Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 1048 / 03.11.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на трети октомври, през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ А.А
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 212 по описа за 2023 година и за
да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.285 от ЗИНЗС.
Ищецът
И.Г.П., ЕГН **********, с адрес понастоящем Затвора Стара Загора, е предявил
иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София за заплащане на
обезщетение в размер на 1755 лева, за претърпени в периода 01.05.2022г.-31.05.2022г.
неимуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на
служители на затворническата администрация на Затвора Бургас, свързани с
неблагоприятните условия на наложената мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
В
исковата молба се твърди, че за посочения период длъжностните лица от
администрацията на Затвора Бургас не са изпълнили задължението си да осигурят
нормални битови и санитарно-хигиенни условия за изтърпяване на мярката
„задържане под стража“, като на ищеца са причинени неимуществени вреди чрез
действия и бездействия, изброени в 11 точки на исковата молба: наличие в
килията му на хлебарки и дървеници; перманентен шум и несъблюдаване на тишина;
отсъствие на достъп до компютър и интернет, прекомерно оскъпяване на телефонните
разговори, недоставяне на кореспонденция до лишените от свобода; изключване на
електричеството в килиите след 22:30 часа до 06:00 часа; отсъствие на адекватни
медицински услуги; невъзможност да се ползва душ повече от два пъти седмично; честа
липса на топла вода и отсъствие на кран за регулиране температурата на водата;
поставяне на ищеца в килии, чиито прозорци са малоразмерни; лошо качество и
количество на храната; наличие на спекулативна практика, изразяваща се в
завишаване цените на стоките, предоставени за свободна продажба от
затворническата „лавка“; лоши битови условия, изразяващи се в пукнатини по
стените на килиите, изронена мазилка и разрушени плочки в санитарните възли,
влага и мухъл, стари и скъсани дюшеци в спалните помещения; отсъствие на сянка
и на спортни уреди на каре №2, на което се осъществява престой на открито. Ищецът
счита, че описаното състояние на битовите условия е нарушило неговите законни
права и интереси, физическото и психологическото му здраве. В исковата молба се
твърди, че от посочените действия и бездействия на затворническата
администрация ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
„психологически неудобства“, морално и психическо страдание, чувство за
безпокойство, изолация, уронване на човешкото достойнство.
В
съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния си представител адв. М., поддържа
исковата молба, ангажира доказателства и пледира за уважаване на иска.
Представя писмени бележки и писмена защита, в които подробно аргументира позицията
си по съществото на спора.
Ответникът
– редовно призован, чрез процесуален представител юрисконсулт Г., оспорва
исковата претенция. В представен по делото отговор на исковата молба заявява,
че предявеният иск е допустим, но не е основателен (л. 66-75). Счита, че ищецът
не е доказал настъпването на преки вреди от твърдените незаконосъобразни
действия и бездействия на служители на Затвора Бургас. Твърди, че краткият
времеви период, в който ищецът заявява търпене на описаните неудобства изключва
тяхното квалифициране като „причиняващи страдание и унижаващи достойнството
вреди“. Иска съдът да отхвърли исковата претенция като неоснователна и да
присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Прокуратурата счита, че исковата молба е допустима, но неоснователна и
предлага да бъде отхвърлена изцяло.
ФАКТИ:
Ищецът
И.Г.П. изтърпява наказание 25 години „лишаване от свобода“ под строг режим,
наложено с присъда по НОХД №234/2020г. по описа на Окръжен съд – Ямбол. Съгласно
представена по делото справка от инспектор „Режимна дейност“ в Затвора Бургас,
в периода от 01.05.2022г. до 31.05.2022г. ищецът се е намирал на територията на
Затвора Бургас в качеството на подсъдим с мярка за неотклонение „задържане под
стража“, настанен в постоянно заключени помещения, без право на участие в
колективни мероприятия (л.79). На 25.07.2022г., на основание заповед
№2768/11.07.2022г. на ГДИН, П. е приведен от Затвор Бургас в Затвор Стара
Загора.
Съгласно
справка рег.№ ДЗ-3593/31.05.2023 г., изготвена от П. Л. - инспектор ИСДВР в
Затвора Бургас (л.80-83), през периода 01.05.2022г.-31.05.2022г. ищецът бил
настанен самостоятелно в помещение №326 на 2-ра зона за повишена
сигурност с площ 11,72 кв.м, съобразно законовото изискване за минимум 4 кв.м
жилищна площ на едно лице. Към помещението имало изграден отделен санитарен
възел с площ 1,17 кв.м с денонощен достъп до тоалетна и течаща питейна вода. Спалното
помещение било обзаведено с отделни легла, спални принадлежности, голям железен
шкаф за съхранение на лични вещи, маса и отоплително тяло. В спалното помещение
имало извод за ползване на кабелна телевизия, осветителни тела и стенни
електрически контакти. Настилките на пода били изградени от мраморни плочи, а
на санитарните помещения от фаянсови плочки. Хигиенизиране на помещението се
извършвало от дежурни по хигиената служители чрез редуването им по график
(съгласно график за почистване на общите помещения, л.152 от делото). Проветряването
ставало посредством 2 броя двукрилни прозорци, изработени от PVC дограма, с размери 130 м х
0,70 см, позволяващ нормално и достатъчно ниво на достъп на естествена слънчева
светлина. Отоплението на спалното помещение се осъществявало от радиатор,
захранван от парната инсталация на затвора, която работи на природен газ.
Дюшеците и възглавниците в спалното помещение периодично били подменяни, а
спалното бельо и одеялата се изпирали в пералното помещение на затвора. Представени
са счетоводни справки, удостоверяващи подмяна на постелъчния инвентар в периода
2018 - 2022г. (л.132-135). Посочено е, че съобразно нормата на чл.84, ал.2, т.2
от ЗИНЗС електрическото захранване в затвора се изключвало във времевия период
от 22:30ч. до 06:00ч.
Служителите
на надзорно-охранителния състав извършвали ежедневни проверки за вдигането на
шум в килиите, като при констатиране на високо ниво на шум отправяли
предупреждения до настанените в помещенията да се съобразяват с установените
правила. В справката от инспектор ИСДВР е посочено, че за процесния период на
третия етаж във 2-ра зона за повишена сигурност, съобразно
конструктивните особености на сградата, не била изградена звукова сигнализация.
На
територията на Затвора Бургас били извършвани мероприятия по дезинсекция и
дератизация съгласно договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № 650
от 20.01.2021 г., сключен между ГДИН и ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“, с предмет –
извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните й
служби (л.136-148). Съгласно чл.2, ал.2 от този договор извършването на
дезинсекция се извършва осем пъти годишно във всеки обект в рамките на
договорения срок. В тази връзка ответникът представя приемо-предавателни
протоколи за извършени на 25.03.2022г. и 19.05.2022г. ДДД обработка против
хлебарки и дървеници от изпълнителя ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“ (л.149-150).
Затвор
Бургас не разполагал с компютърна зала и възможност за достъп до интернет, като
на лишените от свобода им се разрешавало да комуникират чрез писма, телефонни
разговори или други форми на комуникация със семействата си, вкл. им била
предоставена възможност за осъществяване на видеоконферентна връзка Skype по
график с peг.№1728/03.04.2020г., утвърден от началника на затвора (л.157). Съобразно
разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗИНЗС в Затвор Бургас и прилежащите общежития
са създадени библиотеки, до които се осигурява достъп на всички лишени от
свобода съгласно утвърден график за това (л.160). Библиотечният фонд се попълва
и обновява периодично чрез закупуване от администрацията на правна литература,
последното от които на 21.10.2021г.
Относно
кореспонденцията на лишените от свобода и получаването на пощенски/колетни
пратки се сочи, че се процедирало съобразно предвиденото в чл.82 - 86 и чл.279
от ППЗИНЗС. В Затвора Бургас била организирана процедура за получаване на
пощенските пратки, предназначени за лицата, настанени в пенитенциарното
поделение. В изпълнение на тази процедура служител от надзорно охранителния
състав изпълнявал задължението на куриер, който получава от клон на „Български
пощи“ кореспонденцията, предназначена за лицата, настанени в затвора.
Връчването на писмата до адресатите им се осъществявало от инспекторите по социална
дейност. Не бил приет регламент за регистриране и предоставяне на получените
писма.
На
територията на затвора има изградени две места за престой на открито, които
лишените от свобода могат да използват ежедневно с продължителност 1 час и 30
минути дневно. Престоят на открито се извършва съобразно график за
разпределение на времето. Местата за престой на открито – каре „А“ (с размери
20/20 м и прилежащо игрище с размери 22/15 м) и каре „Б“ (Г-образна форма с
размери на всяка страна 30/10 м) се ползват от лишените от свобода в определен
час от определена група. Обособените зони за престой на открито разполагат с пейки,
фитнес уреди, тенис маса, спортна площадка. На лишените от свобода се
разрешавало да се обединяват за участие във физически упражнения или спортни
игри. Съгласно справка рег.№ДЗ-5023/03.07.2023г. от инспектор СДВР (л.240-242) през
процесния период в Затвор Бургас не била изградена спортна зала, а в т.нар.
„каре №2“ има спортни уреди – гимнастически уреди тип „успоредка“ и „висилка“,
уред за вдигане на тежести тип „лежанка“ и 1 бр. боксова круша. На мястото на
престой за открито има изградено и съоръжение – слънцезащитна мрежа, която
осигурява сянка и ограничава прехвърлянето на непозволени вещи и предмети през
оградата на затвора.
Храненето
било организирано в съответствие с чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС – предоставяла се
безплатна храна, достатъчна по калориен и химически състав съгласно утвърдени
от министъра на правосъдието Таблица №1 за състава на дневната дажба и
полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода – възрастен (л.
89), Надбавка „А“ към Таблица №1 (л. 90), Надбавка „Б“ към Таблица №1 (л. 91) и
заменителна таблица (л. 92-95). Седмичното меню било изготвено на база сборник
рецепти за заведения за обществено хранене, като се използвали хранителни
продукти, посочени в изброените таблици. В справката на инсп. СДВР е посочено,
че в рамките на седмицата един лишен от свобода ежедневно получава 2 622
калории плюс-минус 200 калории на ден от полагащите се за деня и не по-малко от
18 354 калории на седмична база или 2 622 калории средно на ден
(л.82). Представени са и утвърдени от началника на Затвора Бургас седмични общи
и диетични менюта в Затвор-Бургас, за периода от 25.04.2022г. до 05.06.2022г.
(л.96-131). Грамажът на хранителните продукти се установявал в момента на
тяхното получаване, в присъствието на служители от надзорно охранителния състав
и на главния готвач. За процесния период нередности при предоставянето на
храната не били констатирани.
Достъпът
до топла вода и ползването на баня са организирани в съответствие с чл.151,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС, като на лишените от свобода се осигурява възможност за
къпане най-малко два пъти на седмица. Къпането два пъти седмично е
регламентирано в графика за подаване на топла вода в корпуса на затвора и в
графика за разпределение на времето на затворническите групи. Спирателните
кранове за топла и студена вода се намират в специално обособени места и се
контролират от определени служители. Лишените от свобода и задържаните лица с
мярка за неотклонение „задържане под стража“ нямат достъп до спирателните
кранове. Съгласно данните в справка, рег.№ ДЗ-5023/03.07.2023 г. от инсп. П.
Л.
–
ИСДВР,
за
исковия период – м. май 2022г., не са регистрирани случаи на липса на топла
вода в определените за къпане дни на 2-ра зона за повишена
сигурност, където е бил настанен ищецът (л.240-242).
Затвора
Бургас разполага с медицински център, който лишените от свобода имат възможност
да посещават по утвърден график. Подсъдимите, настанени във 2-ра зона
за повишена сигурност, се приемат от общопрактикуващия лекар към Затвор Бургас
всеки вторник и четвъртък от 07:30ч. до 10:00ч. При констатиране на спешни
състояния пациентите се приемат веднага за оказване на медицинска помощ. За
случаи на конкретни оплаквания от страна на лишените от свобода/задържаните под
стража или наличие на актуална симптоматика, се твърди, че е осигурено
провеждане на регулярни медицински прегледи в рамките на работното време на
медицинския център за времевия период от 08:30ч. до 17:00ч. Посещенията при
дентален специалист се извършват след предварително записване при служител от
надзорно-охранителния състав и се осъществяват по време на посещение на
стоматолог в Затвора Бургас.
Ответникът
е представил график за разпределение на времето на лицата, настанени във 2-ра
зона за повишена сигурност (л.151), утвърден на 27.03.2023г. от началника на
Затвора Бургас. Съгласно този график лишените от свобода имат право на престой
на открито два пъти дневно (от 9:40ч. до 10:40ч. и от 14:20ч. до 14:50ч.).
Отделно от това е предвидено и медицинско обслужване (всеки вторник от 15:00ч.
до 16:00 ч.), баня (понеделник и четвъртък), изпиране и изсушаване на дрехи и
спално бельо (по график, вторник), Skype свиждане (по график, петък, веднъж в
месеца), библиотека и фризьор. Спортните занимания се провеждат след молба до
ИСДВР и включване в списък. Представен е и график за престой на открито на
лишените от свобода, рег.№ 3627/22.07.2020г. (л.153), в който са регламентирани
часовете за всяка конкретна група лишени от свобода за пребиваване в три места
за престой на открито.
По
делото са представени доказателства за начина, по който е организирано
посещението на медицинския център, зъболекаря, пералното помещение и
свиждането, а именно: график за Медицински център при Затвор Бургас (л.154);
график за зъболекар (л.155); седмичен график за пране и изкърпване (л.156);
график за провеждане на свиждане на лишените от свобода в затвора и арест в
град Бургас (л.158). Представена е и заповед №ЛС-04-746 от 08.12.2021г. на
зам.-министъра на правосъдието, с която е утвърден списъка на разрешени лични
вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и
държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и
задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните
домове, затворническите общежития и арестите в затворите (л. 84-88).
В
изпълнение разпореждане на съда ответникът представи справка рег.№ИЗ-4717/27.06.2023г.,
подписана от В. Кискинова - инспектор РД, от която се установява, че няма приет
правилник за вътрешния ред или друг служебен или административен акт,
регламентиращ организацията на дейността на Затвор Бургас (л.224).
По
повод искането на ищеца за представяне на договор с оператора, осъществяващ
телефонните услуги в затвора, конкретно в частта за цената на телефонните
разговори, ответникът представи договор рег.№1-6464-45/01.03.2022 г., сключен между
Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ и „БТК“ ЕАД (л.218-221) с предмет –
доставка на фонокарти, работещи в апарати тип „Мобика“, монтирани в местата за
лишаване от свобода за провеждане на телефонни разговори на територията на
Република България и извън нея. Съгласно условията на техническата спецификация
за изпълнение на обществената поръчка участникът ще доставя фонокарти с индивидуален
идентификатор, позволяващи работа в апарати тип „Мобика“, с минимален номинал
от 4,00 лв. с вкл. ДДС /за 25 импулса/ и 12,50 лв. с вкл. ДДС /за 100 импулса/
за провеждане на национални и международни разговори (л.223). От ценовото
предложение за участие в поръчката се установява, че цената на минута разговор
с абонат на мобилна мрежа в България е 0,31 лв. с ДДС за фонокарти с 25 импулса
и 0,24 лв. с ДДС за фонокарти със 100 импулса (л.222).
По
отношение състоянието на постелъчния инвентар в спалното помещение на ищеца е
представена справка рег.№ ДЗ-4910/30.06.2023 г. от И. Семов - ст. експерт МТС
(л.225). В нея е посочено, че при постъпване в затвора на всеки лишен от
свобода му се предоставят спални принадлежности съгласно утвърдена от министъра
на правосъдието Таблица №3 за полагащите се спални принадлежности на лишените
от свобода (л. 228). От приложената вещева ведомост (л.227) се установява, че
на 05.08.2020г. П. е получил постелъчен инвентар – одеяло, 2 бр. чаршафи,
възглавница, калъфка за възглавница и дюшек. В справката се сочи още, че хигиенни
продукти се предоставят на лишените от свобода/задържаните под стража в количества,
заложени в Таблица №6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни
консумативи в местата за лишаване от свобода за 1 месец (л.229). Представя се
доказателство за извършен ремонт на етажа, където се е намирало спалното
помещение на ищеца - докладна записка, peг.№ДЗ-4813/29.06.2023 г., от Радостина
Кошничарова - ТСА при Затвор-Бургас, съдържаща данни за ремонт на III етаж (л.232), както
и справка за изписване на строителни материали Затвор Бургас
**********-16-03-2022, с които е извършено освежаване спалните помещения на
третия етаж (л.231).
По повод твърденията за
липса на адекватни медицински услуги е изготвена медицинска справка от м.ф. Р.Попова
(л.233-239), според която ищецът е постъпил в Затвор Бургас на 05.08.2020г. без
субективни оплаквания. На 17.05.2022г., 23.05.2022г. и 25.05.2022г. са били
проведени медицински прегледи на ищеца, като при всички тях му била поставена
диагноза – клинично здрав. В справката се сочи, че по отношение на П. не са
били констатирани изгаряния с гореща вода, а такива случаи не са регистрирани и
спрямо останалите затворници. За посещение на медицинския център лишените от
свобода се записват в обособен за това журнал, след което посещават
медицинската служба, придружени от надзирател. След провеждане на прегледа лицето
се подписва срещу името си, поставената диагноза и получените медикаменти. В
медицинската справка е посочено, че при спешни случаи лишените от свобода се
приемат извън утвърдения график.
Приложена е и справка рег.№
ДЗ-5021/03.07.2023 г. от мл. инсп. К.П.- „готвач“ при Затвор-Бургас (л.243), в
която се съдържат данни, че организацията по приготвянето на храната за
лишените от свобода се извършва съгласно изготвените от готвача менюта, съгласувани
с медицинската служба, домакина на склада и утвърдени от началника на затвора.
По менютата са спазени полагаемите се калории за седмицата и за месеца, спазени
са редът по подготовка на хранителните продукти и предоставяне на необходимия
грамаж и калории за деня. Храната се предоставя на отговорниците на групи за
раздаване на лишените от свобода и задържаните под стража, в присъствието на
надзорния състав.
С представено по делото
писмено становище вх.№6599/23.06.2023г. ищецът оспорва доводите, изложени в
писмения отговор на ответника, ведно с приложените доказателства (л.208). В
становище от 13.06.2023г. П. развива допълнителни съображения в подкрепа на
първоначалните си твърдения в исковата молба - за отсъствие на квалифициран
медицински персонал, в частност на общопрактикуващ лекар, работещ на пълен
работен ден в Затвора Бургас; за малоразмерността на прозорците и
невъзможността в помещението да влиза естествена светлина и да се проветрява;
за зловредното въздействие на хлебарките и дървениците в килиите; за
отсъствието на звукова система за сигнализация в затвора, както и за нарушаване
правото му на лична кореспонденция (л.210-212).
Като допълнителни доказателства
ищецът представя кореспонденция от 27.05.2022г. и от 04.11.2022г, водена между
него и омбудсмана на Република България по повод жалби с оплаквания за високите
цени в лавката, наличието на хлебарки и дървеници, влошената материална база и
липсата на адекватно медицинско обслужване (л. 276-277, л.296-298). Ищецът представя
и амбулаторни листи за извършени на 06.08.2021г. и 20.04.2022г. медицински
прегледи с поставени диагнози – „последици от счупване на горен крайник, с
изключение на китката и дланта“ и „невропатична артропатия“; експертно решение
№449 от 02.02.2022г. на „УМБАЛ - Бургас“
АД, с което му е определено 10 % трайно намалена работоспособност поради общо
заболяване – „състояние след травма на лява лакетна става с давност 8 години с
ограничени движения и деформация“. Ищецът представя изготвени от него жалби до
ГДИН София с оплаквания за отсъствието на адекватна медицинска помощ в Затвора
Бургас (л.278-279), за недоставена кореспонденция (л.292-294), за некачествено
хранително меню (л.294), за недостатъчно условия за физическа активност и спорт
(л.297), както и за отсъствие на топла вода в килиите на затвора (л.299). Като
доказателство за наличие на спекулативна практика при определяне цените на
стоките, предоставени за продажба в затворническата „лавка“, представя снимки
на касови бележки от закупени продукти от затворнически магазин „Лавка“
(л.192-207), както и снимки на фискални бонове с цени на продукти от други
хранителни магазини, ведно със съпоставка на тези цени спрямо цените на същите
продукти в затворническия магазин (л.304-309).
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите К.А.С., И.Г.Г. и И.С.Т..
В присъствието на преводач,
свидетелят К.А.С. посочи, че от м. февруари до август-септември 2022г. е бил
настанен в съседно помещение с това на ищеца. Поясни, че никога не са били
заедно в едно спално помещение, но когато П. си тръгнал от килията, в същата е
бил настанен С.. В показанията си свидетелят заяви, че навсякъде в затвора има
хлебарки и дървеници, като се пръскало с инсектициди против тях много рядко - не
по-често от веднъж на всеки три месеца. Твърди, че пръскането не оказва
необходимия ефект, тъй като телата на умрелите вредители не се намирали и те
продължавали да хапят по същия начин и след като ги напръскат. Според свидетеля
лишените от свобода ежедневно страдали от ухапвания от дървеници, които можело
да бъдат забелязани как пълзят навсякъде, дори и по вътрешната страна на
дрехите на затворниците. С. заяви, че на два пъти вследствие на ухапване от
дървеници състоянието му се влошило, поради което са му поставили инжекции с антидот.
Не е виждал такива инжекции да са били поставяни на ищеца. Относно шума
свидетелят посочи, че много пъти се е случвало нощем да се събужда от думкане
на други затворници надолу по коридора, тъй като в килиите липсва система за
звукова сигнализация. Не споделя да е чул за оплаквания от шума от страна на П..
Твърди още, че в затвора нямало достъп до компютър и интернет, нито пък служителите
предоставяли на затворниците нормативни актове и закони. Ищецът винаги бил в
търсене на нормативни актове в библиотеката на затвора, като свидетелят не си
спомня дали такива са били откривани от ищеца. Според С. имало е случаи, в
които на него лично му е бил отказван достъп до библиотеката. Заяви, че
електричеството в килиите се изключва централно за периода от 22:00ч. до
06:00ч. Не посочи дали през м. май 2022г. П. е имал необходимост от медицински
грижи. С. твърди, че той самият много пъти е имал нужда от медицинска помощ,
дори все още чака за такава, а за да му се осигури достъп до медицинска услуга,
следвало да удря по вратата на килията, като понякога това можело да продължи
два дни до идването на старшия надзирател. Сподели, че къпането се
осъществявало два пъти в седмицата, което време било недостатъчно. Липсвали
смесителни кранове за топла и студена вода към душовете, като понякога водата била
твърде студена, а друг път – извънредно гореща. На всеки душ бил наличен само
един кран - за регулиране на силата на струята, но не и на температурата на
водата. С. посочи, че през м. май 2022г. е получил изгаряния от топлата вода по
време на къпане, но не знае дали такива е получил П.. Свидетелят описва килията,
в която през различен период от време са били настанени той и ищеца по следния
начин: с две двойни прозорчета, двукрили с размери 40-45 см, като самата ПВЦ
дограма била с голяма ширина и стъклото на прозореца оставало твърде малко. Двете
крила на прозореца не били регулирани и при затварянето им имало разминаване,
вследствие на което оставало празно пространство и когато има вятър той отварял
прозорчето. Според свидетеля количеството храна, което се раздава, било
недостатъчно; имало зеленчуци, но рядко плодове. През м. май 2022г. храната се поднасяла
студена и не се разпределяла поравно между затворниците. По повод
санитарно-битовото състояние на килията сочи, че през зимата спалното помещение
е студено и влажно, металната врата и мебелировката са корозирали; стените са
мръсни и надраскани; водата от тоалетната на горния етаж течала в тяхната
тоалетна, вследствие на което имало плесен по целия таван. Лошо било
състоянието и на матрака (описан като „голяма торба, напълнена с парцали“) и
постелното бельо. Няма перално помещение, както и топла вода в килиите (такава
има само в душовото помещение). Свидетелят твърди, че през м. май 2022г. на определения
престой на открито липсвала спортна зала и нямало никакво оборудване, освен две
обособени места за фитнес, където можело да се престои за не повече от 30
минути. В Затвора Бургас имало само един телефонен апарат, като през процесния
период не е имало затруднения при ползването на телефона освен чакането за
това, тъй като в периода 18:00-19:30ч. всички затворници искали да се чуят с
техните близки. Не сочи дали ищецът е имал оплаквания за липса на финансови
средства за закупуване на карта за телефон. Цените в затворническата лавка били
твърде завишени в сравнение с тези от търговската мрежа. Според свидетеля се е
случвало да има забавяне при получаването на писмата, като същите се отваряли
лично от адресата в присъствието на старшия.
В показанията си другият
свидетел И.Г.Г. *** от 16.11.2020г. до настоящия момент, като бил настанен през
няколко килии от тази, която обитавал П.. Двамата се виждали и си говорили само
по време на престоя си на открито. Посочва, че в затвора има хлебарки и
дървеници, против които се пръскало на определени периоди, може би през месец –
два. Твърди, че след напръскването вредителите изчезвали за една-две вечери и
после пак се появяват. Г. заяви, че получавал ухапвания от насекомите в
продължение на два-три пъти седмично, а и ръцете на ищеца също били доста
нахапани. Обяснява, че не е констатирал нива на шум в затвора, които да са
непоносими, в това число и нощно време. В килиите на затвора отсъствала звукова
сигнализация, нямало достъп до интернет. До библиотеката бил осигурен достъп,
но свидетелят не е пожелал да отиде в нея. За периода от 22:00 ч. до 06:00 ч. сутринта
нямало електричество в килиите. Не му е известно дали през процесния период П.
е имал нужда от медицински грижи. По отношение на топлата вода, свидетелят
обясни, че такава има два пъти в седмицата, но липсват смесителни батерии на
душовете. Наличен бил само един кран, от който ако тръгне твърде гореща вода,
трябвало да се изчака, тъй като температурата й можела да се нормализира. Описва
състоянието на килиите като влажни и покрити с мухъл по мазилките на стените.
Сочи, че храната не била с добро качество, а като количество била недостатъчна.
Същата раздавали индивидуално в чиния, като порциите се разпределяли поравно. А
ако се държи добре с момчето, което раздава храната, може да получи
допълнително. Цените на лавката в затвора, съпоставени с тези в хранителните
магазини навън, били значително по-високи. В затвора имало перално помещение,
но само за чаршафи и калъфки, не и за лични дрехи. Сочи, че на едното от
местата за престой на открито отсъствала сянка, но на другото имало дърво,
което прави сянка. Там имало и фитнес уреди, но били прибрани долу във фитнес
залата, като на карето отвън останали само лостове и успоредка. Поясни, че
фитнес зала има отскоро. Такава не е съществувала към м. май 2022г. и към този
момент при наличие на лоши атмосферни условия не били предоставяни възможности
за спорт на закрито. Достъпът до телефон бил затруднен, тъй като затворниците
трябвало да почукат, а впоследствие надзирателите да дойдат да отворят вратата,
за да отведат лицето до телефонния апарат. Имало случаи, в които затворниците
нарушавали тишината в затвора поради неосигуряването им на достъп до телефона.
Свидетелят И.С.Т. в
показанията си посочва, че с ищеца П. не са били в една и съща килия, а в
отделни - разположени в близост една до друга, в един общ коридор. Общували
заедно почти всеки ден, когато се виждали на карето за престой на открито.
Свидетелят също заяви, че в затвора има много дървеници, хлебарки и мишки. Затворническата
администрация организирала пръскане против вредителите два-три пъти в годината,
но нямало никакъв резултат от това. С П. често се оплаквали един на друг за
ухапванията от дървениците. Електричеството в затвора се спирало в 22:00 ч. и
тогава започвала тишина, но когато някой от затворниците започне да чука по
килията, това се чувало много силно и ясно навсякъде. Коридорът е отворен от
първия до петия етаж и самите надзиратели също се чували, когато говорили на
висок тон. Шумът бил налице по всяко време на денонощието и лесно се разпространявал
поради липсата на звънец за съобщаване и на звукова сигнализация на територията
на затвора. Според свидетеля в затвора не бил осигурен достъп до интернет, а посещението
на библиотеката било затруднено, тъй като трябвало да се молят на надзирателите
да ги закарат там, независимо от наличието на график за това. Относно
посещението на медицинския център сочи, че то фактически се осъществява по
преценка на надзирателя и според заетостта на лекуващия лекар. При разпита му в
съдебното заседание Т. не посочва дали през процесния период ищецът е имал
нужда от някаква медицинска услуга. Твърди, че ползването на душ било възможно
в понеделник и четвъртък, но имало случаи, когато от душовете тече вряла вода. Няма
кран за регулиране температурата на водата, който факт бил неизвестен на новите
затворници, поради което почти всички новопостъпили в затвора получавали
изгаряния вследствие на внезапното изтичане на гореща вода от душа. В допълнение
свидетелят посочи, че той лично е получил изгаряне на кожата на главата му
вследствие на врялата вода, за което се наложило да му бъде оказана медицинска
помощ, изразяваща се в пръскане със спрей върху раната и даване на лекарства
против изгаряния. Относно количеството на раздаваната храна, Т. твърди, че на
обяд количеството е малко, но вечер давали повече, дори и допълнително, когато
някой поиска. Свидетелят поясни, че храната се разнася от отговорник - друг
затворник, който сипвал на някои от затворниците по-малко, а на други повече,
при условие, че му се даде нещо в замяна (напр. цигара). Храната винаги се
сервирала студена и при неспазване на хигиена при разнасянето. Сред храните,
които им раздавани, посочва зеленчуци /зеле и картофи/ и кисело мляко. Т. заяви,
че имал здравословни проблеми, причинени от храната – наличие на киселини, за
което се налагало да пие сода бикарбонат. Такива проблеми имал и ищецът, който
се оплаквал от болки в стомаха заради некачествената храна. Киселото мляко било
с нисък процент масленост – един или два процента, а прясно мляко не се предлагало
изобщо. Т. свидетелства и за наличието на високи надценки в затворническата
лавка спрямо цените в хранителните магазини навън. Килията, в която свидетелят бил
настанен, била с влага и мухъл, като имало и теч на вода от горния етаж. Сочи,
че килията на П. била двойна, с два прозореца – с размери на стъклото 41 см х
41 см, като при отворено положение вътре отворената площ е 51 см х 51 см на
едното крило. В пералното помещение на затвора взимали за пране само чаршафи и
калъфки, а останало пране затворниците трябвало да перат в банята и да го
простират на въжета в самите килии. Към исковия период на територията на
затвора не функционирала фитнес зала, но такава имало от тази година. На местата
за престой на открито имало само лост и успоредка. Постелъчният инвентар в
спалното помещение бил в лошо състояние - стари, мръсни и скъсани дюшеци, пълни
с дървеници, а одеялата не се перат. Ищецът се оплаквал на Т., че имал изгубени
писма от администрацията на затвора. Свидетелят пък му услужвал с импулси за
провеждане на телефонни разговори, тъй като П. не разполагал със средства за
закупуване на карта за телефона. Отделно от това, Т. заяви, че имало случаи, в
които няма как човек да си закупи телефонна карта с импулси от затворническата
лавка, понеже тя не работела всеки ден. Счита, че телефоните услуги в затвора са
много скъпи и не се осигурява провеждане на телефонни разговори за сметка на
администрацията. Относно медицинското обслужване в затвора, свидетелят посочва,
че всички се оплаквали от качеството на услугите в медицинския център и в
частност отношението на д-р Г., доколкото имало случаи, в които не се осигурявал
медицински преглед в рамките на 48 часа от направеното оплакване за
здравословен проблем. Сочи наличие на негативно отношение към всеки лишен от
свобода, който е решил да свидетелства по съдебните производства, образувани по
жалби и искови молби срещу ГДИН. В тази връзка твърди, че другият свидетел И.Г.
не искал да дава показания по настоящото дело, тъй като бил заплашван от
служители на ответника, че в такъв случай няма да получи предсрочно
освобождаване или работа.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът е процесуално
допустим. Твърдят се причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника във връзка с
условията в местата за лишаване от свобода –Затвора Бургас, където ищецът бил
настанен в качеството му на подсъдим, след наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража“, през обхванатия от исковата претенция период -
01.05.2022г. - 31.05.2022г.
Разпоредбата на чл.284, ал.1
от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3.
Според чл.285 ал.1 от ЗИНЗС,
искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от
Административно-процесуалния кодекс „Производства за обезщетения“, където в
чл.205 е регламентирано, че искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите, а чл.203, ал.2 препраща за
неуредените случаи към ЗОДОВ. Ответникът, според правилото на чл.205 АПК, е
юридическото лице, представлявано от органа (в случая от специализираните
органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие
или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ със седалище в София съгласно чл.12, ал.1 и 2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а
затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни териториални служби (чл.12,
ал.3 от ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия
и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата
на тази администрация, следва да отговаря юридическото лице.
При това положение, Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ има както процесуална, така и материално
правна легитимация, да отговаря по предявения иск.
Производството по чл.284 и
сл. от ЗИНЗС е специфично съдебно средство за лишени от свобода и задържани под
стража за компенсиране на вреди в резултат на нарушение на забраната за
изтезание, нечовешко или унизително отношение от страна на специализираните
органи по изпълнение на наказанията, регламентирана изрично в новата редакция
на чл.3 от ЗИНЗС. Тази забрана произтича пряко и от чл.3 на Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията), която
по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията е част от вътрешното право и има
предимство пред националното законодателство.
Ето защо, за да бъде приета
основателност на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва
кумулативно да бъдат доказани: 1) акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл.3
от закона; 2) настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в
правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по
силата на въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция
и 3) връзка между тях.
Т.е. отговорността на
държавата се ангажира както при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1), така и при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.3,
ал.2).
Ищецът твърди, че поради
незаконосъобразните действия и бездействия на служители на ответника да му
осигурят адекватни условия, в които да търпи наказанието си така, както предвижда
законът, за него са настъпили вреди, изразяващи се в „психологически
неудобства“, морално и психическо страдание, чувство за безпокойство, изолация,
уронване на човешкото достойнство.
Ищецът твърди неизпълнение
на различни задължения от страна на затворническата администрация, но ефектът
от неизпълнението на тези задължения спрямо евентуално настъпилите за ищеца
неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното,
независимо, че за всяко от действията/бездействията е налице различна законова
регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение от
10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България), разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Такова разрешение на въпроса
дава и разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3,
ал.2 от същия закон съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето
на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС (редакция, към процесния период), въвежда законови гаранции за
съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода.
Следва да бъде отчетена и
нормата на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г., и която според
чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария, е част от вътрешното право на
страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които
й противоречат. Според нея, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко
или унизително отнасяне или наказание.
Следва да се има предвид, че
периодът на заявената искова претенция – от 01.05.2022г. до 31.05.2022г., е 31
дни, поради което не би могло да се приеме, че за толкова кратък период от
време за ищеца са настъпили съществени неблагоприятни последици, свързани с
пребиваването му в Затвора Бургас и условията, в които е бил поставен. Т.е.
продължителността на периода, прекаран в неподходящи условия, следва да се
отчете като релевантен фактор при преценка тежестта на неудобствата, причинени
на ищеца при тези условия.
1.Относно твърдението за
наличие в килиите на хлебарки и дървеници:
Съдът
счита, че исковата молба е основателна в частта относно наведените в нея
твърдения, свързани с наличие на дървеници и хлебарки в спалните помещения и
въобще в цялата сграда на Затвора Бургас. Наличието на писмени доказателства за
периодично провеждане на специфична дезинфекция на помещенията, целяща
почистването им от тези насекоми, не предпоставят извод за неоснователност на
претенцията в тази част. Действително ответникът е представил по делото
протоколи за извършена на 25.03.2022г. и 19.05.2022г. дезинсекция против
хлебарки и дървеници на помещенията в Затвора Бургас (л.149-150). Очевидно е
обаче, че предприетите действия (дори да се приеме, че същите са в сочения от
ответника обем) не са достатъчни, за да осигурят нормално обитаване на
помещението от ищеца, без вредното въздействие на дървеници и хлебарки, което
влошава в значителна степен качеството на живота. Тези изводи се потвърждават
от свидетелските показания на свидетелите С., Г. и Т., според които във всички
килии на Затвора Бургас има огромна популация от хлебарки и дървеници (включително
и по
вътрешната страна на дрехите на затворниците,
според показанията на свидетеля С.).
За
да се приеме наличие на законосъобразно действие, респ. липса на бездействие,
следва ответникът да докаже, че материализираните в документите действия са
достатъчни по интензивност и обем, така че да изключват изобщо възможността по
какъвто и да е начин ищецът да е поставен в условията на нечовешко и унизително
отношение, каквото се причинява, когато му се налага да обитава помещения,
които са пренаселени от дървеници и хлебарки. По тези причини съдът счита, че в
случая във връзка с конкретното оплакване е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служители на ответника, защото органите, на които е
възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ са длъжни да осигуряват на
лишените от свобода такива условия, които не създават предпоставки за увреждане
на тяхното физическо здраве и на човешкото им достойнство. Аргумент в тази
насока са разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република
България, според които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
нечовешко и унизително отношение. Затова следва да се приеме, че основното
задължение на органа, упражняващ ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода, е да следи и да предотвратява всяко унижение на
човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена. Визираната
по-горе нормативна регламентация подробно е развита в разпоредбите на чл.3,
ал.2, т.2 и т.3 от ЗИНЗС.
Освен
противоправно деяние за наличието на непозволено увреждане следва да се
установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с противоправното
деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на човешки
права, относими към имущество, телесна цялост, здраве и душевно състояние.
Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС,
изразяващо се в целодневно поставяне под въздействието на инсекти, само по себе
си представлява третиране, способно да породи у него физическо, емоционално и
морално страдание. Липсата на минимален битов стандарт, свързан с непрекъснато
пребиваване в помещение пълно с хлебарки и дървеници е от такова естество, че предизвиква
във всяко психически здраво човешко същество твърдяното от ищеца неудобство,
което обосновава и наличието на настъпили неимуществени вреди за него.
Предвид
изложеното, съдът намира, че искът е доказан по основание в частта по т.1 от
оплакванията в исковата молба, относно неосигуряване на нормални
санитарно-битови условия за изтърпяване на мярката задържане под стража поради
наличие на дървеници и хлебарки в помещенията.
2.Относно
оплакването за наличие на перманентен шум и несъблюдаване на тишината в Затвора
Бургас:
Съдът намира за установени
твърденията в тази част на исковата молба – за нарушаване на правилата за
тишина и ред през денонощието, с което е нарушена разпоредбата на чл.84, ал.2,
т.2 от ЗИНЗС, според която лишените от свобода имат право на непрекъснато време
за сън не по-малко от 8 часа на денонощие.
От събраните свидетелските
показания се установи, че поради липсата на система за звукова сигнализация,
когато някой от затворниците иска да съобщи нещо на надзирателите или да поиска
нещо, това трябвало да става с тропане и блъскане по вратите на килиите. Свидетелят
Т. заяви, че коридорът между килиите е отворен от първия до петия етаж, поради
което шумът от думкането по килиите се разпространявал навсякъде и по всяко
време на денонощието. Свидетелят С. посочи, че е имало случаи, когато спейки
през нощта, се събуждал от внезапен шум вследствие на блъскането от останалите
затворници. В отговора на исковата молба (л.66-75) ответникът сам посочва, за
процесния период съобразно конструктивните особености на сградата, на третия
етаж, 2-ра зона за повишена сигурност, не е изградена звукова
сигнализация, което съответства на твърденията на ищеца.
Затова съдът намира, че
твърдените от ищеца факти относно вдигането на шум през нощта от лишените от
свобода са установени по делото и това не се оспорва от ответника. Несъмнено думкането
по вратите на килиите с цел уведомяване на надзорно-охранителния състав,
осъществявано по всяко време от денонощието, е обстоятелство, което води до
нарушаване спокойствието на съня и може да бъде квалифицирано като
неблагоприятно условие за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража по смисъла на чл.3, ал.2, вр. с ал.1 от ЗИНЗС.
От страна на затворническата
администрация не са били предприети необходимите действия за преустановяване на
нощния шум, поради което е налице незаконосъобразно бездействие, което е
нарушило правото на непрекъснат 8-часов сън през нощта на ищеца. За
установеното нарушение на забраната, въведена с чл.3 от ЗИНЗС, ответникът обаче
не дължи обезщетение на ищеца за причинени неимуществени вреди, тъй като
нарушението, с оглед времетраенето – един месец, не е довело до понасяне на
страдание и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво,
присъщо на съответната мярка или наказание.
3.Относно твърденията за
отсъствието на достъп до компютър и интернет в Затвора Бургас, прекомерно оскъпяване на телефонните разговори и недоставяне на
кореспонденцията до лишените от свобода.
Съдът намира за
неоснователни твърденията на ищеца за незаконосъобразно бездействие, изразяващо
се в неосигуряване възможност за достъп до интернет и компютър. За
затворническата администрация липсва законово задължение за осигуряване на
интернет достъп на лишените от свобода и задържани лица. В Глава девета, раздел
първи от ЗИНЗС и в Глава втора, раздел първи на ППЗИНЗС, законодателят е
посочил изчерпателно правата и задълженията на изтърпяващите наказание
„лишаване от свобода“, като сред тях не е посочено правото на лишения от
свобода да му бъде осигурен достъп до интернет. Тази разпоредба е приложима и
спрямо задържаните под стража, доколкото чл.240 ЗИНЗС предвижда, че
разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по
отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под
стража. Освен това от представения по делото списък на разрешените лични вещи,
предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода и задържаните под
стража могат да държат при себе си (л.84-88), се установява, че сред изчерпателното
изброяване на разрешените вещи не е посочено притежанието на компютър. Тук
следва да се посочи, че затворническата администрация не е ограничила
възможностите за контакт на лишените от свобода и задържаните под стража с
техните близки, доколкото още през 2020г. началникът на Затвора Бургас е
утвърдил график за провеждане на свиждане чрез Skype (л.157), съгласно който
график видеоконферентната връзка се провежда веднъж седмично в работни дни.
В исковата молба са изложени
оплаквания за прекомерно завишени цени на телефонните услуги, които ползват
лишените от свобода, както и че същите са изцяло за сметка на затворниците.
Съгласно нормата на чл.79, ал.1 от ППЗИНЗС лишените от свобода провеждат
телефонни разговори за своя сметка чрез телефонен апарат от доставчик на
телефонни услуги, като в ал. 3 е регламентирано, че по изключение с разрешение
на началника на затвора на лишените от свобода се предоставя безвъзмезден
достъп до служебен телефон във връзка с тежки семейни проблеми или спешни
правни основания, а разрешението за използване на служебен телефон се записва в
специален дневник. Посочените разпоредби изрично предвиждат, че лишените от
свобода провеждат разговорите си за своя сметка, а безвъзмезден достъп се
предоставя само по изключение с разрешение на началника на затвора. По делото
липсват данни ищецът да е отправял искания да му бъде предоставен такъв достъп
поради наличието на основателни причини. По отношение възражението за
оскъпяването на телефонните услуги съдът счита, че в случая няма основание да
се ангажира отговорността на ответника, тъй като не той предоставя въпросните
услуги и съответно не определя цените на тези услуги. Съгласно сключения на
01.03.2022г. договор за доставка на фонокарти, работещи в апарати тип „Мобика“,
монтирани в местата за лишаване от свобода (л.218-221), възложител по този
договор е Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“ – юридическо лице по
смисъла на чл.62, ал.3 от Търговския закон. Държавното предприятие е създадено на
01.01.2003г. със Закона за изпълнение на наказанията, със седалище гр. София и
с териториални поделения в затворите и поправителните домове. С решение
№1/31.10.2003г. на СГС предприятието е регистрирано по Търговския закон (https://www.dpfzd.com/za-nas/)., т.е. то е
самостоятелен правен субект, който не е част от структурата на ГДИН.
Недоказани останаха
твърденията за ограничения, налагани от затворническата администрация относно
възможностите за комуникация, кореспонденция и колетни пратки. С разпоредбата
на чл.86, ал.1, т.3 от ЗИНЗС се предвижда, че лишените от свобода имат право на
кореспонденция, а съгласно ал.3 на посочената разпоредба кореспонденцията на
лишените от свобода не подлежи на контрол на писменото съдържание, освен когато
това се налага за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления. Свидетелят
С. посочи, че в затвора е имало забавяне в получаването на кореспонденцията, като
писмата се отваряли лично от адресатите им, в присъствието на старшия. Свидетелят
Т. заяви, че ищецът лично му се е оплаквал заради изгубени от затворническата
администрация писма. В тези показания обаче не се съдържат конкретни данни за
това каква кореспонденция е била изгубена – входяща или изходяща, колко писма
са останали недоставени до ищеца и през какъв период от време, вкл. не се
установи дали това се е случило през исковия период. Не са ангажирани други
доказателства, които да сочат към нерегламентиран достъп до личната
кореспонденция на ищеца през процесния период, нито доказателства, които да
обосноват наличие на системно връщане или изземване на кореспонденцията по вина
на служителите на затвора. Съгласно представената по делото справка от ИСДВР служител от надзорно охранителния състав на Затвора Бургас изпълнявал
задължението на куриер, който получава от клон на „Български пощи“
кореспонденцията, предназначена за лицата, настанени в затвора, а връчването на
писмата до адресатите се осъществява от инспекторите по социална дейност. Дори да
се приеме, че служителите на затворническата администрация действително са
нарушили правото на кореспонденция, то периодът, в който на ищеца е било
причинено временното неудобство (от 01.05.2022г. до 31.05.2022г.) от тези
действия, е твърде кратък, за да обуслови извод за наличие на нечовешко и/или
унизително отношение с такъв интензитет, че да се нуждае от обезщетяване.
Относно оплакването за
нарушен достъп до библиотеката, съдът намира, че дори и да е бил затруднен, той
все пак е бил възможен. Свидетелите не установяват случаи, в които ищецът да е
бил лишен от това право. Напротив, в показанията си С. посочи, че П. винаги е
търсел материали в библиотеката, като пояснява, че не му е известно дали такива
материали са били откривани от ищеца.
4.Наведеното в исковата
молба оплакване за изключване на електричеството в килиите след 22:30 часа до 06:00 часа сутринта:
По делото не се установява
нарушение, изразяващо се в изключване на електричеството в периода 22:30 часа
до 06:00 часа. Изключването на електрозахранването в затвора след 22:00 часа,
което не се и оспорва от ответника, не представлява незаконосъобразно действие,
а е изрично предвидено в нормата на чл.83, ал.2 ППЗИНЗС. Що се касае до
възражението, че лишените от свобода и задържаните лица били лишени от
възможност да използват своите електроуреди (бързовар, радио и телевизионен
апарат), следва да се посочи, че в относимата нормативна уредба на ЗИНЗС и
ППЗИНЗС няма задължение за администрацията на затвора да осигурява на
затворниците използването на електроуреди по всяко време на денонощието, а само
по ред, установен от началника на затвора, съгласно ал. 1 на чл. 83 от ППЗИНЗС.
5.Относно възражението за
липса на адекватни медицински услуги в Затвора Бургас:
Задължението на ответната
страна за оказване на медицинска помощ и здравен контрол е регламентирано в
чл.128 от ЗИНЗС и в Наредба №2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско
обслужване в местата за лишаване от свобода. Според чл.12 от Наредба
№2/22.03.2010г. амбулаторният прием в медицинския център се извършва по график,
утвърден от началника на затвора или поправителния дом. Лишените от свобода,
които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник,
който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от
медицински специалист в срок до 24 часа от вписването.
В настоящия случай е
установено, че в Затвора Бургас има медицински център, който се обслужва от
фелдшер, медицинска сестра и от общопрактикуващия лекар на затвора (д-р Г.). По
делото са представени утвърдени графици за медицинския център при Затвор Бургас
(л.154), както и график за зъболекар (л.155). От графика за разпределение на
времето на лицата (л.151) се установява, че посещението на медицинския център
става след предварително заявяване и вписване в дневник за медицински прегледи
всеки вторник от 15:00 ч. до 16:00 часа. От представената по делото медицинска
справка (л.234-239) се установява, че на 17.05.2022г., 23.05.2022г. и
25.05.2022г. ищецът е бил прегледан, като неколкократно му е била поставена
диагноза клинично здрав. Представен е и журнала от медицинската служба, в който
под №1981 е записано името на ищеца (л.235), т.е. ищецът е посещавал
медицинския център.
Не се установи през
процесния период да му е бил отказван достъп до медицинско обслужване. В
исковата молба се съдържат несистематизирани твърдения за достъпа до лекарска
помощ, но от събраните доказателства не се установиха данни конкретно
процесният ищец да е имал непосрадствена нужда от медицинска помощ. В
потвърждение на този факт са свидетелските показания, доколкото и тримата свидетели
не посочиха дали през м. май 2022г. ищецът е имал необходимост от някаква
медицинска услуга, респ. че такава не му е била оказвана. Няма и данни за
констатирани през процесния период спешни състояния на П. и необходимост от
оказване на спешна медицинска помощ. Тук следва да се посочи, че представените
от ищеца амбулаторни листи за извършени на 06.08.2021г. и 20.04.2022г.
медицински прегледи и експертно решение №449 от 02.02.2022г., са извън обхвата
на исковия период и не следва да бъдат обсъждани.
6.Относно оплакването, че
душ е възможно да се ползва само два пъти седмично:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.21,ал.6 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се създават условия
за къпане не по-малко от два пъти седмично. От представената от ответника
справка, от показанията на разпитаните свидетели и от представения график за
разпределение на времето на затворническите групи се установява, че в Затвора
Бургас са създадени условия за къпане на лишените от свобода, обвиняемите и
подсъдимите по график 2 пъти седмично (понеделник и четвъртък). Банята се
намира в отделно помещение с достъп по график, който съответства на определения
в закона минимум, като не се установява точно ищецът да е бил лишен от тази
възможност.
7.Оплакването за липса на
топла вода за душ и отсъствие на кран за регулиране
температурата на водата:
Съдът намира за основателен
иска в частта по т.7 от релевираните оплаквания в исковата молба, касаещо
отсъствието на топла вода за душ и на кран за регулиране температурата на
водата, която е или прекомерна гореща, или прекомерно студена.
От доказателствата,
представени от ответника (справката на л.80), се установи, че спирателните
кранове за топла и студена вода се намират в специално обособени места и се
контролират от определени служители, като лишените от свобода и задържаните
лица с мярка за неотклонение „задържане под стража“ нямат достъп до тези
кранове. Следователно, както ищецът, така и всички лишени от свобода/задържани
под стража, не са разполагали с обективна техническа възможност да регулират
сами температурата на водата за къпане. По делото се установи, че в банята на
затвора периодично е имало случаи на внезапна промяна на температурата на
водата, което безспорно е предпоставка за настъпване на телесни увреди у
лицата, ползващи душовете в този момент. Събраните свидетелски показания сочат,
че през м. май 2022г. К.С. е получил изгаряния от топлата вода по време на
къпане, а И.Т. - изгаряне на кожата на главата си вследствие на врялата вода
от душа, наложило оказване на медицинска помощ.
Съдът намира, че физическото
страдание, причинено от къпането с вода с неподходяща температура, надхвърля
обичайните неудобства, свързани с изпълнението на наложеното наказание/мярка за
неотклонение и е довело до понасяне на страдание и негативни емоционални
преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на съответната мярка или
наказание. Неимуществената вреда от този деликт (причиненото физическо страдание
в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение) е резултат от
бездействието на ответника да осигури безопасни условия за поддържане на
хигиена, поради което тази вреда следва да бъде възмездена с присъждане на
обезщетение.
8.Оплакването за
малоразмерност на прозорците в килията:
Съдът намира за
неоснователна претенцията за обезщетяване в частта относно оплакването за
малоразмерност на прозорците, с оглед на което липсвало достатъчно проветрение
на килията и пряк достъп до дневна светлина.
Съгласно чл.20, ал.2 от
ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента
на изкуствено осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от
изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.
Според данните в справката
на инспектор ИСДВР (л.80) проветряването на помещението, където е бил настанен
ищецът, ставало посредством 2 броя двукрилни прозорци, изработени от PVC
дограма, с размери 130 см х 70 см, позволяващ нормално и достатъчно ниво на
достъп на естествена слънчева светлина. Според свидетеля С., който е обитавал
килията на П., прозорците са с ширина 40-45 см на всеки.
Според съда притокът на
дневна светлина в килия №326, в която ищецът е бил настанен през процесния
период, е относително достатъчен с оглед факта, че килията е с размери 11,72 кв.м
и е снабдена с два прозореца, всеки с размери 1,30 м х 0,70 м. Затова може да
се приеме, че притокът на светлина през тази площ на отвора на прозореца е
достатъчен съобразно размера на помещението (11,72 кв.м) и от гледна точка броя
на пребиваващите в него (ищецът е бил настанен самостоятелно, т.е не е било налице
пренаселване на помещението).
Следва да се посочи, че
длъжностните лица – служители на Затвора Бургас носят отговорност само за
обективната липса на адекватна възможност за проветряване поради малкия размер
на отвора на прозореца спрямо площта на помещението и поради пренаселеността на
килията, а тези условия не са налице. Администрацията няма отношение към
честотата на фактическото ежедневно проветряване на килията, което следва да се
извършва от нейните обитатели.
9.Оплакването за лошо
качество и малко количество на раздаваната в затвора храна:
Съгласно разпоредбата на
чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на безплатна храна,
достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от
министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и
министъра на финансите. От анализа на тази норма се установява, че за да е
налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на
безплатна храна на лишените от свобода, следва да се установи отказът да бъде
предоставена такава или предоставената храна да не отговаря по химически и
калориен състав на утвърдените таблици.
В случая ответникът е
представил доказателства за начина, по който е организирано храненето в затвора,
както и начина, по който е определено количеството храна, предоставяно на
лишените от свобода, а именно таблица за състава на дневната дажба и
полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода, заменителна
таблица и седмични общи и диетични менюта в Затвор-Бургас за процесния период. Съгласно
данните в представената от готвача на затвора справка по менютата са спазени
полагаемите се калории за седмицата и за месеца, спазени са редът по подготовка
на хранителните продукти и предоставяне на необходимия грамаж и калории за
деня. Храната се предоставя на отговорниците на групи за раздаване на лишените
от свобода и задържаните под стража, в присъствието на надзорния състав.
От приложените седмични
менюта (л.96-131) се установява, че в дните от исковия период на лишените от
свобода са били предлагани хляб, кисело мляко, сирене, кашкавал, варени яйца, бобови
изделия, плодове (ябълки), зеленчуци (картофи, грах, зеле), месни ястия
(пилешко, кюфтета, наденица), риба, захарни изделия, чай. Според съда посочените
в менютата храни са разнообразни и съответстват по химически и по калориен
състав на предвиденото в таблицата за състава на дневната дажба, утвърдена от
министъра на правосъдието (л.89). При сумиране на калорийния състав на всяка от
храните, включена в седмичното меню, се установява, че той е около или дори над
предвидения калориен състав в таблицата - 2622 кал. Не се събраха
доказателства, включително и от показанията на свидетелите, от които да се
направи категоричен извод, че посоченото като състав и грамаж относно дневната
дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода в
утвърдените таблици, не е било предоставяно на ищеца. Според свидетеля Т. на
обяд количеството предлагана храна било малко, но на вечеря се раздавало
повече, дори и допълнително, когато някой поиска, а свидетелят Г. посочи че
храната била раздавана индивидуално във всяка чиния, като порциите се
разпределяли поравно. Свидетелите заявиха, че раздаването на храната се
извършва от определени за това затворници, които понякога разпределяли храната
неравномерно, но от тези показания не се установи именно ищецът да е бил
измежду ощетените с по-малко количество храна от предвиденото.
Показанията на свидетелите
относно недоброто качество на предлаганата храна, при извършване на съпоставка
с вида и обема на вложените продукти, не може да докаже оплакванията на ищеца,
доколкото се касае за субективни оценки за вкусовите качества на храната и не
може да обуслови нарушение на правилото по чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС.
10.Оплакването за лоши
битови условия и пукнатини по стените на килиите:
В исковата молба се твърди,
че в помещението, в което се изтърпява мярката задържане под стража, е в лошо
санитарно-битово състояние поради наличие на пукнатини по стените, изронена
мазилка, разрушени плочи в санитарните възли, влажни петна и мухъл, дюшеците са
стари и скъсани, пълни с гнезда на дървеници, а леглата са ръждясали и
полуразрушени.
Ответникът е представил по
делото доказателства за извършен ремонт на етажа, където се е намирало спалното
помещение на ищеца (л.232), както и за освежаване на спалните помещения на
третия етаж, за което е представена справка от 16.03.2022г. за изписване на
строителни материали от склада за строителни материали към Затвор Бургас
(л.231).
Дори да
се приеме, че тези доказателства не са релевантни или че сочат към извършване
на действия, които не са в необходимия обем за обезпечаване на нормално
обитаване на помещението, следва да се посочи, че описаните в исковата молба
битови условия не подлагат ищеца на такива мъки и изпитания, които да
надхвърлят неизбежното ниво на ограничението, което едно лице следва да изтърпи
съобразно естеството на наказанието, което му е наложено. Ищецът е бил настанен
в самостоятелна килия с отделен санитарен възел, като при постъпването служителите
на ответника са му предоставили легло, железен шкаф за съхранение на лични
вещи, маса и отоплително тяло. От приложената по делото вещева ведомост (л.227)
се установи, че на 05.08.2020г. на П. са били предоставени спални
принадлежности – дюшек, одеяло, 2 бр. чаршафи, възглавница и калъфка. По делото
бяха представени и счетоводни справки, удостоверяващи
подмяна на постелъчния инвентар в периода 2018 - 2022г. (л.132-135). Поради това следва
да се приеме, че минималните изисквания за хуманното третиране на лишен от
свобода/задържан под стража са били изпълнени.
На съда е служебно известно,
че условията в Затвора Бургас дори и след ремонта, който сградата претърпя с
цел обособяване на санитарни помещения към килиите, е много далеч от понятието
„качество на живот, комфорт и удобства“. Фактите по конкретния
случай, най-вече времетраенето, през което ищецът е бил подложен на вредното
въздействие на последиците от лошите санитарно-битови условия, водят до извода,
че не може да се говори за изтезания, за жестоко и унизително отнасяне.
Наличието на пукнатини по стените, изронена мазилка, разрушени плочи в
санитарния възел и скъсани дюшеци не могат да се причислят към факторите, които
обосновават наличие на нечовешко отношение. Освен това въздействието на тези
условия от гледна точка на интензитета и на времетраенето на исковия период (1
месец) е твърде малко, за да се обоснове извод, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване.
Що се касае до оплакванията
за наличие на влага и мухъл по стените и недостатъчна хигиена, следва да се има
предвид, че самите задържани и лишени от свобода имат задължението да опазват и
да полагат грижа за поддържане състоянието на килиите. Съгласно
чл.22, ал.2 и 3 от ППЗИНЗС поддържането на хигиената в помещенията следва да се
извършва от самите лишени от свобода/задържани под стража, което в случая се е
осъществявало по утвърден график за почистване на общите помещения (л.152). За
тази цел на задържаните под стража са били осигурявани почистващи материали и
препарати от страна на администрацията на затвора.
11.Възражението
за отсъствието на сянка и на спортни уреди на каре №2:
По отношение оплакването за
отсъствие на достатъчно условия за физическа активност следва да се посочи, че
съгласно чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на престой на
открито не по-малко от един час на ден. От приложения график за разпределение
на времето, вкл. и от показанията на свидетелите, се установи, че за всички
лишени от свобода в Затвора Бургас се осигурява престой от един час сутрин и
половин час следобед, т.е. затворническата администрация не само е спазила това
нормативно изискване, но и го е разширила в интерес на лишените от свобода.
Ответникът представи справка,
според която в т.нар. „каре №2“ са налични спортни уреди – гимнастически уреди
тип „успоредка“ – 1 бр., уред „висилка“ – 1 бр., уред за вдигане на тежести тип
„лежанка“ -1 бр. и боксова круша (л.242). В справката се сочи, че през
процесния период - м. май 2022г., не е била изградена спортна зала в Затвора
Бургас, което твърдение е в съответствие с показанията на свидетелите. Последните
обаче заявиха, че такава зала има изградена отскоро, който факт в комбинация с данните
за налични (макар и малобройни) към исковия период спортни уреди за
осъществяване на двигателна активност, не предпоставя извод за причинено
нечовешко и унизително отношение или поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на мярката задържане под стража. Същевременно причиненото
неудобство за ищеца, изразяващо се в неосигуряване на достатъчно условия за
двигателна активност в продължение на 1 месец, е твърде кратковременно, за да
се приеме, че ищецът е претърпял вреди по-големи от тези, които самото
задържане под стража предполага.
По отношение възражението за
отсъствие на сянка на карето, съдът счита, че не са налице задължения за
затворническата администрация да обезпечава наличие на такова условие.
12.Твърденията за
спекулативна практика, изразяваща се в завишаване цените на стоките,
предоставени за свободна продажба от затворническата „лавка“:
Твърденията
в исковата молба за настъпили неимуществени вреди, поради завишени цени на
стоките в затворническата „лавка“ в сравнение с тези в градската
мрежа не биха могли и да са предмет на обезщетяване в настоящото производство.
Дейността по продажба на хранителни стоки в лавките, находящи се в местата за
лишаване от свобода, се осъществява от Държавно предприятие „Фонд затворно
дело“, а то, както се посочи в настоящото решение, е юридическо лице по смисъла
на чл.62, ал.3 от ТЗ, създадено като самостоятелен правен субект. След като
ответникът не е организатор на дейността по допълнителна продажба на хранителни
стоки на лишените от свобода и задържаните, няма как да се ангажира
отговорността му за вреди в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС.
Изложените
мотиви водят до извода, че искът е частично основателен що се касае до
установеното наличие на дървеници и хлебарки в затвора; неосигуряване на
безопасни условия за поддържане на лична хигиена поради внезапна промяна температурата
на водата от душовете. В останалата част възраженията са неоснователни.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя
обезщетението по справедливост.
В конкретния случай, предвид
характера на деянието, извършено от служителите на ответника и на уврежданията,
както и естеството и степента на претърпените морални страдания, при отчитане
на кумулативното въздействие върху лицето на установените неблагоприятни
условия и относително краткия период от 31 дни, през който ищецът е бил поставен
под въздействие на тези условия, размерът на обезщетенията, които Съдът по
правата на човека присъжда в своите решения по казуси, близки до процесния
(решение от 18.01.2005г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от
12.10.2006г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков
срещу България и др.), и след като отчете обстоятелството, че с посочените
решения е определено обезщетение не само на основание чл.3 от Конвенцията, а
процесните основания касаят само нарушаване на тази разпоредба, както и
практиката на ВАС в тази насока, съдът счита, че справедливото обезщетение
следва да е в размер на 110 лв. за процесния период, като в останалата част до
пълния претендиран размер искът следва да се отхвърли.
Съгласно чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да
заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за
един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
В процесния случай ищецът не
е претендирал разноски.
Неоснователно е искането на
ответника за присъждане на разноски при частично уважаване на исковете, както е
в конкретния случай. Специалната разпоредба на чл.286, ал. 3 от ЗИНЗС изключва
приложението на чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.3 от ГПК. Законодателят е
регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за
разноските съразмерно на уважената част от иска - чл.78, ал.1, 2, 3, 4 и 8 от ГПК, съответно чл.143, ал.1, 2, 3 и 4 от АПК, задължението за разноски по
специалния ЗИНЗС. Предвид това в хипотеза като настоящата ответникът няма право
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на И.Г.П., ЕГН **********,
с адрес ***, обезщетение в размер на 110 (сто и десет) лева за претърпени
неимуществени вреди – уронване на човешкото достойнство, чувство за страх,
малоценност и незащитеност, вследствие противоправно
бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на помещения
без хлебарки и дървеници, неосигуряване на безопасни условия за поддържане на
лична хигиена поради внезапна промяна температурата на водата от душовете, в
периода от 01.05.2022г. – 31.05.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния размер от 1 755
лева.
Решението
може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: