Определение по дело №4362/2017 на Районен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                    /11.05.2018 година, гр. Пазарджик

 

Районен съд - Пазарджик, 27 граждански състав

На единадесети май две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                                                  Съдия: Десислава Тодорова

 

Като разгледа гражданско дело № 4362 по описа за 2017 г. на Съда, за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството е образувано по искова молба вх. № 21657/27.10.2017г., ведно с молба-уточнение вх. № 22765/09.11.2017 г. от Й.Н.Й., чрез пълномощника му адв. Б.Д. ***, срещу Н.И.Г., с която са предявени искове както следва: за 1/приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик и бъде осъден да му предаде владението на 1/6 ид. ч. от недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор №55155.505.625.1.40 по КК и КР на гр. Пазарджик, находящ се в гр. Пазаррджик, ул. „Проф. Иван Батаклиев“ №10, вх. Б, ет. 6, ап. 40, ведно с 2,5472% ид.ч. от общите части на сградата. Претендира се 2/ да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът притежава правото на собственост и да бъде осъден да предаде владението на 14 бр. движими вещи. Претендира се 3/ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за ползване на 1/6 ид.ч. от имота в размер на 60,00 лева на месец, считано от 04.10.2017 г. до окончателното уреждане на ползването на съсобствения имот, ведно със законната лихва при просрочие. С оглед наведените фактически твърдения, преценени в тяхната логическа връзка, съдът намира, че първата и втора претенция кореспондират с правното основание по чл. 108 от ЗС, а третата е по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

При извършена служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК вторият и третият иск са оставени без движение с протоколно определение от 27.03.2018г. На ищеца са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности, а именно: да уточни на какво основание претендира да е собственик на така посочените движими вещи в исковата молба, същите да посочи в обстоятелствената част на исковата молба, с оглед съответствие с петитума, както и да конкретизира искането си за плащане на обезщетение за ползване имота, като същото бъде индивидуализирано с размер и период.

С молба-уточнение вх. № 7155/02.04.2018 г. ищецът, наред с уточненията по втория предявен иск, поддържа по отношение иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС, че при условията на изменение на иска, с оглед изготвена по делото експертиза, същия се предявява за обезщетение за лишаване от ползване на имота не за 60,00 лева месечно, а за 42,75 лева, или общо 256,50 лева и за периода от 04.10.2017г. до 02.04.2018г., ведно със законната лихва при просрочие до окончателното изплащане на сумата.

Постъпил е допълнителен отговор на искова молба вх. № 10425/08.05.2018г., с който се оспорва допустимостта на направеното изменение, на основание неприета експертиза. Поддържа се, че поради липса на изрично упълномощаване на адвоката на ищеца да подпише исковата молба, процесуалните действия на страната са ненадлежно извършени. Моли да се прекрати процеса или да се даде срок за потвърждаване действията на адвоката от страната.

Съдът, като извърши повторна проверка на редовността и допустимостта на предявените искове по реда на чл. 140 от ГПК, намира следното:

Съдът, в проведено първо съдебно заседание на 27.03.2018 г., вече се е произнесъл по възражението на ответника за наличието на  представителна власт на адв. Д. досежно подписване на исковата молба. В допълнение, следва да посочи, че от представеното пълномощно /л.32 от делото/ е видно, че то дава власт на пълномощника да извършва всички съдопроизводствени действия, включително да се разпорежда с предмета на делото, напр. да сключва спогодба и др. Формалната логика налага извода, че след като адвокатът е овластен да извършва всички съдопроизводствени действия, безспорно каквото е подписване и подаване на искова молба, то няма основание да се приеме обратното, доколкото не е изключено в пълномощното. Ето защо възражението следва да се остави отново без уважение.

По делото е проведено първо съдебно заседание на 27.03.2018 г., когато е даден ход на делото, а с оглед изясняване фактическите твърдения на ищеца исковата молба е оставена без движение. Същевременно по делото е допусната и изготвена СТЕ. При констатираните нередовности на исковата молба, процесуални действия по разглеждане на делото, изслушване и приемане на СТЕ не са провеждани. В тази връзка и както ответната страна поддържа - ищецът неоснователно се позовава на заключението на СТЕ. Така направено изявлението му досежно иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС, че се търси обезщетение за лишаване от ползване на имота не за 60,00 лева месечно, а за 42,75 лева, по своята правна същност обаче е десезиране на съда за разликата над от 42,75 лева до 60 лева месечно, но ищецът не е посочил дали това прави при условията на частичен отказ или частично оттегляне от иска. За това следва да се дадат указания, като предвид, че е приключило първо съдебно заседание по делото, съдът след уточнението ще прецени дали да изиска становище от ответника, по арг. от чл. 232 от ГПК.

Според чл. 124, ал. 2 от ГПК, може да се предяви иск за бъдещи вземания само, ако се претендира осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. Обезщетението за лишаване от ползване на имот не представлява повтарящо се вземане и е недопустимо да се претендира за бъдещ период. Съдебната практика по този въпрос е категорична (решение по гр. д. № 1385/2009 г, ІІ г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 2067/2016 г., ІІ г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 13092/2011 г. СГС и др.). Изключение е предвидено в хипотезата на чл. 344, ал. 2 ГПК, каквато не е налице, предвид очертания предмет на делото.

Съгласно чл. 129, ал. 5 от ГПК, поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването. Исковата молба, както се посочи, е подадена на 27.10.2017г.

Предвид изложеното, съдът намира, че при така направеното уточнение от ищеца по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС и че касае периода от 04.10.2017 г. до 02.04.2018г., ведно със законна лихва при просрочие до окончателното изплащане на сумата, то същия се явява недопустим за периода от датата на подаване на исковата молба -27.10.2017 г. до 02.04.2018 г., вкл. за така претендирана законна мораторна лихва, тъй като обхваща бъдещ период. При това положение, исковата молба, в частта по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС относно търсено обезщетение за периода 27.10.2017 г.- 02.04.2018 г., ведно със законна лихва при просрочие до окончателното изплащане на сумата, следва да бъде върната и производството прекратено поради недопустимост.

След влизане в сила на прекратителното определение, съдът ще продължи следващите се процесуални действия по чл. 140 от ГПК.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение на ответника, обективирано в допълнителен отговор на искова молба вх. № 10425/08.05.2018г., за липса на представителна власт на пълномощника на ищеца за подписване и подаване на  искова молба вх. № 21657/27.10.2017г.

ВРЪЩА искова молба вх. № 21657/27.10.2017г., ведно с молба-уточнение вх. № 22765/09.11.2017 г. и молба-уточнение вх. № 7155/02.04.2018 г., в частта по предявения от Й.Н.Й., ЕГН **********, против Н.И.Г., ЕГН **********, иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на 1/6 ид. ч. от имот с идентификатор №55155.505.625.1.40 по КК и КР на гр. Пазарджик, за периода 27.10.2017 г.- 02.04.2018 г., ведно със законна лихва при просрочие до окончателното изплащане на сумата, и в тази част ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4362/2017г. по описа на РС – Пазарджик, на основание чл. 130 от ГПК.

УКАЗВА на ищеца, чрез пълномощника, да уточни в едноседмичен срок, с писмена молба с препис за ответника, относно десезирането на съда за разглеждане спора по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на 1/6 ид. ч. от имот с идентификатор №55155.505.625.1.40 по КК и КР на гр. Пазарджик, за разликата над от 42,75 лева до 60,00 лева месечно- дали това изявление прави при условията на частичен отказ или частично оттегляне от иска. При неизпълнение на указанията в дадения срок, на основание чл. 101, ал. 3, вр. ал. 1 от ГПК, процесуалното действие ще се смята за неизвършено.

Определението в прекратителната му част може да бъде обжалвано в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Пазарджик от връчването му.

Препис от определението да се връчи на страните.

Делото да се докладва при постъпване на доказателства за изпълнение на дадените указания в определения срок за това или незабавно след изтичането му.

 

                                         СЪДИЯ:

/Д. Тодорова/