О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил 23.04.2019 г.
Кюстендилският
окръжен съд наказателна колегия в закрито заседание на двадесет и трети април
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
като разгледа докладваното
от съдия Цекова ЧНД № 140 по описа за
Производството е по реда на чл. 243 ал. 5 и
6 НПК и е образувано по жалба на Х.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, подадена
чрез адв.М.П.от АК - София срещу Постановлението на КнОП от 18.02.2019 г., с
което е прекратено наказателното производство по ДП № 66/2018 г. по описа на
КнОП, ДП № 780/2018 г. по описа на РУ МВР- Кюстендил, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.115 НК, в условията на чл.24 ал.1 т.1 НПК. В
жалбата са релевирани оплаквания за необоснованост поради липса на мотиви и
достатъчно данни за анализ на казуса и незаконосъобразност на прекратителното постановление,
изразяващи се в следното: не е разследвано престъпление по чл.127 НК, а такова
по чл.115 НК; крайно лаконична и противоречива фактическа обстановка, извън
която са останали непосочени оплаквания от починалия М. за болки в шията,
челюстта и езика и неглижирането им от личния му лекар д-р С.П.; липса на
анализ в постановлението на заключението на СМЕ и неяснота въз основа на какви
данни прокурорът е приел липса на причинно-следствена връзка между поведението
на друго физическо лице и настъпилата смърт, които въпроси трябва да се изяснят
в бъдещ съдебен процес. В заключение се обобщава, че разследването проведено
незадълбочено и повърхностно, не са събрани достатъчно доказателства и не е
преследвана основната цел на наказателния процес – установяване на престъпление
и деецът му. Моли се за отмяна на постановлението и връщане делото прокурора със задължителни указания.
КнОП не е
изразила становище по жалбата.
КнОС, след
внимателно запознаване с доводите в жалбата и събраните материали в досъдебното
производство, в рамките на визираните от разпоредбата на чл. 243 ал.4 и 5 НПК
правомощия, прие следното от фактическа и правна страна:
- По допустимостта на жалбата.
Жалбата
изхожда от надлежно легитимирано от разпоредбата на чл.243 ал.3 НПК лице. Видно
от Удостоверението за наследници на починалия
С.М.Т.жалбоподателят Х.С.М. е негов наследник - негов син и следователно
като такъв е оправомощен да обжалва прекратеното наказателно производство с предмет
чл.115 НК. Поради това жалбата се явява допустима и съдът ще я разгледа по
същество.
2.По
основателността на жалбата.
По
делото е установена следната фактическа обстановка:
Досъдебното производство е образувано по
чл.212 ал.2 НПК с първото действие по разследването – Протокол за оглед на
местопроизшествие от 12.08.2018 г. за престъпление по чл.115 от НК за това, че
на 12.08.2018 г. на таванско помещение в къща, находяща се в *****, умишлено е
умъртвено лицето С. М. Т., ЕГН **********,
от гр. Кюстендил.
От справката за лице/на л. 10 от ДП/е установено, че починалиятС.М. Т., със семейно
положение разведен, е живял сам в гр. Кюстендил на ***и че има две деца: жалбоподателят Х.С.М., ЕГН **********
и М.С.М.а, ЕГН **********. М.М.а, разпитана като свидетел в ДП на 21.09.2018
г., е заявила, че от 19 години живее в Р Гърция, а брат й Х. живее и работи в
Италия. От няколко месеца преди смъртта на баща им тя и брат й знаели, че баща
им има някаква рана в устата, за която й казвал, че я лекува стоматолог и
че причината е в носената от него
протеза. Св.Т.а и брат й-жалбоподателят М. на няколко пъти искали да го заведат
на лекар в София, но баща им настоявал, че болките са от протезата. През м.юли
На 12.08.2018 г. св. Т.а и баща йС.Т.
станали рано сутринта и пили кафе, след което тя отишла до магазина и купила
нещо за обяд. Двамата обядвали и св. Т.а легнала да поспи, понеже била уморена
от пътуването си предния ден. Малко след като легнала, тя чула да звъни
телефона на баща й и станала. Излязла на двора да го търси, като го викала, но
той не бил там. Като видяла, че го няма в двора, св.Т.а помислила, че баща й е
отишъл при съседа Васил, тъй като двамата били приятели. Тя седнала на пейката
в двора и чакала баща си да се върне. Но след като минало повече от час и него
го нямало, св. Т.а се притеснила. От телефона на баща си набрала телефоните на
няколко негови приятели, но те й казвали, чеС.Т. не е при тях. Тя отишла при
съседа и приятел на баща й Васил и двамата
го търсили в квартала – тя с колата си, а Васил с велосипеда си, но не
го намерили. И тогава св.Т.а се усъмнила, че баща й може да посегне на живота си, тъй като преди това им
казвал, че ако има рак, ще се обеси. Тя отворила вратата на стълбището и видяла
лампата за втория етаж да свети, което било необичайно, тъй като съседите им от
този етаж ги нямало. Тя отново се обадила на Васил да дойде, защото има съмнения, че баща й си е посегнал
на живота. Васил дошъл и двамата се качили на тавана на къщата. Васил отворил
вратата и й казал, че баща й се е обесил и виси на въже. Обадили се на тел.112
и на място пристигнала група, която извършила оглед на местопроизшествието,
направила съответните снимки, извършила
оглед на трупа и той бил откаран в МБАЛ за аутопсия. На л.4-5 от ДП е приложен Протокола за оглед на
местопроизшествието.
От извършената СМЕ на труп № 24/2018 г. от
13.08.2018 г./на л. 22-25 от ДП/ , изпълнена
от съдебния лекар д-р Васил Николчев е установено, че смъртта наС.Т. се дължи на механична асфиксия
в резултат на обесване, който извод е формиран след установеното от вещото лице
при огледа на трупа. Обесването е станало приживе, като е възможно от да е
извършено от самия пострадал. Трупът не е висял дълго време на примката, видно
от послесмъртните петна по ниските му задни части, в съответствие на лежащо по
гръб положение след свалянето му.
При огледа и аутопсията на трупа не са
установени от вещото лице други следи от насилие/травматични увреждания от
механични фактори или следи от въздействие на други външни вредоносни фактори/,
които да имат отношение към настъпването на смъртта. Не са установени следи или
увреждания, сочещи на борба или самоотбрана на починалия преди смъртта.
Установените по трупа пресни травматични
увреждания - охлузвания по долна устна и десен лакет и
кръвонасядане по меките черепни обвивки- са причинени от действие с неголяма
сила на твърди тъпи/тъпоръбести предмети
и отговарят да са получени в период от момента около смъртта до няколко
часа преди това, но най-вероятно са причинени при удари в околни предмети или
падане в хода на обичайните му действия
или”подготовката” на обесването или при самото обесване. По-старите
кръвонасядания по дясна китка и ляво бедро са получени също от действие на
твърд тъп предмет няколко денонощия преди момента на смъртта.Всички тези
увреждания нямат отношение към настъпването на смъртта или поведението на
лицето преди това. Състоянието на трупа към момента на аутопсията отговаря на
смърт от първо денонощие, като смъртта е настъпила бързо.
В смъртния акт е записана дата на смъртта
наС.Т. 12.08.2018 г. От Удостоверението за наследници на л.28 от ДП е видно, че наследниците на починалия са св. М.Т.а и
брат й жалбопоподателят Х.М., съответно негови дъщеря и син.
На л.27 от делото е приложен лист, на който
саморъчно е написано следното: „ Ицо, Мишо, от рак никой не е оцелял. Няма да
се мъча като чичо ви П. и да съм ви в тежест. Обичам ви много. Сбогом. Още
веднъж сбогом. Обичам ви.”
От така установената фактическа обстановка
се налага правния извод за несъставомерност както на разследваното престъпление
по чл.115 НК, така и липса на съставомерни признаци на друго престъпление, вкл.
и на такова по чл.127 НК, каквито доводи се навеждат в частната жалба.
При така установената фактическа
обстановка се налага правния извод за несъставомерност на повдигнатото срещу
неизвестен извършител обвинение за престъпление по чл.115 НК, до какъвто
обоснован и законосъобразен извод е достигнал и прокурорът, приел наличие на
основанието за прекратяване на наказателното производство по чл.243 ал.1 т.1 НПК в хипотезата на чл.24 ал.1 т.1 НПК. Този извод е законосъобразен въпреки
неговата лаконичност в постановлението. В настоящото определение съдът ще
допълни този извод на обвинителната власт, проверявайки законосъобразността и
обосноваността на прокурорския акт при спазване на правомощията си по чл.243
ал.5 НПК.
За да е съставомерно на чл.115 НК едно
деяние, е необходимо да е налице умишлено умъртвяване на другиго. От обективна
страна трябва да е налице причинена смърт, а от субективна страна – тази смърт
да е причинена умишлено, т.е при форма на вината пряк умисъл.
От установената по несъмнен начин
фактология не се установява умишлено умъртвяване на починалияС.М. Т. по см.на
чл.115 НК. Налице е настъпила смърт на Т., но тя съгласно кредитираната СМЕ се
дължи на механична асфиксия в резултат на обесване. Последното е извършено в
следобедните часове на 12.08.2018 г., когато в къщата на починалия на
ул.”Козлодуй” № 20 в гр. Кюстендил освен него и дъщеря му св. М.Т.а не е имало
други лица и последният факт е безспорно установен от показанията на самата
свидетелка Т.а. От СМЕ също безспорно е установено, че при огледа и аутопсията
на трупа не са установени от вещото лице други следи от насилие/травматични
увреждания от механични фактори или следи от въздействие на други външни
вредоносни фактори/, които да имат отношение към настъпването на смъртта. Не са
установени следи или увреждания, сочещи на борба или самоотбрана на починалия
преди смъртта. А установените по трупа пресни травматични увреждания -
охлузвания по долна устна и десен лакет и кръвонасядане по меките черепни
обвивки- са причинени от действие с неголяма сила на твърди тъпи/тъпоръбести
предмети и отговарят да са получени в
период от момента около смъртта до няколко часа преди това, но най-вероятно са
причинени при удари в околни предмети или падане в хода на обичайните му
действия или”подготовката” на обесването
или при самото обесване. По-старите кръвонасядания по дясна китка и ляво бедро
са получени също от действие на твърд тъп предмет няколко денонощия преди
момента на смъртта.Всички тези увреждания обаче нямат отношение към настъпването на смъртта или поведението на
лицето преди това.
А саморъчно написаната бележка на л. 27 от
ДП, като се изхожда от съдържанието й, което се подкрепя от показанията на св.Т.а
за по-ранно изявление наС.Т. пред нея и брат й, е индиция за съзнателно
планиран край от самия Т. на неговия житейски път чрез обесване, за което св.Т.а
и брат й са чували от самия него в по-ранен момент.
Изложеното обосновава единствено
правилния извод, че смъртта наС.Т. не е насилствена и умишлено причинена от
друго лице, а е резултат от собствените целенасочени действия на самия починал.
По изложените съображения е налице
хипотезата на чл. 24 ал.1 т.1 предл.ІІ-ро НПК -
че деянието не съставлява престъпление както по чл.115 НК, така и по
някой от другите текстове на НК. При
това положение прокурорът се е възползвал законосъобразно от правомощията си по
чл.243 ал.1 т.1 НПК за прекратяване на наказателното производство, което е
сторил с атакуваното постановление.
