Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260314
гр.Бургас, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като
разгледа НАХД № 2885 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „Ф.Е.Б.“
ООД, ЕИК ***** против наказателно постановление № 472791-F506506/21.10.2019г.
на Началник от дел „Оперативни дейности“
– Бургас в Централно управление на Национална Агенция за приходите, с
което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т.1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал.
2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като се
намира за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че правната квалификация на
нарушението не съответства на диспозитива, изложен в
АУАН и в НП. Не се установявало да има
укриване на приходи и неотразяване на приходи. След като във фактическата
обстановка не било описано, че се касае за неотразяване на приходи, то не можело
да се направи извод коя от двете хипотези на чл. 185, ал. 2 ЗДДС е налице.
Отделно от изложеното сочи, че при извършена контролна покупка бил издаден
касов бон и не се касаело за укриване на приходи.
В
съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не изпраща представител.
За
Административнонаказващият орган, се явява
юрисконсулт Ч., която оспорва жалбата и счита, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно, поради което моли да се потвърди. Претендира
разноски.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 18.06.2020
г., а жалбата е депозирана в същия ден). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от оправомощено
за това лице.
Административнонаказателното производство е започнало
със съставяне на АУАН за това, че при проверка от служители на НАП, сред които св.
К.Г., на 16.08.2019г., се установило, че на търговски обект – заведение на
бързо хранене, в гр. ******, стопанисван от Ф.Е.Б. ООД в търговския обект има
монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към
момента на проверката фискално устройство. Бил отпечатан дневен „Х“ отчет и от него се установило, че
разчетената касова наличност от ФУ е в размер на 762,60 лева „служебно въведени“
суми във фискалното устройство в размер на 300 лева, „служебно изведени“ суми
от ФУ в размер на 0,00 лева. Фактическата касова наличност в търговския обект е
в размер на 628,60 лева съгласно изготвен опис на паричните средства в касата с
дата 16.08.2019г. Сумите са преброени и описът е съставен от присъствалия на
проверката У.Ю. на длъжност работник кухня. Констатирана е отрицателна
разлика на паричните средства в размер на 134,40 лева, която представлява
промяна в касовата наличност и не е отразена във фискалното устройство
посредством функцията „служебно изведени“ суми.
АУАН
е връчен на управителя на дружеството жалбоподател, който е посочил, че има
възражения, но такива не се представени по делото.
АНО
е приел фактите, описани в АУАН, и е издал обжалваното наказателно
постановление като е приел, че е нарушен чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 , т. 1 ЗДДС като на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложил имуществена санкция в
размер на 500 лева.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от гласните доказателства, тя не се оспорва и от самия
жалбоподател, който излага правни аргументи. Според този състав АУАН и НП
отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН като единствено е допусната
неточност при квалификацията на санкционната правна норма, което обаче
нарушение в случая съдът намира, че не е съществено и не е довело до ограничаване
на правото на защита на дружеството - жалбоподател. Разпоредбата на чл. 118,
ал. 4, т. 1 ЗДДС предвижда, че Министърът
на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за
одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност като в изпълнение на
посочената разпоредба е издадена Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от посочената Наредба предвижда, че извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на
ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. В случая е установено по делото, че в
проверявания обект, стопанисван от жалбоподателя, има работещо фискално
устройство, което притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени”
суми, но е установена разлика в размер на 134,40 лева, която не е отразена
посредством функцията „служебно изведени” суми, т.е. установена е отрицателна
разлика. Ето защо съдът намира, че е осъществен състава на посоченото
нарушение.
В
същото време обаче съдът намира, че е неправилно приложена санкционната правна
норма, която предвижда наказанието за подобно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Ал. 2 на посочената разпоредба предвижда, че извън случаите по ал. 1
на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. В случая на „Ф.Е.Б.” ООД е наложено административно наказание имуществена санкция съгласно чл. 185, ал. 2 ЗДДС, която разпоредба има две хипотези – тази на изр. 1 - на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, и тази на изр. 2 като втората предвижда по-благоприятна хипотеза за нарушителя, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. В случая АНО не е посочил коя от двете хипотези е налице, но това непосочване не е довело до съществено ограничаване на правото на защита на жалбоподателя като са изложени ясно фактите, срещу които той следва да се защитава. В АУАН и в НП не са изложени факти, че нарушението е довело до неотразяване на приходи. Установи се и от разпита на свидетеля в съдебно заседание, че е бил издаден фискален касов бон за извършена контролна покупка, поради което не се касае за неотразяване на приходи. Видно е, че АНО е приел, че имуществената санкция следва да е в размер на 500 лева, колкото е минималния предвиден размер в хипотезата на чл. 186, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС - когато нарушението не e довело до неотразяване на приходи.Ето
защо съдът намира, че не се касае за установяване на факти, срещу които
жалбоподателят да не е могъл да се защитава, а до правилно посочване на
санкционната правна норма, която в случая макар и неправилно посочена, е
правилно приложена, с определянето на имуществена санкция в размер на 500 лева.
Районният съд, на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК, намира, че следва да се измени само основанието,
на което е наложено наказанието имуществена санкция като вместо нормата на чл.
185, ал. 2 ЗДДС се посочи чл.185, ал.2, изр.2 вр.
с чл.185, ал.1 от ЗДДС (в този смисъл Решение № 721 от
24.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 506 / 2020 г. на
XIII състав на Административен съд – Бургас; Решение № 1869 от 04.11.2019
г. по к. адм. н. д. № 2429 / 2019 г. на XV състав на
Административен съд – Бургас и др). В тази хипотеза
наказанието е правилно определено в минималния предвиден от закона размер от
500 лева, поради което наказателното постановление следва да се измени само
относно правната квалификация на санкционната правна норма и да се потвърди в
размера, в който е наложена имуществената санкция.
Съгласно на чл. 63,
ал. 3 ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък
от своя страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая
наказателното постановление се изменя само относно правната квалификация, която
хипотеза не е уредена в чл. 143 АПК и следва да се приложи чл. 78 ГПК.
Жалбоподателят не е претендирал разноски, поради което такива не му се
присъждат. АНО претендира разноски, поради което следва да му се присъдят
такива с оглед потвърдената част от наказателното постановление. На
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия
орган следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда
съобразявайки правна сложност и това, че са проведени две съдебни заседания.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 472791-F506506/21.10.2019г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас в Централно
управление на Национална Агенция за приходите, с което на „Ф.Е.Б.“ ООД, ЕИК ****** за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т.1 от ЗДДС
и на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева КАТО имуществената санкция се налага на основание чл. 185, ал. 2, изр.
2, вр. ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Ф.Е.Б.“ ООД,
ЕИК ***** да заплати на Национална
агенция за приходите София БУЛСТАТ ***** юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.