Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен,10.09.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №6998
по описа за 2020год. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “Т.Б.А.Б.”ЕАД-София против Х.А. ***, за
установяване, вземането на ищеца по
заповед по ч.гр.д.№6250/2019г. на ПлРС, издадена в полза на ищеца по чл.410 от ГПК.Твърди се, че с издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело №65/2020г. по описа на ЧСИ ***. Със свое
разпореждане, получено от дружеството ни на 26.11.2020 г., съдът е предоставил едномесечен срок, съгласно чл.
415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането си. Посочва се, че на
18.06.2018г. „Т.Б.А.Б.” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит №
********** (Приложение № 2) с ответника Х.А. *** ЕГН **********. На основание
така сключения Договор, „Т.Б.А.Б." ЕАД е предоставил сума в размер на
2204,14 лв. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит-
1800,00 лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка
на риска, в размер на 236,16 лв., дължима в деня на подписване на договора за
кредит, се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в
искането- декларация. Предвид заявеното желание от потребителя еднократната
такса за оценка на риска в размер на 236,16 лв. се финансира от Кредитора и се
възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план. Съгласно чл. 7, ал.2 от Договора, потребителския кредит за общо ползване,
средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка ***. В
случаите, когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се
присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от кредитора
към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане
и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай потребителят е пожелал да сключи
Застраховка „Живот” в размер на 83,16 лв.. и Застраховка „Безработица в размер
на 84,82 лева(Приложение 4). Общото крайно задължение по Договора (чл.Ю от
Договора) възлиза на 2508,02 лв., която сума е разсрочена на 14 погасителни
месечни-13 вноски всяка в размер на 179,14 лв., ведно c последна изравнителна
вноска в размер на 179,20 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с
който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в
размер на 21,25 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума,
кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2
/два/ компонента: главница и договорна лихва.С част от отпуснатата сума по
Договор № ********** са рефинансирани задължения на Х.А. *** ЕГН ********** към
Ти Би Ай Банк по Договор за потребителски кредит № ********** (Приложение №
5).Към датата на входиране на Исковата молба Договорът е бил падежирал и всички
останали неплатени вноски са станали изускуеми в пълен размер.Към дата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК (26.09.2019 г.), задължението на Х.А. *** ЕГН ********** към „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, по Договора, е било в размер на 1295.44 лв. (1122.33 лв. Главница и 63.80
договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за
потребителски кредит, ответникът дължи и
обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 16.09.2019 г. е било в
размер на 109.31 лв.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че лицето Х.А. *** ЕГН **********, в качеството
си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит №
********** от 18.06.2018 г., дължи изпълнение на парично задължение към „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер
1295.44 лв., от които: 1122.33 лв. главница, 63.80 лв. договорна лихва за
периода от 25.02.2019 г. до 25.08.2019 г, 109.31 лв.- обезщетение за забава за
периода от 25.02.2019г. до 16.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното
изплащане на задължението.Претендира разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.
Съдът констатира, че ответника е редовно уведомен, връчени са му преписи
от исковата молба и доказателствата, не е подал в срок отговор до съда на
исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по определението№261204 на съда от 21.06.2021г., не изпраща представител в с.з., за което е редовно призован и
не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по
чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание. Намира
също така, че предявеният иск, предмет на делото е вероятно основателен, поради
което са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК и предявеният иск
следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да
се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК. В заповедното производство са били сторени разноски общо в
размер на 75,91лв. Следва да се присъдят и разноски по настоящето
дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.При
това положение разноските се явяват общо в размер на 224,09лв. С оглед изхода на спора
направените в заповедното и исковото производство разноски са изцяло дължими.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Х.А.В., ЕГН **********,***,
че ДЪЛЖИ на кредитора “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, сумата 1122,33 лева
главница, договорна /възнаградителна/ лихва 63,80 лева за периода 25.02.2019 г.
до 25.08.2019 г., лихва /обезщетение за забава/ 109,31 лева за периода
25.02.2019 г. до 16.09.2019 г. и законната лихва върху главницата от 26.09.2019
г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от №3524/27.09.2019г.
по ч.гр.д.№6250/2019г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Х.А.В., ЕГН **********,*** , ДА ЗАЯПЛАТИ на кредитора “Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата
от 75,91лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 224,09лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
Решението се постановява при наличие на
предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
районен съдия: