№ 11
гр. Пазарджик, 19.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20215200500761 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
На второ повикване в 10:55 ч. се явиха:
Жалбоподателят БЛ. ИВ. П., редовно призован, не се явява. За него се
явява адвокат А.В. С., редовно упълномощен от преди.
За ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД се явява
юрисконсулт Д. М. Н..
Становище по хода на делото
Адв. С.– Да се даде ход на делото.
Юрк. Н. - Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №2280 от 06.07.2020г., постановено по гр.д.№5295/2017г. по
описа на РС- П. е признато за установено, че БЛ. ИВ. П., ЕГН ********** от
гр.П., ул.“***, дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, сумата от 216,41лв.- представляваща
стойност на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2014г.-
1
40.04.2016г., законната лихва върху главницата, считано от момента на
депозирането в съда на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
/28.02.2017г./ до пълното изплащане на задължението, за които е издадена
Заповед за изпълнение №1627/02.03.2017г. по ч.гр.д.№2716/17г. на ПРС.
Отхвърлен е предявения от „ЕВН България Топлофикация“ЕАД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.***, против БЛ. ИВ. П.,
ЕГН ********** от гр.П., ул.“***, иск за признаване за установено
задължението за разпределена топлинна енергия за периода 01.11.2014г.-
30.04.2016г. в размер над 216,41лв. до 365,66лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от момента на депозирането в съда на заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение /28.02.2017г./ до пълното изплащане на
задължението и за сумата от 57,39лв.- обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва, за период 02.01.2015г.- 27.02.2017г.,
за които е издадена заповед за изпълнение №1627/02.03.2017г. по ч.гр.д.
№2716/2017г. по описа на ПРС.
Осъден е БЛ. ИВ. П., ЕГН ********** от гр.П., ул.“***, да заплати на
„ЕВН България Топлофикация“ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, сумата от 1139,84лв.- разноски за настоящото
производство и сумата от 62,78лв.- разноски за заповедното производство.
Осъдена е „ЕВН България Топлофикация“ЕАД, ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление: гр.***, да заплати на БЛ. ИВ. П., ЕГН ********** от
гр.П., ул.“***, сумата от 246,66лв.- разноски за настоящото производство.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от БЛ. ИВ. П., чрез
процесуалния му представител адв.А.С., в частта му с която е уважен
предявения иск.
Твърди се в същата, че решението в обжалваната му част е недопустимо
и неправилно.
Относно недопустимостта се приема, че исковата молба е недопустима,
поради което и решението в обжалваната му част също.
В този аспект се визира, че в обстоятелствената част на исковата молба,
ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на исковата молба с
твърдението, че е провел заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК.
Приема се, че издадената в полза на ищеца заповед не отговаря на
изискването на чл.425 от ГПК за форма, т.е. не е налице валидно проведено
2
заповедно производство, което представлява абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на предявения иск.
Сочи се, че преценката за наличие на валидно проведено заповедно
производство, като процесуална допустимост на иска следва да бъде
осъществена от съда в настоящото производство.
По отношение на неправилността, поради нарушение на материалния
закон се твърди, че не се установява съществуването на договорна
обвързаност между ищеца и Б.П. за доставянето на твърдените количества
топлинна енергия, съответно остава недоказано основанието, въз основа на
което се претендира процесното вземане. Нещо повече, многократно са
подавани заявления за отказ за предоставяне на ТЕ и нежелание да се ползват
услугите на доставчика на ТЕ.
Твърди се, че неправилно се приема, че от заключенията на вещите
лица се установява реално ползване и потребяване на топлинна енергия от
Б.П..
Счита се, че, ищецът не установява взимането си и по размер.
Твърди се, че начисляването и разпределението на ТЕ в сгради етажна
собственост се извършва по цяла система от показатели и правила
дефинирани в Закона за енергетиката, Наредба 16-334 и Приложението към
нея- Методика за дялово разпределение.
Визира се, че в хода на производството не е установена правилността и
верността на формулата, по която е разпределена топлинната енергия, както и
че начислената и разпределена ТЕ от ищеца не е съобразно правилата на
методиката
Сочи се, че ищецът не установява годността и изправността на
топломера в процесната абонатна станция.
Твърди се, че размерът на технологичните разходи отново не е
определен. Няма данни по делото, как ЕВН е изпълнило задължението си по
Методиката да извърши измерване на технологичните разходи в процесната
АС.
Визира се, че начислените стойности за БГВ в процесната СЕС са
неверни, както установява вещото лице Богданов в двете си заключения, с
което на практика се оспорват начислените стойности за топлинна енергия за
3
битово горещо водоснабдяване в сградата, където се намира процесния имот.
Изразява се несъгласие с количеството топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация за процесния имот, като от страна на ищецът се прави
невярна интерпретация на формулата по т.6.1.1 от Методиката за дялово
разпределение.
Твърди се, че за процесния период, количеството на енергията, отдадена
от сградната инсталация е било по- голямо от 50% от количеството на
енергията за отопление на имотите в сградата, като по този начин се
ощетявали интересите на потребителите.
Твърди се, че при изчисляването на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, от страна на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД са
използвани неверни данни за средномесечната температура на въздуха в
гр.П..
Твърди се, че Методиката за дялово разпределение- Приложение към
чл.61, ал.1 от действалата за процесния период Наредба №16-334 от
6.04.2007г. за топлоснабдяването е научно необоснована, като вместо нея
следвало да се прилага Закона на Нютон за топлоотдаването.
Твърди се, че счетоводните записвания на ищцовото дружество са
нередовни, като „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД не е издавало фактури
за доставената на ответника топлинна енергия.
Твърди се, че не се дължи обезщетение за забавено плащане тъй като
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД не е било изпълнило задължението си по
чл.31, ал.4- 6 от публично известните общи условия за продажба на топлинна
енергия- да издаде и изпрати на ответника фактури за доставената до
процесния имот топлинна енергия.
Излага се възражение, че обективираното във фактурите, издадени за
доставената топлинна енергия в процесния имот не отразява реалното
енергийно потребление на ответника, поради което същите противоречат на
чл.9, § 1 от Директива 2012/27/ЕС.
Визира се, че доставката на топлинна енергия в процесния имот е
непоискана доставка по смисъла на чл. 62, ал. 1 от ЗЗП.
В тази връзка се излагат подробни съображения.
Искането е да се обезсили решението в обжалваната му част,
4
алтернативно да се отмени, като неправилно.
Моли се за присъждане на направените в настоящото производство
разноски.
С въззивната жалба, на основание чл.266, ал.3 от ГПК е направено
доказателствено искано. Същото е мотивирано с това, че в хода на
производството са извършени процесуални нарушения. В този аспект се иск
да бъде допуснат до разпит свидетел, при режим на довеждане, който да
установи състоянието на абонатната станция и помещението, в което се
намира през процесния период. Съответно е поискано да бъде назначена
съдебно- техническа експертиза, която да отговори на поставените от
жалбоподателя въпроси в хода на производството, тъй като не е налице
отговор на тях в приетите по делото експертизи, както и на допълнителни
въпроси, подробно описани в 12 пункта.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, чрез процесуалния му
представител юриск.Д.Н..
В същият се заявява, че се оспорва изцяло жалбата на Стоилка П.а, като
неоснователна и недопустима.
Приема се, че мотивите на съда, с който се уважават предявените от
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД искове са правилни и обосновани.
Изложени са съображения, които са в насока неоснователност на
направените възражения в подадената въззивна жалба.
Искането е за потвърждаване на обжалваното решение, като се остави
без уважение подадената въззивна жалба.
Моли се за присъждане на съдебно- деловодни разноски за втората
инстанция, а именно: юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
С писмения отговор не са направени доказателствени искания.
С Определение №264581 от 13.08.2020г., постановено по гр.д.
№5295/2017г. по описа на РС- П. е оставена без уважение молбата с вх.
№45730 от 31.07.2020г. на ответника БЛ. ИВ. П. по чл.248 от ГПК за
изменение на постановеното по делото Решение №2280 от 06.07.2020г., в
частта за разноските, с намаляване на присъдените в полза на ищцовата
страна разноски за вещи лица.
5
Против това определение е постъпила частна жалба от БЛ. ИВ. П., чрез
процесуалния му представител адв.С.Л..
Твърди се в същата, че обжалваното определение е неправилно.
В тази връзка се излагат подробни доводи.
Моли се, да се отмени обжалваното определение, като определеното в
тежест на жалбоподателя задължение за заплащане на разноски,
представляващи, заплатен от ищеца възнаграждение за вещи лица бъде
отменено, съответно намалено.
В срок не е постъпил отговор на така подадената частна въззивна жалба
от другата страна в процеса- „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД.
Адв. С. – Поддържам въззивната жалба. Поддържам и частната жалба.
Поддържам доказателствените искания. По отношение на искания свидетел,
то моля да бъде при режим на довеждане, тъй като той е участвал и по други
дела. Той ще установява абонатната станция за процесния период, по
отношение на това дали е имало неизолирани тръби, както и за това дали
помещението е било топлоизолирано, т.е. имало ли е прозорци, където трябва.
Посочвам двете му имена, а именно: Г. К..
Въпросите, които са поставени, част от тях са поискани в
първоинстанционното производство, но съдът е приел, че искането е
преклудирано, което считам, че е неправилно и съм изложил съображения за
това. Друга част от въпросите са свързани с допълнителни уточнения по
отношение предмета на делото, които първоинстанционният съд не е
изследвал, доколкото съобразно и правилата на ГПК, съдът служебно може
да назначи експертиза, когато има неизяснени въпроси по делото. В тази
връзка, част от тези въпроси са поставени като такива, които са нови
допълнителни въпроси. Мога да конкретизирам с писмена молба, ако ми
дадете възможност да посоча кои са тези, които са поискани като повторни и
тези, които са поискани като допълнителни. Считам, че и единична
експертиза може да отговори на тези въпроси, а по повторната визирам само
част от въпросите, а за допълнителните мисля, че и единична експертиза
може да отговори на тях. Така че оставям на съда да прецени. Има внесен
депозит.
Юрк. Н. – Оспорвам въззивната жалба, както и частната жалба.
Поддържам отговора. По отношение на поставените въпроси за допускане на
6
експертиза, считам че всички поставени въпроси с въззивната жалба са вече
зададени на първоинстанционния съд и вещото лице подробно е отговорило.
Относно искането за допускане на свидетел, предоставям на съда. Нямам
доказателствени искания.
Съдът след съвещание намира, че по отношение на направеното
доказателствено искане за допускане до разпит на свидетел в настоящето
производство е основателно. Действително, настоящата инстанция не може да
сподели доводите на първоинстационния съд с доводите за преклудираност
на това искане, тъй като от другата страна са правени възражения и в тази
връзка е обусловено искането за разпит на свидетел. Предвид на това,
свидетел следва да бъде допуснат до разпит при режим на довеждане за
следващото съдебно заседание.
Относно направеното искане за допускане на повторна съдебно-
техническа експертиза, съдът намира, че по това искане съдът следва да се
произнесе след разпита на допуснатия в днешното съдебно заседание
свидетел.
С оглед направените изявления на процесуалния представител на
жалбоподателя- адв.С., следва да се даде възможност на последния да
конкретизира за следващото съдебно заседание направеното от него
доказателствено искане за допускане на съдебна експертиза, относно това
кои точно въпроси следва да се изследват от вещите лица и да мотивира част
от поставените въпроси дали са били зададени в производството пред
първоинстанционния съд с оглед на тяхната допустимост.
С оглед на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска до разпит при режим на довеждане свидетелят, посочен от адв.
С. - Г. К..
Дава възможност на адв. С. да представи становище с уточнения в срок
до 7 дни преди следващото съдебно заседание с препис за другата страна.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 23.02.2022 г. от 10:45 ч., за която
дата и час страните редовно уведомени от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:18
часа.
7
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8