Проверяваното постановление съдържа
изискващите се от чл.199 НПК реквизити. То съдържа описание на възприетата
фактическа обстановка, която макар и да е отразена по-лаконично, е правилно
установена. Тя се разшири с отделни фактически детайли в настоящото
определение. Правните изводи за несъставомерност на обвинението по чл.115 НК са
обосновани и законосъобразни и съответстват на събраните по делото
доказателства, макар и да са кратки. Затова те се разшириха и допълниха с настоящото определение. Изложеното води на
извода, че проверяваното постановление за прекратяване на наказателното
производство поради липса на извършено престъпление – т.е. на основание чл.243 ал.1 т.1 НПК, в хипотезата на чл.24
ал.1 т.1 предл.ІІ-ро НПК е обосновано и
законосъобразно, постановено след проведено пълно и всестранно разследване при
спазване изискванията на чл. 13,14 и 107
НПК и следва да се потвърди.
С това изложение съдът отговори на доводите в частната жалба за
незаконосъобразност на прекратителното постановление и по горните съображения
ги намира за неоснователни. В допълнение ще се посочи само, че събраните и
описани доказателства са в достатъчен обем, за да обосноват правния извод за
несъставомерност на обвинението в престъпление по чл.115 НК. Показанията на св.Т.а,
присъствала в къщата през целия ден на 12.08.2018 г. установяват по несъмнен
начин, че освен нея и баща й в къщата не е идвал никой друг. Единствено
споменатия от нея съсед Васил е дошъл, но той е бил извикан от самата нея, след
като баща й не се върнал и го нямало и
при негови приятели и тя се усъмнила предвид заявявано по-рано от него, че ако
има рак, ще се самоубие. СМЕ категорично
дава отговор на причините за смъртта, механизма на причиняването й, липса на
всякакви данни за борба или упражнено върху починалия насилие от друго лице,
както и сочи, че констатираните по трупа увреждания не са в причинно-следствена връзка със
смъртта. Затова настоящият състав намира, че не е необходимо събиране на други
доказателства и че при така събраните доказателства разследването е проведено
всестранно и пълно.
Наличните по делото доказателства,
установяващи изложената по-горе фактическа обстановка, не обосновават
съставомерност и на престъплението по чл.127 НК, в каквато насока има
оплаквания в жалбата. Този текст предвижда наказателна отговорност за всеки,
който по какъвто и да е начин подпомогне
или склони другиго към самоубийство. От показанията на св.Т.а и от
саморъчно написаната бележка може да се
направи обоснован извод, че липсват всякакви данни за подпомагане или
склоняване на починалия Т. от друго лице да се самоубие. Напротив.Установено е
точно обратното – че самият той съзнателно е взел решението как да приключи
житейския си път след казаното в негово присъствие на диагнозата карцином от
лекаря в София на 10.08.2018 г., което се потвърждава и от оставеното от него
саморъчно писмо. Действително, на него липсва извършена графологична
експертиза.Но съдържанието му, съпоставено с показанията на св.Т.а, с
достатъчна категоричност формират извода, че писмото е написано именно от него
и е адресирано към децата му, видно и от началното обръщение в него. Соченото в
жалбата относно бездействие на личния лекар на починалия при съобщени от
починалия Т. оплаквания, дори да е
житейски вярно, също няма никакво пряко или косвено отношение към настъпилата
му смърт. Защото на 12.08.2018 г. в къщата са се намирали само той и дъщеря му.
А и самата свидетелка Т.а е посочила, че тя и брат й са искали по-рано да го
заведат на лекар в София, но Т. е отказвал, като е заявявал, че болките му са
от носената протеза и че го лекува стоматолог.
По всички така изложени съображения съдът
намери частната жалба за неоснователна. Постановлението на КнОП е обосновано и
законосъобразно и следва да се потвърди по изложените в него и допълнени с
настоящото определение съображения.
Водим от изложеното и на основание чл.243
ал.5 и ал.6 т.1 НПК, Кюстендилският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Постановлението
на КнОП № 1320/2018 г. от 18.02.2019 г., с което е прекратено наказателното
производство по ДП № 66/2018 г. по описа на КнОП, ДП № 780/2018 г. по описа на
РУ МВР- Кюстендил, водено за престъпление по чл.115 НК, в условията на чл.24
ал.1 т.1 НПК.
Определението може да се обжалва и
протестира пред САС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: