№ 31393
гр. София, 01.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110109202 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от
М. К. К..Д. против Столична община, с която са предявени искове с правно основание
чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявения иск, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които съдът намира
за относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор между
страните, предмет на настоящото производство, с оглед което следва да бъдат
уважени.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно, разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговора на исковата молба твърдения страните следва да бъдат
приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез
медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който
страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.10.2024 г. от 10.00 часа, за когато да
се призоват страните като им се връчи и проект за доклад.
1
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І. 1. Ищецът твърди в исковата молба, че на 06.06.2023г. около 15.00 ч. на
територията на Столична община, в района на Центъра на гр. София,, до Народния
театър „Иван Вазов“ , на трото.. при пресичането на улиците „Дякон Игнатий“ и
„Аксаков“ се спънала в неправилно наредени, разместени и счупени плочки,
вследствие, на което паднала и н..нила левия си лакът, какво и лявата страна на торса.
Поддържа, че с помощта на случайни минувачи се обадила на приятеля си, който я
транспортирал до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Поддържа, че в лечебното заведение
установили нужда от извършване на оперативна интервенция под анастезия,
противопоказно за нейното здраве по други здравословни причини, поради което била
прехвърлена в УМБАЛ „Света Ана- София“. Твърди още, че след извършена
рентгенография на лакътната става – фас и профил се установило счупване на горния
край на лакътната кост,поради което на 08.06.2023г. била извършена оперативна
интервенция с открито наместване на фрактурата, без вътрешна фиксация, радиус и
улна. Поддържа, че е в период на възстановяване, провежда рехабилитационни
процедури, преминала два контролни прегледа и ще бъде необходимо осъществяване
на втора оперативна интервенция. Навежда твърдения, че периодът на
възстановяване е съпроводен с сериозни болки, процесът на заздравяване е по – бавен
и въпреки приема на множество болкоуспокояващи медикаменти е в невъзможност да
изпълнява ежедневните си задължения. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер
на 20 000 лв., както и сумата в размер на 2 400 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди- медицински разходи, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба /19.02.2024г./ до окончателното им изплащане.
Претендира разноски.
2. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника. Заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер,
по подробно изложени съображения. Счита, че Столична община не е отговорна за
настъпването на инцидента, както и за претърпените вреди и не са налице основания
за ангажиране на отговорността й. Същата не следва да носи отговорност, че ищецът
сам е пренебрегнал собствената си безопасност по време на придвижването му, с което
е предизвикал инцидента, респ. е допринесъл за настъпването му. Прави възражение за
съпричиняване. Претендира разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът приема, че е
сезиран с субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 49 и чл. 45
2
ЗЗД.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1)
деяние, а именно, че ответникът е извършил описаното в исковата молба
противоправно действие; 2) вредата, а именно, че е претърпял твърдените
неимуществени и неимуществени вреди в претендирания размер; и 4) пряка и
непосредствена причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите неимуществени вреди. Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В
случай на доказване на фактическия състав на предявеното от ищеца право, на
основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да обори
установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина или да докаже положителния факт
на погасяване на дълга.
За да се ангажира отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД трябва да бъде
доказано, че от виновното и противоправно поведение на физическо лице – служител
или работник на възложителя, изразяващо се в действие или бездействие във връзка
или по повод на възложената работа, за ищеца в пряка причинна връзка са настъпили
вреди. Предпоставките следва да са налице кумулативно. Вината на служителя се
предполага до доказване на противното. Отговорността на възложителя е г..нционно-
обезпечителна и безвиновна - той отговаря за действието или бездействието на своите
работници или служители, на които е възложил работа.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
налице противоправно поведение на служители на ответника – физически лица, от
което като пряка и непосредствена последица са му били причинени твърдените
имуществени и неимуществени вреди. Следва да докаже, че е налице противоправно
поведение на длъжностни лица, същите са в пряка причинна връзка, от които е
претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди.
V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не
сочат доказателства.
Страните сочат доказателства и са направили доказателствени искания за
правнорелевантните факти.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3