЛСТАТ ****, със седалище в гр.София и адрес на управление
ул.гр.**** да заплати по сметката на Софийски градски съд , на основание чл.78 ал.6 от
ГПК, държавна такса и разноски в размер на 8 777лв.
Решението е постановено при участието на С. Б. Д., ЕГН **********, като трето лице
помагач на ответника Г.ф..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11