№ 1025
гр. Варна, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20243100501140 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
С решение № 870/15.03.2024 г., постановено по гр. д. № 16510/2022 г.,
ВРС, 17-ти състав, е осъдил „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 68, да заплати на С. Р. Ю., ЕГН ***********, с
адрес: **************, сумата от 1 101,38 лв. /хиляда сто и един лева и
тридесет и осем стотинки/, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
капак преден, калник преден ляв, врата предна лява, врата задна лява, калник
заден ляв, причинени в резултат на настъпило на 12.07.2021 г. застрахователно
събитие по Договор № *********** от 17.07.2020 г. за застраховка „Каско“ на
л.а. „Мерцедес Ц 200 ЦДИ", с per. № ******, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба /16.12.2022 г./ до
окончателното изплащане на задължението, както и за разноски.
Недоволен от горното е останал ответникът, който обжалва решението с
доводите, че същото е постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон, както и че е необосновано. Първото оплакване е относно
начина на определяне на застрахователно обезщетение, като въззивникът
счита, че неговият размер следва да бъде определен съгласно Методиката на
дружеството. Позовава се на отправеното от ищеца /въззиваем/ искане за
1
оценка на вреди, в която сам е поискал обезщетението за бъда определено по
експертна оценка съгласно Методиката и ОУ на застрахователя, с които
същият е декларирал, че е запознат. На следващо място, се твърди, че съдът
неправилно е възприел посочените средни пазарни цени за ремонт в допусната
повторна САЕ. Излага се, че същото е оспорено от ответника поради неговата
необоснованост. Сочи се, че в депозираното заключение средната пазарна
цена на труда и на боята са силно завишени, както и се оспорва методът, въз
основа на който е определената средната пазарна цена. В допълнение, вещото
лице не е представило данните, изпратени от процесните сервизи, за което са
издадени съдебни удостоверения, което е достатъчно основание да възникне
съмнение за неговата правилност. Заключава се, че заключението, въз основа
на което първоинстанционния съд, е градил изводите си, не е изготвено при
извършване на задълбочено проучване на пазара към момента на настъпване
на застрахователното събитие, нито е извършена калкулация на стойността на
ремонта съгласно събраната информация. Обективира искане за назначаване
на повторна САТЕ като настоява за отмяна на постановеното решение и
отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба. Като развива доводи за неоснователността й
и неприложимост на Методиката на застрахователя, моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение, ведно с присъждане на разноски.
В о.с.з. въззивникът, с писмена молба по хода на делото, поддържа
въззивната жалба и моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, с писмена молба, поддържа
отговора на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението и
присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и
отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предявеният иск е с правно основание чл. 405 от КЗ.
2
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага
установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на
ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Не е налице спор между страните относно наличието на застрахователно
правоотношение по силата на договор за застраховка „Каско“ № ***********
от 17.07.2020 г., клауза „Пълно каско“, по отношение на собствения на ищеца
л. а. марка „Мерцедес“, модел „Ц 200 ЦДИ“, с рег. № ******, в срока на
действие на който е настъпило застрахователно събитие. Не е спорно и
обстоятелството, че след завеждане на преписка по щета № *********,
застрахователното дружество е определило и заплатило застрахователно
обезщетение в размер на 891,72 лв.
Оплакванията на въззивника се свеждат до кредитирането от страна на
първоинстанционният съд на повторната експертиза, която е проведена при
предприето оспорване от негова страна на изготвената първоначална такава.
Оспорва се реда за определяне на застрахователното обезщетение и приетата в
заключението средна пазарна цена на труда и на боята, като изготвена въз
основа на предполагаеми стойности без задълбочено проучване на пазара.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по
имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в
застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора
застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл.
386, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, като доказването на вредата е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при
пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл.
400, ал. 2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Съгласно постоянната практика на ВКС /решение № 6/02.02.2011 г. по т.
д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. №
156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС,
II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о.,
решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о. и др./ при
настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да
3
бъде установен размерът на вредата към деня на събитието, като при погиване
или кражба на МПС този размер е равен на действителната му стойност –
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество без да се прилага коефициент на овехтяване, т. к.
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност /изрично
решение по т.д.№156/2019 на ВКС, ТК, Първо отделение/.
Първото оплакване на въззивника се отнася до метода за определяне на
размера на застрахователното обезщетение, което според застрахователя
следва да се определи по експертна оценка, изготвена въз основа на ОУ и
Методиката на дружеството.
В трайната практика на ВКС /решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, 1-во т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010
г. на ВКС, т. о.; решение № 79/2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, т. о. и
решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, т. о.,/. е застъпено
схващането, че при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално
извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, по
аргумент от чл. 386, ал. 2 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му от минималните размери по Методиката към
Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН. Обезщетението следва да е еквивалентно
на стойността за възстановяване на имуществото с друго от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка, т.е. обезщетението се дължи по
пазарната стойност на увреденото имущество. В случай че бъдат представени
доказателства за извършен в специализиран сервиз ремонт за поправяне на
увреденото имущество, се дължи обезщетение в размер на действително
направените разходи при условие, че същите не надхвърлят уговорената
застрахователна сума и съответстват на реалната възстановителна стойност,
съгласно чл. 400 от КЗ. Такива доказателства в случая не са представени,
поради което възстановителната стойност се установява от заключение на
вещо лице.
Застрахователят се позовава във въззивната жалба на доброволния
характер на застраховката и клаузите на ОУ към договора, които предвиждат
способ за изчисляване на застрахователното обезщетение чрез експертна
оценка по Методиката на дружеството. Относимите правни норми определят
по императивен начин условията и реда за определяне на размера на
застрахователното обезщетение, поради което влизащите в противоречие с тях
уговорки, съдържащи се в ОУ на застрахователя, са недействителни и не
могат да дерогират приложението на Кодекса на застраховането. От друга
страна, определеното по експертна оценка на застрахователя обезщетение,
съобразно базовите цени по методиката на Наредба № 24/2006 г. във всички
случаи би се различавало от действителната пазарна цена на щетата в ущърб
4
на потребителя.
Договореният между страните ред за обезщетяване при условията на чл.
9 от ЗЗД не следва да противоречи на повелителните норми на КЗ. Размерът на
действително претърпените вреди се равнява на пазарната стойност за
репатрирането им, която е определена от вещото лице по средни пазарни цени
на 2 045,18 лв., а определената съобразно методиката на застрахователя е в
размер на 891,72 лв. Изчислено по този начин, обезщетението е недостатъчно
да покрие действително претърпените вреди, поради което противоречи на
повелителната норма на чл. 386, ал. 2 от КЗ.
Във връзка с горното, следва да бъде съобразена практиката на ВКС,
обективирана в решение № 155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, 2-
ро т. о., в което е прието, че не е възможно влезлият в сила и действащ
застрахователен договор, по който е заплатена дължима застрахователна
премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия застрахователен
риск съобразно вредите на застрахованото имущество. Поради това съдът
намира, че договорът поражда за застрахователя задължение при настъпване
на застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за
претърпените от събитието вреди, чиято стойност се определя от разпоредбата
на чл. 386 КЗ. При съдебно предявена претенция, съдът е обвързан при
определяне размер на обезщетението от императивните правни норми на КЗ.
За неоснователни съдът преценява и оплакванията на въззивника
относно средните пазарни цени за ремонт на процесното ПТП според
изготвеното пред първоинстанционния съд повторно заключение по САТЕ.
Същото е изчерпателно и обосновано, като са посочени конкретно
използваните източници. Възприетата от вещото лице средна стойност на
ремонта възлиза в размер на сумата от 2045,18 лв., при използване на средна
пазарна цена на труда в сервизи, притежаващи сертификат за качество и
такива, без сертификат. Посочени са стойности на ремонта по детайли при
средна пазарна цена за труд и алтернативна цена за труд, съобразно
полагащото се количество боя и материали. Определянето на размера на
вредите е направено към датата на ПТП при посочване на варианти за ремонт
на отделните детайли с цени, дадени от алтернативни сервизи, което е в
съответствие с начина на определяне на стойността на база „средна пазарна
цена“ въз основа на съществуващата информация от пазарно предлагане –
оферти.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира жалбата на
„Дженерали Застраховане“ АД за неоснователна, поради което решението на
първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и направеното искане, въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените пред настоящата
инстанция разноски, съобразно представените доказателства, възлизащи в
размер на 480 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, като
възражението за прекомерност на въззивника, съдът не споделя поради
5
съответствието на заплатеното възнаграждение с цената на иска и
фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 870/15.03.2024 г., постановено по гр. д. №
20223110116510 по описа на Районен съд – Варна, 17-ти състав.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“
№ 68, да заплати на С. Р. Ю., ЕГН **********, с адрес: **************,
сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, съставляваща разноски за
въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6